Всичко за жената

Изпотяването има важно физиологично значение – чрез потта се отделят някои отпадъчни вещества (готварска сол, пикочна киселина и др.) и се регулира телесната температура. Нормалното изпотяване е невидимо. Повишено изпотяване може да се наблюдава през летните горещини у хора, които се занимават с интензивен труд, работят на горещо (огняри, пекари) или приемат много гореща или много люта храна, при. силни душевни изживявания (страх, смущение, срам) и пр. Особено е увеличено потенето у младите момичета в пубертета и у жените в критическа, възраст. Силно се изпотяват и пълните хора. Изпотяването е повишено и при горещ и влажен климат. Обилно изпотяване има и при редица заболявания – бъбречни, сърдечни, базедова болест, при някои нервни заболявания, при простудни и някои инфекциозни заболявания (малария, туберкулоза и др.), при употреба на някои лекарства (пилокарпин и др.). Много често обаче причината за прекомерното изпотяване на може да се открие.
Изпотяването е общо и местно. Общото изпотяване се среща у пълните хора и при някои вътрешни заболявания. Местното изпотяване засяга отделни части на тялото. Най-често се наблюдава двустранно изпотяване в подмишничните ямки, особено у пълните хора, което в много случаи довежда до възпаление на кожата и създава условия за лесно инфектиране с гноеродни микроби и гъбички.
Изпотяването на дланите се среща най-често в периода на половото съзряване и е много неприятно, защото дланите са винаги влажни и лепкави. Понякога изпотяването на дланите е толкова силно, че епидермисът се размеква и затруднява изпълнението на служебните задължения.
Потта нормално няма миризма, но тя може да придобие твърде неприятна миризма, след като бъде примесена с мастна секреция и след като настъпи разлагане под действието на намиращите се на повърхността на кожата микроби. Разлагане може да се получи и на отделените частици от епидермиса, особено между гънките на пръстите на краката. Силно неприятна е миризмата на потта в подмишничните ямки и слабините гънки (апокринни потни жлези). Лошата миризма в тези случаи се дължи на бактериалния разпад на потта, на роговото вещество и на други органични материи, при което се освобождават ненаситени мастни киселини и амонячни съединения с лоша миризма. Потта се оцветява най-често в подмишниците. Тя може да бъде жълта, червена, синя, зелена. Като причина се приема наличието на цветообразуващи бактерии и на багрила от телесен произход, получени при обменни смущения от медикаменти и други токсични продукти.
При лекуването на прекомерното изпотяване е необходимо цялостно и щателно изследване на болния. Откритите заболявания се лекуват. Препоръчва се храна, бедна на подправки (солени, люти и др.). Употребата ла алкохол също трябва да се избягва.
При прекомерно изпотяване са необходими редовно къпане, чести измивания и смяна на бельото и чорапите. Бельото и чорапите в такива случаи трябва ла бъдат от естествени материи (памук, коприна). Найлоновото бельо и чорапи не попиват потта. Носенето на обувки с гумени подметки е недопустимо.
Правилно е подмишничните ямки да се измиват ежедневно с хладка вода и доброкачествен сапун, след което да се подсушават добре и да се пудрят с някоя антисептична и адстрингентна пудра. Един път седмично подмишничните области се намазват с 5% разтвор на формалин, смесен с равни части глицерин и спирт. Космите под мишниците може да се подрежат с ножица. Те не се бръснат, тъй като улесняват изпарението на потта.
При изпотяване на дланите преди всичко трябва да се лекува вътрешното или нервното заболяване. Необходимо е строго спазване на хигиената: често измиване на ръцете и намазване с адстрингентни течности. Най-добре действа 5-10% формалинов парфюмиран разтвор (с ментолово масло). Добро средство срещу изпотяването на ръцете е облъчването на слънце (най-добре на море) или с ултравиолетови лъчи. Облъчването на рентген отстранява изпотяването, но крие опасност от получаване на тежко възпаление на кожата.
При прекомерно потене на краката се препоръчва измиване всеки ден, най-добре вечер, с хладка вода и сапун или с бледорозов разтвор на калиев хиперманганат (той обезмирисва краката). Препоръчва се също така и измиването със спирт за горене и хладка вода (на 1 литър вода една супена лъжица спирт). Добре действат против потенето баните с дъбови кори. При по-силно потене най-добро средство остава намазването вечер (след баня) на краката с 5-10% формалинов разтвор и напудрянето сутрин с уротропинова адстрингентна пудра, обуването на чисти памучни чорапи. След спиране на потенето тези средства се използват профилактично един-два пъти седмично. Помнете, че при някои чувствителни хора формалинът причинява възпаление на кожата и затова при тях не се препоръчва!
Под формата на течност, крем или като твърда форма на пазара се намират различни фабрични противопотни и дезодориращи средства.

Първото условие за здрава и хубава кожа, за свеж и младежки вид са правилната обмяна на веществата, нормалното функциониране на всички органи и системи. Затова да разгледаме грижите за нашата красотa, свързани с грижите за здравето на организма. Да поговорим за пречистването на организма по най-физиологичния начин – посредством „разтоварващите дни“ и увеличеното внасяне на витамини, минерални соли и други активни вещества.
В нашата страна е извънредно богата на билки, плодове и зеленчуци, които могат да бъдат добри помощници в борбата за младост и дълголетие. Да разгледаме възможностите, които ни предлагат те.
Консумирането през деня на различни плодови и зеленчукови coкове набавя необходимите витамини и придава на кожата чудесен вид. Пo-добре, действат соковете, ако са комбинирани с мед и жълтък. 1суров жълтък се размесва добре с 50 г мед, прибавят се 1 супена лъжица лимонов сок, шест супени лъжици сок от някакъв плод (каквото имате на разположение според сезона), 2 супени лъжици сок от моркови и 2 чаени чаши вода. Още по-добре би било, ако към тази комбинация се включи и прясно мляко: 2 супени лъжици мед, се разтварят добре в половин литър студено прясно мляко, прибавят и 2 супени лъжици сок от компот, 1 супена лъжица рок от касис и
1 разбит суров жълтък.
Това са така наречените коктейли флип, които са не само тонизиращи, но и много приятни на вкус и могат да се приготвят от всякакви плодови сокове – пресни, консервирани, сиропи, компоти и пр.
За стимулиране обмяната на веществата и подобряване подхранването на кожата ние препоръчваме използването на следния билков чий: 20 г стебла от дива мащерка, 20 г листа от маточина, 20 г стебла от лазаркиня, 40 г листа от дива ягода. Една супена лъжица от сместа се залива с една чаена чаша вряла вода. Оставя се да изстине и се прецежда. Пие се по една чаена чаша дневно преди хранене.
Състоянието на нервната система е също важно условие за зашиване свежестта на кожата. Често невротичните заболявания са причина за редица козметични дефекти на кожата: алергични реакции, нарушения в кръвоснабдяването, в мастната и потната секреция, обривни и пигментни заболявания. Това налага невротичните състояния да бъдат лекувани своевременно. Тук на помощ идват също Шипковите чаеве: смесват се 20 г листа от мента, 25 г корени от валериана, 50 г стебла от риган, 50 г стебла от комуниче, 50 г цвят на глог. Две супени лъжици от сместа се заливат с половин литър вряла вода. Сместа се оставя да изстине и се прецежда. Пие се по една винена чаша 3 пъти дневно преди ядене.
„Разтоварващите дни“ са великолепно средство за пречистване на организма и за запазване на стройна фигура.
Природолечителят Петър Димков препоръчва следната разтоварваща диета, която той нарича подмладяваща: Настъргват се пресни сурови моркови и към тях се прибавят мед, лимонов сок и някакъв плод. Количеството е по желание и според вкуса. Сутрин, обед вечер в продължение на 3 дни се консумира само това пюре. четвъртия ден се включват пържени картофи или картофено пюре хляб, ябълки, а от петия ден нататък се преминава към нормално хранене.
Същият автор препоръчва и следната пречистваща процедура четири пъти в годината да се практикува лечение с гореща вода. Храненето се провежда нормално. В продължение на 20 вечери подред преди лягане се изпиват 6 чаени чаши гореща вода. Водата се п непременно с чаена лъжичка, а не на глътки. Това бавно пиене н гореща вода предизвиква силно изпотяване. След изпотяването,
тялото се избърсва със суха кърпа, прави се фрикция на тялото с хладка вода, след което се облича спалното облекло и се ляга в леглото. Авторът твърди, че тази процедура действа силно подмладяващо.
Йога-системата препоръчва следния начин на разтоварване, което се провежда в началото на всеки сезон:
Първият ден не се яде нищо. При жажда се пие само вода. Вечерта се прави клизма.
Втория ден се пие само сок от плодове, но само от един вид. Например само цитрусови (лимони, портокали, мандарини), само костилкови (череши, вишни, праскови, кайсии, сливи), само семчести (круши, ябълки), или меки плодове (ягоди малини, къпини,
боровинки, касис).
Третия ден се ядат само плодове, но също само от един вид, без да се смесват.
Останалите 4 дни от седмицата храната се състои от плодове и зеленчуци, орехи (лешници, бадеми) и мед. Плодовете и зеленчуците могат да се смесват според вкуса.
През време на тази разтоварваща диета трябва да се правят често въздушни и слънчеви бани, да се прекарва по-дълго време на открит на чист въздух, да не се правят излишни движения, за да не се и разходва много енергия и да се почива и спи по-дълго, отколкото обикновено.
Съвременната медицинска наука също препоръчва да се провеждат един път седмично разтоварващ ден.
Млечен ден: 1 литър прясно мляко се изпива на 5 пъти за целия ден (прясното мляко може да се замени по желание и с 1 кг кисело мляко).
Ябълков ден: консумират се само 1500 г ябълки, разпределени 5 порции.
Плодово-зеленчуков ден: 1500 г плодове и зеленчуци (според вкуса) се разпределят на порции за целия ден.
Добре пречиства и освежава организма и постенето. Един ден месеца не се консумира нищо друго освен вода, в която може пожелание да се капнат няколко капки лимонов или портокалов сок.

Подправковите киселини улесняват храносмилателния процес. В стомаха те съдействат за разграждането на нишесте­то до захари, за по-бързото освобождаване на гликозидно свър­заните химични вещества и за прякото проявяване на тяхното действие върху организма. Киселините, приети с храната, пречат за втечняване и отмиване на муцина от стомашната лигавица. Не е за препоръчване обаче приемането на по-голямо количество киселини или продължителната им употреба, тъй като могат да се изчерпят алкалните резерви на организма, което води до потиска­не на сърдечната дейност, повишаване възбудимостта на нервната система и др. Подкиселената храна не се препоръчва и при остри възпалителни процеси от всякакъв род. В кулинарията се употре­бяват следните киселини, които се поставят накрая на приготвя­нето на храната:

Винената киселина (дихидрокси-дикарбонова кисе­лина) се намира в много плодове и преди всичко в гроздето. Доби­ва се от винения камък (калиева сол на винената киселина), кой­то се съдържа в гроздовия сок и при повишаване на концентра­цията на алкохола във виното се отделя във вид на кристална маса. При подкиселяване се отделя природната дясна въртяща винена киселина. Добива се и синтетично. Представлява безцветно, кри­стално вещество, лесно разтворимо във вода, има кисел вкус, без миризма. В кулинарията се използва главно при приготвяне на плодови сладка и др., като се поставя наситен воден разтвор спо­ред вкуса. Употребява се в хранителната промишленост и в меди­цината.

Лимонената киселина (монохидрокси-трикарбоинова киселина) се съдържа в свободно състояние в сока на различни плодове (лимони, вишни, малини, грозде и др.), в листата на тю­тюна, памука, в меласата и др., от където се извлича. Получава се и при ферментация на захари под действието на различни пле­сени. Представлява безцветни, призматични кристали с приятен, силно кисел вкус, без мирис. Разтваря се лесно във вода. В готварството служи за подкиселяване на салати, супи,различни, ястия, майонези, за консервиране на сладка от плодове, за приготвяне на кисели, шумящи напитки и др. Тя се прилага като 1%. воден разтвор или концентриран разтвор.

Оцетната киселина (монокарбонова, етанова  кисе­лина) се съдържа в свободно и свързано състояние в някои плодо­ве, етерични масла и др. Стопроцентовата се нарича безводна (ле­дена) и е кристална хигроскопична маса. Оцетната киселина се получава: а) при сухата дестилация на дървесина (дървесен оцет – съдържа 4-6% оцетна киселина); б) синтетично – чрез окисля­ване на ацеталдехид; в) чрез оцетнокисела ферменация на алко­холни течности. Оцетната киселина се разтваря във всяко отноше­ние с вода. Разтвор, съдържащ над 2% оцетна киселина, може да причини изгаряне на лигавицата на устата и хранопровода. Оцетът представлява разтвор със съдържание на оцетна киселина под 2%. Оцетът, получен от оцетна киселина, добита по първите два начина, е безцветна течност и се нарича алкохолен оцет. Той не се препоръчва за кулинарни цели. Оцетът, получен при фер­ментация на алкохола, има червеникав или жълтеникав цвят и се смята по-полезен за храносмилането.

По-добър от винения оцет е ябълченият оцет, получен при ферментация на ябълки.

Виненият и ябълченият оцет се употребяват за подправка на салати, сосове, супи, ястия със и без месо, майонези, туршии. В маринатите оцетът действа отчасти и като консервант. Не бива да се прилага при заболявания на стомаха и червата. За домашни нужди се използва и ароматизиран оцет, който се приготвя по следния начин: в 1 л оцет се поставят наситнени по 50 г естрагон, девесил, резене, хвойна и един дафинов лист. Съдът се закрива добре и съдържимото се оставя да престои повече от 20 дни, след което се прецежда и се използва за ароматизиране на салати, сосове и др. Той има до 9% плодова киселина и при употреба се разрежда с вода. В диетичното и детското хранене не се препоръч­ва употребата на оцет. Вместо него може да се използва лимонов сок.