Всичко за жената

Специалното почистване се прилага при черни точки (комедони) и бели зрънца (милиуми). Противопоказно е при възпалена кожа и нагноили младежки пъпки.
За да се отворят порите и да се отпушат каналчетата на мастните жлези, трябва да се направи парна баня, горещ компрес или
парафинова маска. При комедони парната баня се прилага най-често след предварително изтриване на кожата с 2% салицилов спирт. При нормална и суха кожа с бели зрънца или с черни точки лицето се почиства първо с тоалетно мляко за суха кожа, след което се прави парна баня или парафинова маска. Те причиняват набъбване на епидермиса, размекване на мастните запушалки, разширяване на изходните канал-чета на мастните жлези. Улесняват премахването на комедоните. Парната баня продължава 10-15 минути, а парафиновата маска се оставя на лицето за 20-30 минути. След тези процедури кожата се изтрива първо с влажен, а след това със сух марлен тампон и тогава се пристъпва към основното почистване.
Преди почистването ръцете се измиват добре и се дезинфекцират с лавандулов или салицилов спирт. Върховете на палците се покриват със стерилни марлички. Чрез натиск върху мастната жлеза се изкарва бяла червей образна материя с черно връхче. Комедоните по носа, челото и брадичката се изчистват най-лесно. Ако не разполагате с инструмент за премахване на комедони (комедоно чистачка), може да се използва разширеният край на инжекционна игла за спринцовка, така че комедонът да попадне в средата на разширението, и се натиска. Комедонът излиза лесно и без болка. След парна баня тази манипулация се извършва много лесно. През време на почистването кожата периодично се изтрива с 6% кислородна вода. Спирт не се употребява, защото той изсушава кожата, свива порите и затруднява изчистването им. Почистването не се прави по-често от два-три пъти седмично. Не се препоръчва изчистване на цялото лице в един сеанс.
При много суха кожа черните точки понякога са много дълбоки и се отстраняват трудно дори и с инструмент. В такъв случай се прави маслена маска за 10-15 минути. След снемането й кожата се изтрива с памучен тампон, посипан с малко готварска сол или боракс, като се извършват кръгови движения. След това лицето се измива с топла вода и сапун.
. Почистване на кожата се прилага и за премахване на белите зрънца. След парна баня кожата се изтрива с лосион. С игла се пробива епидермисът, под който е натрупано съдържимото на жлезата. Пробождането се прави успоредно на кожата, след което тя се повдига, докато се разкъса. Така бялото зрънце се премахва лесно. Мястото на пробождане се дезинфекцира със спирт, а при поява на капка кръв – с йодна тинктура. И при тази манипулация върховете на палците трябва да бъдат дезинфекцирани предварително със спирт.
След завършване на почистването местата на пробождане се дезинфекцират със спирт, а при поява на капки кръв се намазват с йодна тинктура.
В козметичните салони белите зрънца се премахват много лесно с електрическа игла за епилация.

Към оцветяването на косата трябва да се отнасяте много внимателно. Преди всичко трябва да се съобразявате с цвета на лицето и очите си, а понякога дори и с тоалета си. Косата можете, да боядисате в светъл цвят, когато кожата на лицето ви е бяла. Сивите и белите коси не се боядисват в цвят, който е по-тъмен от нормалния цвят, на косата,
Установено е, че най-безвредни са растителните бои. Боите, съдържащи урсол, или анилинови бои, понякога причиняват алергично -възпаление на кожата.
Боядисване с къна. У нас боядисването с къна все още е доста разпространено, защото къната придава на косата приятен
червеникав оттенък, намалява падането й и е напълно безвредна. Къната съдържа танин, някои гликозиди, боя, смола и др. Използва се, когато белите коси не са повече от 15%.
Къната се продава стрита на прах в пакетчета (“Египетска къна“ и оцветяваща къна „Рубина“) и като кремообразна къна. Необходимото количество къна е от 40 до 60 г в зависимост от; дължината и гъстотата на косата. Смесва се с хладка вода в малък съд, докато се получи кашица. Съдът с кашицата поставяме на водна баня (във вряща вода) за 10-15 минути. След като поизстине малко, кашицата се нанася върху току-що измитата и изсушена коса, която се разделя, на малки снопчета, широки до 2-3 см. След.като намажете цялата коса, покрийте главата си с банска или плажна шапка, а отгоре я завийте с кърпа, за да задържите топлината по-дълго време. След един-два часа измийте косата с топла вода без сапун.
Боядисване с бои. Когато белите косми станат повече от 15-20%, по-добре е да прибегнете до боядисване с химическа боя. Днес тези бои се произвеждат под форма на течност или пасти. Химическите бои имат няколко предимства. С тях се получава сигурно и трайно покритие на белите коси. Произвеждат се в голяма гама от цветове (по 15-20 разцветки), които са естествени и красиви. След прилагането им косата става мека, гъвкава и с приятна лъскавина. Боядисаните коси могат да се подлагат на трайно къдрене без увреждане на цвета на косъма. Всяка разцветка има определен номер (от 1 до 20), като с малките номера се означават по-тъмните цветове, а с по-големите – по-светлите цветове.
Поради това, че всяка жена може след време да придобие алергична свръхчувствителност към всяка химическа боя, трябва преди всяко боядисване да се прави следната проба за свръхчувствителност: смесват се 5-6 капки от боята с десетина капки кислородна вода (6%). С няколко капки от тази смес се намазва кожата в областта на предмишницата, близо до лакътната ямка (колкото 10-стотинкова монета). Това място предварително се почиства със спирт. Резултатът се отчита след 48 часа. Ако кожата не е променена, боядисването е възможно, ако кожата наоколо е зачервена, възпалена и се ‘появи сърбеж, боядисване е тази боя не бива да се прави.
Преди да пристъпите към боядисването, трябва да определите кой номер боя ще употребите. Това зависи от процента на белите коси. Така до 30% бели коси трябва да използвате боя с един номер по-светла от желания. При бели коси до 50% използвайте този цвят, който искате да получите. Ако белите коси са повече от 50%, използвайте един тон по-тъмна боя. Боята се смесва с равно количество кислородна вода (6% или 20 волума). Смесването не трябва да става в метален съд. Косата трябва да се измие 2-3 дни преди боядисването. Самото боядисване се извършва с малка четка, започва се от корена и се стига до средата на космите. Косата се разделя на малки снопчета с дебелина до 2 см и ширина 3-4 см, за да може боята да прониква добре в цялото снопче. След 15-20 минути се
намазва и останалата част от дължината на косата, а след още 20 минути косата се измива. Първо косата се измива с обилно количество топла вода, а след това – с мек сапун. Преди измиването на косата боядисаната кожа на лицето се почиства с памуче, натопено в сапунена вода.
Когато боядисвате израснали бели корени на косата, трябва внимателно да боядисвате само тях. Само пет минути преди измиването на косата остатъкът от боя да се разреди с малко вода (в съотношение 1:3) и с него се намазва цялата коса. По този начин се уеднаквява цветът на косата по цялата и дължина.
Ако желаете да боядисате косата си в по-светъл цвят от естествения, трябва предварително да я просветлите и след това да я боядисате с желания цвят.
Сега у нас се произвеждат и т. нар. оцветители на бели коси. Те се използват за нюансиране на побелели, посивели и изрусени коси в приятни синкави, виолетови и сребърни тонове. Тяхното покритие е полу трайно. Косата предварително се измива с шампоан и се подсушава леко. Косата се облива с около една четвърт от съдържанието на флакона, което се разпределя върху цялата коса. На главата се поставя плажна шапка за 5 до 20 минути в зависимост от желания ефект, след което косата се изплаква с хладка вода.
Шампоан-оцветител за коса „Арома колор“. Произвежда се в течна и кремообразна форма (в 8 разцветки). При използването му заедно с основното измиване на косата се подобрява и нюансът на косата (кестеняв, червеникав или рус оттенък). Така освежаваме и подсилваме цвета на косата или променяме леко неговия нюанс. Полученото цветно покритие е краткотрайно. Белите коси не се оцветяват.
С малка част от шампоана косата се измива както с обикновен шампоан. Изплаква се с топла вода и леко се подсушава. Останалата^ част от съдържанието на тубата (флакона) постепенно и равномерно и се разпределя и втрива върху цялата повърхност на влажната коса. Получената пяна се оставя да действа около 20 минути. След това косата се измива обилно с топла вода. Във водата, с която изплаквате накрая косата, можете да налеете 1-2 супени лъжици оцет.

Хубавият тъмен тен на кожата се дължи на кожния пигмент меланин. При загуба или намаление на пигмента се получава обезцветяване на кожата. Понякога, макар и рядко, кожният пигмент може да липсва от рождение, напр. у албиносите. Това са хора с бяла кожа, бели коси и червени очи. По-рядко липсата на пигмент от рождение може да засегне само една Ограничена област, например кичур коси на главата. Това се приема като оригинална красота и има жени, които изкуствено изрусяват косите си над челото.
Най-често човек се ражда е нормално оцветена кожа. В някой момент обаче пигментът на кожата се загубва на определени места, без предварително да е имало някакви оплаквания. Появяват се бели петна, известни под името витилиго. Те са с различна форма и големина и са разположени навсякъде по кожата, като понякога са относително симетрични (клепачите на очите, двете китки и т. н.). В действителност като че ли пигментът е избелял и се е натрупал в периферията на бялото петно в здравата кожа, която изглежда по-силно оцветена. Витилигото е неприятен козметичен недостатък, особено ако засяга откритите части на тялото (лице, шия, деколте, ръце и др.) и поради съмнителния успех от лечението му. При едни хора веднъж появилите се бели петна не се изменят с месеци и години, а при други първоначално появилите се бели петна постепенно разрастват и се сливат помежду си, като могат да обхванат големи участъци от кожата.
При облъчване на слънце – пролет и лете, обезцветените места изпъкват, защото околната здрава кожа се пигментира по-силно, а белите петна остават непроменени. През зимата нормалната кожа избледнява и разликата между белите петна и здравата кожа отчасти се заличава, поради което те стават по-трудно забележими. В обезцветените кожни участъци и космите се обезцветяват.
От витилиго заболяват повече млади хора, предимно жени. По-често се появява у хора с тъмна кожа. Обикновено липсват субективни оплаквания.
Причините за това заболяване не са известни. Предполага се участието на нервната система, на жлезите с вътрешна секреция. Нарушена е синтезата на кожния пигмент.
Лечението е трудно и често безрезултатно. Депигментираната кожа лесно изгаря от слънчевите лъчи и трябва да се запазва със защитни кремове. За замаскиране на разликата между белите петна и здравата кожа се използват подходящи фон дьо тен и пудри, боядисване с разтвор от калиев хиперманганат. В случаите, когато обезцветените петна са повече от нормалната кожа, може да се прибегне до обезцветяване на здравата кожа с помощта на избелващи помади (ахромин, депигман).
За лечението на витилигото се използват фотосенсибилизиращи вещества, които правят кожата по-силно чувствителна към ултра-
виолетовите лъчи. Използва се 10% спиртен разтвор от бергамотово масло (локумена есенция) или ‘специалитетът меладинин (в силен или слаб разтвор). Намазва се само обезцветеното петно и се облъчва дозирано на слънце или с ултравиолетови лъчи. Облъчването трябва да става с предварително разреден разтвор от меладинин (1 към 4) или с бергамотовата есенция, като предварително се изпитва чувствителността на кожата към лъчите. Излагането на облъчване трябва в началото да е съвсем краткотрайно, защото в противен случай се получават неприятни изгаряния на кожата. Наблюденията на софийската кожна клиника доказаха, че относително най-добре се повлиява витилигото при морелечение. Лечението на витилиго на море трябва да се извършва строго дозирано, за да се избегне изгарянето. С успех може да се използва българският препарат ксанторин.