Лук Обикновен

Лук Обикновен

Луковиците и листата на обикновения лук са се използвали още от древността. От растенията, отглеждани в гра­дините на вавилонския цар Мардукапалитина II, на първо място е бил лукът. В един от надписите на Хеопсовата пирамида се спо­менава, че за храна на робите се е купувал и лук. В древна Гър­ция лукът е бил свещено растение. Но както чесънът и той се е смятал за простонародна храна. Траки и славяни също са използвали лука като храна, подправка и лечебно средство. Лукът е двегодишно или многогодишно луковично растение от сем. Кремови. Неговото отечество е Предна и Средна Азия. Благодарение на продължително култивиране и умела селекция от него се срещат около 400 сорта. От тях се използват около шест. В нашата кухня се прилага главно обикновеният бял лук, чиито луковици имат различна форма и големина в зависимост от сорта. Червеният лук се смята най-подходящ за салати. От арпаджика се приготвят гозби, в които се поставят цели луковици (попска яхния). За приготвяне на пролетни салати и ястия се упо­требява и зелената надземна част на лука. Лукът съдържа етерич­но масло, витамини (провитамин А, вит. В и С), органични кисе­лини, флавоноиди и гликозиди, захари, вещества, действащи антибиотично, простагландини и др. Това съдържание също е в зависимост от сорта. Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, като регулира мо­торните и секреторните функции на стомаха и червата. Освен това той потиска развитието на болестотворните микроорганизми и действа благотворно на сърдечно-съдовата система. Оказва по­ложително влияние и при заболявания на бъбреците. У нас лукът е любима подправка и храна. Той се използва в лучени яхнии (от маслини, картофи, сливи и др.), в салати, гарни­тури за печено на скара, риби, за марината. Прилага се и паниран като гарнитура на някои месни ястия. За подобряване на аромата и цвета на бульони и супи в тях се поставя изпечен лук. Средно големи луковици се разрязват на половинки и се поставят от пло­ската им страна в горещ тиган без мазнина. Пекат се, докато се получи възкафяв цвят. Използва се и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система. Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи ко­личества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни, бъбречни заболявания. Някои автори го препоръчват в малки количества при хро­ничен хепатит. Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъв­кване на клонче зелен магданоз. В официалната и народната медицина лукът лекува заболява­ния на горните дихателни пътища (кашица от лук, майорана и мед по равни части с прибавка на 0,50% джинджифил; взема се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден преди хранене). Служи като профилактично средство при грипни епидемии (2-3 мин инхала­ции с прясно настърган лук). Използва се за лечение на трудно зарастващи рани (поразеното място се покрива с кашица от лук, смесен с равна част мазнина. При чревни паразити се консумират 2—3 сурови глави лук (за възрастни) или се правят клизми от 2 главички лук, счукани на каша с 1 чаена лъжичка готварска сол, след което се прибавя 100 см3вода (за деца). Лукът се употребява вътрешно и при запек, хемороиди (във вид на кашица, смесен с мащерка и мед по-равни части). При диабет се използва сок от  лук по 3 супени лъжици на ден преди хранене. При повишено ар­териално налягане се приема 1 средно голяма ситно нарязана лу­ковица и 2 листа от индрише (счукани на каша). Те се поставят в 200 см3студена вода, кисне се в продължение на 6-8 ч, прецежда се и цялата доза се приема сутрин на гладно. Лукът, сварен в мляко (в съотношение 5:15), се употребява при повишено артери­ално налягане и запек като се взема по 1 супена лъжица сутрин на гладно в продължение на двадесет дни. В някои случаи при болки в бъбреците и газове в червата се препоръчва консумирането на сварен лук (например в яхнии). Сок от лук (5 г в чаша студена вода) се прилага против хълцане и за засилване на диурезата. Лукът служи за топли лапи външно при циреи, счукан със сол се използва за налагане на натъртени места. Кашица от лук се упо­требява за отстраняване на пигментации по кожата.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

Лук ОбикновенРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)