Всичко за жената

Останки от чилски чушки, датиращи около 7000 г. пр. н. е., са намерени в пещерите на Перу. Върху наскански керамични съдове от Перу са изобразени жълти и червени чушки. Разкопки­те, направени край перуанското крайбрежие и гр. Анакон, откри­ват останки от червен пипер от преди 2000 г. пр. н. е.

В кулинарията, като лечебно и профилактично средство се из­ползват плодовете на няколко растителни вида, вариетета и пр. на род Чушки от сем. Картофови. Те се събират зелени (техниче­ска зрелост) или червени (ботаническа зрелост). Тяхната родина е тропическа Америка. В Европа са пренесени от лекаря на Хри­стофор Колумб (1493 г.). На Балканския полуостров се появяват след завладяването му от турците, което дава основание да се предполага, че те са донесени от тях. Днес на пазара се ценят сладките, ароматни червени чушки, получени след дълго отглеж­дане и кръстосване в България, СССР, Унгария, Югославия, Ис­пания. България е страна, която се слави със своите сладки чер­вени чушки. Освен тях у нас се отглеждат и люти чушки. Те са различни сортове: „шипки“, „чорбаджийски“ и др. Най-ценни на международния пазар са силно лютивите кайенски чушки, наре­чени още чилски чушки. Те се отглеждат в Мексико, култивират се и в Южна Америка. Плодовете на чилските чушки са дълги 2 см и дебели 4-5 мм, зелени или в повечето случаи червени с различни оттенъци от оранжево до червено. По форма те са удължени, яйцевидни и са 20 пъти по-лютиви от най-парливите наши чушки. Този вкус се дължи на алкалоида капсаиции, който в чилските чушки достига до 0,50%. В социалистическите страни те се вна­сят най-вече от Виетнам, Нигерия и Испания. Нашите люти чуш­ки съдържат въглехидрати, белтъчини, алкалоиди, малко мазни­ни, етерично масло, захари, сапонини, особено голямо количество витамин С, провитамин А, органични киселини, флавони, каротенови багрила и др. За медицински цели се изискват червени лю­тиви чушки, съдържащи най-малко 200 мг% капсаицин. В обвив­ката на плода са открити соли на калий, натрий, калций, желязо и др. Пресметнато е, че 100 г зелени или 50 г червени чушки са достатъчни, за да се получи дневна доза от витамин С (100 мг %) за работещи тежък физически труд.

Като кухненска подправка се предлагат различни сортове слад­ки червени чушки и люти зелени или червени, които действат благотворно на стомашно-чревния тракт, повишават апетита и тонизират организма. На международния пазар се предлагат це­ли изсушени червени чушки или смелени, смесени с ред други под­правки. Този търговски вид пипер се нарича деликатесен. От него има различни видове: подобрен пипер, получен от високока­чествени сладки чушки, полу сладък  добит от люти (със семената) чушки, розов пипер – от чушки (със семената) с приятен аромат и силно парлив вкус, лют пипер – от парливи (без семената) чуш­ки, непарлив деликатесен пипер – с огненочервен цвят, полу­чен от подбрани сладки чушки (без семена). Смелените чушки не бива да се съхраняват повече от 1 година, защото променят хи­мичния си състав. Те трябва да се пазят в тъмни, добре затворени съдове на хладно място.

Смеленият червеи пипер се използва при приготвяне на супи голям брой ястия, сосове, салати и др. Той не бива да се пържи в мазнина, понеже губи от своите ценни качества като хранителен продукт (витамини и др.). Освен това при прегаряне той започва да горчи. За предпочитане е да се поставя в началото на приготвя­не на ястието преди наливането на водата. Изсушените чушки (люти или сладки) служат за подправка или са хранителен продукт в зеленчукови супи и ястия със или без месо. Особено много се използват при ястия от варива (фасул).

За лечебни цели се използват червени люти чушки. Прилагат се и сладките чушки.Те се приемат вътрешно във вид на прах глав­но като стомашно, жлъчегонно, слабо диуретично средство, за засилване на организма след прекарани заболявания. Приема се по 0,10 г 3 пъти на ден 15 мин преди хранене. За регулиране функ­циите на стомаха и червата при запек се приемат 3-4 червени или зелени сладки чушки ,на гладно половин час преди хранене. През зимата могат да се заменят с мариновани. Външно лютите чушки се употребяват във вид на пластири или мази главно при ревматизъм и ишиас. От лютите чушки се приготвят ред лечебни средства, които трябва да се прилагат само под контрола на ле­кар. Кайенските чушки служат като подправка главно в храни­телната промишленост за направата на месни и зеленчукови кон­серви, в колбасарството, за приготвяне на кетчуп.

Използването на по-големи количества люти чушки понякога предизвиква трудно излечими заболявания на стомаха и червата. Те дразнят кожата и при по-чувствителни индивиди могат да пре­дизвикат екземи.

Античните и средновековните лекари знаели лечебни­те свойства на чубрицата за храносмилането и затова я препоръч­вали като подправка и лекарство. Матиоли, един от прочутите италиански лекари от XVI в., пише в своята книга за билките, че чубрицата подхожда само за ястия от месо и риба. Нейното научно родово име е сатурея. То произхожда от името на езиче­ските божества сатири, на които се приписвало между другото и чревоугодничество.

Градинската чубрица е едногодишно, около 30 см високо растение от сем. Устноцветни, на което долната част на стъблото е вдървеняла. Родината й са земите около Средиземно море и Близкия Изток. Тя се култивира в много страни на Евро­па и Америка, също и в България. У нас не се среща диворастяща. В кулинарията се използва цялата надземна част, а в медицина­та и фармацията – подземните и надземните части, събрани по вре­ме на цъфтеж. Чубрицата има силен приятен ароматен и леко па­рещ тръпчив вкус. При сушене ароматът става по-интензивен. В растението те се съдържат“ около 0750% етерично масло (с главни съставки феноли, най-вече карвакрол), витамин С, дъбилни веще­ства, захари, флавоноиди, мазнини и др.

Чубрицата стимулира дейността на стомаха и червата, оказва спазмолитичен ефект, има благотворно действие при метеоризъм. Тя намира широко приложение в българската кухня за аромати­зиране на всички трудно смилаеми храни, на първо място боб, леща, зелен фасул, грах. Освен това се поставя в ястия от овнешко и агнешко месо, червено зеле, супи от картофи и зеленчуци, в мариновани краставици (заедно с копър и естрагон), във водата, в която се варят риба или мекотели. Чубрицата е основна състав­ка на българската шарена сол. Тя се прилага в колбасарството, за ароматизиране на сиренета и др. Чубрицата се вари с основните продукти, изважда се преди поднасяне, и то в случаите, когато се поставят цели клончета (1-2). Чубрицата се комбинира добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, розмарин, це­лина, гръцки сминдух. Понеже риганът и майораната имат аро­мат твърде близък до нейния, то комбинацията им с чубрица е не­подходяща.

В българската народна медицина чубрицата се използва при високо артериално налягане, против газове и колики в стомаха и червата, при лошо храносмилане, за лекуване на някои бъбреч­ни, чернодробни и жлъчни заболявания. Приема се вътрешно под формата на извлек (1-2 супени лъжици ситно стрити надземна и подземна част от чубрицата се киснат в 500 см³ вода в продълже­ние на 3-4 ч, след това се кипва 15 мин в добре затворен съд, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема преди хранене сутрин, обед и вечер).

Челебитката е била позната на египтяните и гърците. Хипократ и Диоскурид говорят за нея като лечебно средство. В древноиндуските книги, писани на санскритски, се споменава съ­що за челебитката. Тя е използвана и от арабските народи.

Посевната челебитка е едногодишно тревисто ра­стение, високо до 70 см от сем. Люти кови. Произхожда от земите около Средиземно море и Мала Азия. Отглежда се в СССР, Фран­ция, а у нас в незначителни количества главно в Хасковско. Като подправка и за лечебни цели се използват узрелите семена на челебитката. Те са матовочерни, дълги до 4 мм и широки 3 мм.

Разтрити, те имат аромат и вкус на индийско орехче и камфора. Съдържат 0,50-1,50% етерично масло, тлъсто масло, сапонини, “флавоноиди, нигелин и пр. Етеричното масло се получава от семе­ната чрез дестилация с водна пара. То има жълт цвят, синя флуо­ресценция, силен аромат и слабо парлив вкус. Състои се главно от дамасценин, производно на бензоената киселина.

Семената действат апетитовъзбуждащо, газогонно, противоглистно и консервиращо. Използват се в пекарството за посипване на хляб, соленки и други тестени произведения. Прибавят се към някои салати. Стритите семена се поставят в алкохолни напитки, на които придават приятен аромат. Семената се прибавят и към кисело зеле, кисели краставички, марината. Особено много се използват в колбасарството, тъй като етеричното масло дей­ства антисептично.

В медицината семената се прилагат против кашлица, като болкоуспокояващо средство на стомаха и червата, при жлъчни забо­лявания. Те потискат отделянето на газове в стомаха и червата. Прилагат се още против чревни паразити йод формата на извлек (1 чаена лъжичка стрити на прах семена се заливат с 1 чаена чаша топла вода – 45 °С, кисне 7-8 ч, прецежда се, разделя се на 2 части и се приема сутрин и вечер половин час преди хранене). Се­мената се използват и за увеличаване на млякото у кърмачки. Челебитката предизвиква приток на кръв в тазовата област и за­това не се препоръчва приемането й от бременни жени (аборт). Семената се прилагат като лечебно средство само под контрола на лекар, защото приети в по-големи дози те предизвикват виене на свят, гадене и повръщане.