Всичко за жената

Продукти:   1 голяма глава целина,  1 супена лъжица оцет, сол, 2 ябълки.

Продукти за майонезата: 3 супени лъжици майо­неза, 1 супена лъжица горчица, 1 супена лъжица лимонов сок, сол, щипка захар.

Измитата, изчистена и обелена глава целина се разрязва на 4 части и се вари в подсолена вода, към която се прибавя оцетът. След омекване целината се поставя в сито да се отцеди. След като изстине, се нарязва на средно големи резанки, прибавят се двете обелени ябълки, нарязани на ивички.

Продуктите за майонезата се смесват добре и с нея се съеди­няват целината и ябълките. Салатата се изсипва в средата на голяма чиния.

От 4 твърдо сварени яйца, нарязани по дължина на половин­ки, се изважда жълтъкът, който се разбива с 50 г масло и 3-4 см³ пастет от аншоа или 2-3 рибки аншоа, след което този крем с шприц се поставя обратно в белтъците. Яйцата се нареждат върху листа от зелена салата около салатата от целина. Поднася се с препечени филийки бял хляб и червено вино.

Продукти за 4 порции 2 средно големи целина 40 г маргарин, 1 супена лъжица брашно, 1 чаена-чаша прясно мляко, 2 парчета топено сирене, 1 жълтък, 50 г каш­кавал, 3 супени лъжици галета, 1 супена лъжица масло или мар­гарин, па върха на ножа мацис, няколко стръка магданоз, сол.

Целината се нарязва на филии с дебелина 1 ½ -2 см, които се варят в малко количество (колкото да се покрият) леко под­солена вода, към която се прибавя няколко капки лимонов сок или лимонена киселина.Наполовина омекналата целина се изважда и се поставя в сито, за да се отцеди. От маргарина и брашното се приготвя светла запръжка, която се разрежда с прясното мляко, пуска се топеното сирене и се бърка, докато последното се раз­топи. Подправя се със сол, мацис и магданоз и внимателно се смес­ва с жълтъка. Филиите целина се слагат в добре намаслена та­вичка, заливат се със соса, всичко се поръсва с настърган каш­кавал и изпържена в масло галета и се пече 20-25 мин във фур­ната на 2. шина при температура 220°С. Поднася се с хляб и са­лата или с картофени кюфтета.

Миризливата целина е известна още на старите египтя­ни, на елините и на римляните. Върху капителите на коринтските колони са изобразени листа от целина, което показва колко ви­соко старите гърци са ценели това растение. При тържествени случаи те украсявали домовете и главите си с гирлянди от зелени части на целина. Преди тържества хранели конете си с нея, за да добият издръжливост и бързина. С някои части на растението са лекували жлъчни заболявания и измръзвания.

Използват се както подземните, така и надземните части на едно-или двегодишното растение миризлива целина, което е високо до 100 см и се отнася към сем.Целинови (Сеннико­цветни). У нас целината е двегодишно растение. Нейно отечество се смятат земите по крайбрежието на Средиземно море и Мала Азия. Култивира се навсякъде, особено много в Северна Африка, Средиземноморието и Швейцария. Срещат се много подвидове, сортове и пр., обединени в 3 групи: кореноплодни растения, кои­то имат силно развити корени; растения, развиващи надземна част, главно стъбло и дръжки; и трета група – салатни, имащи едри, силно ароматни, къдрави листа. Във всички части на растението се съдържа етерично масло до 3%, което дава приятния аромат и вкус на целината. В кореноплода се срещат много минерални ве­щества, белтъчини, мазнини, захари, глутамин, аспарагин, тирозин, гликозидът апинин, полифеноли и др. В надземната част се срещат провитамин А, витамините С, В_1, РР, захари, гликозиди и др. Етеричното масло се състои главно от d-лимонен  (70%).

Най-характерните съставки на етеричното масло, на които се дължи благоуханието на целината, са веществата сединолиди; анхидрид на сединовата киселина.

Целината действа главно диуретично и стомашно, регулира обмяната на веществата в организма и има антисептични свойства, поради което се употребява широко в кулинарията. Кореноплодът и листата на целината са основна част в супите от зеленчуци. Зелените или изсушени листа служат за подправка на супи, ма­рината и разнообразни месни ястия. Семена, разтрити със сол и се използват там, където е необходимо с малко количество подправка да се постигне интензивен аромат и вкус (например кай­ма). Те се смесват с горчица и черен пипер. Целината е подходяща подправка за безсолни диетични ястия, защото подпомага излъч­ването на хлориди от организма. Комбинира се с майорана, ма­щерка, лук, чесън. Нарязаният кореноплод обикновено почерня­ва. За да се избегне това, той се пръска с лимонов сок, оцет или разтвор от лимонена киселина.

В народната медицина целината се употребява при ревматизъм, трудно уриниране, но не и при камъни и пясък в бъбреците или пикочния мехур. Прилага се под формата на извлек (500 г коре­ноплод се вари в 1 л вода, докато остане половината от течността, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема по време на хране­не сутрин, обед и вечер). Пресният сок (1 чаена лъжичка 3 пъти на ден) от цялото растение се прилага за увеличаване на апетита и подобряване функциите на храносмилателната система. Приета в по-големи дози, целината дразни лигавицата на стомаха и черва­та (етеричното масло), а голямото количество минерални соли (калциев оксалат), които се съдържат в нея, могат да предизвикат поява на кръв в урината.