Всичко за жената

И най-съвършената, надарена от природата красота може да изглежда комична, неестествена и шаблонна, ако не знаете как да я изпол-звате, как да я представяте. Всяка жена трябва да притежава артистично чувство за хармония, за художественост, за чаровност… Тази естествена склонност за грация е „вложена в кръвта“ на всяка жена, но тя трябва да се развие в нея още от най-ранна възраст. Красотата е индивидуална, несравнима една с друга. Дори близначките имат различия в държанието, в темперамента, в изражението и т. н. Преди всичко необходимо е всяка жена да запази индивидуалността на своята красота. Тя трябва да бъде „художник“ и да подчертае и засили всички свои естествени хубави черти. Няма по-лош метод за разкрасяване от подражанието. Въвеждане на шаблона и еднообразието в разхубавяването обезличава жените и ги прави еднакви, безлични, непривлекателни… В живота ще срещнем жени, надарени с правилни форми, с природна красота, но отблъскващи, непривлекателни, защото с лош вкус са окарикатурили своята естествена хубост с подражание. Запазете и подчертайте това, което природата ви е дарила!
Студената красота не радва окото и няма успех. Прави впечатление, че в живота често по-голям успех имат жените, притежаващи не особена външна красота, но покоряващи околните с чаровност и духовна красота. Едни изразителни, одухотворени очи повече печелят от скулптурната студенина на правилни, но нестоплени форми и черти на женското тяло. С топлотата на държанието, с миловидността на усмивката, с грацията на движенията се печели повече, отколкото със студените геометрично правилни линии на тялото. Естествеността и отмереността в държанието създават големия чар на жената. Всяко позиране и подражание е неприятно и загрозява дори естествено красивите жени. Бъдете естествени, но отмерени в държанието си! Много важно за красотата е жената да запази своята женственост във фигурата си, в облеклото си, в държанието си. Съвременният живот отвори вратите на жените във всички професии, във всички отрасли на духовния и материалния живот. С еманципирането някои жени загрубяха и загубиха своята естествена женственост. Жената трябва да бъде равна с мъжа, но не трябва да губи женствения си вид. Жената е нежното, финото създание на природата. Като любеща майка и съпруга тя трябва да излъчва топлина, спокойствие и нежност. Интелектуално жената може да превъзхожда мъжа си, да бъде равна с него в живота, но тя губи от красотата си, ако загуби своята женственост. Всяка жена може да намери своя индивидуален, истински собствен женски стил за изява на своята красота.

„Заменям живота си с този на друга жена.“ Следва описанието на типажа – такова обявление било публикувано в нюйоркския вестник „Вилидж войс“ преди двадесет години. Обявата била подадена от Нанси Вебер, начинаеща тридесетгодишна писателка, която искала да напише романа си на тази тема, след като преживее приключението „нанасяне“ в чужда кожа в действителност.
Тази на пръв поглед налудна идея се е въртяла в много глави. Често искаме да се поставим на мястото на друг, да проверим прага на собствените си възможности, способности, таланти. Често не харесваме живота си, плод на такива и такива обстоятелства. Често си мечтаем да подредим нещата в друг ред, ако можехме да се прераждаме, да започнем отново…
Нанси Вебер преди всичко е искала да си даде отговор на въпроса какво определя нашата индивидуалност, идентичност. И за да го направи по-добре, се решила на този необикновен експеримент. Сменила живота си с друга жена. Само за един месец. Но затова пък напълно. Жилище, работа, мъже, приятели, роднини, навици, възгледи, предпочитания.
Появили се много кандидатки. Накрая останала Джейн – социоложка, терапевтка, радикална феминистка. Не употребявала дезодорант, не почиствала космите на краката си, обличала се в стила на младата Голда Меир. С нея решила да се смени богатата, елегантна, добре поддържана и разглезена от мъжко внимание Нанси Вебер. Договорили се да попълнят дневниците си прецизно: списък с телефони, адреси, важни подробности, които да улеснят „смяната на кожите“. Подписали протокол за подялба на евентуалните приходи от продажбата на книгата, която ще опише техния опит. Направили послание до приятелите и близките си: „Тази замяна ще бъде истинска. Молим ви да вземете участие в нея. Правилата са прости. Обръщайте се към всяка от нас с името на другата, приемайте ни сериозно, такива, каквито ни познавате, и знайте, че ще положим всички усилия, за да бъдем за вас старата Нанси, старата Джейн. Искаме да докажем, че човек може да бъда такъв, какъвто му се харесва да бъде, достатъчно е да си даде сметка за тази свобода. Желаем на всички, включително и на себе си, приятно забавление. Надяваме се, че ще се включите в играта“.
НЕУДОБСТВАТА НА ЧУЖДАТА КОЖА
Нанси всъщност съзнавала, че всичко това не е толкова просто, както изглежда – смяната не засяга само две живи същества, а нарисуваната в представите действителност започва да се измъква изпод контрол. Не всички участници в играта искат наистина да играят натрапените им роли. Освен това се оказало, че въпреки дългите приготовления, двете дами разполагат с недостатъчно количество деликатна информация една за друга, което усложнило немалко живота им, особено в интимните ситуации. И двете започнали лека полека да манкират, да огъват рамките на собствените си портрети, да заобикалят правилата на играта. И всичко това под напора на вътрешния стремеж да бъдат пак каквито са. Животът на заем, на тази другата, ставал все по-тежък кръст за носене. Назрявали и се трупали упреци, претенции, обвинения. Набъбвало истинско огорчение. И така се стигнало до преждевременно прекъсване на експеримента, който продължил само 8 дни.
КАРТИНАТА СЛЕД БИТКАТА
Погледнато от очите на две така различни жени, които не си приличат по манталитет, възгледи, вкусове, стил на живот, житейска философия, тя е просто хоатична ма-цаница с блясъци и сенки, неразгадаема, абстрактна. Как са се чувствували Нанси и Джейн? Докато едната, примерно се забавлявала криво ляво, другата балансирала на ръба на хаоса и умопомрачението. И двете се чувствували разстроени, обидени, излъгани, манипулирани…
Можело ли експериментът да протече по друг начин? Не е ли трябвало да се направят предварително психологични тестове? Дали не е грешка самото хрумване? Имам ли е този експеримент и най-малкият шанс за успех при определени условия? Имала ли е Нанси морално право да осъществи личното си хрумване, когато цената не се плаща само от нея?
Питанките могат да се поставят без край. И всъщност това е най-голямата заслуга на излязлата необикновена книга-документ. Защото ни кара да се замислим над неща, с които обикновено не пълним главите си. Тази смяна не „разголва“ само участничките в играта, но и всички, които са разбрали за нея. И ни напомня колко силно сме обвързани със себе си, колко сме зависими от навиците, от предметите и нещата, които не само ни обграждат, но и представляват част от нас самите, от нашата вътрешна природа. Ако изхвърлим всичко това от нас, може да се окаже, че сме загубили идентичността си, може да изпаднем в криза от тази загуба.
Книгата на Нанси Вебер е документ за измъчващите ни противоречия – мятаме се между изкушението да бъдем открити и откровени, и страха от последствията. Всъщност всички ние през целия си живот играем различни игри и включваме в тях и околните, без да проявим истинско разбиране към другия човек.
Обикновено всичко донагласяме, приспособяваме към собствените си образци, а те всъщност слагат границите на толерантността ни. Дискредитираме, омаловажаваме или унищожаваме всичко, което се различава от нашия начин на мислене и стил на живот.
Джейн не става Нанси, не успява да почувства вкус на нейния живот. Тя само анализира собствената си представа за нея, насилвайки или свободно интерпретирайки факти, думи, поведенчески реакции.
Онова, което събужда силна съпротива срещу този експеримент, е крайната му цел – да се манипулира живот на друг човек за егоистични творчески нужди. Много известни интелектуалци дават своята категорична оценка „глупаво и недопустимо“.
Едва ли можем да бъдем толкова жестоки, след като контрактът между двете жени е бил доброволен. Така или иначе, резултатът е принос към човешкия опит. Значи не можем да избягаме от себе си и да приемем наготово друга идентичност. Защото знанието само за себе си никога няма достатъчно житейска тежест, докато не се подкрепи от практиката, от опита.
Теоретично знаем кои сме, знаем също, че не можем да прескочим бариерата на екзистенциалната самота, но от време на време се опитваме да се уверим в това. Даже когато опитът граничи с абсурда, с безумието.

Криминалните хроники гъмжат от престъпления, чиито жертви са жени – от невръстни момиченца до старици, никога неподозирали, че подобно нещо може да се случи с тях. И така, гледайте екшъни за разтоварване и поука и не си мислете наивно, че животът не може да ви нахлузи примката на главна героиня в криминална драма, разследването на която, може да приключи бързо с познатия мотив: липса на доказателства.
БЯГАЙ, НАИВНИЦЕ, БЯГАЙ
Всяка криминална агресия е резултат на конкретни преплетени обстоятелства. Ролята на случайността не бива да се преувеличава. Защото фактът, че престъплението не е подготвено предварително, не означава, че нападателят не избира жертвата си. Според криминалистите, разследващи тежките престъпления – изнасилвания и убийства, склонността да бъдем жертви се носи от всеки човек. Така както склонността да извършиш престъпление и тя се корени в психическите особености на индивида. Ако сама жена се прибира късно през нощта у дома, на всичко отгоре се движи по тъмни, опасни улички, тя поема голям риск. Защо го прави? Сигурно по различни причини. Може да е прекалена оптимистка и да не допуска мисълта, че може да й се случи нещо лошо. А може и обратното: да е с ниско самочувствие, угнетена, потисната от собствения си безсмислен живот. И й е все едно дали ще го загуби.
НЕ ВЯРВАЙ В ЛЮБОВТА ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД
Известно е, че лекомисленото завързване на случайни познанства от млади момичета на улицата, в дискотеката, обикновено завършват с Посещение на болницата, в съда, а не в залата за бракосъчетания.
Въпреки богатия човешки опит, претворен в романи, художествени и документални филми, толкова много наивници продължават да вярват в любовта от пръв поглед, докато шарят вечер пред Магурата, в подлезите пред Централната гара или пред кварталните дискотеки. На чудо ли разчитат тези малки романтички? Впрочем, не по-малко рискуват и по-зрели жени, които непременно искат да се отърват от самотата и избират най-опасния начин за това. Две приятелки еманципантки например, отиват в нощно заведение, скучно им е, търсят си компания. Запознават се с изключително очарователни мъже и след като ги „опознават“ на дансинга, им позволяват да ги изпратят до вкъщи. В най-добрия случай се отървават само със загуба на пари, бижута, скъпо яке. Други завършват трагично авантюрата си – обезобразени, промушени, удушени, въображението ни вече не е на равнище на изобретателните престъпления…
Самотната жена, завладяна от идеята да намери партньор на всяка цена, трябва да си даде сметка, че е лесна плячка за злодея.
ПРЕСТЪПНИЦИТЕ „ЗАОБИЧАХА“ ПЕНСИОНЕРКИТЕ
Нападенията на беззащитните стари жени са толкова много, че създадоха епоха в летоброенето на престъпленията. Недостатъците, естествени за възрастта им, те се придвижват бавно, имат неадекватна физическа и мисловна реакция, привличат и окуражават нападателите им. Често такъв персонаж се ловува около банката, пощата, където получават пенсиите си, записи, колети от чужбина. Нападателят спокойно маже да надникне в портмонето на жертвата, докато е още на гишето, а след това да я изненада на подходящо място – в тъмния ход на кооперацията, в асансьора, в безлюдния двор, уличка.
Какво може да се направи в такъв случай? Да не забравяме майките и бабите си, да ги придружаваме по възможност, когато получават скромните си приходи. Профилактиката е в това – да направим всичко, което е по силите ни, да бъдем наблюдателни, внимателни. Разбира се не можем да се оправим без здравия разум и чувството за мярка. Не можем на всеки ъгъл да се оглеждаме тревожно за крадци, да се боим от собствената си сянка. Не можем да се затворим вкъщи, впрочем и там не сме в безопасност, или да се появяваме на улицата само по пладне.
СКЪПОТО ПРОВОКИРА
Години наред ни внушаваха, че не трябва да искаме много, че „хубавият кон и под съдран чул се познава“. Демагогия, която ни лишаваше от вкуса на живота, от яркостта и цветността на собственото, ни излъчване. Но и увлеченията в другата крайност, демонстративната показност често пъти е безсмислен риск. Не може да се чувстваме спокойни-и защитени, ако се прибираме вечер в скъпото си кожено палто, покрити с всичкото злато, с което разполагаме – пръстени, брошки, обици, колиета. Спестяваме пари за такси и провокираме съдбата. Безогледна демонстрация на благополучие впрочем не е нито в добрия тон, нито е разумна за нашата безопасност.
Това не значи, че трябва да се отказваме от удоволствията на живота, от естественото си желание да бъдем елегантни – иска ни се да се порадваме на купената след толкова години мечти нутрия! Да си сложим колието -скъпа семейна реликва или подарено ни от любимия човек. Ако целият ни живот минава в страх и подозрителност, палтото ни ще виси на закачалка, насипано с нафталин, бижутата, заключени в сейфа. Разбира се, когато сме в позната компания, можем да се показваме по-смело в целия си блясък. Но когато се прибираме сами, минаваме през подлези, тъмни преходи, пусти пространства, ще трябва да се откажем от опасния шик.
Проява на явна безразсъдност е да пътуваме нощем в трамвай с оголена ръка, увиснала на дръжката, така че да покажем на всички дебелата си златна гривна.
Какво тогава може да се направи?’ Ако отивате на бал, на коктейл, дипломатически прием с най-хубавото, което имате, не рискувайте излишно. Сложете бижутата в последния момент в гардероба или в тоалетната.
НЕ ОТВАРЯЙ НА НЕПОЗНАТИ
Инкасаторът, водопроводчикът, електротехникът, данъчният чиновник – някой от тези хора, които по право посещават жилището ни, може да не е този, за който се представя, а най-нормален крадец или насилник. Ако имате посещение от този вид и не познавате лицето, зърнато през шпионката, най-добре е да го накарате да викне портиера, домоуправителя или да дойде в друго време. Циганката, която моли за чаша вода, защото дъщеря й е припаднала, или настоява да я пуснете на топло, за да повие бебето си, със сигурност ще ви ограби. Не една домакиня, която се е подала на самарянски настроения, се е убедила, макар и късно, в това. *
СПЕСТЯВАНИЯТА ДРЪЖТЕ В БАНКАТА
Крадците предпочитат сухата пара, макар че не се притесняват да „прибират“ бижута, килими, предмети с антична стойност, картини, часовници, електронна техника и пр.
И така, откриваме си в банката сметка за спестяванията, а не ги крием под дюшека, в гардероба, в тоалетката. По-големите суми никога не са сигурни у дома, независимо колко тайно скривалище сме им намерили: в крака на стола, или в ниша в стената. Ако по време на нападението в къщи има човек и крадците не успеят сами да открият парите, с издевателства и бой ще „изкопчат“ тайната на укритието от домакина. Ако се страхувате, че банките не винаги могат да опазят тайната на личния ви влог, по-добре да си сложите надеждна алармена инсталация, да си ангажирате „телохранител“, вече има фирми, които срещу определена сума поемат охраната на пари и скъпоценности.
НЕ ГУБИ САМООБЛАДАНИЕ, ВИКАЙ „ГОРИ“
Не е вярно, че изправяйки се лице в лице с агресора, загубваме ума и дума и окаменяваме напълно беззащитни. Обикновено имаме повече възможности и ходове, които поради незнание, паника и уплаха не използваме. Ако пътувайки из пустия град с кола, затворим добре вратите на колата, на кръстовището никой няма да се вмъкне в нея и да запуши устата ни. Но и когато вече дойде бедата и застанем лице с лице с нападателя, не сме лишени напълно от шансове. Ако го погледнем сурово, настръхнали от ненавист, ще придобием сила. Ненавистта, както твърдят психолозите, зарежда, дава предимства на жертвата, докато обратното – страхът, ужасът я парализира и възбужда нападателя. Ако вместо да вика „Помощ“, тя започне да вика „Гори“, „Пожар“, минувачите, хората зад прозорците ще реагират по-бързо и ще проявят по-голяма смелост и солидарност. Най-добре е, разбира се, такива ситуации да се предотвратяват. Думата профилактика идва от гръцкото „пази се“. Унция предохранителни мерки е винаги по-добра от тонове лекарства за болния. И в .медицината, и в борбата с престъпността.
ЩРИХИ НА ДЖЕБЧИЯТА
Злодеят може да бъде елегантен, очарователен донжуан, учтив и милосърден, възпитан, когато не бърза и иска да се добере целенасочено до нашето доверие. След това винаги е по-лесно. Това са опитните злодеи, които планират отдалече престъпленията си.
Най-честите нападатели са джебчиите. Баналните правила, които трябва да спазваме, за да избегнем срещата си с тях и възможността да станем техни жертви, са все така в сила.
• Подвижен, с шарещи очи и пъргави движения на ръцете. Обикновено гледа надолу към чантата. Ако използва ножче за бръснене, най-добре плува в тълпата – колко му е да отреже дългите дръжки на чантата.
• Със сигурност го има на всеки пазар, базар, празнични изложения, събори. На такива места трябва да държим чантата пред гърдите си и да стискаме закопчалката.
• Най-честите жертви са заплесите, опияняващите се от витрините и красивите неща в претъпканите магазини около големите празници.
• Джебчиите често работят на групи, един подпитва, разсейва, друг пребърква.
В заключение няма как да избягаме напълно от царството но джебчиите. Но да не забравяме, че ситуацията прави злодея и със своето невнимание, лекомислие, разсеяност, непредвидливост му създаваме прекрасни условия да ни ограби.