Всичко за жената

Останки от чилски чушки, датиращи около 7000 г. пр. н. е., са намерени в пещерите на Перу. Върху наскански керамични съдове от Перу са изобразени жълти и червени чушки. Разкопки­те, направени край перуанското крайбрежие и гр. Анакон, откри­ват останки от червен пипер от преди 2000 г. пр. н. е.

В кулинарията, като лечебно и профилактично средство се из­ползват плодовете на няколко растителни вида, вариетета и пр. на род Чушки от сем. Картофови. Те се събират зелени (техниче­ска зрелост) или червени (ботаническа зрелост). Тяхната родина е тропическа Америка. В Европа са пренесени от лекаря на Хри­стофор Колумб (1493 г.). На Балканския полуостров се появяват след завладяването му от турците, което дава основание да се предполага, че те са донесени от тях. Днес на пазара се ценят сладките, ароматни червени чушки, получени след дълго отглеж­дане и кръстосване в България, СССР, Унгария, Югославия, Ис­пания. България е страна, която се слави със своите сладки чер­вени чушки. Освен тях у нас се отглеждат и люти чушки. Те са различни сортове: „шипки“, „чорбаджийски“ и др. Най-ценни на международния пазар са силно лютивите кайенски чушки, наре­чени още чилски чушки. Те се отглеждат в Мексико, култивират се и в Южна Америка. Плодовете на чилските чушки са дълги 2 см и дебели 4-5 мм, зелени или в повечето случаи червени с различни оттенъци от оранжево до червено. По форма те са удължени, яйцевидни и са 20 пъти по-лютиви от най-парливите наши чушки. Този вкус се дължи на алкалоида капсаиции, който в чилските чушки достига до 0,50%. В социалистическите страни те се вна­сят най-вече от Виетнам, Нигерия и Испания. Нашите люти чуш­ки съдържат въглехидрати, белтъчини, алкалоиди, малко мазни­ни, етерично масло, захари, сапонини, особено голямо количество витамин С, провитамин А, органични киселини, флавони, каротенови багрила и др. За медицински цели се изискват червени лю­тиви чушки, съдържащи най-малко 200 мг% капсаицин. В обвив­ката на плода са открити соли на калий, натрий, калций, желязо и др. Пресметнато е, че 100 г зелени или 50 г червени чушки са достатъчни, за да се получи дневна доза от витамин С (100 мг %) за работещи тежък физически труд.

Като кухненска подправка се предлагат различни сортове слад­ки червени чушки и люти зелени или червени, които действат благотворно на стомашно-чревния тракт, повишават апетита и тонизират организма. На международния пазар се предлагат це­ли изсушени червени чушки или смелени, смесени с ред други под­правки. Този търговски вид пипер се нарича деликатесен. От него има различни видове: подобрен пипер, получен от високока­чествени сладки чушки, полу сладък  добит от люти (със семената) чушки, розов пипер – от чушки (със семената) с приятен аромат и силно парлив вкус, лют пипер – от парливи (без семената) чуш­ки, непарлив деликатесен пипер – с огненочервен цвят, полу­чен от подбрани сладки чушки (без семена). Смелените чушки не бива да се съхраняват повече от 1 година, защото променят хи­мичния си състав. Те трябва да се пазят в тъмни, добре затворени съдове на хладно място.

Смеленият червеи пипер се използва при приготвяне на супи голям брой ястия, сосове, салати и др. Той не бива да се пържи в мазнина, понеже губи от своите ценни качества като хранителен продукт (витамини и др.). Освен това при прегаряне той започва да горчи. За предпочитане е да се поставя в началото на приготвя­не на ястието преди наливането на водата. Изсушените чушки (люти или сладки) служат за подправка или са хранителен продукт в зеленчукови супи и ястия със или без месо. Особено много се използват при ястия от варива (фасул).

За лечебни цели се използват червени люти чушки. Прилагат се и сладките чушки.Те се приемат вътрешно във вид на прах глав­но като стомашно, жлъчегонно, слабо диуретично средство, за засилване на организма след прекарани заболявания. Приема се по 0,10 г 3 пъти на ден 15 мин преди хранене. За регулиране функ­циите на стомаха и червата при запек се приемат 3-4 червени или зелени сладки чушки ,на гладно половин час преди хранене. През зимата могат да се заменят с мариновани. Външно лютите чушки се употребяват във вид на пластири или мази главно при ревматизъм и ишиас. От лютите чушки се приготвят ред лечебни средства, които трябва да се прилагат само под контрола на ле­кар. Кайенските чушки служат като подправка главно в храни­телната промишленост за направата на месни и зеленчукови кон­серви, в колбасарството, за приготвяне на кетчуп.

Използването на по-големи количества люти чушки понякога предизвиква трудно излечими заболявания на стомаха и червата. Те дразнят кожата и при по-чувствителни индивиди могат да пре­дизвикат екземи.

Планинската хвойна е храст или дръвче, което е високо до 12 м и е от сем. Кипарисови. Среща се в плани­ните на северното полукълбо (с изключение на Пиринеите и Апе-нините) до 1500 м надморска височина. Използват се месестите шишарки на хвойната. Техни главни доставчици са Югославия, ЧССР, ГДР и др. България също доскоро беше доставчик на го­леми количества хвойна, но напоследък събирането на шишарки­

те е забранено. В нашата страна хвойната се среща навсякъде (без равнините) в по-топлите югоизточни части. Шишарките са сферични, с диаметър 6-8 мм, червеникаво синкави със сив налеп. При смачкване миришат приятно и имат нагарчащ вкус. Те съдържат етерично масло (0,6-2,6%), смоли, 30-40% захари (предимно глюкоза), флавоноиди, алкохола йонол, горчи­вия юниперин, 5% дъбилни вещества, левкоантоциани, пектини, органични киселини и др. Етеричното масло се получава от ситно стритите шишарки чрез дестилация с водна пара. В него се срещат терпените пинен, кадинен, терпен (действащ диуретично) и др.

Хвойната се използва като подправка за мазни, тежки ястия главно в Средна Европа. У нас се употребява рядко. Суровите или изсушени шишарки се поставят в началото на варенето на ястия от говеждо, овнешко и свинско месо, в ястия от зеле, в ма­рината и др. Преди поднасяне на блюдото шишарките се отстра­няват. Хвойната се комбинира добре с черен пипер, дафинов лист, чесън, целина, лук, магданоз, хрян, горчица. От шишарките се приготвят ароматизирани ракии и вина.

В медицината освен като диуретично и дезинфекционно средст­во на отделителната система шишарките се прилагат и за подпо­магане на храносмилането, като отхранващо средство, при жлъч­ни заболявания, камъни в бъбреците и пикочния мехур. От ши­шарките на хвойната се приготвя мармалад, който се използва при ревматични заболявания (1 чаена лъжичка от мармалада се смесва със същото количество мед, приема се 3 пъти на ден след хранене). При гореизброените заболявания се препоръчва приема­нето на шишарки (3-4 броя) 3 пъти на ден преди хранене, но само под контрола на лекар. Приети вътрешно, те дразнят бъбречния паренхим и могат да предизвикат нежелателни странични явления.

Турта или „калоферче“ нашият народ нарича разните форми, вариетети на два вида растения от рода Турта, наречени права турта и разклонена турта. Те са едногодишни,

тревисти растения от сем. Астерови (Сложноцветни), чиято родина е Северна Америка. Цялата им надземна част ухае приятно и има нагарчащ вкус. У нас се отглежда главно като декоративни расте­ния из паркове и градини заради красивите им оранжево жълти и кафяво жълти цветове. Туртите са високи от 15 до 80 см, като обик­новено достигат до 2-30 см. В нашата страна зеленчукопроиз­водителите ги отглеждат близо до посеви от картофи, ягоди, зеле и др., за да предпазят зеленчуците от вредители. В туртите се съ­държат вещества (сесквитерпенови лактони и др.), които действат против тези вредители. В растенията се намират флавоноиди, етерично масло, дъбилни вещества и. др. Главното им действие е антисептично и тонизиращо. В нашата страна тези растения се използват рядко като подправка, но в родината им и в Централ­на Европа с листата се ароматизират много блюда. С листата се подправят салати, месни гозби, и месни консерви и се слагат там, където се използва розмаринът.

В българската народна медицина тъмно оранжевите съцветия (кичестите), съдържащи голямо количество каротен и пигменти, се използват при стерилитет у жените. Приема се извлек (4-5 едри тъмно оранжеви съцветия се заливат с 500 см³студена вода, престояват 6-8 ч, след което се варят 15 мин в добре затво­рен съд – стъклен или емайлиран). След охлаждане извлекът се прецежда и се приема на 2 пъти преди хранене сутрин и вечер (затоплен).

Забележка: Истинското калоферче не е турта, а се нарича балсамна хризантема. То е ароматно, многогодишно, тре­висто, високо до 30 см растение с жълти дребни цветове. У нас се култивира в градините за украса. Съдържа етерично масло, фла­воноиди и др. Използват се пресните листа (по-рядко изсушени­те) като подправка на някои супи. В българската народна меди­цина се употребява рядко при хемороиди, като се сдъвкват 3-4 листчета преди хранене 3 пъти на ден.