Ванилия

    Ванилия

Ванилията се използва от незапомнени времена ка­то подправка и лечебно средство в нейната родина Мексико. На европейците е известна от XVI в. Днес тя се употребява главно като подправка. Получава се от плодовете на разните вариетета на лианата, наречена обикновена ванила от сем. Салепови. Култивира се в тропическите страни. Събраните още зеле­ни плодове се подлагат на ферментация, при което добиват тъмно­кафяв цвят, а по повърхността се отделят кристалчета ванилин е характерен приятен мирис. Тези плодове са дълги 10-22 см. Според изискванията на стандартите за доброкачественост те тряб­ва да са еластични, но не и сухи. Те се опаковат в дълги стъклени тръбици. Съдържат около 2% ванилин. Той може да се получи и по синтетичен начин от евгенол или пирокатехин.От плодовете се получава алкохолен или ацетонов извлек, който се подлага на обработка за усилване на аромата чрез прибавяне на етилванилин, касторея и др. На пазара се среща ванилия с различни имена според произхода - мексиканска (най-качествена), бурбонска, малгашка, таитска. В плодовете освен ванилин се съдържат още полизахариди, смоли, флавоноиди, дъбилни вещества, липиди и др. Ванилията действа върху храносмилателната система, засил­ва отделянето на жлъчка. Използва се широко в кулинарията, сладкарската и хранителната промишленост за ароматизиране на кремове, сладкиши, ликьори и др. Днес плодовете се прилагат във фармацията само за коригиране мириса на някои лечебни средства. При продължителен контакт с ванилията се получава зачервяване на кожата (ванилизъм).

Снимка:
Автор: Мартин Петров

ВанилияРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)