Порязвания и драскотини. Най-доброто лечение за драскотините и леките порязвания е измиването със сапун и топла вода, с тампон от памук или с чиста кърпа. После сапунът се изплаква обилно с чиста вода. Трябва да имате шише с 3%-ов разтвор на кислородна вода, с която да промивате раната след сапунисването и изплакването. Дезинфектиращото средство е по-маловажно от грижливото измиване и някои лекари не го препоръчват. Не употребявайте йод. Поставяйте превръзка. Единственото й предназначение е да запази раната чиста. При дълбоки порезни рани, които стоят отворени, трябва естествено да се консултирате с лекар. Дори и при леки порязвания на лицето трябва да търсите помощта на специалист, защото белезите там са по-забележими. Същото се отнася и за порязвания по ръцете и китките, понеже съществува опасност да се прережат нерви или сухожилия. Рана, която може да бъде замърсена от нечистотията на улицата или с пръст, размесена с животински тор, трябва да се покаже на лекаря. Торът често съдържа бактерии, които причиняват тетанус. Лекарят понякога препоръчва реимунизация против тетанус, особено при дълбоки или прободни рани. Ухапвания от животни (или от хора). Веднага се свържете с лекар. Междувременно първата помощ, която трябва да се окаже, е както при порязване. Незабавните грижи за раната от ухапване са особено важни. Освен внимателно измиване със сапун и вода, е наложително да се отворят краищата на раната, колкото е възможно повече, и раната да се плакне с течаща топла вода в продължение на 5 минути. Съществено е да проследите животното, за да се уверите, че не е болно от бяс. Кои животни могат да бъдат преносители на бяса, зависи от района, в който се срещат. Кучетата и котките, които не са ваксинирани, са възможни преносители навсякъде. Същото се отнася и за прилепите. В някои области на страната е възможно преносители на бяс да бъдат скунксове, миещи мечки и лисици. Много рядко се случва преносители на заразата да са хамстери или морски свинчета. Ако животното наистина е болно или не успеете да разберете това, лекарят прави инжекции против бяс. Най-често срещаното усложнение при ухапване от животни (или хора) е инфекцията, ето защо лекарят може да предпише антибиотик. Кървене. Повечето рани кървят няколко минути, което е добре, защото така се отмиват някои от бактериите, попаднали в тях. Само обилното или продължително кървене (кръвоизлив) се нуждае от специално лечение. Кървенето от ръката или крака спира по-бързо, ако тази част на тялото се повдигне нависоко. Накарайте детето да легне и поставете една-две възглавници под крайника му. Ако раната продължава обилно да кърви, притиснете я със стерилна марля или с чиста кърпа, докато кървенето спре или решите да я превържете. Почистете и превържете раната, докато крайникът е все още повдигнат. Ако раната е чиста (например при порязване с нож) и кърви обилно, не се опитвайте да я промивате, а само внимателно почистете мястото около нея (със сапун и вода или със сапун и стерилен тампон от памук, напоен с кислородна вода). Ако раната е замърсена, почистете я и от вътрешната страна. Когато превързвате рана, която е кървила много или все още кърви, използвайте няколко слоя марля (или нагънати чисти парченца плат), за да се образува дебела превръзка. После, ако плътно залепите левкопласт или направите превръзка с бинт, раната се притиска по-силно и вероятността да прокърви отново е по-малка. Това е принципът на „пристягащата превръзка". Силно кървене. Ако раната кърви много обилно, не търсете подходящи превързочни материали. Веднага спрете кървенето с натиск и изчакайте някой да ви ги донесе. Ако е възможно, повдигнете крайника. Направете дебела превръзка от най-чистия материал, който ви е подръка -- марля, носна кърпичка или дреха. Натискайте превръзката върху раната, докато пристигне помощ или спре кървенето. Не махайте превръзката. Когато се напои с кръв, върху нея сложете друга. Ако кървенето намалява и имате подходящи материали, направете пристягаща превръзка. Превръзката от множество пластове марля или от чисто нагънато парче плат трябва да бъде достатъчно дебела, за да притиска раната. За пръста е достатъчна лека превръзка, но ако раната е върху бедрото или на корема, е нужна дебела превръзка. Превържете стегнато с бинт или левкопласт или с дълги ленти от какъвто и да било материал. В случай че пристягащата превръзка не спре кръвотечението, продължавайте да натискате раната с ръка. Ако нямате нищо подходящо, с което да притиснете силно кървящата рана, натискайте с ръка краищата на раната или самата рана. Мнозинството от кръвоизливите, дори когато са тежки, могат да се спрат с пряк натиск. Ако кръвотечението продължава и ако от курсовете за оказване на първа помощ сте запознати с турникета , можете да го поставите. Това обаче рядко е необходимо, а и не трябва да опитвате да правите нещо за първи път при спешен случай. Турникетът трябва да се разхлабва на всеки 30 минути, защото в противен случай ще наруши кръвообращението. Превързване. Видът на превръзката зависи от големината и местоположението на драскотината или порязването. Готовите стерилни превръзки са добри за повечето малки рани. За дланта и за по-големи порязвания и драскотини използвайте стерилна марля или нагънато парче чист памучен плат, които можете да закрепите с тънки ленти левкопласт. За да има полза от превръзката, тя трябва да бъде стегната. (Малкото дете може да я разхлаби много бързо.) Не залепвайте левкопласт около целия крак или ръка, така че двата края да се припокриват, защото по този начин може да се прекъсне кръвообращението. Ако след превръзката кракът или ръката се подуят или потъмнеят, значи тя е прекалено стегната и трябва веднага да се разхлаби. Малките готови превръзки са удобни за пръста, ако не са прекалено стегнати. Лентите левкопласт могат да задържат превръзката по-добре, ако ги направите достатъчно дълги. Раната заздравява по-бързо и е по-малко вероятно да се инфектира, ако превръзката не се сменя много често. Ако се разхлаби или се замърси, върху старата поставете няколко слоя нова марля. Трябва обаче да смените превръзката, ако се е намокрила. Сваляйте превръзката много внимателно. Отлепете я по посока на порязването. (Ако например ръката е порязана по дължина, махнете превръзката отгоре надолу.) По този начин вероятността раната да се отвори е по-малка. Ако превръзката е залепнала, напоете я с 3%-ов разтвор на кислородна вода. През първото денонощие раната може да пулсира, но това не е от значение. Ако по-късно болката се засили, причината може да е в развитието на инфекция. Тогава е необходимо превръзката да бъде свалена, за да се разбере какво става. Ако има оток, зачервяване или гной, трябва да се види от лекар. Охлузените колена, след като се измият, е най-добре да се оставят открити до образуването на коричка. В противен случай превръзката залепва и коричката се обелва при смяната на превръзката. Ако малко дете се пореже близо до устата, раната може да остане чиста без превръзка (по която ще се събира храна и слюнка). Мокри превръзки при инфекции на кожата, докато се осъществи връзка с лекар. Ако детето има цирей или инфекция на върха на пръста или около нокътя, или пък инфектирана порезна рана или подобен вид подкожна инфекция, то трябва да бъде прегледано от лекар. Ако не успеете веднага да се свържете с лекар, като първа помощ трябва да се направи мокра топла превръзка. Тя омекотява кожата, скъсява времето за пробиването на инфектираната тъкан и за изтичането на гнойта и не позволява раната да се затвори отново прекалено бързо. Направете доста дебела превръзка на инфектираното място и излейте върху нея достатъчно количество топла вода, за да я намокрите изцяло. Изчакайте 20 минути и после сменете мократа превръзка с чиста суха превръзка. Повтаряйте процедурата 3--4 пъти на ден, докато се свържете с лекар. Ако температурата на детето се повиши от кожната инфекция, ако по ръката или крака му се появят червени жилки или ако лимфните възли под мишницата или в слабината са болезнени, инфекцията се разпространява сериозно и случаят трябва да бъде разглеждан като изключително спешен („отравяне на кръвта"). Заведете детето на лекар или в болница, дори и ако трябва да пътувате цяла нощ. Съвременните лекарства са жизненоважни в борбата със сериозни инфекции. Кръвотечение от носа. Има множество прости начини за спиране на кръвотечението от носа. Понякога е достатъчно да накарате детето да седне спокойно за няколко минути. За да се избегне поглъщането на много кръв, то трябва да седи с наведена напред глава или ако е в легнало положение, обърнете главата му на една страна, така че носът му да сочи надолу. Не му позволявайте да се духа, да стиска или да натиска носа си с кърпичка. Може да държи кърпичката до ноздрите си, за да попива кръвта, но без да движи носа, за да не се засили кръвотечението. Кръвоизливите обикновено са от предната част на носа. Понякога можете да спрете тежък кръвоизлив, като стискате долната част на 5 минути, а после бавно и внимателно да го пуснете. Охлаждането на която и да е част от главата свива кръвоносните съдове и помага за спиране на кървенето. Поставете нещо студено върху задната част на врата, върху челото или върху горната устна. Можете да използвате кърпа, натопена в студена вода, мехур с лед или студено шише от хладилника. Трябва да се свържете с лекар, ако независимо от тези мерки кръвотечението не спре за 10 минути. Ако имате капки за нос, които свиват кръвоносните съдове, намокрете с тях тампонче от памук и го сложете в предната част на ноздрата. После отново стиснете носа. Кръв от носа може да потече най-често при удар но носа, при чоплене, при алергия, при хрема или други инфекции. Ако детето често получава кръвоизливи от носа без явна причина, то трябва да бъде прегледано от лекар, за да се установи дали няма някои от заболяванията, които понякога причиняват кръвотечение. В случай че не се открие такова заболяване, вероятно ще се наложи да се изгори (запуши) разширеният кръвоносен съд, който непрекъснато се къса. Този кръвоносен съд може да се познае само непосредствено след кръвотечение. Изгаряния. През последните години лечението на изгарянията се промени значително и продължава да се променя. Добре е предварително да попитате лекаря си, какво ще ви препоръча да направите, когато случаят е спешен. При изгаряне поставете студена (не ледена) вода върху мястото, колкото е възможно по-бързо. После се обадете на лекаря, за да ви даде указания. Ако го няма, помолете да ви се обади. Междувременно окажете първа помощ. При тежко изгаряне тръгнете за болницата, ако ще пристигнете там по-бързо, отколкото ще се свържете с лекаря си. Като първа помощ повечето хирурзи съветват да се използва студена вода, което намалява болката и почиства раната. (Вече не се препоръчва мехлем или мазнина.) Напълнете кана със студена чиста вода и я изливайте бавно върху раната, дори преди да я превържете. Най-добре е да се използва стерилна марля, която да се закрепи с бинт върху крайника, гърдите или главата. (Малкото дете вероятно няма да иска да му превържете очите, носа и устата с бинт, но можете да поставите превръзки върху клепачите и устните.) Ако не разполагате с подходящи превързочни материали, използвайте ай-чистия материал, който имате, за да направите превръзка върху изгореното място и да я закрепите с ленти. После през няколко минути капвайте студена вода върху раната, докато стигнете до лекаря или до болницата. Ако се наложи да лекувате едно -- две малки мехурчета без лекарска помощ, не ги отваряйте и не се опитвайте да ги пробиете с игла. Ако не ги пипате, съществува по-малка опасност от инфекция. Понякога малките мехурчета се резорбират, без да се пукат, или ако след няколко дни се пукнат, новата кожа под тях е вече добре оформена. Ако мехурът се пукне, по-добре е да изрежете отделилата се кожа. Използвайте ножичка за нокти и пинцет, които сте изварявали в продължение на 5 минути. После покрийте мястото със стерилна превръзка. Ако мехурът се инфектира, доказателство за което е появата на гной в него и червенина наоколо, непременно трябва да се консултирате с лекар. Ако не е възможно да установите връзка с него, изрежете мехура и използвайте мокри превръзки. Никога не слагайте йод или подобно дезинфектиращо средство на изгорено място, защото това само влошава положението. Слънчево изгаряне. Най-доброто средство против слънчево изгаряне е да не го допускате. Тежкото слънчево изгаряне е болезнено, опасно и излишно. Половин час излагане на преки слънчеви лъчи на плажа през лятото е достатъчен, за да се получи слънчево изгаряне у рус човек, непривикнал към слънцето. За да облекчите изгарянето, можете да използвате хладка вода и да дадете на детето леко средство против болки, което да не съдържа аспирин. При средно изгаряне е възможно човек да има втрисане, температура и да му се гади. В такъв случай трябва да се консултирате с лекар, защото слънчевото изгаряне може да бъде също толкова сериозно, колкото и топлинното. Пазете от слънцето изгорените места, докато изчезне червенината.