Всичко за жената

Как се изработва добър вкус за обличане? За да развиете вашето естетично чувство и разберете кое облекло най ви подхожда, необходимо е да наблюдавате как се обличат жените от вашия тип, кое най-много ви харесва и кое от тяхното облекло е най-подходящо за вашата фигура и темперамент, В никакъв случай не трябва сляпо да копирате и подражавате на околните. Необходимо е облеклото ви да бъде индивидуализирано, да бъде в подходяща за вас модна линия и да не прилича напълно на дрехите на околните.
Дрехата не само трябва да бъде модна, но да бъде и подходяща за вас. Естетичното, художественото чувство трябва да се развива, за да можете да подбирате за себе си облекло, без да подражавате на околните. Когато се обличате добре, се казва, че се обличате с вкус, Това качество на жената се създава, възпитава се; може дрехите да са ушити от първокласен шивач, да носите най-скъпи обувки, чанта и ръкавици и все пак те да не ви подхождат, да не са за вашата фигура и темперамент. Облеклото не трябва да бъде претрупано, а да бъде ушито в добра линия, отговарящо на тялото и фигурата на жената. Простата кройка на роклята, на полата, на блузата и на всяка друга дреха я прави истински елегантна.
Поддържането и чистотата на дрехата е важно условие за нейната елегантност. Мъжете много лесно забелязват, ако вашата дреха има някакъв дефект, ако ви липсва копче, чорапите ви имат бримки, а обувките не са лъснати. Една жена е наистина добре облечена, ако дрехите й са добре поддържани и чисти. Запазването на облеклото при извършване на домакинска работа става чрез носенето на красиви престилки от цветни басми или пластмасови материали.
Облеклото на жената трябва да бъде разнообразно и подбрано според сезона и случая, за който е предназначено. Дрехите, които се носят зиме, не са подходящи за пролет и лято. Това, което се носи през деня, не подхожда за вечер. С различно облекло се обличате, когато сте на работа или в къщи, или отивате на гости, на театър, на екскурзия и т. н.
Необходимо качество, което жената трябва да притежава при своето обличане, е самокритичност. В социалистическото общество жените трябва да бъдат освободени от робското придържане към модата. Спазвайки модната линия, жената трябва да избира и облича дрехи, които подхождат за Нейната фигура и възраст.
За да бъде добре и изискано облечена, жената е длъжна да спазва някои утвърдени принципи, които подчертават нейната женственост. Облеклото не само трябва да спазва „модната линия“, но трябва да се приспособи към фигурата на жената. От значение е ръстът: за ниските жени са подходящи вертикалните райета, а за високите – напречните. Пълните жени трябва да предпочитат дребни детайли и фигури, а тънките – по-едри. Особено внимание трябва да се обърне на пропорциите на тялото. С облеклото може да се замаскират де
фектите и несъвърщенствата на женската фигура. Преди да избере облекло, жената трябва добре да анализира и опознае своята фигура. Не трябва да се следва сляпо модата, без да се държи сметка за несъвършенствата във фигурата: например жени с дефекти на краката не трябва да носят къси поли; ако жената е с тънка талия, не трябва да я подчертава, ако е с развити седалищни части, не трябва да носи тесни поли и т. н.
Пълните жени трябва да избягват апликациите, наборите, плохите (ако има такива, трябва да бъдат пригладени); за тях не са подходящи много светлите цветове, контрастните десени, тънките и прекалено високи токове. Те не трябва да носят високи фризури. Напротив, на слабите жени подхождат светлите тонове и всякакви набори и плисета, обаче високите токове са само за официални случаи. Ако жените са с висок ръст, трябва да се откажат от високите токове и да не носят фризури, високо издигнати над челото.
Важно условие за елегантното облекло е да се изравнят пропорциите на отделните части: ако е ниска талията ви, тя трябва да се повдигне и обратно. Ниската, дребна жена не трябва да носи дреха от две части. Набори и волани са подходящи само за стройни фигури, защото те не само че не прикриват ширината на ханша, но дори я подчертават. Важна е кройката на деколтето. Тя трябва да отговаря на възрастта и на строежа на гръдния кош и бюста. Ако разкриването на деколтето при младото момиче е очарователно, при възрастната жена е неестетично, предизвикателно и комично. Имайте предвид следния разумен съвет: избягвайте прекаленостите и смелите експерименти. Освен всичко друго една екстравагантна дреха скоро излиза от мода и не оправдава материалните разходи.
Истински елегантната жена импонира със своето скромно и непринудено държание. В това отношение е важна походката (обикновено тя се свързва с темперамента). Има жени, които ходят гордо, тържествено, а други крачат със замах. На първия тип подхожда по-официално, строго облекло, а на втория – спортно.
Облеклото на жените трябва да се съобразява и със здравословното им състояние. При простуда и при редица заболявания се налага носенето на по-топло облекло: пуловери, жилетки, шалове и пр. Жени, страдащи от алергични заболявания, трябва да избягват синтетичните платове, а да носят естествени тъкани: вълнени, копринени, памучни. Да не се забравя, че някои бои възпаляват кожата. Металическите допълнения на облеклото също дразнят кожата. Кожените изделия и синтетичните материи изпотяват кожата и също причиняват неприятни заболявания. Тесните дрехи и особено неудобните обувки не само водят до неприятни деформации, но и причиняват загрубяване, задебеляване на кожата (мазоли). Облеклото на жените трябва да бъде не само елегантно, но хигиенично и удобно за носене.

И най-съвършената, надарена от природата красота може да изглежда комична, неестествена и шаблонна, ако не знаете как да я изпол-звате, как да я представяте. Всяка жена трябва да притежава артистично чувство за хармония, за художественост, за чаровност… Тази естествена склонност за грация е „вложена в кръвта“ на всяка жена, но тя трябва да се развие в нея още от най-ранна възраст. Красотата е индивидуална, несравнима една с друга. Дори близначките имат различия в държанието, в темперамента, в изражението и т. н. Преди всичко необходимо е всяка жена да запази индивидуалността на своята красота. Тя трябва да бъде „художник“ и да подчертае и засили всички свои естествени хубави черти. Няма по-лош метод за разкрасяване от подражанието. Въвеждане на шаблона и еднообразието в разхубавяването обезличава жените и ги прави еднакви, безлични, непривлекателни… В живота ще срещнем жени, надарени с правилни форми, с природна красота, но отблъскващи, непривлекателни, защото с лош вкус са окарикатурили своята естествена хубост с подражание. Запазете и подчертайте това, което природата ви е дарила!
Студената красота не радва окото и няма успех. Прави впечатление, че в живота често по-голям успех имат жените, притежаващи не особена външна красота, но покоряващи околните с чаровност и духовна красота. Едни изразителни, одухотворени очи повече печелят от скулптурната студенина на правилни, но нестоплени форми и черти на женското тяло. С топлотата на държанието, с миловидността на усмивката, с грацията на движенията се печели повече, отколкото със студените геометрично правилни линии на тялото. Естествеността и отмереността в държанието създават големия чар на жената. Всяко позиране и подражание е неприятно и загрозява дори естествено красивите жени. Бъдете естествени, но отмерени в държанието си! Много важно за красотата е жената да запази своята женственост във фигурата си, в облеклото си, в държанието си. Съвременният живот отвори вратите на жените във всички професии, във всички отрасли на духовния и материалния живот. С еманципирането някои жени загрубяха и загубиха своята естествена женственост. Жената трябва да бъде равна с мъжа, но не трябва да губи женствения си вид. Жената е нежното, финото създание на природата. Като любеща майка и съпруга тя трябва да излъчва топлина, спокойствие и нежност. Интелектуално жената може да превъзхожда мъжа си, да бъде равна с него в живота, но тя губи от красотата си, ако загуби своята женственост. Всяка жена може да намери своя индивидуален, истински собствен женски стил за изява на своята красота.

Понякога новороденото се ражда покрито по цялото тяло с нежни косми, които бързо опадат с изключение на косите. Окосмяването
до пубертета е еднакво за двата пола, след което се оформя характерното за женския и мъжкия пол окосмяване. Окосмяването е важен белег за външния вид на мъжа и жената и всяко отклонение от нормалния тип окосмяване води до сериозни козметични недостатъци.
Женският тип окосмяване се характеризира със следните белези.
обилно окосмяване на главата;
бедно окосмяване на лицето: лек мъх над горната устна и косми пред ушите (бакембарди);
слабо или липсващо окосмяване по ръцете над лактите и по краката над коленете;
умерено изразено окосмяване на краката под коленете и на ръцете под лактите;
единични косми по гърдите, около гръдните зърна;
окосмяване на половата област под форма на триъгълник с хоризонтална горна граница;
- окосмяването в подмишнечните ямки е еднакво и у двата пола.
Появата на косми по лицето на жените е един от най-неприятните козметични недостатъци. Прекомерното окосмяване може да се появи и в други области на тялото: по краката, ръцете, туловището и др. Измененията в окосмяването у жените могат да се изразят в различна степен и по различен начин.
Усилено окосмяване от женски тип. Касае се за женско окосмяване, само че по-силно подчертано. Мъхът по горната устна е с по-груби космици и се забелязва от разстояние. Също така повече са космите пред ушите – по-силно подчертани- бакенбарди. Усилено, но все пак още слабо е окосмяването над бедрата и над лактите. Това състояние се среща по-често у тъмнокосите жени и най-често е наследствено предадена особеност. Не се нуждае от специално лечение, а само от почистване на космите от опитна козметичка.
Усилено окосмяване от преходен тип. Това е по-силно изразено окосмяване с лек преход към мъжкото окосмяване. В тези случаи по горната устна личи умерено силно окосмяване с оформяне на мустачки. Пред ушите бакенбардите са значително изразени. Бузите и брадата са запазени от окосмяване. Значително е окосмяването по ръцете и краката, особено по вътрешната повърхност на бедрата. Има окосмяване, макар и слабо, и по средната линия на корема.
Това окосмяване може да се дължи на заболяване на яйчниците или на надбъбречните жлези. При тези случаи преди премахването на космите жената трябва да се консултира с лекар.
Мъжки тип окосмяване при жените. Напълно развито мъжко окосмяване, което винаги се дължи на сериозно заболяване на жлезите с вътрешна секреция. Космите не трябва да се премахват от козметичка, преди да се проведе специализирано лечение.
Освен тези типове окосмяване при жените може да срещнем окосмяване, причинено от външно въздействие, например при дразнене на кожата от честа употреба на живачни помади и други вещества, които причиняват възпаление на кожата. В резултат на усилено кожно
кръвообращение растежът на малките мъховидни косми се усилва. Честото прилагане на горещи компреси и всякакъв вид топлинно въздействие, както и продължителното облъчване на лицето с кварцова лампа и на слънце може да доведат до усилен растеж на косми. Временно засилване на окосмяването може да се появи при бременност, но то е преходно и бързо изчезва след раждането.
Премахването на космите е трудна задача, особено ако прекомерното окосмяване е обхванало по-големи области на кожата. Към премахване на космите се пристъпва, след като жената е изследвана от лекар и откритите заболявания се лекуват. Лекуването с хормони трябва да се извършва от лекар специалист. След установяване на причината за прекомерното окосмяване, ако се започне вътрешно лечение, може да се пристъпи и към външно обезкосмяване.
Методите за премахване на космите се делят на две групи: методи за временно обезкосмяване и методи за трайно обезкосмяване.
Методи с временен успех. Рязане или бръснене на космите. Използват се бръснач, самобръсначка, машинка за подстригване или ножица. Добър резултат може да се получи само в началото. Ако по този начин са премахнати космите, които първоначално са приличали на мъх, след бръсненето те бързо израстват и стават по-груби. Това води до извънредно често бръснене, което още повече увеличава окосмяването. По тази причина този метод изобщо не се препоръчва.
Отскубване на космите се прилага ежедневно от повечето жени, специално за прочистване на веждите и за премахване на отделни едри косми по горната устна или брадичката. Отделните косми се премахват най-бързо и лесно, ако отскубването се извършва по посока на косъма. Извършва се с пинцети и е почти безболезнено. Коренът (луковицата) на косъма обаче се запазва и скоро на негово място изниква нов. Понякога умелото изтръгване на луковиците води до изчезване на космите. Преди изскубването на веждите е необходимо пинцетите да се дезинфектират, за да се избегне инфекция.
Коломаска. Този метод е бил известен още в древността и е прилаган от гърците и римляните. Окосмената област се залива с разтопена затоплена смес от колофон, восък и парафин. Преди заливането кожата се напудря, за да бъде добре изсушена. След като изстине, втвърдената маса се отделя с едно-единствено енергично движение. След отлепването на маската добре е да се правят противовъзпалителни компреси.
Този малко болезнен метод е подходящ за отстраняване на космите по ръцете и краката, но не се препоръчва за места с нежна кожа като подмишниците и др., тъй като се получава силно раздразване на кожата.
Депилатоари. Касае се за специални прахове и пасти, съдържащи химични вещества, разрушаващи космите. Обикновено в състава им влиза бариев сулфид. Тези вещества при обикновена температура разрушават роговото вещество на косъма и го пречупват в основата. Те се използват обикновено за отстраняване на космите
от краката, но може да се използват за космите на подмишниците. Приложението е много просто. Кожата не трябва да се почиства, за да се запази покриващият я мазен слой. В никакъв случай този метод не трябва да се прилага след гореща баня, за да не проникне химичното вещество дълбоко в кожата и да я увреди. Праховидният депилатоар се смесва с малко вода, за да образува каша. С нея или с готовите пасти се намазва окосмената област. След няколко минути, след като изсъхне, намазката се изстъргва или измива заедно с пречупените косми. Най-добре е кожата след това да се изплакне с киселинен разтвор (на 1 чаша вода 1 чаена лъжичка оцет) и да се намаже с мазен крем.
Методи за просветляване на космите. Един от най-добрите методи за прикриване на прекомерното окосмяване е обезцветяването на космите с кислородна вода. Изрусяването е най-подходящо за отстраняване на тъмния мъх по горната устна и по краката. За тази цел се използва перхидролът, който представлява концентрирана кислородна вода (50%). Той се разрежда с вода в съотношение 1:5 или по-добре 1:10 и с този разтвор се правят компреси в продължение на 1-2 часа всеки ден, докато се обезцветят космите. За да се поддържа обезцветяването, компресите се повтарят през 3-4 дни. За обезцветяване на косата може да се използват пасти или мехлеми, съдържащи перхидрол. Такава паста можете да приготвите сами: 10 мл 5% кислородна вода, 2 капки амоняк и малко пшеничено брашно. Образуваната каша се нанася върху съответното място. След 10 минути (а ако започне да пари и по-рано) кашата се отстранява с топла вода. Не забравяйте и тук да изплакнете кожата със смес от вода и оцет и да я намажете с крем!
След изрусяването космите могат да се изтъркат с пемза, като се внимава да не се раздразни кожата. След изтриването кожата се намазва с крем, за да се успокои. Този метод се прилага при окосмяване на крайниците.
Методи с траен успех. Рентгеновите лъчи могат да причинят трайно обезкосмяване, но тяхното използване е опасно поради предизвикването на тежки трайни увреждания на кожата. Дори и да се прилагат от най-опитния рентгенолог, използването им в козметиката е абсолютно забранено!
Епилация. По-правилно е да се нарича електроепилация, защото с помощта на електрическия ток се унищожава коренът на косъма, неговата луковица. Могат да се приложат галваничен ток и диатермичен (високочестотен) ток.
Чрез електролиза се извършва епилация, при която от специален източник се използва галваничният ток. Този метод е бавен и в днешно време почти не се използва.
Много по-бързо и ефикасно се унищожава космената луковица чрез диатермокоагулация, при която се използва диатермичен ток. Токът се включва чрез специален педал от козметичката, за да се нагорещи спилационната игла. Иглата се вкарва по хода на космения
канал. При достигане на луковицата се чувства известно леко препятствие и точно в този момент се включва токът, за да се унищожи косъмът. И при най-опитни козметички неуспехът в епилацията е 20-50%. Процедурата се повтаря неколкократно през интервали от 7 до 10 дни. Необходимо е да се работи фино, за да не остават белези. Епилация не се извършва, ако жената има склонност към образуване на келоидни белези.