Криминалните хроники гъмжат от престъпления, чиито жертви са жени – от невръстни момиченца до старици, никога неподозирали, че подобно нещо може да се случи с тях. И така, гледайте екшъни за разтоварване и поука и не си мислете наивно, че животът не може да ви нахлузи примката на главна героиня в криминална драма, разследването на която, може да приключи бързо с познатия мотив: липса на доказателства.
БЯГАЙ, НАИВНИЦЕ, БЯГАЙ
Всяка криминална агресия е резултат на конкретни преплетени обстоятелства. Ролята на случайността не бива да се преувеличава. Защото фактът, че престъплението не е подготвено предварително, не означава, че нападателят не избира жертвата си. Според криминалистите, разследващи тежките престъпления – изнасилвания и убийства, склонността да бъдем жертви се носи от всеки човек. Така както склонността да извършиш престъпление и тя се корени в психическите особености на индивида. Ако сама жена се прибира късно през нощта у дома, на всичко отгоре се движи по тъмни, опасни улички, тя поема голям риск. Защо го прави? Сигурно по различни причини. Може да е прекалена оптимистка и да не допуска мисълта, че може да й се случи нещо лошо. А може и обратното: да е с ниско самочувствие, угнетена, потисната от собствения си безсмислен живот. И й е все едно дали ще го загуби.
НЕ ВЯРВАЙ В ЛЮБОВТА ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД
Известно е, че лекомисленото завързване на случайни познанства от млади момичета на улицата, в дискотеката, обикновено завършват с Посещение на болницата, в съда, а не в залата за бракосъчетания.
Въпреки богатия човешки опит, претворен в романи, художествени и документални филми, толкова много наивници продължават да вярват в любовта от пръв поглед, докато шарят вечер пред Магурата, в подлезите пред Централната гара или пред кварталните дискотеки. На чудо ли разчитат тези малки романтички? Впрочем, не по-малко рискуват и по-зрели жени, които непременно искат да се отърват от самотата и избират най-опасния начин за това. Две приятелки еманципантки например, отиват в нощно заведение, скучно им е, търсят си компания. Запознават се с изключително очарователни мъже и след като ги „опознават“ на дансинга, им позволяват да ги изпратят до вкъщи. В най-добрия случай се отървават само със загуба на пари, бижута, скъпо яке. Други завършват трагично авантюрата си – обезобразени, промушени, удушени, въображението ни вече не е на равнище на изобретателните престъпления…
Самотната жена, завладяна от идеята да намери партньор на всяка цена, трябва да си даде сметка, че е лесна плячка за злодея.
ПРЕСТЪПНИЦИТЕ „ЗАОБИЧАХА“ ПЕНСИОНЕРКИТЕ
Нападенията на беззащитните стари жени са толкова много, че създадоха епоха в летоброенето на престъпленията. Недостатъците, естествени за възрастта им, те се придвижват бавно, имат неадекватна физическа и мисловна реакция, привличат и окуражават нападателите им. Често такъв персонаж се ловува около банката, пощата, където получават пенсиите си, записи, колети от чужбина. Нападателят спокойно маже да надникне в портмонето на жертвата, докато е още на гишето, а след това да я изненада на подходящо място – в тъмния ход на кооперацията, в асансьора, в безлюдния двор, уличка.
Какво може да се направи в такъв случай? Да не забравяме майките и бабите си, да ги придружаваме по възможност, когато получават скромните си приходи. Профилактиката е в това – да направим всичко, което е по силите ни, да бъдем наблюдателни, внимателни. Разбира се не можем да се оправим без здравия разум и чувството за мярка. Не можем на всеки ъгъл да се оглеждаме тревожно за крадци, да се боим от собствената си сянка. Не можем да се затворим вкъщи, впрочем и там не сме в безопасност, или да се появяваме на улицата само по пладне.
СКЪПОТО ПРОВОКИРА
Години наред ни внушаваха, че не трябва да искаме много, че „хубавият кон и под съдран чул се познава“. Демагогия, която ни лишаваше от вкуса на живота, от яркостта и цветността на собственото, ни излъчване. Но и увлеченията в другата крайност, демонстративната показност често пъти е безсмислен риск. Не може да се чувстваме спокойни-и защитени, ако се прибираме вечер в скъпото си кожено палто, покрити с всичкото злато, с което разполагаме – пръстени, брошки, обици, колиета. Спестяваме пари за такси и провокираме съдбата. Безогледна демонстрация на благополучие впрочем не е нито в добрия тон, нито е разумна за нашата безопасност.
Това не значи, че трябва да се отказваме от удоволствията на живота, от естественото си желание да бъдем елегантни – иска ни се да се порадваме на купената след толкова години мечти нутрия! Да си сложим колието -скъпа семейна реликва или подарено ни от любимия човек. Ако целият ни живот минава в страх и подозрителност, палтото ни ще виси на закачалка, насипано с нафталин, бижутата, заключени в сейфа. Разбира се, когато сме в позната компания, можем да се показваме по-смело в целия си блясък. Но когато се прибираме сами, минаваме през подлези, тъмни преходи, пусти пространства, ще трябва да се откажем от опасния шик.
Проява на явна безразсъдност е да пътуваме нощем в трамвай с оголена ръка, увиснала на дръжката, така че да покажем на всички дебелата си златна гривна.
Какво тогава може да се направи?’ Ако отивате на бал, на коктейл, дипломатически прием с най-хубавото, което имате, не рискувайте излишно. Сложете бижутата в последния момент в гардероба или в тоалетната.
НЕ ОТВАРЯЙ НА НЕПОЗНАТИ
Инкасаторът, водопроводчикът, електротехникът, данъчният чиновник – някой от тези хора, които по право посещават жилището ни, може да не е този, за който се представя, а най-нормален крадец или насилник. Ако имате посещение от този вид и не познавате лицето, зърнато през шпионката, най-добре е да го накарате да викне портиера, домоуправителя или да дойде в друго време. Циганката, която моли за чаша вода, защото дъщеря й е припаднала, или настоява да я пуснете на топло, за да повие бебето си, със сигурност ще ви ограби. Не една домакиня, която се е подала на самарянски настроения, се е убедила, макар и късно, в това. *
СПЕСТЯВАНИЯТА ДРЪЖТЕ В БАНКАТА
Крадците предпочитат сухата пара, макар че не се притесняват да „прибират“ бижута, килими, предмети с антична стойност, картини, часовници, електронна техника и пр.
И така, откриваме си в банката сметка за спестяванията, а не ги крием под дюшека, в гардероба, в тоалетката. По-големите суми никога не са сигурни у дома, независимо колко тайно скривалище сме им намерили: в крака на стола, или в ниша в стената. Ако по време на нападението в къщи има човек и крадците не успеят сами да открият парите, с издевателства и бой ще „изкопчат“ тайната на укритието от домакина. Ако се страхувате, че банките не винаги могат да опазят тайната на личния ви влог, по-добре да си сложите надеждна алармена инсталация, да си ангажирате „телохранител“, вече има фирми, които срещу определена сума поемат охраната на пари и скъпоценности.
НЕ ГУБИ САМООБЛАДАНИЕ, ВИКАЙ „ГОРИ“
Не е вярно, че изправяйки се лице в лице с агресора, загубваме ума и дума и окаменяваме напълно беззащитни. Обикновено имаме повече възможности и ходове, които поради незнание, паника и уплаха не използваме. Ако пътувайки из пустия град с кола, затворим добре вратите на колата, на кръстовището никой няма да се вмъкне в нея и да запуши устата ни. Но и когато вече дойде бедата и застанем лице с лице с нападателя, не сме лишени напълно от шансове. Ако го погледнем сурово, настръхнали от ненавист, ще придобием сила. Ненавистта, както твърдят психолозите, зарежда, дава предимства на жертвата, докато обратното – страхът, ужасът я парализира и възбужда нападателя. Ако вместо да вика „Помощ“, тя започне да вика „Гори“, „Пожар“, минувачите, хората зад прозорците ще реагират по-бързо и ще проявят по-голяма смелост и солидарност. Най-добре е, разбира се, такива ситуации да се предотвратяват. Думата профилактика идва от гръцкото „пази се“. Унция предохранителни мерки е винаги по-добра от тонове лекарства за болния. И в .медицината, и в борбата с престъпността.
ЩРИХИ НА ДЖЕБЧИЯТА
Злодеят може да бъде елегантен, очарователен донжуан, учтив и милосърден, възпитан, когато не бърза и иска да се добере целенасочено до нашето доверие. След това винаги е по-лесно. Това са опитните злодеи, които планират отдалече престъпленията си.
Най-честите нападатели са джебчиите. Баналните правила, които трябва да спазваме, за да избегнем срещата си с тях и възможността да станем техни жертви, са все така в сила.
• Подвижен, с шарещи очи и пъргави движения на ръцете. Обикновено гледа надолу към чантата. Ако използва ножче за бръснене, най-добре плува в тълпата – колко му е да отреже дългите дръжки на чантата.
• Със сигурност го има на всеки пазар, базар, празнични изложения, събори. На такива места трябва да държим чантата пред гърдите си и да стискаме закопчалката.
• Най-честите жертви са заплесите, опияняващите се от витрините и красивите неща в претъпканите магазини около големите празници.
• Джебчиите често работят на групи, един подпитва, разсейва, друг пребърква.
В заключение няма как да избягаме напълно от царството но джебчиите. Но да не забравяме, че ситуацията прави злодея и със своето невнимание, лекомислие, разсеяност, непредвидливост му създаваме прекрасни условия да ни ограби.