Всичко за жената

Още в праисторическо време жените са носели различни украшения от миди, раковини и кости. Огърлиците от сухи плодове, черупки, корали и др. са украсявали техните тела. Цветята в Древния Изток са се ползвали широко за допълнение към тоалета на жените.

Различните украшения от благороден и неблагороден метал са запазили своето значение през вековете. По намерените украшения в стари гробници ние съдим за материалния разцвет и културата на даден народ, за неговите естетични потребности. Жените от най-дълбока древност до днес, както и от най-ранна възраст Обичат да се разкрасяват посредством гердани, пръстени, брошки, обици. Всяка жена изпитва естествено желание да носи украшения. Тя много добре чувства, че огърлицата от нежни перли, красивите обици, един пръстен или гривна и дори едно цвете подчертават нейната красота. Всяка жена може да носи бижу, но трябва да знае кои украшения й подхождат. Неправилното подбиране и особено претрупването с украшения говорят за лош вкус. Французите казват, че добрият вкус е най-доброто бижу за жената. Правилно подбрана, една-единствена огърлица може да измени напълно вида на жената. Подходящите обици създават прекрасна връзка между лицето и линията на раменете. На малко деколте подхожда само огърлица или обици. При голямо деколте може да се носят и двете украшения.
Съвременната жена може спокойно да мине без скъпоценности, ако притежава модерно, изработено с вкус бижу, което може да създаде добър декоративен ефект. Трябва обаче да внимавате в избора и да правите строга разлика между евтините и безвкусни украшения и украшенията, изработени с художествен вкус.
Младите момичета не трябва да носят тежки бижута. Младежкия си чар те могат да подчертаят с дребно на вид, но ефектно украшение -напр. лек пъстър гердан или клипсове със свежи цветове. Когато жената премине двадесет години, тя се нуждае вече от бижу, което да подхожда на нейната индивидуална красота. В никакъв случай не трябва да носите модерно стандартно украшение, а онова, което подхожда на лицето, фризурата и облеклото ви. Не бива на празничен тоалет да носите няколко различни бижута. Трябва да изберете най-подходящото бижу за този тоалет. Също така на спортен пуловер не подхожда огърлица От перли или брилянтна игла. На елегантната вечерна рокля не подхожда голям мъжки часовник, а елегантна гривна, макар и не златна. Много е важно цветът и материалът на украшението да подхождат и допълват хармонично външността ви. Ако искате бижуто, истинско или имитация, да има ефект, то трябва да отговаря на тена на лицето, на косата, на роклята ви и да е съобразено с това, по какъв повод се поставя. Най-ефектни и най-подходящи са украшенията, когато са предназначени за вечерни празненства, защото бижутата заблестяват с пълната си красота само на феерично изкуствено осветление.
Най-стандартно и международно установено украшение е пръстенът. Това обаче не означава, че трябва да се носят фалшиви, лошо изработени пръстени, само и само да се спази модното задължение да се носи пръстен. Като подарък пръстенът е винаги символ на обич и симпатия, която свързва две същества. В това отношение брачната халка с нейната семпла форма е израз на здрава връзка между истински обичащи се млади хора. Приятелката, годеницата или съпругата не се разделят с подарения им пръстен, израз на дълбока обич.
И още веднъж: Не прекалявайте с украшенията! Истинската елегантност е дискретна и не трябва да се показва преднамерено. Избирането на бижу може да бъде показател за вашия добър или лош вкус.

Как се изработва добър вкус за обличане? За да развиете вашето естетично чувство и разберете кое облекло най ви подхожда, необходимо е да наблюдавате как се обличат жените от вашия тип, кое най-много ви харесва и кое от тяхното облекло е най-подходящо за вашата фигура и темперамент, В никакъв случай не трябва сляпо да копирате и подражавате на околните. Необходимо е облеклото ви да бъде индивидуализирано, да бъде в подходяща за вас модна линия и да не прилича напълно на дрехите на околните.
Дрехата не само трябва да бъде модна, но да бъде и подходяща за вас. Естетичното, художественото чувство трябва да се развива, за да можете да подбирате за себе си облекло, без да подражавате на околните. Когато се обличате добре, се казва, че се обличате с вкус, Това качество на жената се създава, възпитава се; може дрехите да са ушити от първокласен шивач, да носите най-скъпи обувки, чанта и ръкавици и все пак те да не ви подхождат, да не са за вашата фигура и темперамент. Облеклото не трябва да бъде претрупано, а да бъде ушито в добра линия, отговарящо на тялото и фигурата на жената. Простата кройка на роклята, на полата, на блузата и на всяка друга дреха я прави истински елегантна.
Поддържането и чистотата на дрехата е важно условие за нейната елегантност. Мъжете много лесно забелязват, ако вашата дреха има някакъв дефект, ако ви липсва копче, чорапите ви имат бримки, а обувките не са лъснати. Една жена е наистина добре облечена, ако дрехите й са добре поддържани и чисти. Запазването на облеклото при извършване на домакинска работа става чрез носенето на красиви престилки от цветни басми или пластмасови материали.
Облеклото на жената трябва да бъде разнообразно и подбрано според сезона и случая, за който е предназначено. Дрехите, които се носят зиме, не са подходящи за пролет и лято. Това, което се носи през деня, не подхожда за вечер. С различно облекло се обличате, когато сте на работа или в къщи, или отивате на гости, на театър, на екскурзия и т. н.
Необходимо качество, което жената трябва да притежава при своето обличане, е самокритичност. В социалистическото общество жените трябва да бъдат освободени от робското придържане към модата. Спазвайки модната линия, жената трябва да избира и облича дрехи, които подхождат за Нейната фигура и възраст.
За да бъде добре и изискано облечена, жената е длъжна да спазва някои утвърдени принципи, които подчертават нейната женственост. Облеклото не само трябва да спазва „модната линия“, но трябва да се приспособи към фигурата на жената. От значение е ръстът: за ниските жени са подходящи вертикалните райета, а за високите – напречните. Пълните жени трябва да предпочитат дребни детайли и фигури, а тънките – по-едри. Особено внимание трябва да се обърне на пропорциите на тялото. С облеклото може да се замаскират де
фектите и несъвърщенствата на женската фигура. Преди да избере облекло, жената трябва добре да анализира и опознае своята фигура. Не трябва да се следва сляпо модата, без да се държи сметка за несъвършенствата във фигурата: например жени с дефекти на краката не трябва да носят къси поли; ако жената е с тънка талия, не трябва да я подчертава, ако е с развити седалищни части, не трябва да носи тесни поли и т. н.
Пълните жени трябва да избягват апликациите, наборите, плохите (ако има такива, трябва да бъдат пригладени); за тях не са подходящи много светлите цветове, контрастните десени, тънките и прекалено високи токове. Те не трябва да носят високи фризури. Напротив, на слабите жени подхождат светлите тонове и всякакви набори и плисета, обаче високите токове са само за официални случаи. Ако жените са с висок ръст, трябва да се откажат от високите токове и да не носят фризури, високо издигнати над челото.
Важно условие за елегантното облекло е да се изравнят пропорциите на отделните части: ако е ниска талията ви, тя трябва да се повдигне и обратно. Ниската, дребна жена не трябва да носи дреха от две части. Набори и волани са подходящи само за стройни фигури, защото те не само че не прикриват ширината на ханша, но дори я подчертават. Важна е кройката на деколтето. Тя трябва да отговаря на възрастта и на строежа на гръдния кош и бюста. Ако разкриването на деколтето при младото момиче е очарователно, при възрастната жена е неестетично, предизвикателно и комично. Имайте предвид следния разумен съвет: избягвайте прекаленостите и смелите експерименти. Освен всичко друго една екстравагантна дреха скоро излиза от мода и не оправдава материалните разходи.
Истински елегантната жена импонира със своето скромно и непринудено държание. В това отношение е важна походката (обикновено тя се свързва с темперамента). Има жени, които ходят гордо, тържествено, а други крачат със замах. На първия тип подхожда по-официално, строго облекло, а на втория – спортно.
Облеклото на жените трябва да се съобразява и със здравословното им състояние. При простуда и при редица заболявания се налага носенето на по-топло облекло: пуловери, жилетки, шалове и пр. Жени, страдащи от алергични заболявания, трябва да избягват синтетичните платове, а да носят естествени тъкани: вълнени, копринени, памучни. Да не се забравя, че някои бои възпаляват кожата. Металическите допълнения на облеклото също дразнят кожата. Кожените изделия и синтетичните материи изпотяват кожата и също причиняват неприятни заболявания. Тесните дрехи и особено неудобните обувки не само водят до неприятни деформации, но и причиняват загрубяване, задебеляване на кожата (мазоли). Облеклото на жените трябва да бъде не само елегантно, но хигиенично и удобно за носене.

Задачата на козметичната хирургия е да коригира възрастовите промени на кожата по лицето и шията – бръчки, промени във формата на отделните части на лицето и тялото от естетичен характер – на носа, гърдите, ръцете, бедрата, гърба и корема след затлъстяване,
бързо отслабване или бременност. Чрез козметичната хирургия могат да се коригират вродени изменения на формите на носа, устните, брадата, стърчащи уши, доброкачествени образувания на кожата и подкожието – брадавици, мастни натрупвания. Могат да се премахнат и останали след операция груби белези. Отстраняват се татуировки, пигментации и депигментации. Понякога хората си изграждат невярна представа за възможностите на козметичната хирургия. Това е причината те да се обръщат към хирурга с желание за операции, които не могат да бъдат извършени. Необходимо е много време за пояснения и въпреки всичко те напускат лекарския кабинет с убеждението, че лекарят просто не знае и не умее като други специалисти да извърши операциите.
Нерядко желанието за операция с козметичен характер е свързано с убеждението, че премахването на козметичния дефект ще доведе до разрешаването на, редица сложни проблеми от професионално, емоционално или друго естество в живота на индивида. Козметичната хирургия не задоволява само обикновен каприз или кокетство, а има естетическа и медицинска обосновка.
Преди всяка козметична операция задължително трябва да се изясни общото здравословно състояние на пациента. Например не се извършва козметична операция при някои хронични заболявания, при наличието на злокачествени тумори, декомпенсация на сърдечно-съдовата система или друго хронично заболяване – захарната болест, при тежки заболявания на бъбреците, кръвта и кръвотворните органи и др. В никакъв случай не се оперира, ако кожата в областта на оперативното поле има гнойно заболяване, което може да доведе до усложнения в заздравяването на следоперативната рана. Оперират се само тези лица, при които има достатъчно убедителни медицински и естетически съображения.
Една от най-честите причини за козметичните операции на лицето е стареенето на кожата. Въпреки всички грижи за предотвратяването на този процес, въпреки всичките обикновени козметични манипулации, въпреки постиженията на медицинската козметика някои трайни изменения на кожата оставят- неизлечими следи. Под влияние на измененията в кожата и активността на мимическата мускулатура се образуват кожни гънки – бръчки, и различно изразени кожни торбички, от които лицето загубва свежестта си. Най-рано от тези промени се засягат клепачите. Още към 30-ата година на долните клепачи се появяват множество напречни гънки, кожата се отпуска до образуването по-късно на торбички. На горните клепачи постепенно се оформя кожна гънка, която се отпуска надолу и може да достигне чак до ръба на клепача. Около външния ъгъл на очите малките кожни гънки имат ветрилообразно разположение. Тези промени се коригират оперативно с местна упойка. Операциите на лицето и шията
се извършват е местна упойка, с отлепяне и опъване на кожата и премахване на излишната ивица. От козметична операция на цялото лице се нуждаят хората на около 50 години, но понякога и по-рано или по-късно. Резултатът от операцията при правилни и системни грижи може да се запази средно около 5-7 години.
Доминираща част в израза и вида на лицето е носът. Много млади хора желаят да променят неговата форма и съотношението на отделните му части. Козметичните операции на носа могат да бъдат най разнобразни. Най-често се коригират дължината и формата на горната му повърхност – изпъкнала (“гърбица“) или хлътнала (“седловиден“), върховата му част – широк връх, с вдлъбнатина, отпуснат над горната устна, на ноздрите и др. Упойката е местна.
Ушите създават грижи още от детската възраст. Като изключим по-тежките вродени аномалии във формата и големината, липсващи ушни миди, най-чест недостатък са „стърчащите“ уши.
Макар и по-рядко, обект на оперативна корекция са ширината на устните, ширината и измененията в дъгата на веждите. Понякога малките отклонения имат голямо значение за общия изглед на физиономията.
Козметичната хирургия на тялото има за задача да коригира изменените форми, силуета. Това са предимно областите на гърдите, корема и някои части на крайниците.
Гърдите на жената по размери, форма и разположение трябва да се доближават до средните естетични норми. Операцията се налага при жени, чиито гърди са с големи размери от увеличение на млечните жлези и подкожната мастна тъкан, или при жени с отпуснати и висящи, намалени по обем гърди, както и при малките, недоразвити жлези. Винаги се налага моделиране на гърдите. След операция остава белег с формата на котва. След време той избелява и става незабележим. Операциите се извършват на жени, които вече са раждали, тъй като млечната жлеза радикално се засяга при операцията.
Измененията на корема настъпват след бременност и при затлъстяване. Различно големи и дебели кожно-подкожни гънки провисват и освен че нарушават естетичния външен вид, затрудняват и нормалната подвижност на тялото, което пречи при някои професии. Тези дефекти се оперират след системно проведено консервативно лечение на затлъстяването.
Натрупването на мастна тъкан по крайниците – ръцете и краката, може да бъде премахнато оперативно, но с доста забележими следоперативни белези. Оперират се мишниците, седалището, бедрата по вътрешната и страничните им повърхности.
Татуировките на кожата в най-различни области на тялото с разнообразни сюжети изискват оперативно отстраняване с индивидуализирани според случая средства и методи.
Чрез козметичната хирургия се премахват и доброкачествените кожни образувания в областта на лицето, шията и други части на тялото. След системно лечение и козметични грижи срещу прекомерното изпотяване в подмишничните ямки може да се пристъпи към хирургично лечение, с което се премахват потните жлези в тази област.
Всяко нарушаване на целостта на повърхността на тялото, всяка рана завършва с образуването на белег, ръбеи. Това е резултат на заздравяването независимо от начина и причината на образуването на раната – операция, медицинска манипулация, Нараняване или заболяване. Белезите в тези случаи са неизбежни. Те налагат хирургично лечение не само защото представляват козметичен дефект, но и защото са причина за много функционални смущения и други оплаквания. В началото ръбците са розови и твърди. Постепенно спонтанно или след определени грижи и лечение те стават бледи и меки. Тези белези могат да причиняват козметични недостатъци. Това се избягва с премахване на белега по законите на козметичната пластична хирургия. Оперативната корекция се налага най-често на лицето, на ръба на долната челюст, по тялото, над по-големите мускулни групи в областите със заоблена форма.
Широките белези остават след инфектиране и незашити рани. Ако белегът е много широк и премахването му не може да стане изведнъж, оперативното отстраняване се осъществява на няколко етапа.
Хлътналите белези възникват след гнойни процеси в тъканите под кожата или при образуване на кухини в мастната или мускулната тъкан под ръбеца. При заздравяване на раната той се свива и кожата в този участък хлътва. Тези белези се коригират чрез изрязване.
Плоските белези се образуват при различно дълбоко плоскостно увреждане на кожата. Когато белегът е по-малък, той може да се премахне с няколко последователни операции и да остане линеен ръбец, както след всяка друга операция. Ако белегът заема голяма площ, налага се присаждане на кожа.
Особено неприятни са келоидите – изпъкналите белези, които се получават при усложнения в зарастването на раната. Те са червени, значително по-високи от околната кожа, сърбят и лесно се разраняват. След дълъг период от време и лечение те постепенно намаляват и избледняват. Съществуват и други изпъкнали белези, които въпреки всички грижи и лечение остават твърди и продължават да нарастват. Причините за тяхното развитие са неизвестни. Лекуват се много трудно и не винаги успешно. Наричат се келоидни ръбци.
Ръбците причиняват и функционални затруднения поради това, че са изградени от тъкан, която се свива. Те водят до деформации и на близките области (клепачи, устни), могат трайно да ограничат подвижността на ставите.
Ръбците могат да бъдат оперирани най-рано 6 месеца след заздравяването на раната. При някои видове белези този период е по-дълъг. За това време те избледняват, снижават се, омекват. Подуването и деформациите в околните тъкани намаляват и функцията
се подобрява. Понякога дори не се налага операция. Затова не бива да се настоява за ранна операция на белезите.
Кожата на лицето се променя особено след пре боледуване от едра шарка или след младежки пъпки – става груба и с неравен релеф. Лечението се състои в изстъргване на кожата със специален апарат „Дермабразор“. Раната заздравява така както при охлузване на кожата. Новообразуваната кожа е нежна и розова, гладка.
Стремежът на хората да премахнат и заличат съществуващите белези е естествен. За успешното лечение на белезите е необходимо търпение от страна на пациента.
След всяка операция с козметичен характер остават изменения, които налагат по следващи грижи и лечение. След оперативно премахване на възрастовите изменения на кожата по лицето и шията почти веднага трябва да се започнат грижи за забавяне стареенето на кожата, за подобряване на нейното състояние. Предпочита се приложението на много витамини за продължително време. Витамините, поемани с храната, са недостатъчни, особено през някои годишни сезони. Тези обстоятелства налагат точно дозиране на витамините и приемането им в концентрирана форма. Препоръчват се витамини и хормонални козметични препарати (кремове, лосиони, маски), биологично активни белтъчни и амино киселинни вещества, различни видове масажи, водни процедури, парафинови маски. Всички те се прилагат по препоръка на лекар козметолог.
Кожата след операцията трябва да се поддържа чиста. Почистването й става чрез измиване със сапун и хладка вода сутрин и с тоалетно мляко или лосион вечер според типа на кожата. След почистването се Нанасят подходящи кремове.
Голямо значение има двигателният режим, който подпомага бързото изчезване на остатъчните изменения в тъканите. Провеждат се обща гимнастика, продължителни разходки на чист въздух. Храненето се регулира според нуждите на организма, професията и вида на изпълняваната работа. Полезна е специалната гимнастика на лицето и шията.
Тежките заболявания, физическата и умствената преумора, нередовното хранене, недостатъчната почивка и сън, вредните навици -тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, намаляват резултата от операцията и продължителността му.
Някои от козметичните операции имат окончателен резултат и не се налага да бъдат отново извършени. Това са операциите на носа, на ушите.
Процесът на стареене на кожата се развива и продължава независимо от нашето желание и грижи. Тогава и много от козметичните недостатъци, които го съпровождат, известно време след операцията се появяват отново. Този период е различно дълъг при всеки човек и зависи от особеностите на неговия организъм. В такъв случай възниква въпросът за повторна операция. Тя е възможна. Извършва се не само повторно, но и няколкократно и е средство за поддържане на постоянен добър и свеж младежки вид. Всяка нова операция обаче винаги е по-трудна, защото кожата е претърпяла редица възрастови изменения, а и предхождащите операции са оставили следи в нея и в подлежащите й тъкани.