Всичко за жената

Козметичният масаж има за цел да поддържа красотата на главата и шията. Знае се, че всеки орган, който не функционира достатъчно, има намалено кръвоснабдяване и остарява преждевременно. А системното масажиране спомага много за забавяне на процесите на остаряване.
Физиологично въздействие на масажа. Масажът е съвкупност от различни по сила, посока и вид движения, с които се въздействат благоприятно кожата, подлежащите мускули, съдове и нерви. Масажът причинява разширение на кръвоносните съдове, засилва прилива на кръв в тъканите и кожата, а с това повишава и обмяната на веществата в тях. Подобрява се и оттичането на лимфата. Нормализират се функциите на мастните и потните жлези. Освен това чрез масажа механично се почиства повърхността на кожата от мъртвите епидермални клетки, от праха, от мастния и потния секрет.
Като се подобряват кръвоснабдяването и храненето на мускулите, техният обем,-силата и еластичността им се увеличава. Атрофията им се забавя. Благодарение на многобройните и разнообразни нервни апарати, заложени в кожата и тясно свързани с главния мозък, чрез различните масажни похвати се създават нервни импулси, които стигат до мозъка. В зависимост от силата на тези импулси различните мозъчни центрове могат да бъдат успокоени или възбудени. Продължителното леко поглаждане води до успокояване, а по-енергичните масажни похвати (мачкане, потупване) – до възбуждане.
В козметиката масажът винаги се съчетава с други лечебни методи – парафинова процедура, дарсонвализация, различни маски й т. н.
Видове масажни движения. Пет са основните масажни движения: поглаждане, разтриване, мачкане, потупване и вибрация. За да се получи по-добър резултат, обикновено те се комбинират.
Поглаждането ускорява движението на лимфната течност и на кръвта, подобрява кръвоснабдяването на кожата, освобождава изходните канали на мастните и потните жлези от натрупания в тях секрет. Обикновено всички масажи започват и завършват с поглаждане.
Разтриването се осъществява чрез кръгообразни движения по кожата. Подобрява кръвообращението на масажирания участък и разнася някои по-малки инфилтрати (уплътнение след възпаление на кожата).
Мачкане. Чрез плъзгащи движения на краищата на пръстите на едната или на двете ръце едновременно се натиска и мачка кожата на даден участък. Мачкането засилва кръвообращението и в дълбоките тъкани на масажираната област.
Потупването се състои от множество удари върху кожата, нанесени с краищата на пръстите при отпуснати стави на ръцете. При потупването върховете на пръстите трябва да падат последователно, а не всички наведнъж. Потупването подобрява кръвоснабдяването и рефлекторно влияе на нервната система.
Вибрацията се състои от равномерни, бързи и трептящи движения на върховете на пръстите или дланите, които се предават на подлежащите тъкани като леки сътресения или разклащания. Слабите и фини вибрационни движения успокояват нервната система, а силните я възбуждат.
Видове масаж. Масажът бива хигиенно-козметичен и лечебен. Хигиенно-козметичният масаж е средство за борба с преждевременното състаряване и повяхване на кожата, особено на сухата и тънка кожа. Той има и „лечебно“ действие върху вече появилите се бръчки и намаления тургор на кожата на лицето и шията.
Лечебният масаж се прилага при кожа с разширени пори и увеличена мастна секреция за отделяне на секрета от мастните жлези, за разнасяне на възпалителните инфилтрати, при вродени и придобити (дълбоки) бръчки, двойна брадичка и др.
В зависимост от състоянието на кожата на лицето се определя и времето за започване на масажа. Обикновено към 30-годишна възраст кожната еластичност намалява. Затова за предпазване от преждевременно набръчкване на кожата масажът в тази възраст е вече необходим и полезен.
Най-добре е масажът да се извършва по назначение на специалист и от специално обучено лице, което познава анатомията на лицето, владее техниката на масажа, спазва строго хигиенните правила.
Преди масажа трябва да се огледа и прецени състоянието на кожата на лицето – нормална, суха, мазна, с наличие на кожни инфилтрати и т.н. Поради това лицето най-напред се почиства със съответен лосион (тоалетно мляко), след което за 2-3 минути се прави горещ компрес с хавлиена кърпа, напоена с гореща вода или по-добре с подходяща билкова отвара (чай). Компресът покрива цялото лице, като се оставят свободни само устата и носът, и причинява прилив на кръв към лицето, разширява кожните пори, епидермисът набъбва и мъртвите му клетки се отделят по-лесно. При последвалия масаж кожата всмуква по-добре и по-бързо подхранващия крем, който е особено необходим при масажа на сухата кожа. Освен с компресите кожата може да се подготвя за масаж и чрез парна баня, парафинова маска или гореща лапа.
Преди да започнете масажа, намажете кожата с мазен подхранващ крем, който разпределете по лицето с леко поглаждане на кожата по „масажните линии“, от средата на челото към слепоочията, от основата на носа към ушите, от върха на носа към ушите, от средата на брадичката към ушната висулка. За по-лесно плъзгане на дланите намажете ръцете с няколко капки растително, хидрофилно или почистващо масло. Масажните движения трябва да са ритмични, да не разтягат кожата, да се повтарят по 4-5 пъти. Масажът продължава 15 минути, като за един курс се правят 15-20 масажа. Седмично се правят не повече от 2-3 масажа, а в годината – не повече от 2- 3 курса.
Противопоказания за масаж. Масаж не се прави при акне с гнойни пъпки и мехурчета, при остро възпаление на кожата, екзема, остра форма на розацея, херпес, контагиозни молуски, кожни гъбички (микози), плоски брадавици, прекомерно окосмяване, цепнатини и пукнатини по лицето, замърсена кожа, остро възпаление на лицевия нерв, високо кръвно налягане (хипертонична болест III степен) и други тежки органични заболявания.

Изпотяването има важно физиологично значение – чрез потта се отделят някои отпадъчни вещества (готварска сол, пикочна киселина и др.) и се регулира телесната температура. Нормалното изпотяване е невидимо. Повишено изпотяване може да се наблюдава през летните горещини у хора, които се занимават с интензивен труд, работят на горещо (огняри, пекари) или приемат много гореща или много люта храна, при. силни душевни изживявания (страх, смущение, срам) и пр. Особено е увеличено потенето у младите момичета в пубертета и у жените в критическа, възраст. Силно се изпотяват и пълните хора. Изпотяването е повишено и при горещ и влажен климат. Обилно изпотяване има и при редица заболявания – бъбречни, сърдечни, базедова болест, при някои нервни заболявания, при простудни и някои инфекциозни заболявания (малария, туберкулоза и др.), при употреба на някои лекарства (пилокарпин и др.). Много често обаче причината за прекомерното изпотяване на може да се открие.
Изпотяването е общо и местно. Общото изпотяване се среща у пълните хора и при някои вътрешни заболявания. Местното изпотяване засяга отделни части на тялото. Най-често се наблюдава двустранно изпотяване в подмишничните ямки, особено у пълните хора, което в много случаи довежда до възпаление на кожата и създава условия за лесно инфектиране с гноеродни микроби и гъбички.
Изпотяването на дланите се среща най-често в периода на половото съзряване и е много неприятно, защото дланите са винаги влажни и лепкави. Понякога изпотяването на дланите е толкова силно, че епидермисът се размеква и затруднява изпълнението на служебните задължения.
Потта нормално няма миризма, но тя може да придобие твърде неприятна миризма, след като бъде примесена с мастна секреция и след като настъпи разлагане под действието на намиращите се на повърхността на кожата микроби. Разлагане може да се получи и на отделените частици от епидермиса, особено между гънките на пръстите на краката. Силно неприятна е миризмата на потта в подмишничните ямки и слабините гънки (апокринни потни жлези). Лошата миризма в тези случаи се дължи на бактериалния разпад на потта, на роговото вещество и на други органични материи, при което се освобождават ненаситени мастни киселини и амонячни съединения с лоша миризма. Потта се оцветява най-често в подмишниците. Тя може да бъде жълта, червена, синя, зелена. Като причина се приема наличието на цветообразуващи бактерии и на багрила от телесен произход, получени при обменни смущения от медикаменти и други токсични продукти.
При лекуването на прекомерното изпотяване е необходимо цялостно и щателно изследване на болния. Откритите заболявания се лекуват. Препоръчва се храна, бедна на подправки (солени, люти и др.). Употребата ла алкохол също трябва да се избягва.
При прекомерно изпотяване са необходими редовно къпане, чести измивания и смяна на бельото и чорапите. Бельото и чорапите в такива случаи трябва ла бъдат от естествени материи (памук, коприна). Найлоновото бельо и чорапи не попиват потта. Носенето на обувки с гумени подметки е недопустимо.
Правилно е подмишничните ямки да се измиват ежедневно с хладка вода и доброкачествен сапун, след което да се подсушават добре и да се пудрят с някоя антисептична и адстрингентна пудра. Един път седмично подмишничните области се намазват с 5% разтвор на формалин, смесен с равни части глицерин и спирт. Космите под мишниците може да се подрежат с ножица. Те не се бръснат, тъй като улесняват изпарението на потта.
При изпотяване на дланите преди всичко трябва да се лекува вътрешното или нервното заболяване. Необходимо е строго спазване на хигиената: често измиване на ръцете и намазване с адстрингентни течности. Най-добре действа 5-10% формалинов парфюмиран разтвор (с ментолово масло). Добро средство срещу изпотяването на ръцете е облъчването на слънце (най-добре на море) или с ултравиолетови лъчи. Облъчването на рентген отстранява изпотяването, но крие опасност от получаване на тежко възпаление на кожата.
При прекомерно потене на краката се препоръчва измиване всеки ден, най-добре вечер, с хладка вода и сапун или с бледорозов разтвор на калиев хиперманганат (той обезмирисва краката). Препоръчва се също така и измиването със спирт за горене и хладка вода (на 1 литър вода една супена лъжица спирт). Добре действат против потенето баните с дъбови кори. При по-силно потене най-добро средство остава намазването вечер (след баня) на краката с 5-10% формалинов разтвор и напудрянето сутрин с уротропинова адстрингентна пудра, обуването на чисти памучни чорапи. След спиране на потенето тези средства се използват профилактично един-два пъти седмично. Помнете, че при някои чувствителни хора формалинът причинява възпаление на кожата и затова при тях не се препоръчва!
Под формата на течност, крем или като твърда форма на пазара се намират различни фабрични противопотни и дезодориращи средства.

Не са малко случаите, когато някои от козметичните средства причиняват възпаление на кожата (дерматит) или екзема. Някои средства може да предизвикат възпаление на кожата още при първия им досег с нея поради вродена свръхчувствителност. По-чести са случаите, когато възпалението на кожата се явява след продължително прилагане вследствие на придобита свръхчувствителност.
Понеже хиляди жени прилагат боя за коса, и то в продължение на много години, не са рядкост случаите на придобита алергия към някоя от съставките на боята – урсол, анилинова боя и др. Затова 2-3 дни преди всяко боядисване на косата трябва да се прави кожна проба за свръхчувствителност. Скритият период на дерматита от анилинови бои е от 6 до 24 часа. Първите признаци са сърбежът и силното парене в окосмената част на главата. Скоро след това може да се появи и оток, който започва обикновено зад учите и се разпространява към челото, бузите и окосмената част на главата. Понякога клепачите отичат толкова, че очите могат да се затворят. Върху отеклата и зачервена кожа се явяват дребни и по-едри мехурчета, подмокряне, а по-късно и корички. За няколко дни тези явления почти преминават, но пълно оздравяване се получава за 10-15 дни (при Съответно лечение) с излющване на кожата и без падане на космите. Щом усетите първите признаци на възпалението (сърбеж, парене и др.), веднага обилно измийте косите с разтвор от 150 г готварска сол в 1 литър вода, към която прибавете 50-60 г кислородна вода. Своевременно потърсете лекарска помощ. Ако имате домашна аптечка, можете да вземете 2-3 таблетки алергозан (или ахистамин, синпрамин, сандостен калциум и др.), а в кожата втрийте подходящ крем (локакортен, лоринден, флуцинар, хидрокортизон и др.).
При къдрене на косите алергичен дерматит или екзема може да причини алкалният амониев тиогликолат, който се използва при трайното къдрене. Появяват се сърбеж, зачервяване, силно изсъхване на кожата.
Преди да се внедрят в производството, днес кремовете се изпитват предварително. Въпреки това и към най-добрия и скъп крем кожата на някои жени може да се окаже свръхчувствителна. За да имат разностранен и добър ефект, модерните кремове съдържат все по-голям брой активни съставки, някоя от които може да дразни кожата. Така един чудесен крем може да предизвика на някоя кожа зачервяване, сърбеж, парене, а понякога и дребни пъпчици, които може да подмокрят. Първото нещо в такива случаи е да се спре употребата на подозирания крем, да се приложи някой лечебен противовъзпалителен крем и да се потърси съветът на кожния лекар. Вредна е практиката да се прилагат кремове, купени от частни лица и с неизвестен състав. Нерядко такива лица продават кремове за избелване на лицето, против лунички и други пигментни петна. И за да бъдат „по-ефикасни“, те влагат висок процент живак, който понякога предизвиква алергичен или токсичен дерматит, чието лечение се провежда само от дерматолог.
Червилото за устни може да причини възпаление на устните (хейлит), което се изразява в изсъхване, напукване, оток, сърбеж, парене и залющване на устните. Понякога това възпаление може да засегне и кожата около устните.
Сенките за клепачи по-често причиняват алергичен дерматит, при който също се появяват сърбеж, зачервяване, оток, залющване. Лечението се провежда с локакортен, лоринден и др.
Лакът за нокти, макар и много рядко, може да причини не само възпаление на околонокътните тъкани, но понякога и червени (алергични) петна на други, твърде отдалечени места – по клепачите, лицето, шията, дори и по краката.
Сапуните, както и другите почистващи препарати (дегримьор, тоалетни млека) могат да съдържат алергизиращи вещества, от които лицето става сухо и залющено, появява се и сърбеж, особено когато кожата е суха и чувствителна.
Одеколони, парфюми, козметични води и други, които съдържат бергамотово масло, също могат да причинят дерматит. Това масло прави кожата свръхчувствителна на слънчеви лъчи, поради което тя се възпалява с по следващо пигментиране на кожата на мястото на прилагане на одеколона. Различните етерични масла, каквито се поставят в някои одеколони, лосиони, кремове, сапуни и други козметични средства, също могат понякога да причинят възпаление на кожата.
Накрая ще посочим, че понякога се появява алергична свръхчувствителност и към някои дезодоранти, депилатори (обезкосмяващи средства), пасти за зъби, моливи за вежди, тушове за мигли и т.н.
При всеки случай на различно изразена свръхчувствителност или възпаление на кожата, за които се подозира козметично средство, употребата на това средство трябва да се спре, след което трябва да се потърси дерматолог.