Всичко за жената

„Една от древните маслени култури, която сега е широ­ко разпространена главно в тропическите области, е индийският сусам. Негово отечество е Югозападна Африка. Култивира се в СССР, Индия, Мексико,, Гърция и др. Индийският сусам е тревисто растение, високо до 1 м от сем. Педалиеви. Изпол­зват се семената. Те се намират в плодната кутийка. Съдържат до 62% тлъсто масло, 22% белтъчини и др. Тлъстото масло се до­бива чрез студено пресуване на семената и е почти без вкус. То съдържа висши мастни киселини, които правят сусама полезна храна и подправка. Останалата суровина след пресуването има около 40% белтъчини.

Със сусамови семена се посипва тестото преди печене на разни; кравайчета, хлебчета, сладки. При приготвяне на сусамови па­стели се смесва наситнено семе с горена захар. Тази смес служи и за приготвяне на сусамови бонбони. Сусамовото семе почти не се използва в медицината и фармацията.

Семената на гръцкия сминдух се познати от древността. Диоскурид ги смята за добро средство при изгаряния, а Плинии Стари при затлъстяване.

Гръцкият сминдух е едногодишно тревисто растение от сем. Бобови, достигащо на височина до 50 см. Разпространено е в земите около Средиземно море. Култивира се като фуражно ра­стение в много страни на Европа, в Индия, Китай, Северна Афри­ка и др. В плода се намират по 10-20 семена, всяко от които е дълго 3-5 мм и широко 2-3 мм, много твърдо, жълтосивочервеникаво, със специфичен мирис при стриване и горчив вкус. В семе­ната се съдържат 20 до 30% слузни вещества (галактоманани и др.), стероидни сапонини (чиито агликони са диозгенин, ямогенин и др.), както и спиростанови вещества, тригонелин, холин, лецитин, фитин, флавоноиди, тлъсто масло, следи от етерично масло и др. Агликонът диозгенин се използва като суровина при полусинтетичното добиване на хормони. Тригонелинът, който по хими­чен строеж е близък до ареколина, служи за синтезиране на веще­ството неодезол, използвано като средство против глисти.

Стритите семена предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата и действат апетитовъзбуждащо. Те са и добри анти­септици. Сминдухът се използва широко в нашата кухня, както и в кухнята на източните народи. Със семена от сминдух се приго­твя шарена сол, в която има и други подправки. В пресни и кон­сервирани ястия от месо и зеленчуци се комбинира с чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен и черен пипер. Сминдухът се вари с основните продукти. Тъй като поема лесно други миризми, той трябва да се пази в добре затворени съдове отделно от другите подправки. При по-продължителна употреба, но в неголеми дози сминдухът не дава странични явления. Семената действат добре на обмяната на веществата, спират кръвоизливи от вътрешни органи и са средно силно жлъчегонно средство.

Нашият народ употребява сминдуха при кашлица, кръвохраче­не, диарии, като слабително и полово възбуждащо средство. Външ­но се прилага под формата на лапи при гнойни рани, циреи, отоци при ревматизъм, подагра, екзема. Приема се под формата на за­парка (1 равна чаена лъжичка ситно стрито семе от сминдух се залива с 200 см ³ кипяща вода, оставя се да кисне 1-2 ч, филтрира се през хартия и се приема преди хранене). Дозата може да се пов­тори 3-4 пъти дневно.

Плодовете на кимиона са намерени в древните египетски гробници. За тях се споменава още в Библията. В древния Рим те са били използвани като подправка и лекарство. Приети вътреш­но, плодовете предизвикват побледняване на кожата. Плиний Стари разказва за един случай, при който римският император Нерон бил измамен от свой богат поданик. За да се представи като умиращ, този патриций пил известно време воден извлек от кимионови плодове, от което лицето му станало бледо като на мърт­вец. Нерон повярвал, че той скоро ще умре, и затова се съгласил с всички негови искания.

Кимионът произхожда от Средна Азия. Днес той се отглежда предимно в средиземноморските страни. В България се култивиpa от 1904 г. в южните части на страната. Кимионът е нежно тревисто растение от сем. Целинови (Сенникоцветни), достигащо на височина до 50 см. Плодът е образуван от две сивозеленикави полуплодчета, които са здраво слепени едно с друго. Те са извити сърповидно, дълги са 5-6 мм, мирисът и вкусът им са подобни на кима, като ароматът е по-остър и по-неприятен, а вкусът – по-силно нагарчащ. От плодовете чрез дестилация с водна пара се получава почти безцветно етерично масло, което при по-дълго съхранение пожълтява. То има същия мирис и вкус както плодо­вете. Освен етерично масло в кимионовите плодове се съдържат тлъсто масло, полифенолни вещества и особено много кумарини, смоли и др. При вътрешна употреба плодовете предизвикват от­деляне на секреции в храносмилателния тракт, действат анти­септично и възпрепятстват протичането на нежелателни ферментативни процеси в стомаха и червата.

В готварството понякога кимът и кимионът се объркват, тъй като имат подобни имена, но те се различават по външен вид и химично съдържание. Най-бързо се разпознават по мириса. В кимиона се усеща слаба миризма на дървеници, тъй като в етерич­ното му масло се намира куминов алдехид, на който се дължи тази миризма. Като подправка той се използва в смес с други, докато кимът се употребява и самостоятелно. Плодовете на кимиона влизат в състава на къри. Те са любима подправка на арабски­те, индийските и латиноамериканските народи. У нас той се из­ползва главно при приготвяне на яхнии. Прилага се в колбасар­ската промишленост, тъй като действа консервиращо. Етерич­ното масло се употребява за ароматизиране на билкови ликьори и за увеличаване млякото у кърмачки.

Плодовете на кимиона се използват в българската народна ме­дицина като апетитовъзбуждащо средство, против газове и колики в стомаха и червата, против запек. Приемат се вътрешно във вид на извлек (1 чаена лъжичка ситно стрити плодове се заливат с 500 см³ кипяща вода, варят се 1-2 мин, след което киснат 2 ч, прецеждат се и се приемат на 5 части за целия ден). Може да се сдъвкват 3-4 плода с чаша вода 3 пъти на ден преди хранене.