Всичко за жената

Понякога новороденото се ражда покрито по цялото тяло с нежни косми, които бързо опадат с изключение на косите. Окосмяването
до пубертета е еднакво за двата пола, след което се оформя характерното за женския и мъжкия пол окосмяване. Окосмяването е важен белег за външния вид на мъжа и жената и всяко отклонение от нормалния тип окосмяване води до сериозни козметични недостатъци.
Женският тип окосмяване се характеризира със следните белези.
обилно окосмяване на главата;
бедно окосмяване на лицето: лек мъх над горната устна и косми пред ушите (бакембарди);
слабо или липсващо окосмяване по ръцете над лактите и по краката над коленете;
умерено изразено окосмяване на краката под коленете и на ръцете под лактите;
единични косми по гърдите, около гръдните зърна;
окосмяване на половата област под форма на триъгълник с хоризонтална горна граница;
- окосмяването в подмишнечните ямки е еднакво и у двата пола.
Появата на косми по лицето на жените е един от най-неприятните козметични недостатъци. Прекомерното окосмяване може да се появи и в други области на тялото: по краката, ръцете, туловището и др. Измененията в окосмяването у жените могат да се изразят в различна степен и по различен начин.
Усилено окосмяване от женски тип. Касае се за женско окосмяване, само че по-силно подчертано. Мъхът по горната устна е с по-груби космици и се забелязва от разстояние. Също така повече са космите пред ушите – по-силно подчертани- бакенбарди. Усилено, но все пак още слабо е окосмяването над бедрата и над лактите. Това състояние се среща по-често у тъмнокосите жени и най-често е наследствено предадена особеност. Не се нуждае от специално лечение, а само от почистване на космите от опитна козметичка.
Усилено окосмяване от преходен тип. Това е по-силно изразено окосмяване с лек преход към мъжкото окосмяване. В тези случаи по горната устна личи умерено силно окосмяване с оформяне на мустачки. Пред ушите бакенбардите са значително изразени. Бузите и брадата са запазени от окосмяване. Значително е окосмяването по ръцете и краката, особено по вътрешната повърхност на бедрата. Има окосмяване, макар и слабо, и по средната линия на корема.
Това окосмяване може да се дължи на заболяване на яйчниците или на надбъбречните жлези. При тези случаи преди премахването на космите жената трябва да се консултира с лекар.
Мъжки тип окосмяване при жените. Напълно развито мъжко окосмяване, което винаги се дължи на сериозно заболяване на жлезите с вътрешна секреция. Космите не трябва да се премахват от козметичка, преди да се проведе специализирано лечение.
Освен тези типове окосмяване при жените може да срещнем окосмяване, причинено от външно въздействие, например при дразнене на кожата от честа употреба на живачни помади и други вещества, които причиняват възпаление на кожата. В резултат на усилено кожно
кръвообращение растежът на малките мъховидни косми се усилва. Честото прилагане на горещи компреси и всякакъв вид топлинно въздействие, както и продължителното облъчване на лицето с кварцова лампа и на слънце може да доведат до усилен растеж на косми. Временно засилване на окосмяването може да се появи при бременност, но то е преходно и бързо изчезва след раждането.
Премахването на космите е трудна задача, особено ако прекомерното окосмяване е обхванало по-големи области на кожата. Към премахване на космите се пристъпва, след като жената е изследвана от лекар и откритите заболявания се лекуват. Лекуването с хормони трябва да се извършва от лекар специалист. След установяване на причината за прекомерното окосмяване, ако се започне вътрешно лечение, може да се пристъпи и към външно обезкосмяване.
Методите за премахване на космите се делят на две групи: методи за временно обезкосмяване и методи за трайно обезкосмяване.
Методи с временен успех. Рязане или бръснене на космите. Използват се бръснач, самобръсначка, машинка за подстригване или ножица. Добър резултат може да се получи само в началото. Ако по този начин са премахнати космите, които първоначално са приличали на мъх, след бръсненето те бързо израстват и стават по-груби. Това води до извънредно често бръснене, което още повече увеличава окосмяването. По тази причина този метод изобщо не се препоръчва.
Отскубване на космите се прилага ежедневно от повечето жени, специално за прочистване на веждите и за премахване на отделни едри косми по горната устна или брадичката. Отделните косми се премахват най-бързо и лесно, ако отскубването се извършва по посока на косъма. Извършва се с пинцети и е почти безболезнено. Коренът (луковицата) на косъма обаче се запазва и скоро на негово място изниква нов. Понякога умелото изтръгване на луковиците води до изчезване на космите. Преди изскубването на веждите е необходимо пинцетите да се дезинфектират, за да се избегне инфекция.
Коломаска. Този метод е бил известен още в древността и е прилаган от гърците и римляните. Окосмената област се залива с разтопена затоплена смес от колофон, восък и парафин. Преди заливането кожата се напудря, за да бъде добре изсушена. След като изстине, втвърдената маса се отделя с едно-единствено енергично движение. След отлепването на маската добре е да се правят противовъзпалителни компреси.
Този малко болезнен метод е подходящ за отстраняване на космите по ръцете и краката, но не се препоръчва за места с нежна кожа като подмишниците и др., тъй като се получава силно раздразване на кожата.
Депилатоари. Касае се за специални прахове и пасти, съдържащи химични вещества, разрушаващи космите. Обикновено в състава им влиза бариев сулфид. Тези вещества при обикновена температура разрушават роговото вещество на косъма и го пречупват в основата. Те се използват обикновено за отстраняване на космите
от краката, но може да се използват за космите на подмишниците. Приложението е много просто. Кожата не трябва да се почиства, за да се запази покриващият я мазен слой. В никакъв случай този метод не трябва да се прилага след гореща баня, за да не проникне химичното вещество дълбоко в кожата и да я увреди. Праховидният депилатоар се смесва с малко вода, за да образува каша. С нея или с готовите пасти се намазва окосмената област. След няколко минути, след като изсъхне, намазката се изстъргва или измива заедно с пречупените косми. Най-добре е кожата след това да се изплакне с киселинен разтвор (на 1 чаша вода 1 чаена лъжичка оцет) и да се намаже с мазен крем.
Методи за просветляване на космите. Един от най-добрите методи за прикриване на прекомерното окосмяване е обезцветяването на космите с кислородна вода. Изрусяването е най-подходящо за отстраняване на тъмния мъх по горната устна и по краката. За тази цел се използва перхидролът, който представлява концентрирана кислородна вода (50%). Той се разрежда с вода в съотношение 1:5 или по-добре 1:10 и с този разтвор се правят компреси в продължение на 1-2 часа всеки ден, докато се обезцветят космите. За да се поддържа обезцветяването, компресите се повтарят през 3-4 дни. За обезцветяване на косата може да се използват пасти или мехлеми, съдържащи перхидрол. Такава паста можете да приготвите сами: 10 мл 5% кислородна вода, 2 капки амоняк и малко пшеничено брашно. Образуваната каша се нанася върху съответното място. След 10 минути (а ако започне да пари и по-рано) кашата се отстранява с топла вода. Не забравяйте и тук да изплакнете кожата със смес от вода и оцет и да я намажете с крем!
След изрусяването космите могат да се изтъркат с пемза, като се внимава да не се раздразни кожата. След изтриването кожата се намазва с крем, за да се успокои. Този метод се прилага при окосмяване на крайниците.
Методи с траен успех. Рентгеновите лъчи могат да причинят трайно обезкосмяване, но тяхното използване е опасно поради предизвикването на тежки трайни увреждания на кожата. Дори и да се прилагат от най-опитния рентгенолог, използването им в козметиката е абсолютно забранено!
Епилация. По-правилно е да се нарича електроепилация, защото с помощта на електрическия ток се унищожава коренът на косъма, неговата луковица. Могат да се приложат галваничен ток и диатермичен (високочестотен) ток.
Чрез електролиза се извършва епилация, при която от специален източник се използва галваничният ток. Този метод е бавен и в днешно време почти не се използва.
Много по-бързо и ефикасно се унищожава космената луковица чрез диатермокоагулация, при която се използва диатермичен ток. Токът се включва чрез специален педал от козметичката, за да се нагорещи спилационната игла. Иглата се вкарва по хода на космения
канал. При достигане на луковицата се чувства известно леко препятствие и точно в този момент се включва токът, за да се унищожи косъмът. И при най-опитни козметички неуспехът в епилацията е 20-50%. Процедурата се повтаря неколкократно през интервали от 7 до 10 дни. Необходимо е да се работи фино, за да не остават белези. Епилация не се извършва, ако жената има склонност към образуване на келоидни белези.

Красивият вид на една жена се определя от много фактори: наследственост, възраст, раса, хранене, климат, професия и др. Красива фигура и хубава кожа може да има жена, при която е запазено хормоналното равновесие в организма й. Хормоните имат пряко отношение към външния вид на жената. От тях се определят ръстът и съразмерността на крайниците, оцветяването и сочността на. кожата, състоянието на подкожната мастна тъкан, интензивността и характерът на окосмяването, развитието и тонусът на мускулите.
В човешкия организъм съществуват три вида жлези:
1. Жлези с външна секреция (потни, плюнчени и пр.) – отделят произведения секрет навън върху кожата или лигавиците.
2. Жлези с вътрешна секреция – нямат отводни канали и отделят секрета направо в кръвта.. Отделените секрети от жлезите с вътрешна секреция се наричат хормони и с кръвта се разнасят по целия организъм и усилват или отслабват извършваните от органите процеси. В такъв смисъл те се явяват като регулатори на активността на отделните органи и тъкани. Всеки хормон има специфично действие. Отделните жлези с вътрешна секреция отделят хормони с определено действие върху организма.
3. Жлези със смесена секреция – едни от секретите им се отделят навън, а други се отделят в кръвта на организма (такива са половите жлези, зад стомашната жлеза).
Важно място между хормоните заемат хипофизните хормони. Хипофизната жлеза е разположена в костна вдлъбнатина в основата на черепа, наречена турско седло. Тя произвежда хормона на растежа, който определя пропорционалното развитие на костите, съразмерността между дължината на трупа и дължината на ръцете и краката, оформяването на мускулите, от които зависи по-нежният външен вид на жената. Растежният хормон влияе върху количеството, разпределението и натрупването на подкожната мастна тъкан, която оформя приятните овални външни форми на жената. Ако при възрастен човек намалее продукцията на растежния хормон, кожата става недохранена, атрофична: тя е бледа, студена, суха, с намалена потна и мастна секреция, с дребни бръчки, с понижени еластичност и сочност.
Хипофизната жлеза отделя и хормона на пигментацията, който усилва пигментирането на кожата, а при негова липса води до ненормално побеляване на кожата.
От хипофизата се отделят и хормони, които усилват дейността на другите ендокринни жлези (щитовидна, надбъбречна и полови жлези).
Щитовидната жлеза е разположена отпред на шията пред ларинкса (дихателното гърло). В състава на нейните хормони се съдържа йод. Щитовидните хормони усилват окислителните процеси в организма, регулират обмяната на веществата и постоянството на телесната температура. При болестно усилено отделяне на хормоните на щитовидната жлеза (базедова болест) се засилват образуването на топлина и топло отделянето, кожата става по-топла, зачервена и влажна. Красивият вид на жената се изменя, защото вследствие увеличение на щитовидната жлеза се явява „гуша“, очите изпъкват и силно блестят, клепачите се подуват. Жената е възбудена, запотена, с намалено телесно тегло, страда от сърцебиене и от безсъние. При натиск с пръст върху кожата се появяват червени или бледи черти (кожно писане), които могат да се задържат понякога с часове.
При намалена активност на щитовидната жлеза се образуват по-малко хормони и се развива болестта, наречена микседем (слузен оток). При това заболяване кожата е суха, студена, със загрубяла повърхност, покрита с дребни люспици; явява се косопад. Жените имат подпухнал вид и получават груб, мъжки глас. Изразът на лицето е апатичен, подпухнал, с постоянна сънливост.
При намалена активност на зад стомашната жлеза се наблюдава недостиг на нейния хормон – инсулин. Развива се захарна болест (захарен диабет), при която се увеличава кръвната захар, повишава се отделянето на урина. Болните изпитват силна жажда и „вълчи“ глад. За набавяне на енергия организмът използва мазнините, поради което в кръвта се натрупват кисели вещества, което води до. тежко болестно състояние, достигащо до загуба на съзнанието.
Кожата на диабетиците е бледа, лепкава, по лицето се наблюдавате разширени капиляри или жълти плоски възелчета по клепачите (ксантелазми). Ксантелазмите се срещат и при други заболявания. Дланите на ръцете понякога стават червени от натрупването на багрилното вещество каротин (провитамин А), което не се преработва от черния дроб във витамин А. При диабетиците много често се наблюдават
гнойни инфекции (циреи, панарициуми и др.). Особено важно е при козметични процедури да не се наранява и инфектира кожата на болните от захарна болест.
Надбъбречните жлези, разположени по горния полюс на бъбреците, произвеждат хормони, от които най-важният за козметиката е кортизонът. Кортикостероидните хормони притежават важни за кожата действия. Преди всичко те действат противовъзпалително, а също така намаляват болестно повишената чувствителност (алергия) към някои вещества, съдържащи се в храната (белтъчини и др.), и облеклото (кожа, вълна, химични вещества), в околната среда (домашен прах, тичинков прашец), в производството (химикали, цимент и др.), а също и към някои медикаменти (сулфонамиди, пирамидон и др.). Лицата с повишена чувствителност получават копривна треска, екземи или други обриви. Кортизонът и действащите подобно на него вещества намаляват възпалението и алергията и лекуват кожните изменения.
Надбъбречните хормони усилват окосмяването, като при жените се наблюдава тенденция към мъжки тип окосмяване.
Надбъбречните хормони играят роля и за навременното полово съзряване – пубертета, както и за половите функции в зрялата възраст. Те определят до голяма степен и половото влечение. Надбъбречните хормони, приети във високи дози, водят до натрупване на тлъстини, предимно по гърба, корема и лицето, като крайниците изглеждат ненормално по-тънки. Лицето се закръгля и придобива вид на луна. По корема, по бедрата и гърдите на жената се образуват стрий по кожата, които са неприятен козметичен недостатък.
Намалената активност на надбъбречните жлези води до силно спадане на теглото и интензивно пигментиране на кожата и лигавиците (адисонова болест).
Половите хормони, имат най-важна роля за красотата на жената. Половите жлези (яйчниците) отделят яйцеклетки, продуцират и полови хормони, които стимулират доразвиването на първичните попови белези (полови органи) и предизвикват появата на вторичните полови белези през време на пубертета: появяват се менстурацията, окосмяването от женски тип, развиват се млечните жлези, тялото на момичето се заобля, като тлъстините се натрупват главно в тазовата област, гласът придобива женски тембър.
Недостатъчността на полови хормони води до редица сериозни козметични недостатъци. Ако липсата на хормони се прояви в пубертета, момичето не се развива в зряла жена, а запазва детския си вид без развитие на вторичните цолови белези: гласът и фигурата са нежни, кожата – тънка, студена, бледа, дланите – покрити със студена пот, бюстът – неоформен, менстурацията – нередовна. Тези девойки и жени трябва да се лекуват от лекар специалист.
При някои болестни състояния (кисти на яйчниците) се отделят ненормално мъжки хормони, които причиняват неприятни козметични дефекти: усилва се окосмяването на цялото тяло и то е от мъжки тип (брада, мустаци). Девойките развиват силна мускулатура и започват да извършват тежка физическа работа. Това състояние е лечимо, трябва да се търси компетентна лекарска помощ.
След критическата възраст вследствие спирането на яйчниковата дейност при жените в напреднала възраст се явяват козметични недостатъци, характерни за възрастните жени.
Половите хормони намират приложение в козметиката за вътрешно и външно приложение, но винаги под контрола на лекар.
В последно време се употребяват противозачатъчни средства за избягване на нежелана бременност. Необходимо е да се знае, че тези средства могат да причинят някои козметични дефекти, например пигментиране на лицето (хлоазма) както при бременните жени, леко напълняване и наедряване на бюста. По тази причина не трябва безразборно да се вземат противозачатъчните средства. Предписването им трябва да се извършва от лекар акушер-гинеколог.
В козметиката се използват и плацентарни хормони, които имат особено благоприятно въздействие върху кожата, като подобряват кръвоснабдяването и, нейната еластичност и тонус. За тази цел се приготовляват кремове. Не трябва да се забравя, че понякога продуктите от плацентата може да дразнят кожата и да причинят възпалителни промени.