Шафран

Шафран

Като подправка се използват изсушените близълца, събрани от цветовете на посевния шафран от сем. Пе­ру пикови, който е многогодишно, луковично, с неустановена родина растение. Култивира се главно в Южна Европа, Индия и др. От 100 000 цветчета се получава 5 кг суровина, от която след из­сушаван е се добиват 1 кг близълца. Те са с тъмно оранжев цвят и нагарчащ вкус. Мирисът е специфичен. Шафранът поглъща вла­гата и затова се пази в добре затворени стъклени тръбици. Фал­шифицира се с невен, шафраника и др. Истинският шафран в количество 0,001 г оцветява в жълто златисто 1 л вода. Шафранът съдържа гликозидът кроцин, който багри различни материи в чер­вено. Освен него в близълцата се съдържат горчивият гликозид  пикрокроцин,  восък, флавоноиди, витамини и др. Шафранът се използва още от древността като средство, кори­гиращо вкуса, мириса и цвета на хранителни продукти и ястия. В миналото той   е бил най-търсената и най-скъпата подправка. Прилагал се е за оцветяване на мазнини, сиренета и други млеч­ни продукти. Прибавя се към супи, ястия от месо, сосове, дребни: печива и др. Подправените с шафран сладкарски произведения т печива добиват красив жълт цвят и нежен приятен аромат. В бъл­гарската кухня шафранът се е използвал в значителна степен почти до началото на нашия век. Днес той е полузабравена подправ­ка у нас. Шафранът е съставна част на разни видове   къри. В хранителната промишленост се използва не само като оцветител, а и като добър консервант. В кулинарията се прилага в малки количества – 2-3 близълца на блюдо от 4 порции. В последно време шафранът не се прилага в официалната меди­цина. В народната медицина у нас се употребява по-рядко при; хемороиди, хистерия, хипохондрия, за повишаване на диурезата и др. Приема се по 1 близълце 3 пъти на ден преди хранене с мал­ко вода.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

ШафранРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)