Всичко за жената

Компресите могат да окажат много благоприятно въздействие върху кожата и поради лесното им приложение в домашна обстановка трябва често да се правят. Компреси могат да се правят с вода, лекарствени разтвори (калиев перманганат, сода за хляб, борова вода и др.), отвара от билки (лайка, липов цвят, копър и др.).
Горещите компреси се правят преди козметичното почистване на лицето, преди масажа и преди полагането на хранителната маска за разнасяне на възпалителни уплътнения (инфилтрати). Така например компресите с настойка от липов цвят засилват изпотяването на кожата (както при парна баня).
Компресите от лайка и копър успокояват възпалената и раздразнена кожа. Настойката се приготвя от една супена лъжица смес от двете билки (нарязани на дребно), залети с две чаши вряла вода. Поставят се на слаб огън за 5-10 минути. В горещата настойка се потопява бархетна материя или многослойна марля. Изстисква се и се поставя на лицето, като устата и носът се оставят открити. Компресът продължава поне 30-40 минути.
Горещите компреси са противопоказани при гнойни пъпки, екземи, розацея, разширени кожни капиляри, високо кръвно налягане и др.
Студените компреси с вода, към която е прибавена сол, се използват за отпусната и повехнала кожа. Компресите с бледорозов разтвор на калиев перманганат, с борова вода или с 1-2% разтвор на резорцин имат противовъзпалително действие. Със студени компреси се завършва и масажът на лицето. При отпусната кожа се препоръчва и редуване на горещи със студени компреси (последен е студеният компрес).

Маска от бяла глина и талк. Към смес от бяла глина и талк по равни части (по 5-10 г) прибавете 1-2 супени лъжици прясно мляко. Получената каша нанесете върху лицето за 20 минути. Изсушаващото действие на маската се засилва, ако вместо мляко използвате разтвор от 5 г глицерин, 15 г спирт и 40 г вода.
Маска от бяла глина, талк и цинков окис. Смесете 10 г бяла глина с 5 г талк и 3 г цинков окис (цинквайс). Сместа разбъркайте с вода (или с горния разтвор), докато получите гъстотата на сметана. Маската стои на лицето 10-15 минути и се снема с памук, натопен в хладка вода.
Маска от магнезиев окис и др. Магнезиев окис 45 г, талк 25 г, бяла глина 26 г, стипца 2 г, борна киселина 2 г. Една супена лъжица от тази смес размийте с посочения по-горе разтвор до получаване на кашица, която нанесете с памуче на 1-2 слоя върху лицето и
шията за 15-20 минути. При акне стипцата заменете с 5 г сяра на прах.

Изпотяването има важно физиологично значение – чрез потта се отделят някои отпадъчни вещества (готварска сол, пикочна киселина и др.) и се регулира телесната температура. Нормалното изпотяване е невидимо. Повишено изпотяване може да се наблюдава през летните горещини у хора, които се занимават с интензивен труд, работят на горещо (огняри, пекари) или приемат много гореща или много люта храна, при. силни душевни изживявания (страх, смущение, срам) и пр. Особено е увеличено потенето у младите момичета в пубертета и у жените в критическа, възраст. Силно се изпотяват и пълните хора. Изпотяването е повишено и при горещ и влажен климат. Обилно изпотяване има и при редица заболявания – бъбречни, сърдечни, базедова болест, при някои нервни заболявания, при простудни и някои инфекциозни заболявания (малария, туберкулоза и др.), при употреба на някои лекарства (пилокарпин и др.). Много често обаче причината за прекомерното изпотяване на може да се открие.
Изпотяването е общо и местно. Общото изпотяване се среща у пълните хора и при някои вътрешни заболявания. Местното изпотяване засяга отделни части на тялото. Най-често се наблюдава двустранно изпотяване в подмишничните ямки, особено у пълните хора, което в много случаи довежда до възпаление на кожата и създава условия за лесно инфектиране с гноеродни микроби и гъбички.
Изпотяването на дланите се среща най-често в периода на половото съзряване и е много неприятно, защото дланите са винаги влажни и лепкави. Понякога изпотяването на дланите е толкова силно, че епидермисът се размеква и затруднява изпълнението на служебните задължения.
Потта нормално няма миризма, но тя може да придобие твърде неприятна миризма, след като бъде примесена с мастна секреция и след като настъпи разлагане под действието на намиращите се на повърхността на кожата микроби. Разлагане може да се получи и на отделените частици от епидермиса, особено между гънките на пръстите на краката. Силно неприятна е миризмата на потта в подмишничните ямки и слабините гънки (апокринни потни жлези). Лошата миризма в тези случаи се дължи на бактериалния разпад на потта, на роговото вещество и на други органични материи, при което се освобождават ненаситени мастни киселини и амонячни съединения с лоша миризма. Потта се оцветява най-често в подмишниците. Тя може да бъде жълта, червена, синя, зелена. Като причина се приема наличието на цветообразуващи бактерии и на багрила от телесен произход, получени при обменни смущения от медикаменти и други токсични продукти.
При лекуването на прекомерното изпотяване е необходимо цялостно и щателно изследване на болния. Откритите заболявания се лекуват. Препоръчва се храна, бедна на подправки (солени, люти и др.). Употребата ла алкохол също трябва да се избягва.
При прекомерно изпотяване са необходими редовно къпане, чести измивания и смяна на бельото и чорапите. Бельото и чорапите в такива случаи трябва ла бъдат от естествени материи (памук, коприна). Найлоновото бельо и чорапи не попиват потта. Носенето на обувки с гумени подметки е недопустимо.
Правилно е подмишничните ямки да се измиват ежедневно с хладка вода и доброкачествен сапун, след което да се подсушават добре и да се пудрят с някоя антисептична и адстрингентна пудра. Един път седмично подмишничните области се намазват с 5% разтвор на формалин, смесен с равни части глицерин и спирт. Космите под мишниците може да се подрежат с ножица. Те не се бръснат, тъй като улесняват изпарението на потта.
При изпотяване на дланите преди всичко трябва да се лекува вътрешното или нервното заболяване. Необходимо е строго спазване на хигиената: често измиване на ръцете и намазване с адстрингентни течности. Най-добре действа 5-10% формалинов парфюмиран разтвор (с ментолово масло). Добро средство срещу изпотяването на ръцете е облъчването на слънце (най-добре на море) или с ултравиолетови лъчи. Облъчването на рентген отстранява изпотяването, но крие опасност от получаване на тежко възпаление на кожата.
При прекомерно потене на краката се препоръчва измиване всеки ден, най-добре вечер, с хладка вода и сапун или с бледорозов разтвор на калиев хиперманганат (той обезмирисва краката). Препоръчва се също така и измиването със спирт за горене и хладка вода (на 1 литър вода една супена лъжица спирт). Добре действат против потенето баните с дъбови кори. При по-силно потене най-добро средство остава намазването вечер (след баня) на краката с 5-10% формалинов разтвор и напудрянето сутрин с уротропинова адстрингентна пудра, обуването на чисти памучни чорапи. След спиране на потенето тези средства се използват профилактично един-два пъти седмично. Помнете, че при някои чувствителни хора формалинът причинява възпаление на кожата и затова при тях не се препоръчва!
Под формата на течност, крем или като твърда форма на пазара се намират различни фабрични противопотни и дезодориращи средства.