Posts Tagged ‘нарича’

ЛИШЕИ

четвъртък, ноември 12th, 2009

При някои възпалителни процеси или при инфектиране с микроби, гъбички и вируси кожата променя своя вид и на места се пигментира или обезцветява, излющват се дребни трицевидни люспи, загрубява. Тези промени са наречени от народа лишеи. В това сборно понятие се включват промени на кожата от различен произход.
Много често при деца и млади хора, които имат себорейна кожа, особено при суха себорея, на места по лицето се получават сухи петна с различна форма и големина, покрити с трицевидни люспички. Обикновено те са по-тъмни на цвят от кожата, но при излющване на люспичките се откриват по-белезникави места, които особено личат при по-мургава кожа и представляват неприятен козметичен недостатък, защото лицето изглежда като че ли не е добре измито. Тези петна са израз на себореята, но при тяхното сформиране играят роля някои микроорганизми (микроби и гъбички). Счита се, че те са израз и на известна недостатъчност на витамини, специално витамин А. Предразполагащ момент за тяхното образуване е недостатъчното подсушаване на кожата след измиване, особено ако сапунът не е добре измит. Също, ако целувате малките деца по бузите, вследствие овлажняването на кожата се създава предразположение за образуване на лишеи. Атмосферните влияния -вятър, дъжд, запрашване и др., също предразполагат към образуване на лишеи.
Истинските лишеи, микозите, се дължат на заболявания от гъбички, които най-често нападат космите на главата. Космите са пречупени, изпаднали в областта на кръгло поле и кожата е залющена, зачервена, при някои случаи има натрупани и кори. Обикновено се
засяга окосмената част на главата на деца, но може да се засегне и мъхът по лицето и тялото, като се получават залющени кръгли полета с ярко изразен и зачервен периферен ръб и избледнял център. Обикновено лишеят бързо расте периферно. Лекуването трябва да се проведе незабавно от лекар, защото тези лишеи са силно заразителни, особено за деца и по-млади хора. Заболяването засяга предимно деца преди пубертета и не представлява сериозен козметичен недостатък.
Пъстроцветният лишей, напротив, засяга хора след пубертета, и то в най-активната зряла възраст. Той е локализиран по кожата на туловището, като засяга предимно раменете, гърдите, гърба, предмишниците, понякога кожата на врата; лицето не се засяга. Дължи се на гъбички, които се разстилат по повърхността на кожата, като засягат най-повърхностния слой на епидермиса и образуват петна с различен цвят – кафеникави, с цвета на млечно кафе, с различна форма и големина, като географска карта (с острови и полуострови), с леко набръчкана повърхност.
Тези лишеи могат да се сбъркат с пигментните петна и бенките. Ако се намажат с йодна тинктура, те попиват йода и изпъкват по-силно, докато пигментните петна се заличават. След излагане на слънце някои от петната се излющват, особено през есента, и откриват обезцветена кожа с размерите на кафеникавите петна; По този начин се получава пъстра картина: наред с кафеникавите петна се виждат и белезникави петна; затова заболяването се нарича пъстроцветен лишей. Някои хора считат, че белите петна при този лишей представляват витилиго. Това, разбира се, не е вярно. Заболяването е невинно, не предизвиква никакви субективни усещания, като сърбеж, парене, болка, но представлява неприятен козметичен недостатък, тъй като засяга и откритата кожа на деколтето и шията. Гъбичките, които причиняват това заболяване, са много разпространени и тяхното развитие се благоприятства от потенето на кожата. Лечението им е трудно, тъй като след излющването те остават скрити в корените на космите и рано Напролет наново се развиват. Поради това лечението им трябва да почне рано напролет, преди да са се разпространили по Повърхността на кожата. Намазват се с йодно-салицилов спирт в продължение на 10-15 дни, след което се облъчват с ултравиолетови лъчи, за да се подготви кожата за морелечение и да се избегне неприятният пъстроцветен вид на кожата.
Има кожни заболявания, които се придружават от натрупване на люспи. Например псориазисът се нарича още люспест лишей, защото на мястото на кожните изменения се натрупват восъчнобели люспи, които лесно се изстъргват с нокът. Най-добре се лекуват на море, като се облъчват на слънце.
Понякога себорейната екзема образува медалиони (лишеи) от зачервена кожа, покрита с жълтеникави мазни люспи. Те се лекуват от дерматолог.

КИСЕЛИНИ

петък, септември 25th, 2009

Подправковите киселини улесняват храносмилателния процес. В стомаха те съдействат за разграждането на нишесте­то до захари, за по-бързото освобождаване на гликозидно свър­заните химични вещества и за прякото проявяване на тяхното действие върху организма. Киселините, приети с храната, пречат за втечняване и отмиване на муцина от стомашната лигавица. Не е за препоръчване обаче приемането на по-голямо количество киселини или продължителната им употреба, тъй като могат да се изчерпят алкалните резерви на организма, което води до потиска­не на сърдечната дейност, повишаване възбудимостта на нервната система и др. Подкиселената храна не се препоръчва и при остри възпалителни процеси от всякакъв род. В кулинарията се употре­бяват следните киселини, които се поставят накрая на приготвя­нето на храната:

Винената киселина (дихидрокси-дикарбонова кисе­лина) се намира в много плодове и преди всичко в гроздето. Доби­ва се от винения камък (калиева сол на винената киселина), кой­то се съдържа в гроздовия сок и при повишаване на концентра­цията на алкохола във виното се отделя във вид на кристална маса. При подкиселяване се отделя природната дясна въртяща винена киселина. Добива се и синтетично. Представлява безцветно, кри­стално вещество, лесно разтворимо във вода, има кисел вкус, без миризма. В кулинарията се използва главно при приготвяне на плодови сладка и др., като се поставя наситен воден разтвор спо­ред вкуса. Употребява се в хранителната промишленост и в меди­цината.

Лимонената киселина (монохидрокси-трикарбоинова киселина) се съдържа в свободно състояние в сока на различни плодове (лимони, вишни, малини, грозде и др.), в листата на тю­тюна, памука, в меласата и др., от където се извлича. Получава се и при ферментация на захари под действието на различни пле­сени. Представлява безцветни, призматични кристали с приятен, силно кисел вкус, без мирис. Разтваря се лесно във вода. В готварството служи за подкиселяване на салати, супи,различни, ястия, майонези, за консервиране на сладка от плодове, за приготвяне на кисели, шумящи напитки и др. Тя се прилага като 1%. воден разтвор или концентриран разтвор.

Оцетната киселина (монокарбонова, етанова  кисе­лина) се съдържа в свободно и свързано състояние в някои плодо­ве, етерични масла и др. Стопроцентовата се нарича безводна (ле­дена) и е кристална хигроскопична маса. Оцетната киселина се получава: а) при сухата дестилация на дървесина (дървесен оцет – съдържа 4-6% оцетна киселина); б) синтетично – чрез окисля­ване на ацеталдехид; в) чрез оцетнокисела ферменация на алко­холни течности. Оцетната киселина се разтваря във всяко отноше­ние с вода. Разтвор, съдържащ над 2% оцетна киселина, може да причини изгаряне на лигавицата на устата и хранопровода. Оцетът представлява разтвор със съдържание на оцетна киселина под 2%. Оцетът, получен от оцетна киселина, добита по първите два начина, е безцветна течност и се нарича алкохолен оцет. Той не се препоръчва за кулинарни цели. Оцетът, получен при фер­ментация на алкохола, има червеникав или жълтеникав цвят и се смята по-полезен за храносмилането.

По-добър от винения оцет е ябълченият оцет, получен при ферментация на ябълки.

Виненият и ябълченият оцет се употребяват за подправка на салати, сосове, супи, ястия със и без месо, майонези, туршии. В маринатите оцетът действа отчасти и като консервант. Не бива да се прилага при заболявания на стомаха и червата. За домашни нужди се използва и ароматизиран оцет, който се приготвя по следния начин: в 1 л оцет се поставят наситнени по 50 г естрагон, девесил, резене, хвойна и един дафинов лист. Съдът се закрива добре и съдържимото се оставя да престои повече от 20 дни, след което се прецежда и се използва за ароматизиране на салати, сосове и др. Той има до 9% плодова киселина и при употреба се разрежда с вода. В диетичното и детското хранене не се препоръч­ва употребата на оцет. Вместо него може да се използва лимонов сок.

Турта

петък, септември 25th, 2009

Турта или „калоферче“ нашият народ нарича разните форми, вариетети на два вида растения от рода Турта, наречени права турта и разклонена турта. Те са едногодишни,

тревисти растения от сем. Астерови (Сложноцветни), чиято родина е Северна Америка. Цялата им надземна част ухае приятно и има нагарчащ вкус. У нас се отглежда главно като декоративни расте­ния из паркове и градини заради красивите им оранжево жълти и кафяво жълти цветове. Туртите са високи от 15 до 80 см, като обик­новено достигат до 2-30 см. В нашата страна зеленчукопроиз­водителите ги отглеждат близо до посеви от картофи, ягоди, зеле и др., за да предпазят зеленчуците от вредители. В туртите се съ­държат вещества (сесквитерпенови лактони и др.), които действат против тези вредители. В растенията се намират флавоноиди, етерично масло, дъбилни вещества и. др. Главното им действие е антисептично и тонизиращо. В нашата страна тези растения се използват рядко като подправка, но в родината им и в Централ­на Европа с листата се ароматизират много блюда. С листата се подправят салати, месни гозби, и месни консерви и се слагат там, където се използва розмаринът.

В българската народна медицина тъмно оранжевите съцветия (кичестите), съдържащи голямо количество каротен и пигменти, се използват при стерилитет у жените. Приема се извлек (4-5 едри тъмно оранжеви съцветия се заливат с 500 см3студена вода, престояват 6-8 ч, след което се варят 15 мин в добре затво­рен съд – стъклен или емайлиран). След охлаждане извлекът се прецежда и се приема на 2 пъти преди хранене сутрин и вечер (затоплен).

Забележка: Истинското калоферче не е турта, а се нарича балсамна хризантема. То е ароматно, многогодишно, тре­висто, високо до 30 см растение с жълти дребни цветове. У нас се култивира в градините за украса. Съдържа етерично масло, фла­воноиди и др. Използват се пресните листа (по-рядко изсушени­те) като подправка на някои супи. В българската народна меди­цина се употребява рядко при хемороиди, като се сдъвкват 3-4 листчета преди хранене 3 пъти на ден.