Описаната техника на тъкане е основна, най-проста. По-сложната работа може да си улесним със съоръжение, което се доближава до усъвършенствуваните домашни станове. Помощната дъсчица замества с тъкачен гребен. Лесно може да си го направим и сами по два начина. В средата  по големина дамска от шперплат изрязваме в редица последователно продълговати и кръгли отвори (процепи с еднаква дължина и дупки). Разстоянието между тях трябва да бъде еднакво, приблизително 4 мм. Когато ще тъчем широка тъкан, този начин изисква твърде много труд, затова по-добре е да си приготвим необходимия брой тесни летвички и в средата на вся­ка от тях да пробием малка дупка. Заглаждаме повърхността им с фина шкурка и една след друга ги плъзгаме между жле­бовете на дървената рамка. Така комплектуваме тъкачен гребен с необходимата ширина. Височината  му  се определя от фината  тъканта. Ако дължината ще бъде приблизително 1 м, достатъчна е височина, па отделните процепи 20—25 см. Първо си приготвяме основата. Добре е при нарязването на нишките й да предвидим дължина, два пъти по-голяма от дъл­жината на готовата тъкан Към нея добавяме още малко — наддавка за завързване на нишките, която няма да тъчем. С дебе­ла игла нанизваме отделните нишки последователно през продъл­говатите отвори. Закачваме нишката в средата за неподвижна кука, а после я прекарваме през съседния кръгъл отвор на гребена. Така нанизваме постепенно всички останали нишки от основата. Свободните им краища завързваме към подвижна дърве­на летва. Разстоянието между отделните нишки трябва да отгова­ря на разстоянието между отделните продълговати и кръгли отвори. Другия край на основата закачваме за неподвижна кука или например за дръжката на неизползувана врата. По време на тъкането държим основата умерено изпъната. След това вдигаме гребена толкова високо, че нишките от осно­вата, които минават през продълговатите отвори, да се допират до долния му край по цялата дължина. Гребенът се движи при­близително в първата 1/3 на основата. През отвора (устата), образуван от двете половини на основата прекарваме совалката с конеца. Придърпваме и подравняваме свободно прекарания конец към първия край на основата. За да постигнем равномерни редове, може да използваме острия ръб на совалката, самия гребен или дори обикновена вилица. Спуска­ме гребена обратно, до другото крайно положение, и в образу­вания отвор (уста) прекарваме совалката с вътъка в обратна по­сока. Отново пробутваме конеца непосредствено до предходния и продължаваме по същия начин. Обикновена цветна тъкан може да получим от разноцветен вътък и основа. При тъкането свързваме отделните разноцветни нишки с прости възли. Модерните килими се тъкат най-често по предварително из­готвен модел. Първоначалната скица се нанася върху милимет­рова хартия, където всяко квадратче означава един възел. Моде­лът трябва да бъде цветен или черно-бял. Отделните цветове от избраната скала се означават с цифри. Всеки ред възли (преплптки) изтъкаваме с Два или с три ре­да от вътъка, които после набиваме здраво с дървен или мета­лен гребен, за да се получи желаната гъстота и здравина. Под­ходящи материали са вълната, памукът, коприната, ленът, коно­път и ютата в най-различни комбинации.