Калам (Акорус)

   Калам  (Акорус)

Коренището на калама като подправка и лекарство е описано в древни еврейски, старогръцки и римски книги, както и в средновековни съчинения. В Европа той е пренесен от Южна Индия в началото на XVI в. Каламът е многогодишно, висо­ко до 150 см растение от сем. Змиярникови, което у нас се среща край Казанлък и другаде. Разпространен е в Азия, Европа и Се­верна Америка. Култивира се в цяла Европа. Коренището има лек, приятен аромат и слабо парлив вкус. Изсушено, то съдържа около 3,5 % етерично масло, горчивите вещества акорин и акоретин, полизахариди, антибиотични и полифенолни вещества. В ете­ричното масло се съдържат веществото азарон (7-8%), терпени и сесквитерпени. Приети вътрешно, коренищата и етеричното масло на калама предизвикват твърде обилно отделяне на секреции в храносмила­телните органи и подпомагат обмяната на веществата в организма. В кулинарията коренището се използва (равна чаена лъжич­ка, поставена в почти готово ястие от 4 порции) вместо дафинов лист при приготвяне на супи, сосове, ястия със и без месо, ма­рината. То може да се употребява и вместо джинджифил или ин­дийско орехче за ароматизиране на кремове, пудинги, разни слад­киши. От коренищата се приготвят сиропи и захаросани късче­та, които се употребяват като бонбони. В народната медицина коренището се прилага за възбуждане на апетита, като диуретично и газогонно средство. Действа благотворно при възпаление на стомашната лигавица, на плюнчените жлези. Използва се за ароматизиране на водата при прие­мане на вани вместо хвойнови плодове (при неврастения). В този случай 200 г коренище се кисне във ваната половин час преди полз­ването й. Вътрешно се прилага под формата на чай, като една су­пена лъжица наситнена дрога се залива с 250 см3кипяща вода, оставя се да престои 1 ч, прецежда и се изпива наведнъж... на гладно. Тази доза може да се приеме до 3 пъти на ден.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

Калам (Акорус) Рейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)