Всичко за жената

• Неочаквано кървите. Кръв в храчките е вероятно симптом на някаква гръдна инфекция, при която е необходим антибиотик. Кръв в повърнатото е знак за язва или друго сериозно стомашно заболяване. Кръв в урината насочва към мисълта за цистит или сериозна бъбречна инфекция. Кървене след сексуален акт често е причинено от доброкачествено разрастване на тъканта на вагината или цервикса на матката, но изследването е задължително. Кръв в изпражненията може да се дължи на запек или хемороиди, но може и да е симптом на много по-сериозно заболяване на червата. Кървене между редовните менструации, необичайно за цикъла ви, най-често е само известна нередовност в мензиса ви, но може да е знак и за тумор.
• Откриете ли бучка, подутина, промяна по кожата на гърдата си или в подмишницата, или секрет от зърното ви. Повечето бучки са безопасни кисти, но трябва да се направи изследване.
• Рискувала сте да забременеете, а не желаете това. Лекар от клиника по фамилно планиране може да ви предпише контрацептивно лекарство до 72 часа след половия акт.
• Вземате контрацептивни таблетки и имате непрестанно главоболие, мигрена, болки в гръдния кош, пристъпи на затруднено дишане, внезапни болки и оток на краката.

Античните и средновековните лекари знаели лечебни­те свойства на чубрицата за храносмилането и затова я препоръч­вали като подправка и лекарство. Матиоли, един от прочутите италиански лекари от XVI в., пише в своята книга за билките, че чубрицата подхожда само за ястия от месо и риба. Нейното научно родово име е сатурея. То произхожда от името на езиче­ските божества сатири, на които се приписвало между другото и чревоугодничество.

Градинската чубрица е едногодишно, около 30 см високо растение от сем. Устноцветни, на което долната част на стъблото е вдървеняла. Родината й са земите около Средиземно море и Близкия Изток. Тя се култивира в много страни на Евро­па и Америка, също и в България. У нас не се среща диворастяща. В кулинарията се използва цялата надземна част, а в медицина­та и фармацията – подземните и надземните части, събрани по вре­ме на цъфтеж. Чубрицата има силен приятен ароматен и леко па­рещ тръпчив вкус. При сушене ароматът става по-интензивен. В растението те се съдържат“ около 0750% етерично масло (с главни съставки феноли, най-вече карвакрол), витамин С, дъбилни веще­ства, захари, флавоноиди, мазнини и др.

Чубрицата стимулира дейността на стомаха и червата, оказва спазмолитичен ефект, има благотворно действие при метеоризъм. Тя намира широко приложение в българската кухня за аромати­зиране на всички трудно смилаеми храни, на първо място боб, леща, зелен фасул, грах. Освен това се поставя в ястия от овнешко и агнешко месо, червено зеле, супи от картофи и зеленчуци, в мариновани краставици (заедно с копър и естрагон), във водата, в която се варят риба или мекотели. Чубрицата е основна състав­ка на българската шарена сол. Тя се прилага в колбасарството, за ароматизиране на сиренета и др. Чубрицата се вари с основните продукти, изважда се преди поднасяне, и то в случаите, когато се поставят цели клончета (1-2). Чубрицата се комбинира добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, розмарин, це­лина, гръцки сминдух. Понеже риганът и майораната имат аро­мат твърде близък до нейния, то комбинацията им с чубрица е не­подходяща.

В българската народна медицина чубрицата се използва при високо артериално налягане, против газове и колики в стомаха и червата, при лошо храносмилане, за лекуване на някои бъбреч­ни, чернодробни и жлъчни заболявания. Приема се вътрешно под формата на извлек (1-2 супени лъжици ситно стрити надземна и подземна част от чубрицата се киснат в 500 см³ вода в продълже­ние на 3-4 ч, след това се кипва 15 мин в добре затворен съд, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема преди хранене сутрин, обед и вечер).

Челебитката е била позната на египтяните и гърците. Хипократ и Диоскурид говорят за нея като лечебно средство. В древноиндуските книги, писани на санскритски, се споменава съ­що за челебитката. Тя е използвана и от арабските народи.

Посевната челебитка е едногодишно тревисто ра­стение, високо до 70 см от сем. Люти кови. Произхожда от земите около Средиземно море и Мала Азия. Отглежда се в СССР, Фран­ция, а у нас в незначителни количества главно в Хасковско. Като подправка и за лечебни цели се използват узрелите семена на челебитката. Те са матовочерни, дълги до 4 мм и широки 3 мм.

Разтрити, те имат аромат и вкус на индийско орехче и камфора. Съдържат 0,50-1,50% етерично масло, тлъсто масло, сапонини, “флавоноиди, нигелин и пр. Етеричното масло се получава от семе­ната чрез дестилация с водна пара. То има жълт цвят, синя флуо­ресценция, силен аромат и слабо парлив вкус. Състои се главно от дамасценин, производно на бензоената киселина.

Семената действат апетитовъзбуждащо, газогонно, противоглистно и консервиращо. Използват се в пекарството за посипване на хляб, соленки и други тестени произведения. Прибавят се към някои салати. Стритите семена се поставят в алкохолни напитки, на които придават приятен аромат. Семената се прибавят и към кисело зеле, кисели краставички, марината. Особено много се използват в колбасарството, тъй като етеричното масло дей­ства антисептично.

В медицината семената се прилагат против кашлица, като болкоуспокояващо средство на стомаха и червата, при жлъчни забо­лявания. Те потискат отделянето на газове в стомаха и червата. Прилагат се още против чревни паразити йод формата на извлек (1 чаена лъжичка стрити на прах семена се заливат с 1 чаена чаша топла вода – 45 °С, кисне 7-8 ч, прецежда се, разделя се на 2 части и се приема сутрин и вечер половин час преди хранене). Се­мената се използват и за увеличаване на млякото у кърмачки. Челебитката предизвиква приток на кръв в тазовата област и за­това не се препоръчва приемането й от бременни жени (аборт). Семената се прилагат като лечебно средство само под контрола на лекар, защото приети в по-големи дози те предизвикват виене на свят, гадене и повръщане.