Мащерка Градинска

Мащерка Градинска

Научното родово име на растението е тимус, което на гръцки означава смелост, сила, мисъл. Това показва неговото действие върху организма-тонизиращо и освежаващо. Римляни­те също са знаели за тези свойства на растението и затова са киче­ли спортистите при състезания с мащерка. Тя е била култивирана на големи площи в древен Египет. Градинската мащерка е полухраст, висок 20—40 см от сем. Устноцветни. Той не се среща в нашата спонтанна фло­ра. Негово отечество се смятат страните около Средиземно море. Култивира се в СССР, Южна Европа, Америка. У нас са правени опити за неговото отглеждане. Градинската мащерка мирише приятно и има стипчив вкус. Мирисът й се дължи на етеричното масло, което в надземната част е около 0,80%. То се получава от зелената надземна част чрез дестилация с водна пара. Представлява червено кафява течност с главни съставки тимол (60%) и карвакрол. Чистият тимол, който е във вид на прозрачни кристали, действа 25 пъти по-силно като антибактериално средство в сравнение с фенола. В надземната част на растението освен етерично масло се срещат още полифено­ли, хидрокситерпенови вещества и др. Те действат главно дезин­фекционно, дезодориращо, спазмолитично и предизвикват отделя­нето на секреции от дихателните пътища и на жлъчка. Мащерката намира широко приложение в готварството като подправка. Използва се както в изсушено, така и в прясно съ­стояние. Съхранява се не повече от 1 година, след което тя губи своя аромат и вкус. В ястията се слага накрая на приготвянето им в количество 1 щипка за 4 порции. С градинска мащерка се арома­тизират супи от зеленчуци и варива. Комбинира се с лук, черен и червен пипер, дафинов лист, хвойна и босилек. В някои страни на Средна Европа с нея се ароматизират говеждо месо и особено гулаш, както и ястия, приготвени от бъбреци, черен дроб, дивеч, пастети. Тя се прилага и в настойка с оцет за подкиселяване на салати и др. От нея се получава билков чай. В по-големи дози етеричното масло и надземната част на градинската мащерка дразнят лигавицата на стомаха. Не се препоръчва употребата им при сърдечна слабост, бременност и някои заболявания на бъб­реците, червата поради действието на фенолите, които се съдържат в тях. Външно се използва за дезинфекция и като слабо болкоуспокояващо средство при възпаление на устната кухина. Отвара от надземната част служи за компреси на рани и за ароматизира­не на вани (при бани против неврастения). Вътрешно се приема като извлек - 1 супена лъжица изсушена, стрита надземна част от мащерката се залива с 250 см3 кипяща вода. Престоява 1-2 ч, вари се 1 мин, прецежда се, разделя се на 2 части и се приема сут­рин и вечер преди хранене.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

Мащерка ГрадинскаРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)