Всичко за жената

Компресите могат да окажат много благоприятно въздействие върху кожата и поради лесното им приложение в домашна обстановка трябва често да се правят. Компреси могат да се правят с вода, лекарствени разтвори (калиев перманганат, сода за хляб, борова вода и др.), отвара от билки (лайка, липов цвят, копър и др.).
Горещите компреси се правят преди козметичното почистване на лицето, преди масажа и преди полагането на хранителната маска за разнасяне на възпалителни уплътнения (инфилтрати). Така например компресите с настойка от липов цвят засилват изпотяването на кожата (както при парна баня).
Компресите от лайка и копър успокояват възпалената и раздразнена кожа. Настойката се приготвя от една супена лъжица смес от двете билки (нарязани на дребно), залети с две чаши вряла вода. Поставят се на слаб огън за 5-10 минути. В горещата настойка се потопява бархетна материя или многослойна марля. Изстисква се и се поставя на лицето, като устата и носът се оставят открити. Компресът продължава поне 30-40 минути.
Горещите компреси са противопоказани при гнойни пъпки, екземи, розацея, разширени кожни капиляри, високо кръвно налягане и др.
Студените компреси с вода, към която е прибавена сол, се използват за отпусната и повехнала кожа. Компресите с бледорозов разтвор на калиев перманганат, с борова вода или с 1-2% разтвор на резорцин имат противовъзпалително действие. Със студени компреси се завършва и масажът на лицето. При отпусната кожа се препоръчва и редуване на горещи със студени компреси (последен е студеният компрес).

Белези и ръбци се явяват на места, където е нарушена целостта на кожата (след нараняване, изгаряния и др.). Когато е нарушен само епидермисът (охлузване, ерозия), кожата зараства без белег. Може да се образува само леко пигментно петно, което след време изчезва. Когато са засегнати дермата и подкожната тъкан (при нараняване, при язви и гнойни възпаления и др.), остава белег с различна форма и големина в зависимост от вида на кожния дефект. В областта на белега измененията на кожните тъкани са значителни; особено се повлиява кожната еластичност. Кожата е изтънена, гладка, блестяща. Пресните белези имат розов цвят, но след време потъмняват и постепенно се обезцветяват, като могат да станат почти бели. Върху белезите няма косми, мастни и потни жлези, те съдържат обаче нервни разклонения, поради което понякога може да бъдат чувствителни.
Понякога белезите са разположени на нивото на околната кожа, по-често са хлътнали или издигнати. Хлътналите (атрофичните) белези са разположени леко под нивото на кожата, но понякога и значително под нея, дори могат да имат формата на ямка.
Издигнатите (хипертрофичните) белези са надигнати над нивото на кожата. / ,
Освен от нараняване, изгаряне и измръзване белези могат да се образуват след младежки пъпки, циреи, дребна шарка (варицела) и др. Много от белезите в тези случаи се дължат на неправилно поведение на болните (чоплене, инфектиране, неправилно лечение и пр.).
Кел ом ди те са особен вид надигнати ръбци. Те представляват туморовидно разрастване на съединителната тъкан на кожата. Границите на келоида са резки, ясно ограничени и понякога са като ивицовидни израстъци, които по външен вид напомнят щипките на рака или корени на дърво. Келоидните ръбци са с гладка повърхност, имат розов (при пресните образувания) или белезникав цвят (при старите келоиди).
Обикновено те не предизвикват субективни оплаквания, но представляват сериозен козметичен недостатък.
Причината за появата на келоида е неизвестна. Развива се предимно в млада възраст и по-често у тъмните индивиди (брюнети, негри). По-често келоидите са разположени по врата, ушите, гърдите. Някои се образуват след увреждане на кожата, например след нараняване, изгаряне, циреи и др. Много често се появяват спонтанно, без предшестващо нараняване на кожата. Когато жената има склонност към образуване на келоиди, всякакви увреждащи кожата процедури се избягват, защото в тези случаи едно убождане, одраскване (например епилация), продупчване на ушите за обеци и др. може да причини появата на обезобразяващи белези. Лечението на келоидите е трудна и неблагодарна задача. След хирургично отстраняване на мястото им израстват rio-големи белези, ако веднага след изваждане на конците не се проведе рентгеново облъчване. Опитва се дермабразията, не тя дава променлив резултат. От физиотерапевтичните процедури заслужава да се отбележи йонофорезата (вкарване в тъканите разтвори на някои соли чрез електрически ток) с калиев йодид. С успех се прилага лечението с йонофореза с аминозин (ампули) и отделно мазане с аминозинов крем. За да се получи резултат, лечението трябва да се започне при пресни ръбци.

Художникът, който рисува по лицето.
Той е посланик на фирмата „Кристиан Диор“ по света, обикаля столици, прекосява континенти, за да демонстрира новите тенденции и макиажи на фирмата „Кристиан Диор“. Изрисувал е много красиви момичета, разкрасил е много звезди и знатни дами. Карлос разказва за онова, което е научил във високото изкуство на макиажа.
- През 1973 избягах от Чили (след държавния преврат на Пиночет). Бях на 27 години, завършил бях актьорско майсторство и изобразително изкуство и вече имах няколко години практика по специалността в Сантяго.
Във Франция трябваше да започна отначало. Ако бях упорствал да пробивам като актьор или художник, сигурно щях да умра от глад.
Бях млад, запален. Два месеца след като пристигнах в Париж, направих заедно с приятел фотограф смел експеримент с една фото художествена изложба. Беше нещо като хепънинг. Тогава един от зрителите, също фотограф, който гледаше показаното със своята приятелка шведка, много красиво момиче, мечтаещо да стане фото модел във Франция, ме помоли да направя каквото ми хрумне, с лицето й. Поработих върху него и се получи нещо чудато, театрално. Облякохме момичето ексцентрично, сложихме му някаква ужасна кожена наметка и постигнахме луд успех. Фотографът продаде всички снимки и после стана търсен от кръговете на висока мода, момичето стана фото модел, а аз с допинга от техния успех предложих на няколко козметични фирми услугите си. През 1983 Диор ми предложи работа на „придворен“ портретист в неговата империя.
Рисунката върху лицето носи магията на сътворението. Вдъхновява ме не толкова женската красота, колкото възможността, която тя дава за моделиране на нов човек, нова жена. Макиажът е изкуство на преобразяването – позволява ти да постигнеш нещо много изчистено, сюблимно, мистично дори.
Аз не създавам нова колористика. В лабораториите на Диор тя е специално направление, ръководено от г-н Тиен, директор на артистичния макиаж. Той разработва всички цветови линии. Аз съм специалистът, който рисува, вае, демонстрира. Поне два дни в седмицата пътувам тук и там и показвам как трябва да се гримират жените. Канен съм от големи имена, от кралски фамилии, за да направя сватбения макиаж например на една от принцесите. Не искам да се правя на звездоман, но знам, че защитавам на равнище високия професионализъм.
Често чувам упреци – да рисуваш лицата на красавици не е толкова трудна работа, ефектът е гарантиран, но ако трябва да разкрасяваш жени с малки очи, голям нос, тесни устни, издадена напред брадичка и всякакви дефекти в конструкцията на лицето, ще се справиш ли така блестящо? Отговарям им така: жената не е само лице, но е коси, силует, походка, жестове, тембър на гласа. Тя е индивидуалност, интелигентност, чар.
Класическите правилни черти на лицето не могат да заместят другите липси. Най-зле е, когато отсъства струенето, излъчването. Колко много говорят например начинът, по който държиш и накланяш главата си, отмятането на косите, усмивката, погледът. Кой тогава се втренчва в дългия нос, в тесните устни, щом всичко останало, което гради неповторимостта на човека, е прекрасно.
Не бих се подал на инерцията да повтарям една ужасно условна, макар и принципно вярна формула: слагай по-тъмно върху онова, което искаш да скриеш, изсветлявай другото, което искаш да подчертаеш:
Тази рецепта може да се прилага при сценични условия, в театъра, или при специален вечерен грим, който се възприема по-различно под светлините на прожекторите. На живо, през деня тези неща не минават, дори придават комично-трагичен вид на лицето.
Макиажът е съединение на светлини и сенки. Не трябва да пристъпваш към него като към картина, а като към скулптура. Лицето не е плоско, не е платно, разпънато на рамка.
В златния век на американското кино операторите наложиха портрета на жената ангел – едно същество, сътворено от мечти. Такива бяха Марлен Дитрих и Грета Гарбо. Тази прекрасна пластичност на лицето бе постигната със съвършената игра на светлините и сенките. И до днес този принцип е основата на колористичната палитра на Диор.
Допада ми една от новите линии с красивото има „Водно цвете“. Тя е мимолетна, отнася се до лятно-ваканционната плажна козметика. Червила, имитиращи слънчев загар, пастелни, трансперантни. Тоналност – портокал, бледо лила, телесен и силно изтънчения – вишневорозов. Все в тази линия са и сенките за очи – златист бронз, морско синьо, портокалово, сапфирово, млечно виолетово, които се нанасят с меки моливи (водоустойчиви), снабдени с малки гумички – много практично нещо. В тази колористика са съответно и очните линии и тушовете за мигли, също водоустойчиви. На пръв поглед тези цветове и съчетания могат да шокират, но когато си представим близостта на водата, пясъка, слънцето, жените в ярки пъстри бански костюми, ще се възхитим от проявената хармония.
Но най-трайно съм привързан към макиажа в естествената гама – слънчев, природно хармоничен, носталгичен. Харесва ми стилизацията на грима от 70-те години. Може би затова, че онези години бяха много важни в моя живот. Беше интересно време, толкова много неща се раздвижиха в политиката, в културата, в привичките, в модата. Всичко беше необикновено, внезапно, остро изразително. Макиажът може да се повтори, да се стилизира под напора на носталгията. За съжаление обаче, това е единственото възможно повторение.