Всичко за жената

С напредване на възрастта, след 40 години, по кожата се появяват най-различни петна, характерни за възрастните хора. В този период се появява и розацеята.
За някои хора в зряла й напреднала възраст е характерен възрастовият хемангиом, придобито Съдово образувание с големина от просено до лещено зърно, със светлочервен до тъмночервен цвят. Намира се най-често по кожата на корема, гърдите, гърба, по-рядко по лицето и другаде. Тъй като тези хемангиоми са много дребни и се намират най-често по закритата от дрехи кожа, не се нуждаят от лечение или се електрокоагулират.
С напредване на възрастта кожата изтънява, атрофира, изглажда се, става суха и на места, особено по откритите части на ръцете, се появяват светлокафеникави или по-тъмни пигментни петна, за които някои учени смятат, че са в резултат на чернодробна недостатъчност (затова французите ги наричат чернодробни петна). В повечето случаи ,те остават непроменени и не се израждат в злокачествен тумор.
У възрастните хора се наблюдават и други образувания – възрастови кератоми. Те се локализират по лицето и започват с червено петно, което постепенно преминава в жълтеникаво до кафявосиво, понякога черно плоско туморче или издигнато надебеляване на роговия слой. Тези образувания са единични или няколко и могат да \ останат.дълго непроменени. Околната кожа е обезцветена, суха, атрофична. Понякога кератомът може да се изроди в раково образувание, затова най-добре е да се отстрани, най-често чрез изгаряне с електрически ток – електрокоагулация.

Научното родово име на растението тинтява е генциана. То произлиза от името на илирийския владетел Генциус (II в.), който първи започва да лекува с корени на растението. Познати са няколко вида тинтява, които принадлежат към сем. Тинтявови. Медицинско значение има главно жълтата тинтява. Тя достига на височина до 150 см. Тинтявите се срещат в планин­ските части на Европа и Мала Азия. В кулинарията се употребя­ват корените на жълтата, синята, точковидната, обикновената и българската тинтява. По химичен състав корените на тези видове тинтяви са доста близки с изключение на обикновената тинтява. В корените на жълтата тинтява се намират горчиви гликозиди, а именно генциопикрозид и амарогенцианин. Вторият е 5000 пъти

по-горчив от първия, като генциопикрозидът все още горчи при разреждане 1:70 000. В тях са открити още ксантини, захари, ал­калоиди и др. Корените на жълтата тинтява се използват като горчиво стомашно средство и особено за тонизиране на целия ор­ганизъм. От корените у нас се приготвят вина както при домашни условия, така и промишлено. Някога, когато синтетичните противомаларични средства не бяха открити, тинтявовите корени служеха като единствено средство за понижаване на температура­та при терциерна малария.

Освен жълтата у нас се употребяват синята и точковидната тинтява. Те горчат много по малко от жълтата тинтява.

При приемане вътрешно на по-големи количества корени от всички видове тинтява може да се получи задушаване следствие токсичността на някои от съдържащите се в тях гликозиди. Като стомашно и засилващо съпротивителните сили на организма сред­ство корените се приемат вътрешно стрити на прах на върха на ножа 3 пъти на ден половин час преди хранене.

„Една от древните маслени култури, която сега е широ­ко разпространена главно в тропическите области, е индийският сусам. Негово отечество е Югозападна Африка. Култивира се в СССР, Индия, Мексико,, Гърция и др. Индийският сусам е тревисто растение, високо до 1 м от сем. Педалиеви. Изпол­зват се семената. Те се намират в плодната кутийка. Съдържат до 62% тлъсто масло, 22% белтъчини и др. Тлъстото масло се до­бива чрез студено пресуване на семената и е почти без вкус. То съдържа висши мастни киселини, които правят сусама полезна храна и подправка. Останалата суровина след пресуването има около 40% белтъчини.

Със сусамови семена се посипва тестото преди печене на разни; кравайчета, хлебчета, сладки. При приготвяне на сусамови па­стели се смесва наситнено семе с горена захар. Тази смес служи и за приготвяне на сусамови бонбони. Сусамовото семе почти не се използва в медицината и фармацията.