Всичко за жената

Зъбните пасти се състоят главно от тебеширен прах (креда), към който се прибавят някои желиращи вещества, малко сапун или друго миещо вещество и активни вещества с профилактично и лечебно действие (при заболяване на зъбите и устната лигавица). Пастите почистват зъбите и премахват неприятния мирис на устата.
Зъбните води представляват прозрачни или приятно оцветени течности, които съдържат етерични масла, билкови екстракти, пепсин, киселини, витамини и други вещества с благоприятен ефект върху устната лигавица. Те заздравяват венците, предпазват ги от кървене, дезинфекцират устната кухина и отстраняват неприятния й мирис. Препоръчват се при силно разклатени зъби, когато не е желателно използването на зъбна четка. Прилагат се за изплакване на устата след ядене (10-15 капки на 100 г вода със стайна температура).

Научното родово име на растението е тимус, което на гръцки означава смелост, сила, мисъл. Това показва неговото действие върху организма-тонизиращо и освежаващо. Римляни­те също са знаели за тези свойства на растението и затова са киче­ли спортистите при състезания с мащерка. Тя е била култивирана на големи площи в древен Египет.

Градинската мащерка е полухраст, висок 20—40 см от сем. Устноцветни. Той не се среща в нашата спонтанна фло­ра. Негово отечество се смятат страните около Средиземно море. Култивира се в СССР, Южна Европа, Америка. У нас са правени опити за неговото отглеждане.

Градинската мащерка мирише приятно и има стипчив вкус. Мирисът й се дължи на етеричното масло, което в надземната част е около 0,80%. То се получава от зелената надземна част чрез дестилация с водна пара. Представлява червено кафява течност с главни съставки тимол (60%) и карвакрол. Чистият тимол, който е във вид на прозрачни кристали, действа 25 пъти по-силно като антибактериално средство в сравнение с фенола. В надземната част на растението освен етерично масло се срещат още полифено­ли, хидрокситерпенови вещества и др. Те действат главно дезин­фекционно, дезодориращо, спазмолитично и предизвикват отделя­нето на секреции от дихателните пътища и на жлъчка.

Мащерката намира широко приложение в готварството като подправка. Използва се както в изсушено, така и в прясно съ­стояние. Съхранява се не повече от 1 година, след което тя губи своя аромат и вкус. В ястията се слага накрая на приготвянето им в количество 1 щипка за 4 порции. С градинска мащерка се арома­тизират супи от зеленчуци и варива. Комбинира се с лук, черен и червен пипер, дафинов лист, хвойна и босилек. В някои страни на Средна Европа с нея се ароматизират говеждо месо и особено гулаш, както и ястия, приготвени от бъбреци, черен дроб, дивеч, пастети. Тя се прилага и в настойка с оцет за подкиселяване на салати и др. От нея се получава билков чай. В по-големи дози етеричното масло и надземната част на градинската мащерка дразнят лигавицата на стомаха. Не се препоръчва употребата им при сърдечна слабост, бременност и някои заболявания на бъб­реците, червата поради действието на фенолите, които се съдържат в тях. Външно се използва за дезинфекция и като слабо болкоуспокояващо средство при възпаление на устната кухина. Отвара от надземната част служи за компреси на рани и за ароматизира­не на вани (при бани против неврастения). Вътрешно се приема като извлек – 1 супена лъжица изсушена, стрита надземна част от мащерката се залива с 250 см³ кипяща вода. Престоява 1-2 ч, вари се 1 мин, прецежда се, разделя се на 2 части и се приема сут­рин и вечер преди хранене.

През последните 50 години развитието на науката улесни на­шето поколение в грижата за запасяване с хранителни продукти. Наред с методите, чрез които се запазват качествата на продук­тите, като например мариноване, осоляване, опушване и сушене, които са познати от хиляди години, съществуват и други, още по-усъвършенствувани начини за консервиране на храните. В края на XVIII в. бяха открити пастьоризирането и стерилизирането. Напо­следък много важен метод стана замразяването. От нас зависи как най-добре да използваме съвременната техника. Ако в къщи има­ме запас от хранителни продукти, това значи, че си спестяваме времето за покупки, че водим домакинството си планомерно. Докогато се запасяваме, трябва да спазваме няколко принципа:

1. Да купуваме според нуждите. Количеството и начина, по който попълваме запасите от продукти, определяме от нуждите на семейството — в противен случай възникват излишни разходи и загуби.

2. Да съхраняваме продуктите правилно, за да не допускаме разваляне или фира.

3. Да поставяме продуктите например в прозрачни кадии, за да можем да ги виждаме.

4. Да попълваме запасите своевременно, като си отбелязваме кои продукти скоро ще свършат, т. е. какво трябва да купим.

За продължително съхраняване са подходящи всички продук­ти с ниско съдържание на вода, в които не може да се развиват микроорганизми. Това се отнася също за херметично затворените консерви, някои пушени храни, плодовете и зеленчуците с твърда кора, като картофи, керевиз (целина), ябълки.

На сухо и проветриво място при 15—20°С може да събра* дяваме следните продукти:

Какао	6 месеца
Готови супи (пакетирани)	6 месеца.
Сух (шпеков) салам	6 месеца
Пушена сланина	6 месеца
Брашно, грис, овесени ядки,	12 месеца
Варива
Мед, мармалад	12 месеца
Кондензирано мляко	12 месеца
Олио	12 месеца
Сухар	12 месеца
Сушени плодове	12 месеца
Тестени произведения	18 месеца
Плодови консерви	1—2 години
Рибни, месни и зеленчукови
Консерви	2 години

Картофите могат да съхраняваме в тъмно и проветриво по-щ-щение при 8°С и относителна влажност 80—90% в продъл­жение на 6—8 месеца, а при относителна влажност 75°/0—4 месеца. Пресните плодове и зеленчуци се запазват от 2 дни до ня­колко месеца. При температура —2 до +5°С не се нарушава екологичната устойчивост на растителните тъкани. Такива условния за съхраняване предлагат хладилните помещения. В промишлените предприятия продуктите се складират при температура от — 25 до—40°С. Някои замразени продукти се пазят при — 18° С. За кратковременно съхраняване (при домашни условия) не е нужно за всеки вид плодове и зеленчуци да има­ме най-ниската оптимална температура (както при търговското складиране за седмици и месеци). Така например пресните ягоди издържат при стайна температура (20° С) 2 дни, при 10 С—до 6 дни, а при 0°С (температурата на хладилника) — до 12 дни. Важно е също да знаем разликата между консервите и полуконсервите. Полуконсервнрането е подходящо улеснение, но така храните издържат сравнително кратко време и трябва да се дър­жат на студено. На опаковката винаги е посочена трайността им. За разлика от тях консервите издържат дълго, тъй като се об­работват при 100° С, а дори и пран по-високи температури, но и в тези случаи трябва да внимаваме, защото твърде продължител игото съхраняване не влияе добре върху никоя храна. При домашни условия някои хранителни продукти се пазят в кесии. Но нека не забравяме, че в тях могат да проникнат бак­терии от всякакъв вид, които да направят големи пакости. Най-добре е да държим продуктите, които няма да изразход­ваме бързо, в прозрачни кутии, като отбелязваме на тях датата на. купуването им. Не бива да се изненадваме от малко плесен на­пример върху хляба, но плесента върху тестените произведения, сухите колбаси, месото и плодовете — пресни и сушени—е лош по­казател и тези храни не бива да се дават дори и па животните. Не всички плесени са вредни, но как може човек, който бе е спе­циалист, да познае дали зелената, бялата или жълто кафявата плесен върху хляба е вредна, или не? Естествено, тук не става дума за храните, които са заразени с плесен нарочно, като например сиренето рокфор или други по-лобни видове.