Всичко за жената

Отиде си! Всичко е свършено.Но как да сте сигурна, че сте го изхвърлила от сърцето си.
• Слушам по радиото нашата песен и не мога да разбера защо ми се струва така натрапливо позната. Дали е музика от някой филм? Или е мелодия на телевизионна реклама? Час по-късно се сетих, че при първата ни среща танцувахме под звуците й.
• Престанах да препрочитам любовните му писма. Прибрах ги в една кутия, а после реших да разчистя къщата и ги хвърлих.
• Обещава, че ще се промени, признава, че се е отнася лошо с мен. Казва ми още, че нашата връзка е най-хубавото нещо, което някога му се е случило и ме моли да се върне при мен. Отговорих му, че няма дори да си помисля за това.
• Спрях спешно да докладвам по телефона на най-добрата си приятелка какво ми е казал той, какво аз съм му казала, с какво е бил облечен, с какъв тоалет съм била аз и какъв е бил при всяка наша среща.
• Престанах да минавам покрай къщата му всеки път, когато излизам.
• Подстригах късо косата си. Той я обичаше дълга.
• Обикалях на колелото си из градината на колежа и не забелязвах нищо особено, освен това, че изведнъж се почувствах напълно сигурна, че съм го преодоляла. Скочих от колелото и седнах на близката пейка. Така добре ми беше просто да седя там и да се чувствам напълно свободна от него. Яхнах велосипеда си и свирейки с уста влязох в колежа.
• Три месеца след като се разделихме, той ме покани на вечеря. За първи път момчешките му маниери ми се сториха отвратителни. Забелязах също, че говори с пълна уста, че неприлично размахва вилицата и ножа си и е груб с келнерите.
• Срещнах друг.
• Забравих за рождения му ден.
• Скоро бях си купила изумруденозелена тясна пола и кадифен жакет и се чувствах фантастично в тях. Хич не ме бе грижа, че никога вече няма да ме гледа, докато се обличам.
• Възможно бе да се срещнем случайно на някое парти. Щях да бъда доволна, а не огорчена. Трябва да усещаш нещо, за да бъдеш лош към някого – това изисква много усилие.
• Престанах да му звъня под различни претексти рано сутрин в неделя, само за да разбера, как е прекарал сам нощта.
• Всичките му шеги изведнъж ми се сториха плоски и глупави, вместо приятни и смешни.
•Пратих го на среща с една моя приятелка, която не познаваше.
• Започнах да му желая само доброто, докато преди исках да го сполети нещо лошо.
• Позвъни ми в офиса и ме покани на вечеря. Не се втурнах към къщи да измия и подредя косата си или да направя нещо, за да изглеждам по-добре.
• Представи ме на новото си гадже и аз не изпитах и капчица ревност.
• Любихме се пак заради доброто старо време. Преди това бе нещо, за което аз непрекъснато мислех, защото смятах, че не сме стигнали върха. Този път не почувствах нищо.
• Отложих срещата си с него, защото се появи нещо по-интересно.
• Трябваше да погледна в тефтерчето си, за да видя телефонния му номер.
• Събудих се една неделна сутрин и той не беше първото и дори второто нещо, за което си помислих. Всъщност причината да си спомня беше това, че изобщо не бях помислила за него.
• Мога да гледам различни мъжки дрехи без и за миг да си представя как би изглеждал в тях.
• Прекарах за първи път неделната вечер сама вкъщи и никак.не се чувствах самотна.
• Обади ми се по телефона, а аз му казах: Имам нещо да довършвам, ще ти се обадя после. И забравих.
• Друг път аз му позвъних, а той ми каза: – Трябва да довърша нещо, ще ти се обадя после. – Не ми се обади, но аз съвсем бях забравила, че ще ми позвъни.
• Бях на сватбата му и прекарах чудесно.
• Не проверявах дали имам презервативи в чантата си, когато излизах. Бях сигурна, че никога повече няма. да стигнем до леглото, колкото и много да го желаеше той.
• Изхвърлих самобръсначката и четката му за зъби от банята си.
• Вече спокойно гледам нашите снимки, спомням си за хубавото време, когато бяхме заедно, но не съжалявам, че то е отминало.

Криминалните хроники гъмжат от престъпления, чиито жертви са жени – от невръстни момиченца до старици, никога неподозирали, че подобно нещо може да се случи с тях. И така, гледайте екшъни за разтоварване и поука и не си мислете наивно, че животът не може да ви нахлузи примката на главна героиня в криминална драма, разследването на която, може да приключи бързо с познатия мотив: липса на доказателства.
БЯГАЙ, НАИВНИЦЕ, БЯГАЙ
Всяка криминална агресия е резултат на конкретни преплетени обстоятелства. Ролята на случайността не бива да се преувеличава. Защото фактът, че престъплението не е подготвено предварително, не означава, че нападателят не избира жертвата си. Според криминалистите, разследващи тежките престъпления – изнасилвания и убийства, склонността да бъдем жертви се носи от всеки човек. Така както склонността да извършиш престъпление и тя се корени в психическите особености на индивида. Ако сама жена се прибира късно през нощта у дома, на всичко отгоре се движи по тъмни, опасни улички, тя поема голям риск. Защо го прави? Сигурно по различни причини. Може да е прекалена оптимистка и да не допуска мисълта, че може да й се случи нещо лошо. А може и обратното: да е с ниско самочувствие, угнетена, потисната от собствения си безсмислен живот. И й е все едно дали ще го загуби.
НЕ ВЯРВАЙ В ЛЮБОВТА ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД
Известно е, че лекомисленото завързване на случайни познанства от млади момичета на улицата, в дискотеката, обикновено завършват с Посещение на болницата, в съда, а не в залата за бракосъчетания.
Въпреки богатия човешки опит, претворен в романи, художествени и документални филми, толкова много наивници продължават да вярват в любовта от пръв поглед, докато шарят вечер пред Магурата, в подлезите пред Централната гара или пред кварталните дискотеки. На чудо ли разчитат тези малки романтички? Впрочем, не по-малко рискуват и по-зрели жени, които непременно искат да се отърват от самотата и избират най-опасния начин за това. Две приятелки еманципантки например, отиват в нощно заведение, скучно им е, търсят си компания. Запознават се с изключително очарователни мъже и след като ги „опознават“ на дансинга, им позволяват да ги изпратят до вкъщи. В най-добрия случай се отървават само със загуба на пари, бижута, скъпо яке. Други завършват трагично авантюрата си – обезобразени, промушени, удушени, въображението ни вече не е на равнище на изобретателните престъпления…
Самотната жена, завладяна от идеята да намери партньор на всяка цена, трябва да си даде сметка, че е лесна плячка за злодея.
ПРЕСТЪПНИЦИТЕ „ЗАОБИЧАХА“ ПЕНСИОНЕРКИТЕ
Нападенията на беззащитните стари жени са толкова много, че създадоха епоха в летоброенето на престъпленията. Недостатъците, естествени за възрастта им, те се придвижват бавно, имат неадекватна физическа и мисловна реакция, привличат и окуражават нападателите им. Често такъв персонаж се ловува около банката, пощата, където получават пенсиите си, записи, колети от чужбина. Нападателят спокойно маже да надникне в портмонето на жертвата, докато е още на гишето, а след това да я изненада на подходящо място – в тъмния ход на кооперацията, в асансьора, в безлюдния двор, уличка.
Какво може да се направи в такъв случай? Да не забравяме майките и бабите си, да ги придружаваме по възможност, когато получават скромните си приходи. Профилактиката е в това – да направим всичко, което е по силите ни, да бъдем наблюдателни, внимателни. Разбира се не можем да се оправим без здравия разум и чувството за мярка. Не можем на всеки ъгъл да се оглеждаме тревожно за крадци, да се боим от собствената си сянка. Не можем да се затворим вкъщи, впрочем и там не сме в безопасност, или да се появяваме на улицата само по пладне.
СКЪПОТО ПРОВОКИРА
Години наред ни внушаваха, че не трябва да искаме много, че „хубавият кон и под съдран чул се познава“. Демагогия, която ни лишаваше от вкуса на живота, от яркостта и цветността на собственото, ни излъчване. Но и увлеченията в другата крайност, демонстративната показност често пъти е безсмислен риск. Не може да се чувстваме спокойни-и защитени, ако се прибираме вечер в скъпото си кожено палто, покрити с всичкото злато, с което разполагаме – пръстени, брошки, обици, колиета. Спестяваме пари за такси и провокираме съдбата. Безогледна демонстрация на благополучие впрочем не е нито в добрия тон, нито е разумна за нашата безопасност.
Това не значи, че трябва да се отказваме от удоволствията на живота, от естественото си желание да бъдем елегантни – иска ни се да се порадваме на купената след толкова години мечти нутрия! Да си сложим колието -скъпа семейна реликва или подарено ни от любимия човек. Ако целият ни живот минава в страх и подозрителност, палтото ни ще виси на закачалка, насипано с нафталин, бижутата, заключени в сейфа. Разбира се, когато сме в позната компания, можем да се показваме по-смело в целия си блясък. Но когато се прибираме сами, минаваме през подлези, тъмни преходи, пусти пространства, ще трябва да се откажем от опасния шик.
Проява на явна безразсъдност е да пътуваме нощем в трамвай с оголена ръка, увиснала на дръжката, така че да покажем на всички дебелата си златна гривна.
Какво тогава може да се направи?’ Ако отивате на бал, на коктейл, дипломатически прием с най-хубавото, което имате, не рискувайте излишно. Сложете бижутата в последния момент в гардероба или в тоалетната.
НЕ ОТВАРЯЙ НА НЕПОЗНАТИ
Инкасаторът, водопроводчикът, електротехникът, данъчният чиновник – някой от тези хора, които по право посещават жилището ни, може да не е този, за който се представя, а най-нормален крадец или насилник. Ако имате посещение от този вид и не познавате лицето, зърнато през шпионката, най-добре е да го накарате да викне портиера, домоуправителя или да дойде в друго време. Циганката, която моли за чаша вода, защото дъщеря й е припаднала, или настоява да я пуснете на топло, за да повие бебето си, със сигурност ще ви ограби. Не една домакиня, която се е подала на самарянски настроения, се е убедила, макар и късно, в това. *
СПЕСТЯВАНИЯТА ДРЪЖТЕ В БАНКАТА
Крадците предпочитат сухата пара, макар че не се притесняват да „прибират“ бижута, килими, предмети с антична стойност, картини, часовници, електронна техника и пр.
И така, откриваме си в банката сметка за спестяванията, а не ги крием под дюшека, в гардероба, в тоалетката. По-големите суми никога не са сигурни у дома, независимо колко тайно скривалище сме им намерили: в крака на стола, или в ниша в стената. Ако по време на нападението в къщи има човек и крадците не успеят сами да открият парите, с издевателства и бой ще „изкопчат“ тайната на укритието от домакина. Ако се страхувате, че банките не винаги могат да опазят тайната на личния ви влог, по-добре да си сложите надеждна алармена инсталация, да си ангажирате „телохранител“, вече има фирми, които срещу определена сума поемат охраната на пари и скъпоценности.
НЕ ГУБИ САМООБЛАДАНИЕ, ВИКАЙ „ГОРИ“
Не е вярно, че изправяйки се лице в лице с агресора, загубваме ума и дума и окаменяваме напълно беззащитни. Обикновено имаме повече възможности и ходове, които поради незнание, паника и уплаха не използваме. Ако пътувайки из пустия град с кола, затворим добре вратите на колата, на кръстовището никой няма да се вмъкне в нея и да запуши устата ни. Но и когато вече дойде бедата и застанем лице с лице с нападателя, не сме лишени напълно от шансове. Ако го погледнем сурово, настръхнали от ненавист, ще придобием сила. Ненавистта, както твърдят психолозите, зарежда, дава предимства на жертвата, докато обратното – страхът, ужасът я парализира и възбужда нападателя. Ако вместо да вика „Помощ“, тя започне да вика „Гори“, „Пожар“, минувачите, хората зад прозорците ще реагират по-бързо и ще проявят по-голяма смелост и солидарност. Най-добре е, разбира се, такива ситуации да се предотвратяват. Думата профилактика идва от гръцкото „пази се“. Унция предохранителни мерки е винаги по-добра от тонове лекарства за болния. И в .медицината, и в борбата с престъпността.
ЩРИХИ НА ДЖЕБЧИЯТА
Злодеят може да бъде елегантен, очарователен донжуан, учтив и милосърден, възпитан, когато не бърза и иска да се добере целенасочено до нашето доверие. След това винаги е по-лесно. Това са опитните злодеи, които планират отдалече престъпленията си.
Най-честите нападатели са джебчиите. Баналните правила, които трябва да спазваме, за да избегнем срещата си с тях и възможността да станем техни жертви, са все така в сила.
• Подвижен, с шарещи очи и пъргави движения на ръцете. Обикновено гледа надолу към чантата. Ако използва ножче за бръснене, най-добре плува в тълпата – колко му е да отреже дългите дръжки на чантата.
• Със сигурност го има на всеки пазар, базар, празнични изложения, събори. На такива места трябва да държим чантата пред гърдите си и да стискаме закопчалката.
• Най-честите жертви са заплесите, опияняващите се от витрините и красивите неща в претъпканите магазини около големите празници.
• Джебчиите често работят на групи, един подпитва, разсейва, друг пребърква.
В заключение няма как да избягаме напълно от царството но джебчиите. Но да не забравяме, че ситуацията прави злодея и със своето невнимание, лекомислие, разсеяност, непредвидливост му създаваме прекрасни условия да ни ограби.

Всеки път когато се влюбя, ставам съвсем безволева. Ето защо реших да сложа край на всичко.
В последната година напълно се затворих в себе си. Няма как да достигнете до мен. Престанах да се гримирам, дори и за да прикривам ужасните тъмни кръгове под очите си, които карат хората да ме отбягват.
Всяка сутрин се обличам в чисти дрехи, без да ме е грижа дали съм спретната или не. Скоро си купих чифт шарени панталони, подходящи за домакиня от крайните квартали, която се грижи за много деца и ненавижда съпруга си. И постоянно съм облечена в тях.
Сядам, вземам си питието и хич не ме е грижа за теглото ми. Изобщо не се меря, ям си бисквити и съм напълно затворена за света.
Такава съм, защото много пъти съм преживяла тежки разочарования. Най-напред ми трябваха цели две години, за да скъсам връзката си с една отрепка, в която бях влюбена. Следващото ми гадже боледуваше от маниакално депресивна псцхоза и накрая се наложи да викам полиция. След това се появи един мъж, който предпочете пред мен друга жена от по-добро семейство и с по-големи цици. Влюбена бях и в друг, който пък ме напусна заради една хлапачка от азиатските страни. Тогава започнах да се тъпча с шоколад.
Не ми казвайте, че аз съм си виновна. Аз го знам. Избирам винаги лоши партньори. Избирам момчета, които са неверни, или такива, които са почти криминални типове. Ако щете или мъже егоисти, или мъже бохеми. Имах си своите проблеми и всеки ден се упреквах, че съм страхотен идиот, или по-скоро го правех, докато се затворих напълно в себе си. Тези проклети мои раздели! Повечето от нашите травми са от детството ни, но разочарованието от раздялата е травма на по-късна възраст. Когато някой не те обича достатъчно, ти си наранен и унизен. Ако продължаваш да си мислиш така, значи го очакваш, а очакваш ли го, то ще ти се случи.
Тези раздели ме тласнаха към мисълта никога да не се захващам отново. За вас обаче не е късно. Ще ви кажа някои неща, които научих. Може би те ще ви помогнат да установите връзки, от които не бихте се разочаровали.
Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към своето детство. Ако не го направите ще повтаряте непрекъснато едни и същи грешки.
Всеки от нас е израснал в своеобразни условия. Аз имах майка, която казваше, че ме обича, но тя дори не ме приемаше такава, каквато съм. Правеше всичко възможно, за да потиска развитието на личността ми. Харесвах се с дълга коса, а тя ме принуждаваше да я режа късо. Изхвърляше дрехите, които обожавах и ми купуваше рокли, с които изглеждах отвратително. Така се научих добре да се прикривам. Имах обаятелен и умеещ да се владее баща, който изчезваше, щом нещата тръгнеха на зле. Нали сега не сте изненадани от това, че винаги ме привличаха очарователни нарцистични мъже, които не могат да обичат никога никого и винаги изчезват? Всеки път, когато се влюбвах, сякаш се обезличавах и ставах напълно безволева.
Избираме си партньори, които сякаш отразяват съдбата на семейството ни. Ако майка ни не ни е обичала, избираме някой, приличащ на нея и със зъби и нокти се опитваме нещата да вървят по-добре. Но това никога няма да стане. Няма начин да се върнете отново у дома.
Преди да се свържете с някого, проучете добре семейната си история. Спомнете си как сте се чувствали с родителите си. Дори и най-нестабилните семейства имат някои хубави дни. Постарайте се да намерите някой, който да ви напомня за тези хубави дни, с когото да се чувствате щастлива и обичана и пълна с истински надежди – не малки, глупави и безсмислени.
Стойте настрана от този, който ви кара да чувствате, че ако само отслабнете с няколко килограма и притежавате по-луксозна кола, всичко ще върви по мед и масло. Изискванията му непрекъснато ще растат и вие никога няма да успеете да ги задоволите. Не ме разбирайте погрешно. Ако вашият любим ви посъветва да не си създавате илюзии, когато става въпрос за нещо много важно, то понякога се опитайте да спрете, защото може би е прав. Това ми напомня и за друго.
Отношенията между двама души могат да вървят гладко само ако сте достатъчно смела да приемате и своите грешки. Ако непрестанно сте в положение на отбрана, ще останете изолирана и самотна. За да разберете дали това е ваша грешка, препоръчвам ви един прост тест.
Ако мислите, че винаги вие сте виновната, то обикновено това не е така. Ако пък мислите, че за всичко другия е виновен, то най-вероятно вината е ваша.
Приятелката ми Клео винаги приемаше, че за всичко тя е виновната. Веднъж ми услужи с колата си за една седмица и щом я подкарах, блъснах я и счупих предния й фар.
„Съжалявам – каза ми Клео. – Аз толкова пъти ти казах да не би да я повредиш и с това съм те напрегнала“.
Всички ние много харесвахме гаджето на Клео. Беше голям чаровник. Бяхме просто потресени, когато научихме, че имал още две любовници. И на трите бе подарил един и същ подарък – по една огърлица, а междувременно телефонните им сметки бяха хвръкнали нагоре от разговорите му с друго момиче в Австралия.
Клео обвиняваше себе си. „Ако бях по-млада и бях по-мила с него може би щеше да ме обикне“ – повтаряше непрекъснато тя.
Любимият на Клео пък се чувства самотен и потиснат, защото винаги всички са били много снизходителни към него. Внушава си, че всичките му момичета са го изиграли и са го изоставили. Спрете за миг! Може би тези мои минали раздели не са само по моя вина. Около нас все още има много мъже, които се страхуват от ангажимент, от изневяра и от какво ли не още.
Може би трябва да накълцам на парчета грозните си панталони, да престана да се тъпча с бисквити, да си сложа малко прикриващ грим и пак да опитам. Може би същественото в живота е да не спираш, да вървиш напред, да си разбиваш главата в стената, докато сполучиш.
Е, добре! Ще опитам пак. Ще направя нещо свръх сили. Но този следващ път, ще нося със себе си оръжие.