Всичко за жената

Към оцветяването на косата трябва да се отнасяте много внимателно. Преди всичко трябва да се съобразявате с цвета на лицето и очите си, а понякога дори и с тоалета си. Косата можете, да боядисате в светъл цвят, когато кожата на лицето ви е бяла. Сивите и белите коси не се боядисват в цвят, който е по-тъмен от нормалния цвят, на косата,
Установено е, че най-безвредни са растителните бои. Боите, съдържащи урсол, или анилинови бои, понякога причиняват алергично -възпаление на кожата.
Боядисване с къна. У нас боядисването с къна все още е доста разпространено, защото къната придава на косата приятен
червеникав оттенък, намалява падането й и е напълно безвредна. Къната съдържа танин, някои гликозиди, боя, смола и др. Използва се, когато белите коси не са повече от 15%.
Къната се продава стрита на прах в пакетчета (“Египетска къна“ и оцветяваща къна „Рубина“) и като кремообразна къна. Необходимото количество къна е от 40 до 60 г в зависимост от; дължината и гъстотата на косата. Смесва се с хладка вода в малък съд, докато се получи кашица. Съдът с кашицата поставяме на водна баня (във вряща вода) за 10-15 минути. След като поизстине малко, кашицата се нанася върху току-що измитата и изсушена коса, която се разделя, на малки снопчета, широки до 2-3 см. След.като намажете цялата коса, покрийте главата си с банска или плажна шапка, а отгоре я завийте с кърпа, за да задържите топлината по-дълго време. След един-два часа измийте косата с топла вода без сапун.
Боядисване с бои. Когато белите косми станат повече от 15-20%, по-добре е да прибегнете до боядисване с химическа боя. Днес тези бои се произвеждат под форма на течност или пасти. Химическите бои имат няколко предимства. С тях се получава сигурно и трайно покритие на белите коси. Произвеждат се в голяма гама от цветове (по 15-20 разцветки), които са естествени и красиви. След прилагането им косата става мека, гъвкава и с приятна лъскавина. Боядисаните коси могат да се подлагат на трайно къдрене без увреждане на цвета на косъма. Всяка разцветка има определен номер (от 1 до 20), като с малките номера се означават по-тъмните цветове, а с по-големите – по-светлите цветове.
Поради това, че всяка жена може след време да придобие алергична свръхчувствителност към всяка химическа боя, трябва преди всяко боядисване да се прави следната проба за свръхчувствителност: смесват се 5-6 капки от боята с десетина капки кислородна вода (6%). С няколко капки от тази смес се намазва кожата в областта на предмишницата, близо до лакътната ямка (колкото 10-стотинкова монета). Това място предварително се почиства със спирт. Резултатът се отчита след 48 часа. Ако кожата не е променена, боядисването е възможно, ако кожата наоколо е зачервена, възпалена и се ‘появи сърбеж, боядисване е тази боя не бива да се прави.
Преди да пристъпите към боядисването, трябва да определите кой номер боя ще употребите. Това зависи от процента на белите коси. Така до 30% бели коси трябва да използвате боя с един номер по-светла от желания. При бели коси до 50% използвайте този цвят, който искате да получите. Ако белите коси са повече от 50%, използвайте един тон по-тъмна боя. Боята се смесва с равно количество кислородна вода (6% или 20 волума). Смесването не трябва да става в метален съд. Косата трябва да се измие 2-3 дни преди боядисването. Самото боядисване се извършва с малка четка, започва се от корена и се стига до средата на космите. Косата се разделя на малки снопчета с дебелина до 2 см и ширина 3-4 см, за да може боята да прониква добре в цялото снопче. След 15-20 минути се
намазва и останалата част от дължината на косата, а след още 20 минути косата се измива. Първо косата се измива с обилно количество топла вода, а след това – с мек сапун. Преди измиването на косата боядисаната кожа на лицето се почиства с памуче, натопено в сапунена вода.
Когато боядисвате израснали бели корени на косата, трябва внимателно да боядисвате само тях. Само пет минути преди измиването на косата остатъкът от боя да се разреди с малко вода (в съотношение 1:3) и с него се намазва цялата коса. По този начин се уеднаквява цветът на косата по цялата и дължина.
Ако желаете да боядисате косата си в по-светъл цвят от естествения, трябва предварително да я просветлите и след това да я боядисате с желания цвят.
Сега у нас се произвеждат и т. нар. оцветители на бели коси. Те се използват за нюансиране на побелели, посивели и изрусени коси в приятни синкави, виолетови и сребърни тонове. Тяхното покритие е полу трайно. Косата предварително се измива с шампоан и се подсушава леко. Косата се облива с около една четвърт от съдържанието на флакона, което се разпределя върху цялата коса. На главата се поставя плажна шапка за 5 до 20 минути в зависимост от желания ефект, след което косата се изплаква с хладка вода.
Шампоан-оцветител за коса „Арома колор“. Произвежда се в течна и кремообразна форма (в 8 разцветки). При използването му заедно с основното измиване на косата се подобрява и нюансът на косата (кестеняв, червеникав или рус оттенък). Така освежаваме и подсилваме цвета на косата или променяме леко неговия нюанс. Полученото цветно покритие е краткотрайно. Белите коси не се оцветяват.
С малка част от шампоана косата се измива както с обикновен шампоан. Изплаква се с топла вода и леко се подсушава. Останалата^ част от съдържанието на тубата (флакона) постепенно и равномерно и се разпределя и втрива върху цялата повърхност на влажната коса. Получената пяна се оставя да действа около 20 минути. След това косата се измива обилно с топла вода. Във водата, с която изплаквате накрая косата, можете да налеете 1-2 супени лъжици оцет.

Античните и средновековните лекари знаели лечебни­те свойства на чубрицата за храносмилането и затова я препоръч­вали като подправка и лекарство. Матиоли, един от прочутите италиански лекари от XVI в., пише в своята книга за билките, че чубрицата подхожда само за ястия от месо и риба. Нейното научно родово име е сатурея. То произхожда от името на езиче­ските божества сатири, на които се приписвало между другото и чревоугодничество.

Градинската чубрица е едногодишно, около 30 см високо растение от сем. Устноцветни, на което долната част на стъблото е вдървеняла. Родината й са земите около Средиземно море и Близкия Изток. Тя се култивира в много страни на Евро­па и Америка, също и в България. У нас не се среща диворастяща. В кулинарията се използва цялата надземна част, а в медицина­та и фармацията – подземните и надземните части, събрани по вре­ме на цъфтеж. Чубрицата има силен приятен ароматен и леко па­рещ тръпчив вкус. При сушене ароматът става по-интензивен. В растението те се съдържат“ около 0750% етерично масло (с главни съставки феноли, най-вече карвакрол), витамин С, дъбилни веще­ства, захари, флавоноиди, мазнини и др.

Чубрицата стимулира дейността на стомаха и червата, оказва спазмолитичен ефект, има благотворно действие при метеоризъм. Тя намира широко приложение в българската кухня за аромати­зиране на всички трудно смилаеми храни, на първо място боб, леща, зелен фасул, грах. Освен това се поставя в ястия от овнешко и агнешко месо, червено зеле, супи от картофи и зеленчуци, в мариновани краставици (заедно с копър и естрагон), във водата, в която се варят риба или мекотели. Чубрицата е основна състав­ка на българската шарена сол. Тя се прилага в колбасарството, за ароматизиране на сиренета и др. Чубрицата се вари с основните продукти, изважда се преди поднасяне, и то в случаите, когато се поставят цели клончета (1-2). Чубрицата се комбинира добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, розмарин, це­лина, гръцки сминдух. Понеже риганът и майораната имат аро­мат твърде близък до нейния, то комбинацията им с чубрица е не­подходяща.

В българската народна медицина чубрицата се използва при високо артериално налягане, против газове и колики в стомаха и червата, при лошо храносмилане, за лекуване на някои бъбреч­ни, чернодробни и жлъчни заболявания. Приема се вътрешно под формата на извлек (1-2 супени лъжици ситно стрити надземна и подземна част от чубрицата се киснат в 500 см³ вода в продълже­ние на 3-4 ч, след това се кипва 15 мин в добре затворен съд, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема преди хранене сутрин, обед и вечер).

Цветът на облеклото често изразява повече, отколкото бихме искали. Понякога изборът па цвета показва нашето настроение,темперамент или нашето отношение към заобикалящата ни среда.!

Независимо от това най-предпочитаните тонове за всеки сезон се определят от модата. Повечето жени подбират своите дрехи само в няколко любими цвята. Някои от тях никога не биха си ушили червена рокля, други отричат черния или синия цвят. То­ва индивидуално предпочитание към някои цветове продължава» обикновено няколко сезона. Нека оставим настрана всички други съображения и да помислим какво може да направим с цветове те, за да подобрим външността си.

Основен мотив при избора на цветовете за нашия гардероб е т. нар. цветен комплекс на цялата ни вън гост. Той се определя от цвета на косите, очите и кожата, изразителността на устата и накрая от темперамента, свързан често с физиологични признаци.

Според правилата на светли коси и розов или блед тен не подхождат нито твърде ярките, нито убитите тъмни тонове, жа то бледите, розовите и изобщо пастелните тонове, а умерено контрастните цветове: жълто, сиво, синьо и всички паси! Пени маслинени и зелени топове. Подходящ особено вечер е й черният цвят. На брюнетките, които обикновено се отличават с тъмен цве­тен комплекс, отиват по-ярките тонове в комбинация с наснтени. Ако очите не са сиви или сипи, по-добре е да се избягват сините тонове. Съвсем подходящи са всички тонове и нюанси на топли­те цветово (керемидено, пясъчно, кафяво, масленозелено, тъмно кафяво, шоколадено, вишнево и дори пурпурно), както и цялата гама на зеленото.

Естественият цветен комплекс на блондинките въздепетпува) твърде ефектно, затова те трябва да избират цвета, па сиоитд дрехи с известна мярка. Подходящи, за тях са зеленото, и виолетовото. Но не бива да се забравят нюансите. Зеленото на бива ду „бие“ на жълто, а виолетовото да е близко до синьо

Възраст. Следващият критерий при избора на цветовете е възрастта. Много може да говорим за това, как с възрастта от4 делиите цветове отпадат от гардероба ни.

Възрастните жени у нас за разлика от връстнйчкит си във вя кои други страни — например англосаксонските — се придържа? традиционно към тъмните цветове, въпреки че не би било и те да развеселят облеклото си поне до известна степен. Целите и хубаво посивели коси подхождат виненото, топлокафя. Ото, тъмнозеленото, бялото (като преход между косите и тъм­ните дрехи).

Белият цвят е твърде специфичен. В негова близост всички ^станали цветове (на лицето, очите, косите и устата) изпъкват и създават определено впечатление.

Черният цвят също е специфичен. Около него някои цветове изпъкват, дори просветляват — – например жълтото, лимоненото, оранжевото, червеното или наситените пастелни цветове, а други изглеждат още по-тъмни — например тъмносиньото, тъмнопурпур-почервеното, петролното.

Фигура. Другият критерий, с който трябва да се съобразява­ме при избора на цветовете, е фигурата. Някои цветове могат да ни направят по-слаби, а други да ни разширят. По принцип всичко, което е лъскаво, гладко, светло или бяло, разширява. He­lta да не забравяме това и да използваме тази способност на цветовете, когато искаме да привлечем вниманието (същия ефект постигаме и с помощта на металните украшения или на тъканите с дълъг косъм) или, обратно, да отклоним погледа на околните от някои диспропорции в нашата фигура. Във втория случай не бива да избираме посочените по-горе цветове и тъкани. Ако фи­гурата ни е несъразмерна например в ханша или изобщо в дол­ната,част, пренасяме вниманието към врата, гърдите, ръцете.