Всичко за жената

Хубавият тъмен тен на кожата се дължи на кожния пигмент меланин. При загуба или намаление на пигмента се получава обезцветяване на кожата. Понякога, макар и рядко, кожният пигмент може да липсва от рождение, напр. у албиносите. Това са хора с бяла кожа, бели коси и червени очи. По-рядко липсата на пигмент от рождение може да засегне само една Ограничена област, например кичур коси на главата. Това се приема като оригинална красота и има жени, които изкуствено изрусяват косите си над челото.
Най-често човек се ражда е нормално оцветена кожа. В някой момент обаче пигментът на кожата се загубва на определени места, без предварително да е имало някакви оплаквания. Появяват се бели петна, известни под името витилиго. Те са с различна форма и големина и са разположени навсякъде по кожата, като понякога са относително симетрични (клепачите на очите, двете китки и т. н.). В действителност като че ли пигментът е избелял и се е натрупал в периферията на бялото петно в здравата кожа, която изглежда по-силно оцветена. Витилигото е неприятен козметичен недостатък, особено ако засяга откритите части на тялото (лице, шия, деколте, ръце и др.) и поради съмнителния успех от лечението му. При едни хора веднъж появилите се бели петна не се изменят с месеци и години, а при други първоначално появилите се бели петна постепенно разрастват и се сливат помежду си, като могат да обхванат големи участъци от кожата.
При облъчване на слънце – пролет и лете, обезцветените места изпъкват, защото околната здрава кожа се пигментира по-силно, а белите петна остават непроменени. През зимата нормалната кожа избледнява и разликата между белите петна и здравата кожа отчасти се заличава, поради което те стават по-трудно забележими. В обезцветените кожни участъци и космите се обезцветяват.
От витилиго заболяват повече млади хора, предимно жени. По-често се появява у хора с тъмна кожа. Обикновено липсват субективни оплаквания.
Причините за това заболяване не са известни. Предполага се участието на нервната система, на жлезите с вътрешна секреция. Нарушена е синтезата на кожния пигмент.
Лечението е трудно и често безрезултатно. Депигментираната кожа лесно изгаря от слънчевите лъчи и трябва да се запазва със защитни кремове. За замаскиране на разликата между белите петна и здравата кожа се използват подходящи фон дьо тен и пудри, боядисване с разтвор от калиев хиперманганат. В случаите, когато обезцветените петна са повече от нормалната кожа, може да се прибегне до обезцветяване на здравата кожа с помощта на избелващи помади (ахромин, депигман).
За лечението на витилигото се използват фотосенсибилизиращи вещества, които правят кожата по-силно чувствителна към ултра-
виолетовите лъчи. Използва се 10% спиртен разтвор от бергамотово масло (локумена есенция) или ‘специалитетът меладинин (в силен или слаб разтвор). Намазва се само обезцветеното петно и се облъчва дозирано на слънце или с ултравиолетови лъчи. Облъчването трябва да става с предварително разреден разтвор от меладинин (1 към 4) или с бергамотовата есенция, като предварително се изпитва чувствителността на кожата към лъчите. Излагането на облъчване трябва в началото да е съвсем краткотрайно, защото в противен случай се получават неприятни изгаряния на кожата. Наблюденията на софийската кожна клиника доказаха, че относително най-добре се повлиява витилигото при морелечение. Лечението на витилиго на море трябва да се извършва строго дозирано, за да се избегне изгарянето. С успех може да се използва българският препарат ксанторин.

Белези и ръбци се явяват на места, където е нарушена целостта на кожата (след нараняване, изгаряния и др.). Когато е нарушен само епидермисът (охлузване, ерозия), кожата зараства без белег. Може да се образува само леко пигментно петно, което след време изчезва. Когато са засегнати дермата и подкожната тъкан (при нараняване, при язви и гнойни възпаления и др.), остава белег с различна форма и големина в зависимост от вида на кожния дефект. В областта на белега измененията на кожните тъкани са значителни; особено се повлиява кожната еластичност. Кожата е изтънена, гладка, блестяща. Пресните белези имат розов цвят, но след време потъмняват и постепенно се обезцветяват, като могат да станат почти бели. Върху белезите няма косми, мастни и потни жлези, те съдържат обаче нервни разклонения, поради което понякога може да бъдат чувствителни.
Понякога белезите са разположени на нивото на околната кожа, по-често са хлътнали или издигнати. Хлътналите (атрофичните) белези са разположени леко под нивото на кожата, но понякога и значително под нея, дори могат да имат формата на ямка.
Издигнатите (хипертрофичните) белези са надигнати над нивото на кожата. / ,
Освен от нараняване, изгаряне и измръзване белези могат да се образуват след младежки пъпки, циреи, дребна шарка (варицела) и др. Много от белезите в тези случаи се дължат на неправилно поведение на болните (чоплене, инфектиране, неправилно лечение и пр.).
Кел ом ди те са особен вид надигнати ръбци. Те представляват туморовидно разрастване на съединителната тъкан на кожата. Границите на келоида са резки, ясно ограничени и понякога са като ивицовидни израстъци, които по външен вид напомнят щипките на рака или корени на дърво. Келоидните ръбци са с гладка повърхност, имат розов (при пресните образувания) или белезникав цвят (при старите келоиди).
Обикновено те не предизвикват субективни оплаквания, но представляват сериозен козметичен недостатък.
Причината за появата на келоида е неизвестна. Развива се предимно в млада възраст и по-често у тъмните индивиди (брюнети, негри). По-често келоидите са разположени по врата, ушите, гърдите. Някои се образуват след увреждане на кожата, например след нараняване, изгаряне, циреи и др. Много често се появяват спонтанно, без предшестващо нараняване на кожата. Когато жената има склонност към образуване на келоиди, всякакви увреждащи кожата процедури се избягват, защото в тези случаи едно убождане, одраскване (например епилация), продупчване на ушите за обеци и др. може да причини появата на обезобразяващи белези. Лечението на келоидите е трудна и неблагодарна задача. След хирургично отстраняване на мястото им израстват rio-големи белези, ако веднага след изваждане на конците не се проведе рентгеново облъчване. Опитва се дермабразията, не тя дава променлив резултат. От физиотерапевтичните процедури заслужава да се отбележи йонофорезата (вкарване в тъканите разтвори на някои соли чрез електрически ток) с калиев йодид. С успех се прилага лечението с йонофореза с аминозин (ампули) и отделно мазане с аминозинов крем. За да се получи резултат, лечението трябва да се започне при пресни ръбци.

Важно козметично значение имат вродените червени петна – хемагиомите. Някои деца се раждат с плоски червени петна по кожата на врата, лицето (най-често челото) и по други части на тялото. Те се дължат на натрупване на по-голям брой кожни капиляри в дадени области. Те прозират през нежната кожа на детето и създават страх у родителите. Обикновено след 1 година тези петна (по врата и челото) спонтанно изчезват и много рядко личат при силен плач или нервиране на детето. Има петна с по-масивно натрупване на капиляри, които понякога добиват дори туморовидна форма (като ягода, орех или по-големи). Те не изчезват от само себе си. Нужна е лекарска намеса. Понякога хемангиомите могат спонтанно да намалеят. В такъв случай не трябва да се бърза с медицинска намеса. Възловидните хемангиоми се лекуват с рентгеново облъчване, оперативно отстраняване или инжектиране в тях на склерозиращи вещества. Опитва се премахването им и с течен азот. Най-често резултатите от лечението са много добри, но при обширни и масивни хемангиомни образувания лечението е трудно, дори и с помощта на пластичната хирургия.
Неприятни от козметична гледна точка са кръвоизливните (хеморагичните) петна по кожата, особено по откритите части на тялото. При чупливост на капилярните стени или промени в съсирването на кръвта по кожата се появяват кръвоизливни петна или като самостоятелни прояви, или като признак, придружаващ други заболявания – инфекциозни, кръвни, някои отравяния, при авитаминози. Според формата и големината кръвоизливите могат да бъдат точковидни, петнисти (по-големи или по-малки), линейни и т. н. Появят ли се хеморагични петна, необходимо е веднага да се посъветвате с лекар!
Разширените единични капиляри по кожата могат да бъдат вродени (от рождение), а често пъти се появяват по-късно. Когато се появят на лицето, те представляват неприятен козметичен недостатък. Има хора, при които разширените капилярни съдове на лицето са във вид на паяк или звезда. Централно се вижда по-голям разширен кръвоносен съд, а от него излизат на всички страни по-малки капилярни съдове. Това е звездовидният хемангиом. Изгори ли се с електрически ток с малка сила централният кръвоносен съд, по-малките сами атрофират и изчезват. На някои места по кожата остават разширени съдове след някое кожно възпалително заболяване (екзема, дерматит). Най-често тези разширени капилярни съдове се срещат по долните крайници (под колената и в областта на глезените) у жени, които имат разширени вени.