Повикайте лекар. Не давайте очистително средство. Непременно трябва да се свържете с лекар, ако болките в корема продължат 1 час, независимо дали са силни или не. Съществуват десетки причини. Някои от тях са сериозни, но повечето не са. Лекарят е достатъчно опитен, за да ги различи и да назначи подходящо лечение. Хората са склонни прибързано да стигат до заключението, че болките в корема са причинени от някоя храна или от апендицит. В действителност нито една от тези причини не се среща често. Децата могат да ядат необичайни храни или необикновено големи коли чества от редовната храна, без да получат храносмилателни смущения. Неправилно е да се дава очистително средство, преди лекарят да е прегледал детето, защото при някои болки в корема това е опасно. Преди да повикате лекар, измерете температурата на детето, за да можете да му кажете каква е. До идването на лекаря трябва да сложите детето в леглото и да не му давате нищо за ядене. Ако е жадно, може да отпива малки глътки вода. Често срещани причини за болки в корема. През първите седмици след раждането бебето често има болки в корема. Те се дължат на колики я храносмилателни смущения. След едногодишна възраст най-често срещаните причини за болки в корема са началото на простудно заболяване, на възпаление на гърлото или на грип, особено ако температурата е повишена. Болките са просто знак, че инфекцията е засегнала червата, както и други органи. По същия начин почти всяка инфекция може да предизвика повръщане или запек, особено в началото. Малкото дете е склонно да се оплаква, че го боли коремчето, което всъщност означава, че му се повдига. Обикновено след такова оплакване то повръща. Запекът често е причина за болки в корема. Те могат да бъдат тъпи и многократни или да настъпят внезапно и да бъдат много силни (макар че е възможно също така внезапно да изчезнат). Има множество различни видове стомашни и чревни инфекции, които предизвикват болки, придружени с повръщане или с диария, а понякога и с двете. Медицинският термин за тези състояния е „остър гастроентерит". Те често се наричат „чревен грип", в смисъл на заразно заболяване, причинено от неизвестен микроорганизъм, макар и да се оказва, че някои епидемии се предизвикват от дизентериен бацил. Тези инфекции често засягат няколко члена от семейството един след друг. Те могат да протекат със или без повишаване на температурата. „Хранителното отравяне" се причинява от консумиране на храна, съдържаща токсини, произведени от някои бактерии. Храната не винаги има необичаен вкус. Отравяне много рядко може да се получи от добре сварена прясна храна, защото при топлинната й обработка тези бактерии умират. То най-често се причинява от пасти с яйчен крем или разбити белтъци, от салати със сметана или от плънката на птици. Ако изброените храни бъдат оставени с часове извън хладилника, бактериите бързо се размножават в тях. Друга причина са неправилно приготвените домашни консерви. Симптомите на хранителното отравяне са повръщане, диария и болки в корема. Понякога има и втрисане, а понякога повишена температура. Всички, яли от заразената храна, ще бъдат засегнати до известна степен но едно и също време, за разлика от чревния грип, който обикновено поразява членовете на семейството в продължение на няколко дни. Винаги, когато имате съмнения за хранително отравяне, трябва да повикате лекар. Децата, които имат проблеми, свързани с храненето, често получават болки в корема, когато седнат да ядат или след като са хапнали малко. Родителите са склонни да смятат, че детето измисля тези болки, като текст да не яде. Според мен по-вероятно е нещастният корем да се свива от напрегнатостта на детето по време на хранене и болките да са истински. В случая лечението се състои в умението на родителите да се справят с храненето така, че храната да доставя удоволствие на детето. Има и други причини за болките в корема, които не се срещат често хронични храносмилателни смущения с отделяне на газове, чревни алергии, възпалени лимфни възли в коремната кухина, бъбречни болести и т. н. Както виждате, детето, което има болки в корема, независимо дали те са остри и силни или леки и хронични, се нуждае от цялостен медицински преглед. Повръщането и диарията понякога водят до обезводняване. Обезводняването (прекалено голяма загуба на вода от тъканите) може да се превърне в проблем при повръщане или диария, особено когато се проявят заедно. Това обикновено става само при бебета и при много малки деца, защото те нямат достатъчни резерви на вода в тъканите, за разлика от по-големите деца и възрастните, и защото не разбират, че е необходимо да поемат повече течности, когато са болни. Съществуват някои симптоми на обезводняване, за които трябва да следите детето уринира през повече от 6 -- 8 часа; когато плаче, може да няма сълзи; очите му изглеждат сухи, могат да бъдат хлътнали и със сенки, устните и устата му са напукани и сухи, а при бебето фонтанелата изглежда хлътнала. Ако у детето ви се появят симптоми на обезводняване, трябва колкото е възможно по-скоро да го заведете на лекар или в болница. Много промени в настроението могат да причинят болки в корема. Деца без проблеми с храненето, но с други тревоги, могат да получат болки в корема, особено по време на хранене. Помислете си за детето, което е нервно, защото през есента започва училище -- вместо да има апетит на закуска, то получава болки в корема, или за детето, което се чувства виновно за нещо, но причината за вината не е известна на родителите. Всякакви емоции -- от страх до приятна възбуда -- могат да повлияят на стомаха и на червата и да предизвикат не само болки и липса на апетит, но и повръщане, диария или запек. В тези случаи болката обикновено е в средата на корема. Тъй като няма никаква инфекция, температурата на детето е нормална. Този вид болки в корема се срещат често при деца и юноши. Обикновено се появяват 2 -- 3 пъти седмично, а понякога и по-често. Лечението се състои в това, да се открият причините за стреса вкъщи,в училище, в спорта и в обществения живот на детето и да се направи необходимото, за да се отстранят. Лекарите са изследвали състоянието и го наричат „синдром на повтарящи се коремни болки". Много важно е да се осъзнае, че болките са истински, а не са „измислени" от детето с цел „да му се обърне внимание". Апендицит. Позволете ми още в началото да се противопоставя на някои общовъзприети схващания за апендицита. Температурата не винаги е повишена. Болките не винаги са силни и се усещат в долната дясна част на корема, известно време след започването на кризата. Не винаги има повръщане, макар че загубата на апетит е доста характерна. Кръвната картина не доказва дали болките се причиняват от апендицит или не. Апендиксът е малък израстък от дебелото черво с големина на къс дъждовен червей. Той обикновено е разположен в средната част на долната дясна четвъртина на корема, но може да бъде по-надолу или по-нагоре към средата на корема или чак към ребрата. Възпалението на апендикса става постепенно, както се образува цирей. Ето защо внезапната, силна болка в корема, която продължава няколко минути и не се повтаря, не е причинена от апендицит. Най-голямата опасност при възпаления апендикс е, че той се пука, както се пука цирей, и инфекцията се разпространява из целия корем. Получава се перитонит. Когато възпалението на апендикса се развива много бързо, той може да се спука за по-малко от 24 часа. Ето защо, ако болката в корема продължава повече от 1 час, трябва да се направи консултация с лекаря, макар че в 90% от случаите причината е друга. Най-типична за апендицита е болката около пъпа, която продължава няколко часа. Едва по-късно тя се премества към долната дясна част на корема. Детето може да повърне 1--2 пъти, но това не винаги се случва. Апетитът обикновено намалява, но се срещат и изключения. Възможно е изпражненията да са нормални, детето да има запек или много рядко -диария. След няколко часа температурата обикновено се повишава до 37.8 °С или 38.5 °С, но не е изключено да има истинска криза без повишаване на температурата. Болният може да чувства по-силна болка при свиване или изпъване на дясното коляно, или пък при ходене. Както виждате, симптомите на апендицита са различни в отделните случаи и само лекарят може да постави диагноза. Болезнено място в дясната страна на корема при дълбоко, но леко опипване на целия корем, е най-точният показател за лекаря. Ще забележите, че лекарят не пита през цялото време детето дали го боли, а напротив, опитва се да отвлече вниманието му от прегледа. Той постъпва така, защото при болки в корема много деца, особено малките, когато ги попитат, с удоволствие казват: „Да, боли". Когато лекарят открие болезнено място в дясната страна на корема, той има съмнения за апендицит, но понякога назначава изследване на кръвта, за да е сигурен. Ускорената утайка показва, че някъде в организма има инфекция, но не уточнява къде. Често и най-добрите лекари не са абсолютно сигурни дали детето има апендицит или не. Ако лекарят силно се съмнява, той препоръчва операция. Ако е апендицит, да се отлага е опасно, а ако не е, незабавната операция с нищо няма да навреди на детето. Когато лекарят има съмнения за апендицит или за някаква друга сериозна причина за коремна болка, той навярно ще направи преглед през ректума. Инвагинацията е рядко срещано болестно състояние, при което червата се вмъкват едно в друго и се запушват. Двата най-показателни симптома са повръщане и повтарящи се спазми в корема при бебе, което иначе изглежда здраво. В някои случаи по-изявено е повръщането, в други -- болката. Повръщането е по-обилно и по-често, отколкото обичайното за бебето „изливане". Спазмите са внезапни и често много силни. Те се появяват през няколко минути, като между тях бебето може да е съвсем спокойно. След няколко часа (през които е възможно изпражненията да бъдат нормални или редки) излизат изпражнения със слуз и кръв -- „желе от касис" или „сок от сливи". Състоянието най-често се среща, когато детето е на възраст между 4 месеца и 2 години, но може да се случи и извън този възрастов период. Макар и заболяването да е рядко, то изисква спешна медицинска помощ и затова се споменава тук. Има и други, също рядко срещани, но сериозни случаи на чревна непроходимост. Част от червото се усуква и се заклещва в някой джоб в коремната кухина -- най-често в ингвинална херния. Състоянието обикновено се съпровожда с повръщане и остри спазми. Хронични диарии. Най-често срещаният вид хронична диария се появява при малкото дете, което се развива много добре и не се оплаква от нищо. Диарията може да започне спонтанно или с чревен грип. Детето се изхожда 3,4 или 5 пъти дневно и изпражненията са меки или течни с остра миризма, макар че то може да започне деня с нормални изпражнения. Възможно е в изпражненията да има слуз или непреработена храна. Апетитът на детето остава добър и то е игриво и живо. Важно е да се консултирате с лекар, но при това състояние детето продължава да наддава нормално и лабораторните изследвания на изпражненията не откриват никакви отклонения. Често диарията намалява, ако се ограничи захарта в храната на детето. Единственият, най-вероятен виновник е ябълковият сок, макар че могат да бъдат и бисквитите или стафидите. (Ето защо състоянието понякога се нарича ябълкова диария".) Има няколко рядко срещани, но по-сериозни храносмилателни смущения, които могат да причинят хронична диария у бебетата и малките деца: Муковисцидоза. Двата най-типични симптома на тази болест са миризливи диарични изпражнения и кашлица, но може да има и много други. Възможни са чести изхождания, като в ранната кърмаческа възраст изпражненията изглеждат нормални, но след въвеждането на твърди храни те стават кашави, мазни и миризливи. Случва се ректумът да се издаде навън. Червата могат да бъдат запушени непосредствено след раждането от сух мекониум, а по-късно от време на време -- от твърди сухи фекалии. При тази болест повечето бебета имат добър, дори вълчи апетит. Впоследствие обаче бебето започва да се храни лошо, защото храната не се смила както трябва. Развива се упорит бронхит, но обикновено по-късно в детството при по-леките случаи. Муковисцидозата представлява вродена прогресираща болест на някои жлези, която се наследява от двете страни на семейството. Панкреасът отделя недостатъчно количество храносмилателни сокове. Жлезите около бронхите секретират само суха слуз в недостатъчни количества, ето защо организмът не е в състояние да предотврати или да се справи с инфекциите. Потните жлези отделят прекалено много сол. (За да се постави диагноза, се използва тест за съдържание на сол.) При тежките случаи, ако не се проведе лечение в кърмаческата възраст и ранното детство, най-голямата опасност идва от бронхиална инфекция. Първоначалната цел на лечението е прочистване на бронхите чрез специален дренаж и антибиотици, ако е нужно. Храносмилателните симптоми лекуват с диета, богата на белтъчини и с умерено съдържание на мазни подсилена с витамини, като към храната се добавят ензими на панкреаса. Ако е възможно, детето трябва да се прегледа в специален център за,, муковисцидоза, да се лекува и да бъде под наблюдение там. Съществуват и други състояния, свързани с лошо усвояване на някои вещества, най-често срещаното сред които е неспособността да се смилат определени захари или глутена в пшеницата. Детето непрекъснато има диария, често със спазми, изпражненията понякога миришат лошо, а понякога са шупливи. Детето обикновено не наддава както трябва и не изглежда добре. Състоянието се подобрява, когато дразнещата храна се спре. Важно е да поддържате връзка с лекаря, за да сте сигурни в хранителните качества на диетата. След продължителна диария може да се появят затруднения при усвояването на лактозата -- млечната захар. В миналото наричаха децата с този проблем „алергични към млякото". Проблемът обикновено е временен и може да се използва заместител на млякото. Глистите не са срамни, но се нуждаят от лечение. Родителите се ужасяват, когато открият глисти в изпражненията на детето. Няма причини да са разстройвате или да решите, че не сте се грижили както трябва за детето. Оксиурите, или остриците, са най-често срещаната разновидност. Те приличат на бели конци, дълги 8 мм. Живеят в долната част на червата, но през нощта излизат навън около аналния отвор, за да снасят яйцата си. Могат да се намерят там през нощта или в изпражненията. Причиняват сърбеж около ануса, който може да наруши съня на детето. (В миналото се смяташе, че глистите са главната причина децата да скърцат със зъби през нощта, но това не е така.) Покажете глистите на лекаря. Срещу този вид глисти съществува ефикасно лечение, но то трябва да се прилага под лекарски контрол. Аскарисите много приличат на дъждовни червеи. Първото подозрение възниква, когато се открие някой от тях в изпражненията. Обикновено не предизвикват никакви смущения, освен в случаите, когато са много. Лекарят ще ви предпише лечение. Анкилостомите се срещат често в някои части на Южните американски щати. Те могат да причинят смущения в усвояването на храната и анемия. Болестта се прихваща от ходене с боси крака по заразена почва. Лекарят ще ви предпише лечение.