Кактуси

Кактуси

Сред групата стайни растения рядко липсва бодливата топка или разкривената главичка на кактуса, обикновено поставен ня­къде в ъгъла. Скромните кактуси често и без основание биват Пренебрегвани, защото е доста разпространено мнението, че могат да издържат на всички условия. Истина е, че те са непретенциозни ра­стения, които се разви­ват и виреят най-често при изключително не­благоприятни условия, където понякога е поч­ти невъзможно да съ­ществува живот, обаче също се нуждаят от грижи и внимание, за което ни се отблагода­ряват с изключителните си форми и с необикно­вената красота на крех­ките цветове. Освен то­ва кактусите са особено подходящи за модерни­. Те светли и хигиенични жилища. Може да ги отглеждаме с ус­пех върху рамката на прозореца, където на малка площ може да се поместят много растения. Кактусите спадат към групата на т. нар. сукулентни растения, които се приспособяват към неблагоприятни климатични условия, характеризиращи се предимно с малко валежи. Листата им ста­ват месести и сочни, като например на тлъстината и Дебелец, или (както е при кактусите) изцяло закърняват, а сочното дебело стъбло поема функциите им. То служи също като склад за вода. Кълбовидната или цилиндрична форма осигурява най-малка по­върхност и дава възможност, запасите от вода да се изразходват правилно. Подлите, различните комици и ребрата по стъблото служат за частично разсейване на светлината и за засенчване на стъблото. Родината на кактусите е американският континент. Там те са разпространени предимно в топлите и сухи области на Северна и Южна Америка, но се срещат и на север чак зад границата на Канада, и на юг — в Патагония, както и в тропическите джунг­ли на Средна Америка. Те растат предимно в пустините, но мо­же да се срещнат и по брега на морето или по високите плани­ни на Южна Америка. Досега са известни около 3000 вида и бро­ят им непрекъснато се увеличава, тъй като се откриват нови ви­дове предимно в Южна Америка. В своята родина кактусите са най-различни по форма и големина. Срещат се миниатюрни, дости­гащи 2—3 см (като възрастни) растения от род Турбиникарпус, както и грамадни култови кактуси с диаметър над 1 м (ехино-кактус фунгенс) — в Мексико, или познатите няколкометрови све-щовидни, кактуси (карнегиа гиганта) — в Аризона. Някои расте­ния са на няколко стотин години. За местното население кактуси­те са имали стопанско и религиозно значение. Сочните стъбла на някои видове са били използвани за храна и като хранилище на вода, а изсушените — за гориво. Някои малки дребни видове са служели като амулети, а гигантските — като жертвени олтари. Много от кактусите съдържат силно действащи алкалоиди и се използват при религиозни празници като наркотик. В Европа кактусите са донесени от испанските мореплаватели като спомен от далечното пътуване. Особено благоприятни ус­ловия са намерили в Испания предимно опинците, които бързо са се аклиматизирали, подиряли са и постепенно са се разпростра­нили по цялото Средиземноморие. С развитието на мореплава­нето са се увеличавали и видовете донесени кактуси, които като новост са привличали вниманието предимно на богатите колекцио­нери. Постепенно тези екзотични растения са започнали да пра-на пътешествениците и естествоизпитателите. Сиропа продължава, но и много специализирани. Предприятия редовно се занимават с отглеждането и е произвеждат стотици хиляди растения. Интересът кг непрекъснато расте, тъй като имат големи предимства пред внесените — отчасти са приспособени към местните климатични условия и изискват по-малко грижи. Както при повечето многогодишни растения, при кактуси също има редуване на периода на вегетация (растеж) с период на вегетационен застой. Тази редовна смяна е жизнено необход ма за тях и е едно от основните условия за успешното им р~ битие. От пролетта до есента — т. е. през периода на растеж поставяме кактусите на възможно най-светлото място, което с осветява от слънцето най-дълго. Нареждаме ги направо па вам? ката на прозореца, а още по-добре — от външната страна на пер­ваза, където светлината е много по-силна. Добре е, ако искаме да отглеждаме повече кактуси, да си приготвим миниатюрен бар. Ник, който да пази растенията при лошо време. За целта е необ­ходимо да се снабдим с подходяща дървена кутия или сандъче, на което срязваме косо страничните стени, а предната стена на­маляваме до съответната височина. Наклонът не трябва да бъде, много голям. Важно е цялото сандъче да бъде по възможност много плитко и растенията да бъдат най-близо  до горната му стена. Задната (по-високата) стена може да бъде подвижна — да се изважда или склонява. Така растенията са по-достъпни и по добре се виждат от стаята. От вътрешната страна по продължа ние на горния край заковаваме тънка летвичка, върху която  закрепваме стъкло — като капак на парник. Може да използу ламе и прозрачно фолио, обтегнато върху подходяща рамка. Зле това захващаме рамката с огънати гвоздеи и закрепваме парник здраво към перваза на прозореца. Още по-добре е да го поста вам на балкон или плосък покрив. Ако пред дома имаме гради на, през лятото може да наредим кактусите там. По време на вегетацията - много важно е правилното поливане на растенията. Най-често.се прави грешка, като кактусите се оставят без вода именно в периода на растеж. Те обаче изискват обилно поливане особено в началото на вегетацията. Изпитано средство е да сложим саксията с кактуса в баничка с вода и да оставим плъстта да се напои богато. Ако поливаме отгоре, во­дата трябва да започне да изтича от долния отвор на саксията. Следващото поливане правим, когато плъстта е почти суха. Най-общо може да се каже, че е правилно да се полива немного че­сто, но изобилно. Важна е и температурата на водата. Тя не би да бъде по-ниска от температурата на въздуха. Поливаме ра­но сутрин или вечер, когато растенията и плъстта не са затоплени от слънцето, като внимаваме да не мокрим излишно. Най-добре е да поливаме кактусите поотделно, с лейка, тръбичката на коя­то е удължена. При първото пролетно поливане (след презимува­нето) е подходящо да облеем цялото растение обилно с хладка пода. Така го освежаваме и измиваме праха. Поливаме редовно до средата на септември, след това постепенно ограничаваме во­дата и накрая оставяме растенията да изсъхнат и да се подгот­вят за зимуване. През този период също ги държим на провет­риво място, за да ги закалим. В средата на ноември прибираме кактусите за зимуване. Най-пажното е почвата да бъде добре изсъхнала и температурата в помещението да не е твърде висока. Иначе кактусите продължа­ват своя растеж и без поливане и изчерпват собствените си за­паси от хранителни вещества. Разклоненията им стават жълтозе-леникави и без подли. Повечето кактуси зимуват най-добре на светло, но неотоплявано място, където температурата се колебае около 10° С. Ако не разполагаме с такова помещение, най-добре е да сложим кактусите на тъмно. Нареждаме ген в кутии или в кошници и ги покриваме с пластмасово фолио, непропускащо въз­дух, за да ограничим поне отчасти изпарението на водата и да предотвратим пренасянето на различни плесени. Може да сложим растенията например в сухо мазе, където температурата не пада под нулата, но по възможност далеч от картофи, тъй като кар­тофената плесен лесно се пренася върху тях. Кактусите се сла­гат също в килера, в антрето или на друго подходящо сухо и ;;ладино място. Изключение правят топло позивите кактуси, произ­хождащи от саваните или от тропическите страни, които зимуват при температура до 15°С и на които твърде ниските температу­ри се отразяват зле. Добре е да знаем при какви условия са жи­вели първоначално отделните видове, за да не допускаме грешки при запазването им през зимата. В средата на март зимуването приключва и пренасяме какту­сите на мястото, където ще прекарат лятото. Отначало трябва да пазим много растенията, стояли на тъмно — в първите дни за­сенчваме прозореца или парника, за да не прегорят от слънцето. За да намалим светлината, достатъчно е да закрием прозореца с хартия. Ако външната температура не е много ниска, добре е интензивно да проветряваме. На първо време не поливаме, а само навлажняваме малко растенията и изчакваме първите приз­наци на растеж: свежа зеленина, лъскав цвят и растеж на подлите. По това време правим първото обливане с хладка  вода и.

Снимка: www.mlewallpapers.com
Автор: Мартин Петров

КактусиРейтинг: 3.0 от 5.0 / (2 гласа)