Всичко за жената

Соевият сос се получава от узрелите семена на влакне­стата соя от сем. Бобови. Тя е едно от най-старите културни растения познати на човечеството. Досега не е открита диворастя­ща. Отглежда се в Югоизточна Азия. От там е разпространена в Русия и после в Европа. У нас тя започва да се култивира в на­чалото на нашето столетие.

Влакнестата соя е едногодишно растение, високо 25-200 см. В плода на соята се намират от 1 до 5 семенца. Кул­тивират се 4 подвида влакнеста соя – манджурска, японо-корейска, индийска и китайска. Най-разпространен е първият подвид, от който са познати сортовете добруджанска соя, кубинска и др. В соевите семена се съдържат голямо количество белтъчини, кои­то са много близки по състав до млечните. Те съдържат глицин вместо легумин, срещащ се в бобовите растения. Глицинът обаче е по-ценен, защото има органично свързана сяра, необходима за кръвообразуването. Срещат се още калиеви и фосфорни соли, ен­зими, провитамин А, витамините В₁, В2, С, К. По количествено съдържание на мазнини и белтъчини соевите семена са първи сред зърнените храни. Аминокиселините им са близки по състав до тези на месото. От соевите семена след съответна преработка се полу­чава вкусен, ароматен соев сос, а също и соево брашно. От семе­йната се приготвят мляко, сирене, кашкавал, масло. Соевият сос е азиатски вариант на европейската кухненска подправка ,,Маги“. Той се получава от соеви семена, сол и вода. В Азия в него се поставят разни подправки. Най-приятен за европейците е китай­ският сос, в който основна подправка е звездовидният анасон. Японският сос е без вкус и аромат, защото съдържа само сол, а индонезийският е особено сладък и приятен, тъй като освен бла­гоуханни подправки има и захар. Със соев сос се подправят ястия от месо, птици, риби, зеленчуци, майонези и др. Соев сос се по­дставя в много мариновани и хранителни продукти (особено месо). При това мариноване могат да се прибавят и чесън, джинджифил и др.

Соевите семена и техните продукти са полезна храна при нару­шена обмяна, атеросклероза, сърдечни заболявания. При бъбреч­ни заболявания консумацията трябва да се ограничи.

Миризливата целина е известна още на старите египтя­ни, на елините и на римляните. Върху капителите на коринтските колони са изобразени листа от целина, което показва колко ви­соко старите гърци са ценели това растение. При тържествени случаи те украсявали домовете и главите си с гирлянди от зелени части на целина. Преди тържества хранели конете си с нея, за да добият издръжливост и бързина. С някои части на растението са лекували жлъчни заболявания и измръзвания.

Използват се както подземните, така и надземните части на едно-или двегодишното растение миризлива целина, което е високо до 100 см и се отнася към сем.Целинови (Сеннико­цветни). У нас целината е двегодишно растение. Нейно отечество се смятат земите по крайбрежието на Средиземно море и Мала Азия. Култивира се навсякъде, особено много в Северна Африка, Средиземноморието и Швейцария. Срещат се много подвидове, сортове и пр., обединени в 3 групи: кореноплодни растения, кои­то имат силно развити корени; растения, развиващи надземна част, главно стъбло и дръжки; и трета група – салатни, имащи едри, силно ароматни, къдрави листа. Във всички части на растението се съдържа етерично масло до 3%, което дава приятния аромат и вкус на целината. В кореноплода се срещат много минерални ве­щества, белтъчини, мазнини, захари, глутамин, аспарагин, тирозин, гликозидът апинин, полифеноли и др. В надземната част се срещат провитамин А, витамините С, В_1, РР, захари, гликозиди и др. Етеричното масло се състои главно от d-лимонен  (70%).

Най-характерните съставки на етеричното масло, на които се дължи благоуханието на целината, са веществата сединолиди; анхидрид на сединовата киселина.

Целината действа главно диуретично и стомашно, регулира обмяната на веществата в организма и има антисептични свойства, поради което се употребява широко в кулинарията. Кореноплодът и листата на целината са основна част в супите от зеленчуци. Зелените или изсушени листа служат за подправка на супи, ма­рината и разнообразни месни ястия. Семена, разтрити със сол и се използват там, където е необходимо с малко количество подправка да се постигне интензивен аромат и вкус (например кай­ма). Те се смесват с горчица и черен пипер. Целината е подходяща подправка за безсолни диетични ястия, защото подпомага излъч­ването на хлориди от организма. Комбинира се с майорана, ма­щерка, лук, чесън. Нарязаният кореноплод обикновено почерня­ва. За да се избегне това, той се пръска с лимонов сок, оцет или разтвор от лимонена киселина.

В народната медицина целината се употребява при ревматизъм, трудно уриниране, но не и при камъни и пясък в бъбреците или пикочния мехур. Прилага се под формата на извлек (500 г коре­ноплод се вари в 1 л вода, докато остане половината от течността, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема по време на хране­не сутрин, обед и вечер). Пресният сок (1 чаена лъжичка 3 пъти на ден) от цялото растение се прилага за увеличаване на апетита и подобряване функциите на храносмилателната система. Приета в по-големи дози, целината дразни лигавицата на стомаха и черва­та (етеричното масло), а голямото количество минерални соли (калциев оксалат), които се съдържат в нея, могат да предизвикат поява на кръв в урината.

Турта или „калоферче“ нашият народ нарича разните форми, вариетети на два вида растения от рода Турта, наречени права турта и разклонена турта. Те са едногодишни,

тревисти растения от сем. Астерови (Сложноцветни), чиято родина е Северна Америка. Цялата им надземна част ухае приятно и има нагарчащ вкус. У нас се отглежда главно като декоративни расте­ния из паркове и градини заради красивите им оранжево жълти и кафяво жълти цветове. Туртите са високи от 15 до 80 см, като обик­новено достигат до 2-30 см. В нашата страна зеленчукопроиз­водителите ги отглеждат близо до посеви от картофи, ягоди, зеле и др., за да предпазят зеленчуците от вредители. В туртите се съ­държат вещества (сесквитерпенови лактони и др.), които действат против тези вредители. В растенията се намират флавоноиди, етерично масло, дъбилни вещества и. др. Главното им действие е антисептично и тонизиращо. В нашата страна тези растения се използват рядко като подправка, но в родината им и в Централ­на Европа с листата се ароматизират много блюда. С листата се подправят салати, месни гозби, и месни консерви и се слагат там, където се използва розмаринът.

В българската народна медицина тъмно оранжевите съцветия (кичестите), съдържащи голямо количество каротен и пигменти, се използват при стерилитет у жените. Приема се извлек (4-5 едри тъмно оранжеви съцветия се заливат с 500 см³студена вода, престояват 6-8 ч, след което се варят 15 мин в добре затво­рен съд – стъклен или емайлиран). След охлаждане извлекът се прецежда и се приема на 2 пъти преди хранене сутрин и вечер (затоплен).

Забележка: Истинското калоферче не е турта, а се нарича балсамна хризантема. То е ароматно, многогодишно, тре­висто, високо до 30 см растение с жълти дребни цветове. У нас се култивира в градините за украса. Съдържа етерично масло, фла­воноиди и др. Използват се пресните листа (по-рядко изсушени­те) като подправка на някои супи. В българската народна меди­цина се употребява рядко при хемороиди, като се сдъвкват 3-4 листчета преди хранене 3 пъти на ден.