Всичко за жената

Повечето родители понякога се ядосват на децата си и имат желание да ги ударят. Родителите могат да се ядосат на бебето, което плаче сякаш с часове, без да има причина, след всички възможни опити да бъде успокоено, или на момчето, което е счупило ценна вещ, веднага след като са го помолили да я остави. Справедливият гняв се надига. В мнозинството от случаите обаче човек може достатъчно добре да се контролира и да избягва да удря детето, като се изключи бързият шамар, който получава преднамерено невнимателното по-голямо дете. (Спомням си как като студент посред нощ сграбчих шестмесечното си бебе и му изкрещях: „Млъкни!“, като едва се сдържах да не го ударя. Момченцето не беше спало седмици наред поради розеола, последвана от трудно никнене на зъби, и двамата с майка му бяхме безкрайно изтощени.) След такъв инцидент човек се чувства засрамен и смутен. Не забравяйте, че немалко родители са имали подобни преживявания. Това ще ви помогне да говорите с брачния си партньор или с лекаря на бебето и да получите заслужената подкрепа и помощ.
През последните години се правят много изследвания и се обръща изключително голямо внимание на малтретирането и пренебрегването на децата. Малтретирането може да бъде емоционално, физическо или сексуално, а пренебрегването — емоционално или физическо. Малтретирането и пренебрегването на децата се среща във всички социални класи, макар че то е доста по-разпространено при бедните, чиято нищета прибавя допълнително напрежение към изпълнения им със стресови ситуации живот. Ако бебето е недоносено или болно в периода непосредствено след раждането и изисква повече грижи от нормалното, вероятността върху него да бъде упражнено насилие е по-голяма. Сексуалното насилие се среща по-често при момичетата, отколкото при момчетата.
Повечето родители или други хора, които малтретират или пренебрегват дете, в никакъв случай не са брутални или душевноболни, но те за момент загубват физически и емоционален контрол.
По-тесните контакти с малък брой родители, които не могат да се владеят, показват, че мнозинството от тях са били малтретирани, изоставени или насилвани в детството си, почти нямат физическа или емоционална подкрепа от семейството или приятелите си и хранят прекалено големи надежди по отношение на малтретираното дете. Особено полезни за тях са консултацията със специализирана клиника и семейна социална агенция, семейната психотерапия и най-вече членството в групи от родители или други хора с подобни проблеми.
Целта на законите, свързани с малтретирането и пренебрегването на децата, и на предоставените средства за борба с тях е не да наказват родителите, а да им помагат с консултиране да осъзнаят и да се справят с упражнявания върху тях натиск, който те обръщат към детето, и да бъдат по-реалистични в очакванията си за способността му да им се подчинява. За предпочитане е детето да остане вкъщи, докато на родителите се оказва подкрепа и помощ. Но ако рискът в момента е прекалено голям, то трябва да бъде настанено в пансион, докато семейството отново е готово да се грижи за него.
Сексуално насилие. Важно е да се разбере, че в повечето случаи сексуалното насилие върху деца се извършва не от извратени непознати, а от членове и приятели на семейството или от други хора, които децата познават.
За предотвратяване на сексуалното насилие се препоръчват беседи, които се изнасят в училищата от полицейски служители. В тези беседи те предупреждават децата да се пазят от непознати, които им предлагат бонбони и разходки с кола. Страхувам се, че, ако се изнасят от безчувствени представители на властта, подобни беседи може да създадат изключително болезнени страхове у милиони деца и ползата от тях ще бъде нищожна.
Вместо тези беседи бих препоръчал самите родители да отправят разумни предупреждения към децата, в зависимост от това, как оценяват рисковете. За да не бъдат предупрежденията толкова страшни, аз бих казал на момиченцето (от 3 до 6 години), за предпочитане когато задава въпроси или когато майката го види да играе на секс с някое момченце, че ако по-голямо дете поиска да пипне клитора или влагалището му, то не бива да му позволява. Посъветвайте го да каже: „Не искам да правиш това“ и да сподели с майка си случката. После майката може да добави: „Ако някога възрастен човек поиска да те пипа или ти да го пипаш, не трябва да го правиш. Кажи ми, ако нещо подобно се случи. Вината няма да бъде твоя.“ Последното изречение е необходимо, тъй като детето обикновено не казва, защото се чувства виновно, особено ако насилникът е роднина или приятел на семейството.
Момчетата също стават жертва на сексуално насилие, но много по-рядко, отколкото момичетата.
Как да получите помощ? На много места родителите са основали клонове на съществуващите национални организации за предотвратяване на малтретирането и пренебрегването на деца. Тези организации подготвят информационни брошури както за родителите, така и за децата, и ги доставят в училищата и библиотеките. Използват местни знаменитости, добре познати на децата, които им обясняват по телевизията и по радиото как да се предпазват от насилие.
Изчезнали деца. През последните години се говори много за изчезнали деца. Само малък брой от изчезналите деца биват отвлечени от родител, който след развода е без права над детето си и се чувства несправедливо лишен от него. Повечето от останалите са юноши, най-често момичета, които бягат от дома, защото чувстват, че не ги обичат и не се отнасят добре с тях. От бегълците по-малките скоро биват разкрити или се предават. По-големите може да не бъдат намерени и използват случая, за да напуснат завинаги дома си.
За по-лесно откриване на изчезналите деца някои хора препоръчват да се снемат отпечатъци от пръстите. Ако желаете да бъдат снети отпечатъци от пръстите на вашето дете, независимо че вероятността тази мярка някога да бъде от полза е минимална, може да му кажете: „Искам да ти бъдат взети отпечатъци от пръстите, защото отпечатъците на всеки човек са различни, както снимките на лицата им, и ако някога се загубиш, така по-лесно ще те открием.“ С други думи, ако възнамерявате да обсъдите този въпрос, не бива да подхващате разговор за евентуално отвличане.
Веднага щом пораснат достатъчно, за да излизат сами от къщи, всички деца естествено трябва да знаят, че не бива да ходят никъде с непознат човек, независимо от това, какво им казва той.

Важно козметично значение имат вродените червени петна – хемагиомите. Някои деца се раждат с плоски червени петна по кожата на врата, лицето (най-често челото) и по други части на тялото. Те се дължат на натрупване на по-голям брой кожни капиляри в дадени области. Те прозират през нежната кожа на детето и създават страх у родителите. Обикновено след 1 година тези петна (по врата и челото) спонтанно изчезват и много рядко личат при силен плач или нервиране на детето. Има петна с по-масивно натрупване на капиляри, които понякога добиват дори туморовидна форма (като ягода, орех или по-големи). Те не изчезват от само себе си. Нужна е лекарска намеса. Понякога хемангиомите могат спонтанно да намалеят. В такъв случай не трябва да се бърза с медицинска намеса. Възловидните хемангиоми се лекуват с рентгеново облъчване, оперативно отстраняване или инжектиране в тях на склерозиращи вещества. Опитва се премахването им и с течен азот. Най-често резултатите от лечението са много добри, но при обширни и масивни хемангиомни образувания лечението е трудно, дори и с помощта на пластичната хирургия.
Неприятни от козметична гледна точка са кръвоизливните (хеморагичните) петна по кожата, особено по откритите части на тялото. При чупливост на капилярните стени или промени в съсирването на кръвта по кожата се появяват кръвоизливни петна или като самостоятелни прояви, или като признак, придружаващ други заболявания – инфекциозни, кръвни, някои отравяния, при авитаминози. Според формата и големината кръвоизливите могат да бъдат точковидни, петнисти (по-големи или по-малки), линейни и т. н. Появят ли се хеморагични петна, необходимо е веднага да се посъветвате с лекар!
Разширените единични капиляри по кожата могат да бъдат вродени (от рождение), а често пъти се появяват по-късно. Когато се появят на лицето, те представляват неприятен козметичен недостатък. Има хора, при които разширените капилярни съдове на лицето са във вид на паяк или звезда. Централно се вижда по-голям разширен кръвоносен съд, а от него излизат на всички страни по-малки капилярни съдове. Това е звездовидният хемангиом. Изгори ли се с електрически ток с малка сила централният кръвоносен съд, по-малките сами атрофират и изчезват. На някои места по кожата остават разширени съдове след някое кожно възпалително заболяване (екзема, дерматит). Най-често тези разширени капилярни съдове се срещат по долните крайници (под колената и в областта на глезените) у жени, които имат разширени вени.