Всичко за жената

Научното родово име на растението тинтява е генциана. То произлиза от името на илирийския владетел Генциус (II в.), който първи започва да лекува с корени на растението. Познати са няколко вида тинтява, които принадлежат към сем. Тинтявови. Медицинско значение има главно жълтата тинтява. Тя достига на височина до 150 см. Тинтявите се срещат в планин­ските части на Европа и Мала Азия. В кулинарията се употребя­ват корените на жълтата, синята, точковидната, обикновената и българската тинтява. По химичен състав корените на тези видове тинтяви са доста близки с изключение на обикновената тинтява. В корените на жълтата тинтява се намират горчиви гликозиди, а именно генциопикрозид и амарогенцианин. Вторият е 5000 пъти

по-горчив от първия, като генциопикрозидът все още горчи при разреждане 1:70 000. В тях са открити още ксантини, захари, ал­калоиди и др. Корените на жълтата тинтява се използват като горчиво стомашно средство и особено за тонизиране на целия ор­ганизъм. От корените у нас се приготвят вина както при домашни условия, така и промишлено. Някога, когато синтетичните противомаларични средства не бяха открити, тинтявовите корени служеха като единствено средство за понижаване на температура­та при терциерна малария.

Освен жълтата у нас се употребяват синята и точковидната тинтява. Те горчат много по малко от жълтата тинтява.

При приемане вътрешно на по-големи количества корени от всички видове тинтява може да се получи задушаване следствие токсичността на някои от съдържащите се в тях гликозиди. Като стомашно и засилващо съпротивителните сили на организма сред­ство корените се приемат вътрешно стрити на прах на върха на ножа 3 пъти на ден половин час преди хранене.

То се добива от сорт на сънотворния мак, наречен маслодаен от сем. Макови. Растението е високо до 120 см (по време на цъфтеж). Негово отечество се смята Мала Азия. Култивира се в много страни с топъл климат (България, СССР, Турция, Югославия, Иран, Индия и др.). От неговите семе­на чрез пресуване се добива тлъсто масло (до 55%), което се из­ползва в Кулинарията. Прилагат се и семената. Те са дребни (1,5 мм в диаметър), с белезникав или сив цвят. Семената се упо­требяват в хлебопекарството за посипване на разни печива, за приготвяне на бонбони, сладкарски произведения и др. В семена­та не са открити алкалоиди, затова те не са токсични.

Миризливата целина е известна още на старите египтя­ни, на елините и на римляните. Върху капителите на коринтските колони са изобразени листа от целина, което показва колко ви­соко старите гърци са ценели това растение. При тържествени случаи те украсявали домовете и главите си с гирлянди от зелени части на целина. Преди тържества хранели конете си с нея, за да добият издръжливост и бързина. С някои части на растението са лекували жлъчни заболявания и измръзвания.

Използват се както подземните, така и надземните части на едно-или двегодишното растение миризлива целина, което е високо до 100 см и се отнася към сем.Целинови (Сеннико­цветни). У нас целината е двегодишно растение. Нейно отечество се смятат земите по крайбрежието на Средиземно море и Мала Азия. Култивира се навсякъде, особено много в Северна Африка, Средиземноморието и Швейцария. Срещат се много подвидове, сортове и пр., обединени в 3 групи: кореноплодни растения, кои­то имат силно развити корени; растения, развиващи надземна част, главно стъбло и дръжки; и трета група – салатни, имащи едри, силно ароматни, къдрави листа. Във всички части на растението се съдържа етерично масло до 3%, което дава приятния аромат и вкус на целината. В кореноплода се срещат много минерални ве­щества, белтъчини, мазнини, захари, глутамин, аспарагин, тирозин, гликозидът апинин, полифеноли и др. В надземната част се срещат провитамин А, витамините С, В_1, РР, захари, гликозиди и др. Етеричното масло се състои главно от d-лимонен  (70%).

Най-характерните съставки на етеричното масло, на които се дължи благоуханието на целината, са веществата сединолиди; анхидрид на сединовата киселина.

Целината действа главно диуретично и стомашно, регулира обмяната на веществата в организма и има антисептични свойства, поради което се употребява широко в кулинарията. Кореноплодът и листата на целината са основна част в супите от зеленчуци. Зелените или изсушени листа служат за подправка на супи, ма­рината и разнообразни месни ястия. Семена, разтрити със сол и се използват там, където е необходимо с малко количество подправка да се постигне интензивен аромат и вкус (например кай­ма). Те се смесват с горчица и черен пипер. Целината е подходяща подправка за безсолни диетични ястия, защото подпомага излъч­ването на хлориди от организма. Комбинира се с майорана, ма­щерка, лук, чесън. Нарязаният кореноплод обикновено почерня­ва. За да се избегне това, той се пръска с лимонов сок, оцет или разтвор от лимонена киселина.

В народната медицина целината се употребява при ревматизъм, трудно уриниране, но не и при камъни и пясък в бъбреците или пикочния мехур. Прилага се под формата на извлек (500 г коре­ноплод се вари в 1 л вода, докато остане половината от течността, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема по време на хране­не сутрин, обед и вечер). Пресният сок (1 чаена лъжичка 3 пъти на ден) от цялото растение се прилага за увеличаване на апетита и подобряване функциите на храносмилателната система. Приета в по-големи дози, целината дразни лигавицата на стомаха и черва­та (етеричното масло), а голямото количество минерални соли (калциев оксалат), които се съдържат в нея, могат да предизвикат поява на кръв в урината.