Всичко за жената

През последните 50 години развитието на науката улесни на­шето поколение в грижата за запасяване с хранителни продукти. Наред с методите, чрез които се запазват качествата на продук­тите, като например мариноване, осоляване, опушване и сушене, които са познати от хиляди години, съществуват и други, още по-усъвършенствувани начини за консервиране на храните. В края на XVIII в. бяха открити пастьоризирането и стерилизирането. Напо­следък много важен метод стана замразяването. От нас зависи как най-добре да използваме съвременната техника. Ако в къщи има­ме запас от хранителни продукти, това значи, че си спестяваме времето за покупки, че водим домакинството си планомерно. Докогато се запасяваме, трябва да спазваме няколко принципа:

1. Да купуваме според нуждите. Количеството и начина, по който попълваме запасите от продукти, определяме от нуждите на семейството — в противен случай възникват излишни разходи и загуби.

2. Да съхраняваме продуктите правилно, за да не допускаме разваляне или фира.

3. Да поставяме продуктите например в прозрачни кадии, за да можем да ги виждаме.

4. Да попълваме запасите своевременно, като си отбелязваме кои продукти скоро ще свършат, т. е. какво трябва да купим.

За продължително съхраняване са подходящи всички продук­ти с ниско съдържание на вода, в които не може да се развиват микроорганизми. Това се отнася също за херметично затворените консерви, някои пушени храни, плодовете и зеленчуците с твърда кора, като картофи, керевиз (целина), ябълки.

На сухо и проветриво място при 15—20°С може да събра* дяваме следните продукти:

Картофите могат да съхраняваме в тъмно и проветриво по-щ-щение при 8°С и относителна влажност 80—90% в продъл­жение на 6—8 месеца, а при относителна влажност 75°/0—4 месеца. Пресните плодове и зеленчуци се запазват от 2 дни до ня­колко месеца. При температура —2 до +5°С не се нарушава екологичната устойчивост на растителните тъкани. Такива условния за съхраняване предлагат хладилните помещения. В промишлените предприятия продуктите се складират при температура от — 25 до—40°С. Някои замразени продукти се пазят при — 18° С. За кратковременно съхраняване (при домашни условия) не е нужно за всеки вид плодове и зеленчуци да има­ме най-ниската оптимална температура (както при търговското складиране за седмици и месеци). Така например пресните ягоди издържат при стайна температура (20° С) 2 дни, при 10 С—до 6 дни, а при 0°С (температурата на хладилника) — до 12 дни. Важно е също да знаем разликата между консервите и полуконсервите. Полуконсервнрането е подходящо улеснение, но така храните издържат сравнително кратко време и трябва да се дър­жат на студено. На опаковката винаги е посочена трайността им. За разлика от тях консервите издържат дълго, тъй като се об­работват при 100° С, а дори и пран по-високи температури, но и в тези случаи трябва да внимаваме, защото твърде продължител игото съхраняване не влияе добре върху никоя храна. При домашни условия някои хранителни продукти се пазят в кесии. Но нека не забравяме, че в тях могат да проникнат бак­терии от всякакъв вид, които да направят големи пакости. Най-добре е да държим продуктите, които няма да изразход­ваме бързо, в прозрачни кутии, като отбелязваме на тях датата на. купуването им. Не бива да се изненадваме от малко плесен на­пример върху хляба, но плесента върху тестените произведения, сухите колбаси, месото и плодовете — пресни и сушени—е лош по­казател и тези храни не бива да се дават дори и па животните. Не всички плесени са вредни, но как може човек, който бе е спе­циалист, да познае дали зелената, бялата или жълто кафявата плесен върху хляба е вредна, или не? Естествено, тук не става дума за храните, които са заразени с плесен нарочно, като например сиренето рокфор или други по-лобни видове.