Всичко за жената

Задачата на козметичната хирургия е да коригира възрастовите промени на кожата по лицето и шията – бръчки, промени във формата на отделните части на лицето и тялото от естетичен характер – на носа, гърдите, ръцете, бедрата, гърба и корема след затлъстяване,
бързо отслабване или бременност. Чрез козметичната хирургия могат да се коригират вродени изменения на формите на носа, устните, брадата, стърчащи уши, доброкачествени образувания на кожата и подкожието – брадавици, мастни натрупвания. Могат да се премахнат и останали след операция груби белези. Отстраняват се татуировки, пигментации и депигментации. Понякога хората си изграждат невярна представа за възможностите на козметичната хирургия. Това е причината те да се обръщат към хирурга с желание за операции, които не могат да бъдат извършени. Необходимо е много време за пояснения и въпреки всичко те напускат лекарския кабинет с убеждението, че лекарят просто не знае и не умее като други специалисти да извърши операциите.
Нерядко желанието за операция с козметичен характер е свързано с убеждението, че премахването на козметичния дефект ще доведе до разрешаването на, редица сложни проблеми от професионално, емоционално или друго естество в живота на индивида. Козметичната хирургия не задоволява само обикновен каприз или кокетство, а има естетическа и медицинска обосновка.
Преди всяка козметична операция задължително трябва да се изясни общото здравословно състояние на пациента. Например не се извършва козметична операция при някои хронични заболявания, при наличието на злокачествени тумори, декомпенсация на сърдечно-съдовата система или друго хронично заболяване – захарната болест, при тежки заболявания на бъбреците, кръвта и кръвотворните органи и др. В никакъв случай не се оперира, ако кожата в областта на оперативното поле има гнойно заболяване, което може да доведе до усложнения в заздравяването на следоперативната рана. Оперират се само тези лица, при които има достатъчно убедителни медицински и естетически съображения.
Една от най-честите причини за козметичните операции на лицето е стареенето на кожата. Въпреки всички грижи за предотвратяването на този процес, въпреки всичките обикновени козметични манипулации, въпреки постиженията на медицинската козметика някои трайни изменения на кожата оставят- неизлечими следи. Под влияние на измененията в кожата и активността на мимическата мускулатура се образуват кожни гънки – бръчки, и различно изразени кожни торбички, от които лицето загубва свежестта си. Най-рано от тези промени се засягат клепачите. Още към 30-ата година на долните клепачи се появяват множество напречни гънки, кожата се отпуска до образуването по-късно на торбички. На горните клепачи постепенно се оформя кожна гънка, която се отпуска надолу и може да достигне чак до ръба на клепача. Около външния ъгъл на очите малките кожни гънки имат ветрилообразно разположение. Тези промени се коригират оперативно с местна упойка. Операциите на лицето и шията
се извършват е местна упойка, с отлепяне и опъване на кожата и премахване на излишната ивица. От козметична операция на цялото лице се нуждаят хората на около 50 години, но понякога и по-рано или по-късно. Резултатът от операцията при правилни и системни грижи може да се запази средно около 5-7 години.
Доминираща част в израза и вида на лицето е носът. Много млади хора желаят да променят неговата форма и съотношението на отделните му части. Козметичните операции на носа могат да бъдат най разнобразни. Най-често се коригират дължината и формата на горната му повърхност – изпъкнала („гърбица“) или хлътнала („седловиден“), върховата му част – широк връх, с вдлъбнатина, отпуснат над горната устна, на ноздрите и др. Упойката е местна.
Ушите създават грижи още от детската възраст. Като изключим по-тежките вродени аномалии във формата и големината, липсващи ушни миди, най-чест недостатък са „стърчащите“ уши.
Макар и по-рядко, обект на оперативна корекция са ширината на устните, ширината и измененията в дъгата на веждите. Понякога малките отклонения имат голямо значение за общия изглед на физиономията.
Козметичната хирургия на тялото има за задача да коригира изменените форми, силуета. Това са предимно областите на гърдите, корема и някои части на крайниците.
Гърдите на жената по размери, форма и разположение трябва да се доближават до средните естетични норми. Операцията се налага при жени, чиито гърди са с големи размери от увеличение на млечните жлези и подкожната мастна тъкан, или при жени с отпуснати и висящи, намалени по обем гърди, както и при малките, недоразвити жлези. Винаги се налага моделиране на гърдите. След операция остава белег с формата на котва. След време той избелява и става незабележим. Операциите се извършват на жени, които вече са раждали, тъй като млечната жлеза радикално се засяга при операцията.
Измененията на корема настъпват след бременност и при затлъстяване. Различно големи и дебели кожно-подкожни гънки провисват и освен че нарушават естетичния външен вид, затрудняват и нормалната подвижност на тялото, което пречи при някои професии. Тези дефекти се оперират след системно проведено консервативно лечение на затлъстяването.
Натрупването на мастна тъкан по крайниците – ръцете и краката, може да бъде премахнато оперативно, но с доста забележими следоперативни белези. Оперират се мишниците, седалището, бедрата по вътрешната и страничните им повърхности.
Татуировките на кожата в най-различни области на тялото с разнообразни сюжети изискват оперативно отстраняване с индивидуализирани според случая средства и методи.
Чрез козметичната хирургия се премахват и доброкачествените кожни образувания в областта на лицето, шията и други части на тялото. След системно лечение и козметични грижи срещу прекомерното изпотяване в подмишничните ямки може да се пристъпи към хирургично лечение, с което се премахват потните жлези в тази област.
Всяко нарушаване на целостта на повърхността на тялото, всяка рана завършва с образуването на белег, ръбеи. Това е резултат на заздравяването независимо от начина и причината на образуването на раната – операция, медицинска манипулация, Нараняване или заболяване. Белезите в тези случаи са неизбежни. Те налагат хирургично лечение не само защото представляват козметичен дефект, но и защото са причина за много функционални смущения и други оплаквания. В началото ръбците са розови и твърди. Постепенно спонтанно или след определени грижи и лечение те стават бледи и меки. Тези белези могат да причиняват козметични недостатъци. Това се избягва с премахване на белега по законите на козметичната пластична хирургия. Оперативната корекция се налага най-често на лицето, на ръба на долната челюст, по тялото, над по-големите мускулни групи в областите със заоблена форма.
Широките белези остават след инфектиране и незашити рани. Ако белегът е много широк и премахването му не може да стане изведнъж, оперативното отстраняване се осъществява на няколко етапа.
Хлътналите белези възникват след гнойни процеси в тъканите под кожата или при образуване на кухини в мастната или мускулната тъкан под ръбеца. При заздравяване на раната той се свива и кожата в този участък хлътва. Тези белези се коригират чрез изрязване.
Плоските белези се образуват при различно дълбоко плоскостно увреждане на кожата. Когато белегът е по-малък, той може да се премахне с няколко последователни операции и да остане линеен ръбец, както след всяка друга операция. Ако белегът заема голяма площ, налага се присаждане на кожа.
Особено неприятни са келоидите – изпъкналите белези, които се получават при усложнения в зарастването на раната. Те са червени, значително по-високи от околната кожа, сърбят и лесно се разраняват. След дълъг период от време и лечение те постепенно намаляват и избледняват. Съществуват и други изпъкнали белези, които въпреки всички грижи и лечение остават твърди и продължават да нарастват. Причините за тяхното развитие са неизвестни. Лекуват се много трудно и не винаги успешно. Наричат се келоидни ръбци.
Ръбците причиняват и функционални затруднения поради това, че са изградени от тъкан, която се свива. Те водят до деформации и на близките области (клепачи, устни), могат трайно да ограничат подвижността на ставите.
Ръбците могат да бъдат оперирани най-рано 6 месеца след заздравяването на раната. При някои видове белези този период е по-дълъг. За това време те избледняват, снижават се, омекват. Подуването и деформациите в околните тъкани намаляват и функцията
се подобрява. Понякога дори не се налага операция. Затова не бива да се настоява за ранна операция на белезите.
Кожата на лицето се променя особено след пре боледуване от едра шарка или след младежки пъпки – става груба и с неравен релеф. Лечението се състои в изстъргване на кожата със специален апарат „Дермабразор“. Раната заздравява така както при охлузване на кожата. Новообразуваната кожа е нежна и розова, гладка.
Стремежът на хората да премахнат и заличат съществуващите белези е естествен. За успешното лечение на белезите е необходимо търпение от страна на пациента.
След всяка операция с козметичен характер остават изменения, които налагат по следващи грижи и лечение. След оперативно премахване на възрастовите изменения на кожата по лицето и шията почти веднага трябва да се започнат грижи за забавяне стареенето на кожата, за подобряване на нейното състояние. Предпочита се приложението на много витамини за продължително време. Витамините, поемани с храната, са недостатъчни, особено през някои годишни сезони. Тези обстоятелства налагат точно дозиране на витамините и приемането им в концентрирана форма. Препоръчват се витамини и хормонални козметични препарати (кремове, лосиони, маски), биологично активни белтъчни и амино киселинни вещества, различни видове масажи, водни процедури, парафинови маски. Всички те се прилагат по препоръка на лекар козметолог.
Кожата след операцията трябва да се поддържа чиста. Почистването й става чрез измиване със сапун и хладка вода сутрин и с тоалетно мляко или лосион вечер според типа на кожата. След почистването се Нанасят подходящи кремове.
Голямо значение има двигателният режим, който подпомага бързото изчезване на остатъчните изменения в тъканите. Провеждат се обща гимнастика, продължителни разходки на чист въздух. Храненето се регулира според нуждите на организма, професията и вида на изпълняваната работа. Полезна е специалната гимнастика на лицето и шията.
Тежките заболявания, физическата и умствената преумора, нередовното хранене, недостатъчната почивка и сън, вредните навици -тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, намаляват резултата от операцията и продължителността му.
Някои от козметичните операции имат окончателен резултат и не се налага да бъдат отново извършени. Това са операциите на носа, на ушите.
Процесът на стареене на кожата се развива и продължава независимо от нашето желание и грижи. Тогава и много от козметичните недостатъци, които го съпровождат, известно време след операцията се появяват отново. Този период е различно дълъг при всеки човек и зависи от особеностите на неговия организъм. В такъв случай възниква въпросът за повторна операция. Тя е възможна. Извършва се не само повторно, но и няколкократно и е средство за поддържане на постоянен добър и свеж младежки вид. Всяка нова операция обаче винаги е по-трудна, защото кожата е претърпяла редица възрастови изменения, а и предхождащите операции са оставили следи в нея и в подлежащите й тъкани.

Това е периодът на най-пълното разцъфтяване на женската красота. Периодът, когато се появяват първите бръчки по лицето, двойната брадичка и белите коси. През този период на пълна зрялост жената е призвана да изпълнява своята биологична задача – да стане майка. Това е свързано с бременността, раждането, кърменето и т. н. Майчинството разхубавява жената. Дори се смята, че едва третото дете прави истинската жена, завършва нейната красота. Но за да се запази женската хубост, трябва да се спазват известни правила: достатъчен сън, рационално хранене, повече движения (умерен спорт), свободно облекло, специални колани и сутиени.
Единствената реална опасност за красотата вследствие бременността е напълняването на младата майка, което става обикновено след раждането на детето. Ако детето се кърми, гърдите не затлъстяват. Обратно, при отбиване те затлъстяват, увисват, напукват се, явяват се белези.
Има един проблем през време на бременността, който не трябва да пренебрегваме и премълчаваме. Това са стрийте – синкаво червени лъскави ивицести белези, които се появяват вследствие преразтягане и израждане на еластичните влакна на съединителната тъкан на кожата. Не забравяйте обаче, че такива белези по кожата могат да се получат и при жени, които никога не са били бременни. Понякога жени с некрасива кожа на лицето след бременността не получават никакви белези по кожата и гърдите и лицето им става по-хубаво.
Стрийте никога не изчезват напълно, макар че намаляват при прилагане на електрически масаж и ултразвук. По-важно е жените да знаят как да се предпазят от появата на тези белези. На първо място кожата на корема, бедрата и гърдите трябва да се намазва редовно с подходящи, пропиващи в кожата кремове. Много важно е бременните жени да носят специални, поддържащи корема колани, но не едва в последните месеци. За запазване на формата на гърдите и за избягване на стрийте още след раждането жената трябва да носи сутиен.

Понякога новороденото се ражда покрито по цялото тяло с нежни косми, които бързо опадат с изключение на косите. Окосмяването
до пубертета е еднакво за двата пола, след което се оформя характерното за женския и мъжкия пол окосмяване. Окосмяването е важен белег за външния вид на мъжа и жената и всяко отклонение от нормалния тип окосмяване води до сериозни козметични недостатъци.
Женският тип окосмяване се характеризира със следните белези.
обилно окосмяване на главата;
бедно окосмяване на лицето: лек мъх над горната устна и косми пред ушите (бакембарди);
слабо или липсващо окосмяване по ръцете над лактите и по краката над коленете;
умерено изразено окосмяване на краката под коленете и на ръцете под лактите;
единични косми по гърдите, около гръдните зърна;
окосмяване на половата област под форма на триъгълник с хоризонтална горна граница;
- окосмяването в подмишнечните ямки е еднакво и у двата пола.
Появата на косми по лицето на жените е един от най-неприятните козметични недостатъци. Прекомерното окосмяване може да се появи и в други области на тялото: по краката, ръцете, туловището и др. Измененията в окосмяването у жените могат да се изразят в различна степен и по различен начин.
Усилено окосмяване от женски тип. Касае се за женско окосмяване, само че по-силно подчертано. Мъхът по горната устна е с по-груби космици и се забелязва от разстояние. Също така повече са космите пред ушите – по-силно подчертани- бакенбарди. Усилено, но все пак още слабо е окосмяването над бедрата и над лактите. Това състояние се среща по-често у тъмнокосите жени и най-често е наследствено предадена особеност. Не се нуждае от специално лечение, а само от почистване на космите от опитна козметичка.
Усилено окосмяване от преходен тип. Това е по-силно изразено окосмяване с лек преход към мъжкото окосмяване. В тези случаи по горната устна личи умерено силно окосмяване с оформяне на мустачки. Пред ушите бакенбардите са значително изразени. Бузите и брадата са запазени от окосмяване. Значително е окосмяването по ръцете и краката, особено по вътрешната повърхност на бедрата. Има окосмяване, макар и слабо, и по средната линия на корема.
Това окосмяване може да се дължи на заболяване на яйчниците или на надбъбречните жлези. При тези случаи преди премахването на космите жената трябва да се консултира с лекар.
Мъжки тип окосмяване при жените. Напълно развито мъжко окосмяване, което винаги се дължи на сериозно заболяване на жлезите с вътрешна секреция. Космите не трябва да се премахват от козметичка, преди да се проведе специализирано лечение.
Освен тези типове окосмяване при жените може да срещнем окосмяване, причинено от външно въздействие, например при дразнене на кожата от честа употреба на живачни помади и други вещества, които причиняват възпаление на кожата. В резултат на усилено кожно
кръвообращение растежът на малките мъховидни косми се усилва. Честото прилагане на горещи компреси и всякакъв вид топлинно въздействие, както и продължителното облъчване на лицето с кварцова лампа и на слънце може да доведат до усилен растеж на косми. Временно засилване на окосмяването може да се появи при бременност, но то е преходно и бързо изчезва след раждането.
Премахването на космите е трудна задача, особено ако прекомерното окосмяване е обхванало по-големи области на кожата. Към премахване на космите се пристъпва, след като жената е изследвана от лекар и откритите заболявания се лекуват. Лекуването с хормони трябва да се извършва от лекар специалист. След установяване на причината за прекомерното окосмяване, ако се започне вътрешно лечение, може да се пристъпи и към външно обезкосмяване.
Методите за премахване на космите се делят на две групи: методи за временно обезкосмяване и методи за трайно обезкосмяване.
Методи с временен успех. Рязане или бръснене на космите. Използват се бръснач, самобръсначка, машинка за подстригване или ножица. Добър резултат може да се получи само в началото. Ако по този начин са премахнати космите, които първоначално са приличали на мъх, след бръсненето те бързо израстват и стават по-груби. Това води до извънредно често бръснене, което още повече увеличава окосмяването. По тази причина този метод изобщо не се препоръчва.
Отскубване на космите се прилага ежедневно от повечето жени, специално за прочистване на веждите и за премахване на отделни едри косми по горната устна или брадичката. Отделните косми се премахват най-бързо и лесно, ако отскубването се извършва по посока на косъма. Извършва се с пинцети и е почти безболезнено. Коренът (луковицата) на косъма обаче се запазва и скоро на негово място изниква нов. Понякога умелото изтръгване на луковиците води до изчезване на космите. Преди изскубването на веждите е необходимо пинцетите да се дезинфектират, за да се избегне инфекция.
Коломаска. Този метод е бил известен още в древността и е прилаган от гърците и римляните. Окосмената област се залива с разтопена затоплена смес от колофон, восък и парафин. Преди заливането кожата се напудря, за да бъде добре изсушена. След като изстине, втвърдената маса се отделя с едно-единствено енергично движение. След отлепването на маската добре е да се правят противовъзпалителни компреси.
Този малко болезнен метод е подходящ за отстраняване на космите по ръцете и краката, но не се препоръчва за места с нежна кожа като подмишниците и др., тъй като се получава силно раздразване на кожата.
Депилатоари. Касае се за специални прахове и пасти, съдържащи химични вещества, разрушаващи космите. Обикновено в състава им влиза бариев сулфид. Тези вещества при обикновена температура разрушават роговото вещество на косъма и го пречупват в основата. Те се използват обикновено за отстраняване на космите
от краката, но може да се използват за космите на подмишниците. Приложението е много просто. Кожата не трябва да се почиства, за да се запази покриващият я мазен слой. В никакъв случай този метод не трябва да се прилага след гореща баня, за да не проникне химичното вещество дълбоко в кожата и да я увреди. Праховидният депилатоар се смесва с малко вода, за да образува каша. С нея или с готовите пасти се намазва окосмената област. След няколко минути, след като изсъхне, намазката се изстъргва или измива заедно с пречупените косми. Най-добре е кожата след това да се изплакне с киселинен разтвор (на 1 чаша вода 1 чаена лъжичка оцет) и да се намаже с мазен крем.
Методи за просветляване на космите. Един от най-добрите методи за прикриване на прекомерното окосмяване е обезцветяването на космите с кислородна вода. Изрусяването е най-подходящо за отстраняване на тъмния мъх по горната устна и по краката. За тази цел се използва перхидролът, който представлява концентрирана кислородна вода (50%). Той се разрежда с вода в съотношение 1:5 или по-добре 1:10 и с този разтвор се правят компреси в продължение на 1-2 часа всеки ден, докато се обезцветят космите. За да се поддържа обезцветяването, компресите се повтарят през 3-4 дни. За обезцветяване на косата може да се използват пасти или мехлеми, съдържащи перхидрол. Такава паста можете да приготвите сами: 10 мл 5% кислородна вода, 2 капки амоняк и малко пшеничено брашно. Образуваната каша се нанася върху съответното място. След 10 минути (а ако започне да пари и по-рано) кашата се отстранява с топла вода. Не забравяйте и тук да изплакнете кожата със смес от вода и оцет и да я намажете с крем!
След изрусяването космите могат да се изтъркат с пемза, като се внимава да не се раздразни кожата. След изтриването кожата се намазва с крем, за да се успокои. Този метод се прилага при окосмяване на крайниците.
Методи с траен успех. Рентгеновите лъчи могат да причинят трайно обезкосмяване, но тяхното използване е опасно поради предизвикването на тежки трайни увреждания на кожата. Дори и да се прилагат от най-опитния рентгенолог, използването им в козметиката е абсолютно забранено!
Епилация. По-правилно е да се нарича електроепилация, защото с помощта на електрическия ток се унищожава коренът на косъма, неговата луковица. Могат да се приложат галваничен ток и диатермичен (високочестотен) ток.
Чрез електролиза се извършва епилация, при която от специален източник се използва галваничният ток. Този метод е бавен и в днешно време почти не се използва.
Много по-бързо и ефикасно се унищожава космената луковица чрез диатермокоагулация, при която се използва диатермичен ток. Токът се включва чрез специален педал от козметичката, за да се нагорещи спилационната игла. Иглата се вкарва по хода на космения
канал. При достигане на луковицата се чувства известно леко препятствие и точно в този момент се включва токът, за да се унищожи косъмът. И при най-опитни козметички неуспехът в епилацията е 20-50%. Процедурата се повтаря неколкократно през интервали от 7 до 10 дни. Необходимо е да се работи фино, за да не остават белези. Епилация не се извършва, ако жената има склонност към образуване на келоидни белези.