Кардамом

Кардамом

Плодовете на кардамома са използвани още от елини­те и римляните. В трудовете на Хипократ се споменава за тях. Плодовете се добиват от многогодишното, достигащо до 2-3 м на височина тревисто растение елетария, срещащо се в Южна Индия и принадлежащо към сем. Зингиберови. Култивира се в ред тропически страни, главно в Южна Индия. Плодовете са сламеножълти, дълги до 2 см и широки 6 мм, закръглени триделни кутийки с дръжчици. Във всеки един от дяловете им се намират два реда червеникави или по-тъмни, ръбести 6-8 семенца. Семен­цата имат особено благоуханен аромат и приятен вкус. Най-добро­качествени се смятат плодовете на малабарския кардамом. На паза­ра се срещат още цейлонски, бомбайски, алепски и други видове кар­дамом, които се използват като подправка, но не и за лечебни це­ли поради високото съдържание на етирично масло. С тях местно­то население ароматизира един вид дъвка. Плодовете на малабарс­кия кардамом съдържат 2-8% етерично масло, смоли, мазнини, флавоноиди и др. Етеричното масло се получава от семената чрез дестилация с водна пара. То има силен, приятен аромат и слабо стипчив вкус. Плодовете и маслото се използват главно като апетитовъзбуждащо средство, понеже стимулират отделянето на секрети в стомаха и червата. Те действат още антисептично, тонизиращо върху организма, но леко възбуждат централната нервна система. Кардамомът е обичайна съставка на къри. Употребява се в сладкарството заедно с други подправки като джинджифил, индий­ско орехче, кишниш, анасон за приготвяне най-често на меденки, козуначени печива, ястия с ориз (2-3 плодчета на 4 порции). Той намира приложение и в месопреработвателната и ликьорената промишленост, където се използва като консервант и за арома­тизиране. В народната медицина се прилага като газогонно средство. Из­ползва се в малки дози (прах на върха на ножа 3 пъти дневно 15-20 мин преди хранене).

Снимка:
Автор: Мартин Петров

КардамомРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)