Всичко за жената

Челебитката е била позната на египтяните и гърците. Хипократ и Диоскурид говорят за нея като лечебно средство. В древноиндуските книги, писани на санскритски, се споменава съ­що за челебитката. Тя е използвана и от арабските народи.

Посевната челебитка е едногодишно тревисто ра­стение, високо до 70 см от сем. Люти кови. Произхожда от земите около Средиземно море и Мала Азия. Отглежда се в СССР, Фран­ция, а у нас в незначителни количества главно в Хасковско. Като подправка и за лечебни цели се използват узрелите семена на челебитката. Те са матовочерни, дълги до 4 мм и широки 3 мм.

Разтрити, те имат аромат и вкус на индийско орехче и камфора. Съдържат 0,50-1,50% етерично масло, тлъсто масло, сапонини, “флавоноиди, нигелин и пр. Етеричното масло се получава от семе­ната чрез дестилация с водна пара. То има жълт цвят, синя флуо­ресценция, силен аромат и слабо парлив вкус. Състои се главно от дамасценин, производно на бензоената киселина.

Семената действат апетитовъзбуждащо, газогонно, противоглистно и консервиращо. Използват се в пекарството за посипване на хляб, соленки и други тестени произведения. Прибавят се към някои салати. Стритите семена се поставят в алкохолни напитки, на които придават приятен аромат. Семената се прибавят и към кисело зеле, кисели краставички, марината. Особено много се използват в колбасарството, тъй като етеричното масло дей­ства антисептично.

В медицината семената се прилагат против кашлица, като болкоуспокояващо средство на стомаха и червата, при жлъчни забо­лявания. Те потискат отделянето на газове в стомаха и червата. Прилагат се още против чревни паразити йод формата на извлек (1 чаена лъжичка стрити на прах семена се заливат с 1 чаена чаша топла вода – 45 °С, кисне 7-8 ч, прецежда се, разделя се на 2 части и се приема сутрин и вечер половин час преди хранене). Се­мената се използват и за увеличаване на млякото у кърмачки. Челебитката предизвиква приток на кръв в тазовата област и за­това не се препоръчва приемането й от бременни жени (аборт). Семената се прилагат като лечебно средство само под контрола на лекар, защото приети в по-големи дози те предизвикват виене на свят, гадене и повръщане.

Планинската хвойна е храст или дръвче, което е високо до 12 м и е от сем. Кипарисови. Среща се в плани­ните на северното полукълбо (с изключение на Пиринеите и Апе-нините) до 1500 м надморска височина. Използват се месестите шишарки на хвойната. Техни главни доставчици са Югославия, ЧССР, ГДР и др. България също доскоро беше доставчик на го­леми количества хвойна, но напоследък събирането на шишарки­

те е забранено. В нашата страна хвойната се среща навсякъде (без равнините) в по-топлите югоизточни части. Шишарките са сферични, с диаметър 6-8 мм, червеникаво синкави със сив налеп. При смачкване миришат приятно и имат нагарчащ вкус. Те съдържат етерично масло (0,6-2,6%), смоли, 30-40% захари (предимно глюкоза), флавоноиди, алкохола йонол, горчи­вия юниперин, 5% дъбилни вещества, левкоантоциани, пектини, органични киселини и др. Етеричното масло се получава от ситно стритите шишарки чрез дестилация с водна пара. В него се срещат терпените пинен, кадинен, терпен (действащ диуретично) и др.

Хвойната се използва като подправка за мазни, тежки ястия главно в Средна Европа. У нас се употребява рядко. Суровите или изсушени шишарки се поставят в началото на варенето на ястия от говеждо, овнешко и свинско месо, в ястия от зеле, в ма­рината и др. Преди поднасяне на блюдото шишарките се отстра­няват. Хвойната се комбинира добре с черен пипер, дафинов лист, чесън, целина, лук, магданоз, хрян, горчица. От шишарките се приготвят ароматизирани ракии и вина.

В медицината освен като диуретично и дезинфекционно средст­во на отделителната система шишарките се прилагат и за подпо­магане на храносмилането, като отхранващо средство, при жлъч­ни заболявания, камъни в бъбреците и пикочния мехур. От ши­шарките на хвойната се приготвя мармалад, който се използва при ревматични заболявания (1 чаена лъжичка от мармалада се смесва със същото количество мед, приема се 3 пъти на ден след хранене). При гореизброените заболявания се препоръчва приема­нето на шишарки (3-4 броя) 3 пъти на ден преди хранене, но само под контрола на лекар. Приети вътрешно, те дразнят бъбречния паренхим и могат да предизвикат нежелателни странични явления.

Турта или „калоферче“ нашият народ нарича разните форми, вариетети на два вида растения от рода Турта, наречени права турта и разклонена турта. Те са едногодишни,

тревисти растения от сем. Астерови (Сложноцветни), чиято родина е Северна Америка. Цялата им надземна част ухае приятно и има нагарчащ вкус. У нас се отглежда главно като декоративни расте­ния из паркове и градини заради красивите им оранжево жълти и кафяво жълти цветове. Туртите са високи от 15 до 80 см, като обик­новено достигат до 2-30 см. В нашата страна зеленчукопроиз­водителите ги отглеждат близо до посеви от картофи, ягоди, зеле и др., за да предпазят зеленчуците от вредители. В туртите се съ­държат вещества (сесквитерпенови лактони и др.), които действат против тези вредители. В растенията се намират флавоноиди, етерично масло, дъбилни вещества и. др. Главното им действие е антисептично и тонизиращо. В нашата страна тези растения се използват рядко като подправка, но в родината им и в Централ­на Европа с листата се ароматизират много блюда. С листата се подправят салати, месни гозби, и месни консерви и се слагат там, където се използва розмаринът.

В българската народна медицина тъмно оранжевите съцветия (кичестите), съдържащи голямо количество каротен и пигменти, се използват при стерилитет у жените. Приема се извлек (4-5 едри тъмно оранжеви съцветия се заливат с 500 см³студена вода, престояват 6-8 ч, след което се варят 15 мин в добре затво­рен съд – стъклен или емайлиран). След охлаждане извлекът се прецежда и се приема на 2 пъти преди хранене сутрин и вечер (затоплен).

Забележка: Истинското калоферче не е турта, а се нарича балсамна хризантема. То е ароматно, многогодишно, тре­висто, високо до 30 см растение с жълти дребни цветове. У нас се култивира в градините за украса. Съдържа етерично масло, фла­воноиди и др. Използват се пресните листа (по-рядко изсушени­те) като подправка на някои супи. В българската народна меди­цина се употребява рядко при хемороиди, като се сдъвкват 3-4 листчета преди хранене 3 пъти на ден.