Всичко за жената

Между най-древните подправки и лечебни средства се отнася и чесънът. Той е използван от египтяни, елини, траки, римляни и др. Гърците обаче го смятали за храна на бедните, кое­то се вижда от произведенията на Аристофан и от съчиненията на древните историци. Гърците в древността не допускали в храмо­вете на Афродита лица, миришещи на чесън. Гръцките историци съобщават още, че траките консумирали много чесън, защото в страната им било студено. Питагор нарича чесъна цар на подправ­ките. Чесънът е служел за приготвянето на т. нар. муски, които се носели на гърдите при епидемични заболявания. Смятало се е, че скилидките или целите чеснови луковици предпазват от злите духове, затова у нас са ги поставяли на шапчиците на бебета заед­но със сини маниста или са ги провесвали по стените на домовете. Според траки и славяни чесънът предпазвал от уроки (зли очи).

В кулинарията и медицината се използват пресните луковици и листата на чесъна. Той представлява многогодишно луко­вично растение, произхождащо от Южна Азия. Днес се култивира във всички страни с умерен климат. Принадлежи към сем. Кремови. Луковиците имат силен мирис на сяра и сладникаво парлив; остър вкус. Понякога на пазара се срещат изсушени резенки от скилидки чесън, опаковани в целофан. Така той издържа до 7 ме­сеца, без да загуби своя аромат. Продава се и счукан със сол под, формата на паста, но в нея липсва свежият аромат на пресен че­сън. У нас от чесновите луковици се правят туршии, които се пред­лагат иа пазара в буркани.

В чесъна се намират алеин (без миризма) и други сяросъдържащи вещества, при разграждането на които се получава диалилсулфид. Това вещество е главната съставна част на чесновото етерично масло, което дава неговия силен мирис. Един мг алицин по своето бактерицидно действие отговаря на 15 оксфордски единици пени­цилин. Чесновите скилидки са по-силни по действие върху болестотворните микроорганизми от фенола и сублимата. В чесновото ете­рично масло се съдържат още фитостерини (действащи против, повишено артериално налягане и атеросклероза), захари, орга­нични киселини и др. Открити са в малки количества и витамин С, В₁ и В₂, както и хормони. По-малките скилидки имат по-лют вкус в сравнение с по-едрите. Апетитовъзбуждащото му действие дава основание да се използва широко в кулинарията. Той при­дава особено приятен аромат и вкус на редица блюда. Балканските и средиземноморските народи обаче използват неправилно чесъ­на, като го консумират в големи количества. В Средна Европа за ароматизиране на ястията само се натърква със скилидка чесън съдът за приготвянето им. В СССР и у нас с чесън натриват коричка хляб, която се поставя известно време в салатите и преди серви­ране се отстранява. В някои ястия чесънът е основен продукт,, като се използват цели луковици (попска яхния); в супи се по­ставят необелени скилидки, които преди сервиране се отстраняват (лещена чорба). Стрит със сол на каша, чесънът се слага в таратор, пача и др. Той не трябва да се пържи в мазнина, тъй като губи от ароматните си вещества. Ястия с повече чесън не бива да се кон­сумират при заболявания на черния дроб, жлъчката, бъбреците, увеличена стомашна секреция. В тези случаи за аромат се изпол­зва 1-2 капки олио, в което е киснат чесън. Приготвя се по следния начин: 50 г едро нарязан чесън се поставя в тъмно стъкло и се залива с 250 см³ олио или маслиново масло; затваря се добре и се оставя на хладно място в продължение на 5-6 дни. С това мас­ло се приготвя и пастет от чесън и кисело мляко (1 кг изцедено през марля кисело мляко се смесва с 50 г маслиново масло или олио, 100 г смелени орехи, шипка сол, ситно нарязана връзка маг­даноз или копър и 1 чаена лъжичка от гореказания извлек). За салати се използват и зелените листа на чесъна.

В официалната и народната медицина чесънът се употребява, доста широко. Сок от пресен чесън потиска вируса на грипа. Той регулира сърдечната дейност и процесите, свързани (реге­нерацията на тъканите, стимулира отделянето“ на секреция от жлезите на храносмилателния тракт и на жлъчката. Използва се против острици и други чревни паразити. (Правят се клизми ве­чер с 2 глави стрит чесън, 2 г сол и 100 см³ хладка вода.) Извлек от чесън (1:10) се прилага под формата на инхалации при заболява­ния на горните дихателни пътища и особено астма. Използва се и против метеоризъм, за регулиране на артериалното налягане, против атеросклероза. В тези случаи се препоръчва още приема­нето на следния извлек: Две луковици чесън, по 10 г цвят от жълт кантарион, надземна част от очеболец и листа от мента се поставят в 500 см³ 95° алкохол (или ракия), кисне се 7 дни, като се разкла­ща 1-2 пъти дневно и се пази в тъмно стъкло на хладно място. Пие се по 20 капки 3 пъти на ден преди хранене (албиносите не бива да използват жълтия кантарион – сензибилизатор). С марлени тампони, в които е поставен чесън на кашица, се лекуват някои гъбични заболявания в гинекологията (под контрола на лекар). Чеснова кашица с малко сол се употребява външно при главоболие, екземи, краста. За лечение и предпазване от слънчев удар се приема вътрешно следната смес: 1-2 скилидки чесън, счукан със захар, 1 супена лъжица оцет и 200 см³ вода. Дневната доза е 2-3 пъти по 1 супена лъжица. Освен това с чесън се натърк­ва главата.

Неприятният мирис на чесън се отстранява от устата чрез дъв­кане на магданозови листа, а от съдовете чрез киснене и измиване с коприва.

Миризливата целина е известна още на старите египтя­ни, на елините и на римляните. Върху капителите на коринтските колони са изобразени листа от целина, което показва колко ви­соко старите гърци са ценели това растение. При тържествени случаи те украсявали домовете и главите си с гирлянди от зелени части на целина. Преди тържества хранели конете си с нея, за да добият издръжливост и бързина. С някои части на растението са лекували жлъчни заболявания и измръзвания.

Използват се както подземните, така и надземните части на едно-или двегодишното растение миризлива целина, което е високо до 100 см и се отнася към сем.Целинови (Сеннико­цветни). У нас целината е двегодишно растение. Нейно отечество се смятат земите по крайбрежието на Средиземно море и Мала Азия. Култивира се навсякъде, особено много в Северна Африка, Средиземноморието и Швейцария. Срещат се много подвидове, сортове и пр., обединени в 3 групи: кореноплодни растения, кои­то имат силно развити корени; растения, развиващи надземна част, главно стъбло и дръжки; и трета група – салатни, имащи едри, силно ароматни, къдрави листа. Във всички части на растението се съдържа етерично масло до 3%, което дава приятния аромат и вкус на целината. В кореноплода се срещат много минерални ве­щества, белтъчини, мазнини, захари, глутамин, аспарагин, тирозин, гликозидът апинин, полифеноли и др. В надземната част се срещат провитамин А, витамините С, В_1, РР, захари, гликозиди и др. Етеричното масло се състои главно от d-лимонен  (70%).

Най-характерните съставки на етеричното масло, на които се дължи благоуханието на целината, са веществата сединолиди; анхидрид на сединовата киселина.

Целината действа главно диуретично и стомашно, регулира обмяната на веществата в организма и има антисептични свойства, поради което се употребява широко в кулинарията. Кореноплодът и листата на целината са основна част в супите от зеленчуци. Зелените или изсушени листа служат за подправка на супи, ма­рината и разнообразни месни ястия. Семена, разтрити със сол и се използват там, където е необходимо с малко количество подправка да се постигне интензивен аромат и вкус (например кай­ма). Те се смесват с горчица и черен пипер. Целината е подходяща подправка за безсолни диетични ястия, защото подпомага излъч­ването на хлориди от организма. Комбинира се с майорана, ма­щерка, лук, чесън. Нарязаният кореноплод обикновено почерня­ва. За да се избегне това, той се пръска с лимонов сок, оцет или разтвор от лимонена киселина.

В народната медицина целината се употребява при ревматизъм, трудно уриниране, но не и при камъни и пясък в бъбреците или пикочния мехур. Прилага се под формата на извлек (500 г коре­ноплод се вари в 1 л вода, докато остане половината от течността, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема по време на хране­не сутрин, обед и вечер). Пресният сок (1 чаена лъжичка 3 пъти на ден) от цялото растение се прилага за увеличаване на апетита и подобряване функциите на храносмилателната система. Приета в по-големи дози, целината дразни лигавицата на стомаха и черва­та (етеричното масло), а голямото количество минерални соли (калциев оксалат), които се съдържат в нея, могат да предизвикат поява на кръв в урината.