Всичко за жената

Продукти: 150 см³ бира, 2 яйца, 2-3 супени лъжици брашно, сол, 500 г лук (червен), олио за пържене.

Избират се по възможност големи глави червен лук, обелват се и се нарязват на кръгове с дебелина около 2 см. От бирата, яйцата и брашното се приготвя тесто като за палачинки. В по-широк съд се сгорещява олио. С вилица се потапят кръговете лук в тестото и веднага се пускат в олиото, в което трябва да плуват. Изпържват се до златисто. Ястието се поднася топло.

Забележка: Така приготвените кръгове лук може да се за­пазят в добре затворен съд в хладилника. Преди поднасяне се сгорещява олиото и лукът се изпържва още веднъж, докато стане хрупкав.

Продукти за 4 порции 2 средно големи целина 40 г маргарин, 1 супена лъжица брашно, 1 чаена-чаша прясно мляко, 2 парчета топено сирене, 1 жълтък, 50 г каш­кавал, 3 супени лъжици галета, 1 супена лъжица масло или мар­гарин, па върха на ножа мацис, няколко стръка магданоз, сол.

Целината се нарязва на филии с дебелина 1 ½ -2 см, които се варят в малко количество (колкото да се покрият) леко под­солена вода, към която се прибавя няколко капки лимонов сок или лимонена киселина.Наполовина омекналата целина се изважда и се поставя в сито, за да се отцеди. От маргарина и брашното се приготвя светла запръжка, която се разрежда с прясното мляко, пуска се топеното сирене и се бърка, докато последното се раз­топи. Подправя се със сол, мацис и магданоз и внимателно се смес­ва с жълтъка. Филиите целина се слагат в добре намаслена та­вичка, заливат се със соса, всичко се поръсва с настърган каш­кавал и изпържена в масло галета и се пече 20-25 мин във фур­ната на 2. шина при температура 220°С. Поднася се с хляб и са­лата или с картофени кюфтета.

Това се случва, когато сложим нов килим, линолеум и де Тогава вратата започва да опира о пода или изобщо не може да се отвори. Понякога вратите сами „увисват“ с времето.

Ако вратата само се влачи, достатъчно е да  я повдигнем с 1—2 мм. Първо разглеждаме пантите, за да видим коя от тях лежи съвсем добре (пантите рядко са монтирани така точно, че да съвпадат всички изцяло). След това сваляме вратата и върху издадената част (колчето), която носи пантата изцяло, надяваме пръстен (подложка) с дебелина 1—2 мм, чийто отвор не бива да е много по-голям от диаметъра на колчето. Ако не намерим под­ходящ пръстен, може да си направим сами от немного мека тел със съответната дебелина. Увиваме тела  около подходяща ме­тална пръчка с дебелината на колчето на пантата(свредел, болт и т. н.), очукваме го с чукче и го срязваме с клещи. Преди да за­качим вратата, използваме случая да  смажем и пантите. Тъй като по този начин повдигаме цялата врата трябва да проверим дали езикът (и ключалката при превъртването на ключа) на бра­вата попада правилно в отвора на касата. За езичето лесно поз­наваме дали влиза на място иначе вратата няма да се затвори. За да проверим положението на ключалката, притваряме врата-а почти напълно, за да може да виждаме през цепнатината, и с тесо завъртане на ключа я пробваме. Ако езичето или ключалка­та опира о горния край на изреза, трябва да ги изпилим с плоска или с четиристранна пила. При малко повдигане на вратата това обикновено не е необходимо. Ако повдигането не е достатъчно,налага се да скъсим вратата от долната страна. Най-напред из­мерваме и отбелязваме направо върху вратата с  колко трябва да я намалим. Сваляме вратата и от двете страни изчертаваме пиния по знаците, с които сме отбелязали докъде трябва да бъ­де скъсена. След това я опираме така, че долният й  край да бъде лесно достъпен (ако е необходимо, подлагаме кърпи, за да не се издраска боята), и пилим с едра пила винаги по посока срещу ръба, за да се изпили и краят на дървото от другата страна. Ако трябва да свалим повече от 3 мм, по-удобно е да работим с трион че, което  прокарваме напречно  на рамката. За целта ни е необходим помощник, който да държи здраво вратата, за да не се движи. (Ако помощникът е кавалер, по-добре е да му разрешим той сам да хване трион чето, а ние да придържаме вратата!) По време на рязането трябва грижливо да следим да се спазват напречните линии от двете страни. Посоката на отреза се коригира по-добре с трион че за метал, а не с обикновен трили. При нужда изглаждаме повърхността на разреза с пила или груба шкурка. Добре е да я намажем с безир или с парке­тин, за да и се мокри много при миене на пода.