Posts Tagged ‘главно’

ЗЪБНИ ПАСТИ И ВОДИ ЗА УСТА

вторник, ноември 17th, 2009

Зъбните пасти се състоят главно от тебеширен прах (креда), към който се прибавят някои желиращи вещества, малко сапун или друго миещо вещество и активни вещества с профилактично и лечебно действие (при заболяване на зъбите и устната лигавица). Пастите почистват зъбите и премахват неприятния мирис на устата.
Зъбните води представляват прозрачни или приятно оцветени течности, които съдържат етерични масла, билкови екстракти, пепсин, киселини, витамини и други вещества с благоприятен ефект върху устната лигавица. Те заздравяват венците, предпазват ги от кървене, дезинфекцират устната кухина и отстраняват неприятния й мирис. Препоръчват се при силно разклатени зъби, когато не е желателно използването на зъбна четка. Прилагат се за изплакване на устата след ядене (10-15 капки на 100 г вода със стайна температура).

ХМЕЛ ОБИКНОВЕН

петък, септември 25th, 2009

Хмелът е бил известен още на римляните. В Европа той започва да се култивира през IX в. Диворастящ се среща в стра­ните с умерен климат на северното полукълбо. Обикнове­ният х м е л е многогодишно увивно растение, дълго до 6 м от сем. Конопови. Мъжките и женските цветове се намират на две различни растения. У нас диворастящият хмел е разпространен из цялата страна. Отглежда се на няколко места в страната, но най-добре се развива около устието на р. Камчия.

Стопанско значение имат женските съцветия на хмела, които са подобни на шишарки и съдържат прах, наречен лупулин. Той се добива чрез механично отсяване на шишарковидните женски съцветия. Полученият жлезист прах има жълтооранжев цвят, слаб специфичен мирис и горчив вкус. Използва се главно зара­ди този си вкус. Както шишарковидните женски съцветия, така и лупулинът се пазят в тъмни стъкла на хладно място не повече от 1 година.

Пресните шишарковидни женски съцветия понякога дразнят кожата и очите на събирачите вследствие на смолистите вещества, които се съдържат в тях.

Тези съцветия съдържат хумулоталинова киселина, калиеви соли, триметиламин, пектин, лупулин и др. От своя страна лупу­линът съдържа от 1 до 3% етерично масло, 50% смоли, флавоноиди, танини и др. В етеричното масло се срещат териени и сескви-терпени, естери на декадековата киселина и пр. Маслото се осмо­лява лесно при съхранение. Лупулинът действува успокояващо и хипотензивно. Хмеловите шишарковидни женски съцветия слу­жат за получаване на мая. Те се употребяват в хлебарството и за добиване на бира. Хмеловите шишаркоподобни женски съцветия придават особено приятен горчив вкус на питиетата, като същевре­менно допринасят за тяхното по-продължително запазване. Млади­те издънки на хмела се употребяват за подправка на салати и като храна вместо аспержите и цветното зеле. Те се варят в солена вода, овалват се в галета и се пържат в масло. Преди сервиране се по­сипват с копър, магданоз и др. Шишарковидните женски съцветия притежават хормонално действие, тъй като  съдържат естрогенни вещества, като същевременно имат и слаби антибиотични свой­ства. Те се използват при лошо храносмилане, за повишаване на апетита, при заболявания на лимфната система, против безсъние, като потискащо половата възбудимост средство. Приемат се въ­трешно под формата на извлек (1 чаена лъжичка дрога на прах се залива с 500 см3 кипяща вода, кисне се 3-4 ч, прецежда се през филтърна хартия и се приема преди хранене на 3-4 пъти през деня).

Взети в по-голямо количество или използвани по-продължи­телно време (15-20 дни), лупулинът и хмелът предизвикват гаде­не, повръщане, главоболие и др. За лечебни цели те трябва да се прилагат под контрола на лекар.

СУСАМ

петък, септември 25th, 2009

„Една от древните маслени култури, която сега е широ­ко разпространена главно в тропическите области, е индийският сусам. Негово отечество е Югозападна Африка. Култивира се в СССР, Индия, Мексико,, Гърция и др. Индийският сусам е тревисто растение, високо до 1 м от сем. Педалиеви. Изпол­зват се семената. Те се намират в плодната кутийка. Съдържат до 62% тлъсто масло, 22% белтъчини и др. Тлъстото масло се до­бива чрез студено пресуване на семената и е почти без вкус. То съдържа висши мастни киселини, които правят сусама полезна храна и подправка. Останалата суровина след пресуването има около 40% белтъчини.

Със сусамови семена се посипва тестото преди печене на разни; кравайчета, хлебчета, сладки. При приготвяне на сусамови па­стели се смесва наситнено семе с горена захар. Тази смес служи и за приготвяне на сусамови бонбони. Сусамовото семе почти не се използва в медицината и фармацията.