Всичко за жената

„Една от древните маслени култури, която сега е широ­ко разпространена главно в тропическите области, е индийският сусам. Негово отечество е Югозападна Африка. Култивира се в СССР, Индия, Мексико,, Гърция и др. Индийският сусам е тревисто растение, високо до 1 м от сем. Педалиеви. Изпол­зват се семената. Те се намират в плодната кутийка. Съдържат до 62% тлъсто масло, 22% белтъчини и др. Тлъстото масло се до­бива чрез студено пресуване на семената и е почти без вкус. То съдържа висши мастни киселини, които правят сусама полезна храна и подправка. Останалата суровина след пресуването има около 40% белтъчини.

Със сусамови семена се посипва тестото преди печене на разни; кравайчета, хлебчета, сладки. При приготвяне на сусамови па­стели се смесва наситнено семе с горена захар. Тази смес служи и за приготвяне на сусамови бонбони. Сусамовото семе почти не се използва в медицината и фармацията.

Солта е неорганично съединение на натрия с хлора. Тя се употребява от незапомнени времена като подправка и като лечебно средство. Някога тя се е ценяла високо и е служела като разменна монета в търговията. Заедно с хляба е символ на госто­приемството у славяните.

В природата солта се среща често във вид на каменни залежи и в разтворено състояние в изворна, езерна, морска вода и т. н. Тя представлява безцветни кристали с кубична форма без мирис. Оцветяването им показва, че в тях има чужди примеси, което не се допуска според стандартите за готварска сол. Тя се разтваря във вода в съотношение 1:3. Най-доброкачествена е каменната сол, в която почти липсват примеси. Солта, получена при изпаря­ване на морска вода (черноморската вода съдържа 2,5—2,72% сол), има горчив вкус. Наред с други соли в нея се съдържат и маг­незиеви, които й придават този вкус. След известно отлежаване магнезиевите, соли частично се разпадат, при което вкусът й се подобрява. В търговията се срещат няколко качества сол. Най-добрата за домакински нужди и за хранителната промишленост е солта „екстра“. Тя е добре наситнена, с частички не по-големи от 0,8 мм и примеси до 0,03%. В солта първо и второ качество при­месите са 0,50-0,80%. Тя има нагарчащ вкус. Железните соли, които се намират в нея, оцветяват мазнините в кафяво и съдействат за тяхното разлагане. Влажността на солта е в зависимост от качеството и от 0,50 до 6%. Опакова се в книжни кесии, картонени или дървени съдове.

От опита и наблюденията на много поколения се е стигнало да извода, че човешкият организъм се нуждае от известно количества сол. Това количество според диетолозите е 10-12 г дневно, но в страните с горещ климат се консумира повече сол. Загубата на сол при потене, продължителната безсолна диета и др. Според някои терапевти води до смущения в отделителната система, но при някои заболявания безсолната диета е наложителна. Солта се поставя във всяко ястие, като нейното количество е в зависимост от вкуса на консуматора. Със сол се консервират почти всички хранителни продукти. В кулинарията се обръща внимание на вре­мето, през което се поставя солта. Месните ястия се посоляват 20-25 мин преди края на варенето.  При приготвяне на бульони от риби и при варене на картофи солта се поставя в началото на приготвяне на ястията. Варивата се посоляват едва след размек­ването им. При печене или паниране на месо, зеленчуци, риби продуктите се солят в самото начало или по време на приготвяне. При пържене картофите се солят към края на тяхното приготвя­не. В сосовете сол се добавя преди сервирането им.

Трябва да се помни, че недостатъчно посолената храна не е вкусна, а пресолената – губи от вкуса си и не е полезна.

Солта се употребява за получаване на някои лечебни средства, при загуба на кръв, като противомикробно средство, за налагане заедно с лук на натъртени части по тялото и др.

Папаята представлява изсъхнал млечен сок от тропи­ческото растение карика папая. Папаята е без вкус и мирис, но месото, предварително обработено с нея, става вкусно и крехко. Папаята се среща на пазара във вид на белезникави кристали, смесени с голямо количество готварска сол.

Карика папая е двудомно дърво от сем. Папаеви, чието стъбло достига на височина до 10 м. Култивира се в тропиците. Дървото расте извънредно бързо и 2 години след посаждането му започва да дава плодове, подобни на пъпеш, с тегло 4-5 кг. За приготвяне на папая се използва млечният сок, който изтича от незрелите плодове и се втвърдява няколко минути след изтичане­то. Млечният сок се съдържа и в останалите части на растението.

Главна действаща съставка е ензимът папаин, който разгражда белтъчините и подпомага храносмилането. В него се съдържат т голямо количество захари, провитамин А и др.

Половин час преди да се сготви, месото се поръсва с папаиновите кристали и с това времетраенето на варенето се намалява зна­чително. Същевременно месото става сочно и крехко. Папаята се използва и за избистряне на бира. В медицината се прилага при карбункули, алергии, рани от изгаряне, възпаление на средното ухо и др.