Всичко за жената

Античните и средновековните лекари знаели лечебни­те свойства на чубрицата за храносмилането и затова я препоръч­вали като подправка и лекарство. Матиоли, един от прочутите италиански лекари от XVI в., пише в своята книга за билките, че чубрицата подхожда само за ястия от месо и риба. Нейното научно родово име е сатурея. То произхожда от името на езиче­ските божества сатири, на които се приписвало между другото и чревоугодничество.

Градинската чубрица е едногодишно, около 30 см високо растение от сем. Устноцветни, на което долната част на стъблото е вдървеняла. Родината й са земите около Средиземно море и Близкия Изток. Тя се култивира в много страни на Евро­па и Америка, също и в България. У нас не се среща диворастяща. В кулинарията се използва цялата надземна част, а в медицина­та и фармацията – подземните и надземните части, събрани по вре­ме на цъфтеж. Чубрицата има силен приятен ароматен и леко па­рещ тръпчив вкус. При сушене ароматът става по-интензивен. В растението те се съдържат“ около 0750% етерично масло (с главни съставки феноли, най-вече карвакрол), витамин С, дъбилни веще­ства, захари, флавоноиди, мазнини и др.

Чубрицата стимулира дейността на стомаха и червата, оказва спазмолитичен ефект, има благотворно действие при метеоризъм. Тя намира широко приложение в българската кухня за аромати­зиране на всички трудно смилаеми храни, на първо място боб, леща, зелен фасул, грах. Освен това се поставя в ястия от овнешко и агнешко месо, червено зеле, супи от картофи и зеленчуци, в мариновани краставици (заедно с копър и естрагон), във водата, в която се варят риба или мекотели. Чубрицата е основна състав­ка на българската шарена сол. Тя се прилага в колбасарството, за ароматизиране на сиренета и др. Чубрицата се вари с основните продукти, изважда се преди поднасяне, и то в случаите, когато се поставят цели клончета (1-2). Чубрицата се комбинира добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, розмарин, це­лина, гръцки сминдух. Понеже риганът и майораната имат аро­мат твърде близък до нейния, то комбинацията им с чубрица е не­подходяща.

В българската народна медицина чубрицата се използва при високо артериално налягане, против газове и колики в стомаха и червата, при лошо храносмилане, за лекуване на някои бъбреч­ни, чернодробни и жлъчни заболявания. Приема се вътрешно под формата на извлек (1-2 супени лъжици ситно стрити надземна и подземна част от чубрицата се киснат в 500 см³ вода в продълже­ние на 3-4 ч, след това се кипва 15 мин в добре затворен съд, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема преди хранене сутрин, обед и вечер).

Карамфилът е много старо декоративно растение. Наименова­нието, му идва от dios — божествен и anthos — цвят. В умерения пояс растат около 300 в необлагородено състояние. Заедно с розите той е най-често срещаното цвете на пазара. От многото видове, които днес се отглеждат изкуствено, най-го­лямо значение имат известните под общото име „американски карамфили“. При правилно отглеждане те цъфтят в оранжерии през цялата година. Карамфилът се отличава не само с ароматен и красив цвят, но и със способността си да издържа във ваза 10—15 дни. Обикновено го берем, когато цветът е разтворен по­не наполовина и е добре оцветен, а дръжката е дълга и здрава. Изчистваме листата поне до Аз от дръжката, която изрязваме диагонално с остър нож, и незабавно потопяваме в хладка вода. Честото сменяне на водата не е благоприятно за карамфилите — най-добре е да я сменяме, когато е леко замътена, като едновре­менно с това подрязваме и дръжката, и то на място, където ня­ма листа. Карамфилите издържат най-дълго в хладно, светло и добре проветриво помещение. През лятото внимаваме цветовете да не са под действието на пряка слънчева светлина. Във вазата не слагаме никакви добавки за продължаване на живота им — ка­рамфилите са много чувствителни към всякакви химически при­меси във водата.