Всичко за жената

„Заменям живота си с този на друга жена.“ Следва описанието на типажа – такова обявление било публикувано в нюйоркския вестник „Вилидж войс“ преди двадесет години. Обявата била подадена от Нанси Вебер, начинаеща тридесетгодишна писателка, която искала да напише романа си на тази тема, след като преживее приключението „нанасяне“ в чужда кожа в действителност.
Тази на пръв поглед налудна идея се е въртяла в много глави. Често искаме да се поставим на мястото на друг, да проверим прага на собствените си възможности, способности, таланти. Често не харесваме живота си, плод на такива и такива обстоятелства. Често си мечтаем да подредим нещата в друг ред, ако можехме да се прераждаме, да започнем отново…
Нанси Вебер преди всичко е искала да си даде отговор на въпроса какво определя нашата индивидуалност, идентичност. И за да го направи по-добре, се решила на този необикновен експеримент. Сменила живота си с друга жена. Само за един месец. Но затова пък напълно. Жилище, работа, мъже, приятели, роднини, навици, възгледи, предпочитания.
Появили се много кандидатки. Накрая останала Джейн – социоложка, терапевтка, радикална феминистка. Не употребявала дезодорант, не почиствала космите на краката си, обличала се в стила на младата Голда Меир. С нея решила да се смени богатата, елегантна, добре поддържана и разглезена от мъжко внимание Нанси Вебер. Договорили се да попълнят дневниците си прецизно: списък с телефони, адреси, важни подробности, които да улеснят „смяната на кожите“. Подписали протокол за подялба на евентуалните приходи от продажбата на книгата, която ще опише техния опит. Направили послание до приятелите и близките си: „Тази замяна ще бъде истинска. Молим ви да вземете участие в нея. Правилата са прости. Обръщайте се към всяка от нас с името на другата, приемайте ни сериозно, такива, каквито ни познавате, и знайте, че ще положим всички усилия, за да бъдем за вас старата Нанси, старата Джейн. Искаме да докажем, че човек може да бъда такъв, какъвто му се харесва да бъде, достатъчно е да си даде сметка за тази свобода. Желаем на всички, включително и на себе си, приятно забавление. Надяваме се, че ще се включите в играта“.
НЕУДОБСТВАТА НА ЧУЖДАТА КОЖА
Нанси всъщност съзнавала, че всичко това не е толкова просто, както изглежда – смяната не засяга само две живи същества, а нарисуваната в представите действителност започва да се измъква изпод контрол. Не всички участници в играта искат наистина да играят натрапените им роли. Освен това се оказало, че въпреки дългите приготовления, двете дами разполагат с недостатъчно количество деликатна информация една за друга, което усложнило немалко живота им, особено в интимните ситуации. И двете започнали лека полека да манкират, да огъват рамките на собствените си портрети, да заобикалят правилата на играта. И всичко това под напора на вътрешния стремеж да бъдат пак каквито са. Животът на заем, на тази другата, ставал все по-тежък кръст за носене. Назрявали и се трупали упреци, претенции, обвинения. Набъбвало истинско огорчение. И така се стигнало до преждевременно прекъсване на експеримента, който продължил само 8 дни.
КАРТИНАТА СЛЕД БИТКАТА
Погледнато от очите на две така различни жени, които не си приличат по манталитет, възгледи, вкусове, стил на живот, житейска философия, тя е просто хоатична ма-цаница с блясъци и сенки, неразгадаема, абстрактна. Как са се чувствували Нанси и Джейн? Докато едната, примерно се забавлявала криво ляво, другата балансирала на ръба на хаоса и умопомрачението. И двете се чувствували разстроени, обидени, излъгани, манипулирани…
Можело ли експериментът да протече по друг начин? Не е ли трябвало да се направят предварително психологични тестове? Дали не е грешка самото хрумване? Имам ли е този експеримент и най-малкият шанс за успех при определени условия? Имала ли е Нанси морално право да осъществи личното си хрумване, когато цената не се плаща само от нея?
Питанките могат да се поставят без край. И всъщност това е най-голямата заслуга на излязлата необикновена книга-документ. Защото ни кара да се замислим над неща, с които обикновено не пълним главите си. Тази смяна не „разголва“ само участничките в играта, но и всички, които са разбрали за нея. И ни напомня колко силно сме обвързани със себе си, колко сме зависими от навиците, от предметите и нещата, които не само ни обграждат, но и представляват част от нас самите, от нашата вътрешна природа. Ако изхвърлим всичко това от нас, може да се окаже, че сме загубили идентичността си, може да изпаднем в криза от тази загуба.
Книгата на Нанси Вебер е документ за измъчващите ни противоречия – мятаме се между изкушението да бъдем открити и откровени, и страха от последствията. Всъщност всички ние през целия си живот играем различни игри и включваме в тях и околните, без да проявим истинско разбиране към другия човек.
Обикновено всичко донагласяме, приспособяваме към собствените си образци, а те всъщност слагат границите на толерантността ни. Дискредитираме, омаловажаваме или унищожаваме всичко, което се различава от нашия начин на мислене и стил на живот.
Джейн не става Нанси, не успява да почувства вкус на нейния живот. Тя само анализира собствената си представа за нея, насилвайки или свободно интерпретирайки факти, думи, поведенчески реакции.
Онова, което събужда силна съпротива срещу този експеримент, е крайната му цел – да се манипулира живот на друг човек за егоистични творчески нужди. Много известни интелектуалци дават своята категорична оценка „глупаво и недопустимо“.
Едва ли можем да бъдем толкова жестоки, след като контрактът между двете жени е бил доброволен. Така или иначе, резултатът е принос към човешкия опит. Значи не можем да избягаме от себе си и да приемем наготово друга идентичност. Защото знанието само за себе си никога няма достатъчно житейска тежест, докато не се подкрепи от практиката, от опита.
Теоретично знаем кои сме, знаем също, че не можем да прескочим бариерата на екзистенциалната самота, но от време на време се опитваме да се уверим в това. Даже когато опитът граничи с абсурда, с безумието.

И вашият мъж ли е вълк в овча кожа. Все по-чести са насилията върху жената и не малко от нас мълчаливо страдат.
„Може би не трябва да говоря за тези неща“. В гласа на Джили се усети колебанието й. „Всъщност Алекс никога не ме е ударил“.
Джили е на тридесет години и е на отговорна и добре платена работа. Сама потърси консултацията, преценила, че семейните й отношения са дълбоко разстроени. Омъжена е за Алекс от пет години и макар че той никога не я посягал да я удари, тя е много смутена и нещастна от честите промени в поведение му. Обикновено бил мил и внимателен, но понякога изпадал в странни пристъпи на ярост. Често я критикувал с дълбоко унижаваща я насмешливост или съвсем неоснователно я ревнувал.
Малко хора знаят, че тези вербални изблици на ярост лесно могат да преминат във физическо насилие. Статистическите данни за Англия сочат, че една жена на всеки четири жени е подложена на физическо малтретиране. Всяка седмица над хиляда жени търсят помощ от полицията, а при убийствата – 18% от жертвите са жени, убити от мъжете си.
Партньорът на Джили може и да не я е бил досега, но моделът на поведението му показва, че твърде лесно може да се случи това. Когато Джили за първи път дойде при мен и аз я помолих да ми опише Алекс, непосредствения й отговор бе: „О, той е така обаятелен. Всички го харесват и казват, че е много мил.“
„Обаятелен“ като дума, употребена от малтретирана жена, звучи твърде странно, но много жени са ми казвали, че в началото мъжете им са били внимателни, мили и романтични. По-късно, когато жените изцяло изпаднат под властта им, нещата започват да се променят. Партньорът на Джили беше именно в този стадий, проявявайки първите симптоми на синдрома „Обаятелният тип мъже.“
Алекс бе за Джили мъжът, за когото бе мечтала. Висок и красив, една обаятелна личност. Когато се свързала с него, не можела просто да повярва на късмета си. Като много други жени, преживели обгръщащото ги внимание на обаятелните мъже, Джили си мислела, че Алекс просто предусеща всяко нейно настроение и нужда. Освен че й носел цветя и й пишел любовни писма, той я обгръщал с грижи и помагал в къщната работа.
Когато заживели заедно, Джили била безкрайно щастлива. Тя била изключителна личност, уверена в себе си и професионалните си възможности, добре справяща се в живота. Година по-късно настъпила видима промяна -станала напрегната.отпаднала и нервна. Едва се справяла с работата си, прекъснала връзките си със света. Приятелките й вече не я търсели, а със семейството си преустановила всякакви контакти.
Какво се беше случило? Джили ми разказа за един от първите инциденти:
„Алекс бе поканен на едно мъжко парти, а аз реших да отида с приятелки на кино. Когато му казах къде съм ходила, той избухна. Разкрещя се и ми заяви, че не трябвало да ходя без него. Много се обърках от реакцията му. Никога преди не бях го виждала така ядосан. Цялата се разтреперих. Едва можах да промълвя някакво извинение с надеждата, че ще се успокои.“ В следващия миг той започнал да я моли да му прости. Това така я успокоило, че се опитала да не мисли повече за случилото, с надеждата, че никога повече няма да се повтори.
За нещастие се повторило. Алекс ставал все по-изискващ и по-ревнив. Постоянно се обаждал в службата й да проверява дали е там. Ако случайно се приберяла с известно закъснение, следвали безброй въпроси. Къде е била? С кого се е видяла? Тя го убеждавала, че няма никой друг, но той дори не я слушал. Започнал да я злепоставя пред хората, като правел язвителни подмятания относно работата й или относно външния й вид. А после вкъщи продължавал да я критикува. „Винаги преди ме хвалеше затова как прецизно водя сметките – оплака ми се Джили, – но един ден откри дребна грешка и започна непрекъснато да ми я натяква.“
Като повечето от „Обаятелният тип мъже“ и Алекс притежавал безпогрешен нюх и я атакувал там, където била най-ранима.
Постепенно Джили загубила всичките си приятелки. Когато за първи път ги поканила вкъщи, Алекс се нацупил и отказал да се появи. Това смутило всички и те започнали все по-рядко да я посещават. Същото станало и с родителите й. Винаги когато идвали да я видят, подчертано лошото настроение на Алекс, нагнетявало атмосферата. А когато Джили искала да ги посети, Алекс категорично и
заявил, че е много по-важно да бъде при него. Забелязала също, че когато е болна, той не бил вече така внимателен и грижлив, както преди, а се суетял наоколо съвсем индиферентно. Когато обаче той се разболеел, изисквал цялото й съчувствие и грижи, дори смятал, че не трябва да ходи на работа и да остане при него.
Джили не била пасивна, постарала се да изяснят с Алекс нещата, но при тези спорове той винаги печелел и така извъртал всичко, че Джили приемала неговата гледна точка. Изтормозвал я жестоко и тя се предавала. Започнала да разбира как „Обаятелният тип мъже“ постепенно овладяват жените си с перфидния и систематичен тормоз, който обикновено ставал все по-силен и все по-чест. Била много объркана. Веднъж при подобен инцидент си събрала багажа с намерение да го напусне. Алекс обаче действал бързо. Веднага доставил два билета за Париж, където навремето били прекарали медения си месец. Заявил, че никога не е искал да я нарани. Увещавал я, че те са създадени един за друг и че никога не трябва да се разделят. За Джили това помирение било желано, било й по-лесно да го приеме, отколкото да посрещне драстичната промяна в живота си при една раздяла.
„Обаятелният тип мъже“ внушават на жените си, че доброто време ще продължава и че другото е случаен инцидент. Но човек от този тип е така непредвидим, че жените никога не знаят кога и за какво отново може да избухне в яростен пристъп. Джили се стараела да избягва всичко, което би могло да го ядоса, но въпреки цялото си старание, Алекс без друго намирал някаква грешка.
Колегите й започнали да забелязват, че Джили често изглежда уморена и раздразнителна, но и за миг не им минало през ум, че причината може да бъде Алекс. Този Алекс, който те познавали от едната му страна – милият, сърдечен, очарователен мъж, идващ понякога в офиса на жена си.
Джили инстинктивно бе усетила, че не трябва да споделя тревогите си с никого, особено пък с хора, които познават Алекс. Положително те щяха да решат, че тя несправедливо обвинява този мил и добронамерен мъж. А той така винаги извъртал нещата, че тя се чувствала виновна и поемала върху себе си отговорността за това, което става между тях. И тя бе решила да мълчи.
Жените, които живеят с „Обаятелният тип мъже“ често се чувстват откъснати от света и поемат върху себе си вината за всеки станал скандал. Алекс толкова често бе казвал на Джили, че е глупава, че тя почти го бе повярвала. Самочувствието й рязко бе паднало. И макар че бе страдала твърде много, когато за първи път дойде на консултация, беше й някак трудно да си спомни за „лошото време“. Когато върху една жена непрекъснато се издевателства, дори сексуално и физически, тя е склонна често напълно да го отрича, за нея това е единственият начин на борба.
Миналия месец Алекс за първи път ударил Джили. Извинението му за това насилие било, че има напрежения в работата (нима и Джили не е имала, но и за миг не е помислила да го удари). Няколко дни след това тя го напуснала. Към емоционалното напрежение от раздялата се прибавили и неприятностите по разпределението на имуществата и ипотеката. Но Джили вече бе разбрала, че Алекс никога няма да се промени. Тъгуваше по „добрите времена“, които бяха преживели заедно, но бе разбрала, че след прекарания тормоз, никога вече няма да бъде същата, както преди.
Понякога и най-обаятелните мъже могат да причинят физически травми. Видяла съм жени, претърпели тежки наранявания – мъж напръскал с газ от запалка жена си и го запалил, а друг – натикал във вагината на жена си счупена бутилка.
Когато жените потърсят помощ, едно от първите неща, които се опитвам да им обясня е, че насилието е престъпление и те не трябва да го понасят. И още, че много жени страдат от същото и те не са единствените. Опитвам се да им внуша, че не трябва да поемат върху себе си вината за това насилие, че за него отговорност носят единствено мъжете им. Най-важното нещо е да се измъкнат от изолацията и да разискват проблема си с някого, защото ако продължават да отричат проблема си, никога няма да го разрешат. Въпросът за това дали да останат или да напуснат мъжете си може да се разреши и по-късно. Опитвам се и да ги окуражавам да повдигнат самочувствието си като се насочат към задоволяването на собствените си нужди и желания, колкото и дребни да са те, като например връзка с нови хора. Самочувствието им може да се възвърне, ако започнат да правят сами, без участието на своя партньор, различни неща. Разширяването на интересите им, може да бъде първата стъпка към подобрение на живота им.
Не всички мъже бият жените си и не всички обаятелни мъже са насилници. Това че между партньорите някога възникне скандал не значи още насилие. Но когато един мъж с определено поведение систематично и целенасочено измъчва и наказва жена си, то вече е малтретиране. Дълги години сме живели в едно общество, което е подхранвало идеята за „идеалния мъж“, за Прекрасния принц, за романтичната ни представа, че любовта побеждава всичко. Обаятелните мъже са именно тези, които най-добре използват това. В миналото много жени са се отказвали от професията си и са се подчинявали. За да се справим с тази ситуация, всички – и жените и мъжете, трябва да отхвърлят традиционно становище и неговия постулат, че мъжът стои на първо място.
КАКВИ СА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИТЕ СИГНАЛИ ЗА ПОТЕНЦИАЛНИЯ НАСИЛНИК?
• Той е традиционалист.
• Свръх ревнив и властен.
• С мило и приятно държание сред хората и съвсем друг, когато сте сами.
• Държи се като диктатор – държи ви сметка за всичко, следи ви и обсебва живота ви.
• Взема решения вместо вас и ви прави зависима от него.
• Вини другите за собствените си неудачи.
• Твърди, че вие сте виновна за неговото поведение.
• Постоянно критикува поведението, облеклото, родителите и приятелките ви.
• Убеден е, че вие трябва безотказно да задоволявате неговите емоционални нужди, но не обръща внимание на вашите.
• Има непредсказуемо, детинско, нарцистично поведение.
КАКВИ СА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, ЧЕ СТЕ МАЛТРЕТИРАНА?
• Чувството ви, че сте задължена да промените поведението си, защото се страхувате от партньора си.
• Да казвате винаги полуистини, за да не го ядосате.
• Да се съгласявате винаги с него, за да има мир.
• Да спрете контактите си с родителите и приятелките си.
*Да не сте сигурна в правотата на вашите преценки.
• Да се страхувате да разисквате паричните си проблеми.
• Винаги да поставяте неговите нужди над своите.
• Да смятате, че винаги вие сте виновна за скандалите вкъщи.
• Да се чувствате под негов контрол и власт.
КАКВО МЯСТО ЗАЕМАТ МЪЖЕТЕ НА ПРЕУСПЯВАЩИТЕ ЖЕНИ
Все по-лесно вече се намират мъже, които крачат в такт с кариерата на жена си, – които не се боят от факта, че заплатата на съпругата, им е по-висока от тяхната. Съвременните жени правят блестяща кариера, както никога досега. Прогресът е повсеместен – на всяко ниво, във всеки клон на индустрията. Броят на жени, заемащи високи постове се увеличи значително през последните двадесет години, особено в последните десет, а през изтеклите дванадесет месеца, общо взето жените мениджъри са с по-високи заплати от колегите си мъже.
Разбира се, че успех не значи само това , което постигаш в работата си. Жените имат право на своите връзки приятелства, така както и на равенство и свобода. Все пак, много жени се боят, че ако успяват, ще бъдат обречени да живеят сами. Някои от тях, стигнали вече върха, разбират, че успехът им респектира мъжете и ги затруднява в непосредственото им отношение към тях. „Ако правят това – казва известната писателка на бестселъри Пати Дейвис, дъщеря на Роналд Рейгън, – то е погрешно. Например с мен мъжете обичат да излизат, привлечени от силния ми характер. Но аз все пак копнея да намеря мъж, който да не ме третира като майка.“
Друг проблем от вашия успех, който възниква пред мъжа, освен ревността към вашите колеги, е обидата от това, че нямате достатъчно време за него. Една успяваща“ жена все още тревожи някои мъже. Те са научени да се състезават само с мъже, затова при една преуспяваща жена изпитат чувството, че губят.
Това чувство наранява дълбоко гордостта на мъжкото Аз. За разлика от прогреса, направен от жените в последните две десетилетия, мъжете много малко са спечелили и много повече са загубили. „Територията, която завладяхме – казва една юристката, – без съмнение е измъкната от тяхната.“ Жените пробиват във всички области, от шампионки в международните шах турнири до църквата. Но тези им постижения рядко са предмет на разискване или признание от мъжете. „Проблемът за мъжествеността днес се състои в това, че мъжете отказват да приемат неговото съществуване – казва психотерапевтът Адъм Джъкс.
- Но ако мъжете не разискват това, текущите статистики говорят вместо тях и ни дават твърде интересни данни. Мъжете са загубили спокойствието си в брака, което бащите им са смятали за полагащо им се. Първият брак средно статистично трае по-малко от десет години, за втория – това време е седем години. Даже когато мъжете са инициаторите за развода, проучванията показват, че по-късно 50 процента от тях съжаляват, че са напуснали съпругите си. При жените този процент е 25%“.
Друга важна сфера, където мъжкото самочувствие е сериозно накърнено, е страхът от загубата на работа и с това възможностите си за успех.
Загубата на работата и личната сигурност е страшен удар за мъжкото самочувствието. „Във всяка кръчма, клуб или работно място има известно число мъже неудачници. Мъжете не трябва да бъдат изхвърляни – както откровено казваше един разведен не по свое желание съпруг, – и някак по-скрито от преди да търсят връзки и да установяват някакви отношения. Не бъдете изненадани от това, че общо взето такива мъже са твърде предпазливи, за да се ангажират с някоя жена, особено пък с някоя преуспяваща“.
Трябва да приемем, че ако искаме да се изкачваме нагоре, да бързаме в това, да се откъсваме напред, то няма да оставим след себе си само нашите не така амбициозни сестри, но покрай пътя ни ще останат и много мъже. До тук добре, защото много от тях не търсят хвърчащите нависоко жени, а и жените не гледат да намерят някой обикновен мъж за женене. Едно изследване относно каква професия (кариера) мъжете предпочитат да има бъдещата им съпруга показва, че на първо място това са стюардесите, следвани от медицинските сестри. „Й двете професии са в служба на хората – остроумно отбелязва антропологът Дезмънд Морис, – и при двете на първо място е грижата и храненето, чиста проба мъжка митология“.
Все пак не всички мъже са Фред Флинстон. Освен това не ви трябват сто, а само един. Все още има жени със здрав разум и мъже, които биха ги разбрали и те се търсят един друг. „Трябваха ми петнадесет години, за да намеря Сара – казва тридесет и осемгодишен, шеф на рекламна агенция. – Търсех някоя блестяща, дори огнена жена, с достатъчно остър език и мозък в главата си. Трябваше да мина през много други, преди да я намеря.“
Ако вие мислите за неприятните неща в отношенията си с не толкова очарователни мъже, не забравяйте, че има други, за които това не е проблем. Например, парите. Досега сме мислили, че мъжът не желае жена му да печели повече от него. Но в действителност това не е вярно. Съществува едно просто правило: „Може ли да се справи с парите ви? Ще откаже ли шампанско, ако знае, че е за ваша сметка? Или ако предложите да прекарате уикенда в Париж, ще се съгласи ли или ще откаже?“
Проблемът за установяването на взаимоотношенията между двама преуспяващи хора не зависи само от мъжа. Има много изисквания и към жената – в края на краищата затова й се плаща. Може да сте имала най-прекрасната и вълнуваща нощ в събота вечер с някой нов обожател. Ако дойдете обаче на следната сутрин само час след това блаженство, няма да намерите нищо друго освен закуската и вестниците му. Това е в реда на нещата. При мъжете това противоречие е естествено. Опитайте се да разберете дали вашият избраник ви приема с двете ви страни – личната и професионалната.
Една от грешките, които успяващите жени понякога правят е да търсят също така преуспяващ мъж. Не сме склони да се спираме на мъже, които са извън нашия ранг по възраст, опит или доходи. Ако вие печелите годишно 30 000 или 40 000 долара това не значи, че не трябва да обръщате внимание на мъже с по-нисък доход. Вие печелите добре, той може би е блестящ в друга област. Гледайте на потенциалния си любим като на човешко същество, а не като на натъпкан с пари портфейл и не използвайте способността му да печели за още едно доказателство на вашия статус и успех.
Често при среща с нов мъж успяващите жени не са склонни да се откажат от току що придобитата си власт. Поради това твърде малка е вероятността да срещнат подходящия им мъж на работното си място, където те действат делово и професионално. Трябва това да е някой специален мъж, който да си падне по красивите ви трапчинки, след като дълго сте обсъждали от игла до конец някакъв финансов отчет. Не трябва да се извинявате за своя успех. Трябва да бъдете достатъчно силна да повярвате, че когато намерите търсения мъж спокойно можете да се отпуснете и това няма да навреди на вашите стремежи и цели. Много от нас са възпитани по модела на взаимоотношенията на нашите родители, а в него доминира ролята на мъжа. Не може да се отрече, че много трудно е да се разделят нещата на „негови“ и „нейни“. Мъже, чиито бащи описват жените си като „моята светска секретарка“, сега сами участват в безброй конференции с някоя жена, която вече не играе помощна роля, а е втори пилот на свръхмощен съвременен самолет.
Мъжете започнаха да се променят и то много бързо. Все повече и повече са тези, които могат да ни излязат на глава, а не да ни смачкват.
И така къде са мъжете за преуспяващите жени? Престанете да питате – те са навсякъде! Намирането на свръх-специалния човек не иска само време, но и емоционална зрялост. Не се тревожете, ако не го имате в ръцете си на вашия двадесет и шести рожден ден. Шансовете за.успешния ви избор стават все по-големи с изчакването. И второ – не смъквайте летвата надолу. Не се задоволявайте с по-малко никога не си заслужава!
Трябва открито да му кажете какво искате. Най-важното е то да бъде реалистично. Това сте вие самата,това е вашият живот, това е, което желаете. Отърсете се от фантазиите на Пепеляшка. Тази стара приказка за мъжа, който ви закриля, храни и ръководи, е отживелица. Вие не се нуждаете нито от успеха му, нито от парите му – имате си достатъчно свои. Искате някой, когото да обичате и който да ви обича такава, каквато сте. Някой, който да ви стане истински другар в живота, на когото безрезервно да разчитате.
Спрете да се оглеждате! Сърцето ви няма да бъде озарено в това непрестанно дирене на специалния мъж. Отворете очите си и огледайте мъжете около вас – по магазините, по стадионите, из автобусите. Добри мъже има навсякъде – отпуснете се и оставете някой да падне в скута ви. Или ако търсите, търсете някой за приятел, не за любовник. Учудващо е, но понякога най-добрият приятел става най-обичаният от вас мъж.
Тъй като жените преуспяват много повече от преди, очакванията им за мъжете стават по-високи. Но даже и да владеем света, все пак първото и най-същественото е, че сме жени. Това, което най-много желаем е любовта и уникалното преживяване на близост и дълготрайна свързаност с онзи специален човек, единственият сред един милион мъже. Това не е само мечта. Погледнете около вас и ще намерите такива щастливи жени, чиято мечта е станала действителност. Да, той съществува. Мъжът, който ще приеме вашия успех, така като приема луничките ви или страха ви от паяци. И той ви търси, защото пътят е двупосочен. Имаме нужда от помощта на подходящия ни мъж, с когото да създадем онази най-добра връзка, в която ще има място.да бъдем силни и все пак зависими един от друг и място да бъдем свободни.
Ан Ленъкс, певица:
Имам прекрасен брак, най-добрият човек на света е мой съпруг. Ако го нямах, не зная къде бих била. Той е най-важният човек в моя живот.
Лиз МакКолън – атлетка, бягане маратон:
Моят съпруг активно ми помага. Той е мой треньор. Ние се редуваме в грижите си за нашата дъщеря. Той идва с мен навсякъде, където и да се състезавам.
Д-р Джейн Съмървил – кардиолог:
Моят съпруг, благодарение на високата си интелигентност, създава емоционалната стабилност, спокойствието и сигурността в нашия дом. Сама нямаше да мога да се справя в тази доминирана от мъжете професия. Той е принцът -рядък за намиране и достоен за ценене.
Анна Мейси, актриса:
Имам един невероятно подкрепящ ме партньор. Той ме спаси от много страхове, които имах в живота. Имах успехи и без него, но откакто е до мен всичко става много по-лесно и по-приятно. Осмелявам се да поема по-големи рискове в професията си, като знам, че е зад гърба ми и винаги е там.
Ема Никълсън, член на Парламента:
Моят съпруг е солта и пипера на живота ми. Той ми помага да виждам работата си в перспектива. Може би щях да бъда, където съм и без него, но това нямаше да ми достави такова удоволствие.

Всеки път когато се влюбя, ставам съвсем безволева. Ето защо реших да сложа край на всичко.
В последната година напълно се затворих в себе си. Няма как да достигнете до мен. Престанах да се гримирам, дори и за да прикривам ужасните тъмни кръгове под очите си, които карат хората да ме отбягват.
Всяка сутрин се обличам в чисти дрехи, без да ме е грижа дали съм спретната или не. Скоро си купих чифт шарени панталони, подходящи за домакиня от крайните квартали, която се грижи за много деца и ненавижда съпруга си. И постоянно съм облечена в тях.
Сядам, вземам си питието и хич не ме е грижа за теглото ми. Изобщо не се меря, ям си бисквити и съм напълно затворена за света.
Такава съм, защото много пъти съм преживяла тежки разочарования. Най-напред ми трябваха цели две години, за да скъсам връзката си с една отрепка, в която бях влюбена. Следващото ми гадже боледуваше от маниакално депресивна псцхоза и накрая се наложи да викам полиция. След това се появи един мъж, който предпочете пред мен друга жена от по-добро семейство и с по-големи цици. Влюбена бях и в друг, който пък ме напусна заради една хлапачка от азиатските страни. Тогава започнах да се тъпча с шоколад.
Не ми казвайте, че аз съм си виновна. Аз го знам. Избирам винаги лоши партньори. Избирам момчета, които са неверни, или такива, които са почти криминални типове. Ако щете или мъже егоисти, или мъже бохеми. Имах си своите проблеми и всеки ден се упреквах, че съм страхотен идиот, или по-скоро го правех, докато се затворих напълно в себе си. Тези проклети мои раздели! Повечето от нашите травми са от детството ни, но разочарованието от раздялата е травма на по-късна възраст. Когато някой не те обича достатъчно, ти си наранен и унизен. Ако продължаваш да си мислиш така, значи го очакваш, а очакваш ли го, то ще ти се случи.
Тези раздели ме тласнаха към мисълта никога да не се захващам отново. За вас обаче не е късно. Ще ви кажа някои неща, които научих. Може би те ще ви помогнат да установите връзки, от които не бихте се разочаровали.
Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към своето детство. Ако не го направите ще повтаряте непрекъснато едни и същи грешки.
Всеки от нас е израснал в своеобразни условия. Аз имах майка, която казваше, че ме обича, но тя дори не ме приемаше такава, каквато съм. Правеше всичко възможно, за да потиска развитието на личността ми. Харесвах се с дълга коса, а тя ме принуждаваше да я режа късо. Изхвърляше дрехите, които обожавах и ми купуваше рокли, с които изглеждах отвратително. Така се научих добре да се прикривам. Имах обаятелен и умеещ да се владее баща, който изчезваше, щом нещата тръгнеха на зле. Нали сега не сте изненадани от това, че винаги ме привличаха очарователни нарцистични мъже, които не могат да обичат никога никого и винаги изчезват? Всеки път, когато се влюбвах, сякаш се обезличавах и ставах напълно безволева.
Избираме си партньори, които сякаш отразяват съдбата на семейството ни. Ако майка ни не ни е обичала, избираме някой, приличащ на нея и със зъби и нокти се опитваме нещата да вървят по-добре. Но това никога няма да стане. Няма начин да се върнете отново у дома.
Преди да се свържете с някого, проучете добре семейната си история. Спомнете си как сте се чувствали с родителите си. Дори и най-нестабилните семейства имат някои хубави дни. Постарайте се да намерите някой, който да ви напомня за тези хубави дни, с когото да се чувствате щастлива и обичана и пълна с истински надежди – не малки, глупави и безсмислени.
Стойте настрана от този, който ви кара да чувствате, че ако само отслабнете с няколко килограма и притежавате по-луксозна кола, всичко ще върви по мед и масло. Изискванията му непрекъснато ще растат и вие никога няма да успеете да ги задоволите. Не ме разбирайте погрешно. Ако вашият любим ви посъветва да не си създавате илюзии, когато става въпрос за нещо много важно, то понякога се опитайте да спрете, защото може би е прав. Това ми напомня и за друго.
Отношенията между двама души могат да вървят гладко само ако сте достатъчно смела да приемате и своите грешки. Ако непрестанно сте в положение на отбрана, ще останете изолирана и самотна. За да разберете дали това е ваша грешка, препоръчвам ви един прост тест.
Ако мислите, че винаги вие сте виновната, то обикновено това не е така. Ако пък мислите, че за всичко другия е виновен, то най-вероятно вината е ваша.
Приятелката ми Клео винаги приемаше, че за всичко тя е виновната. Веднъж ми услужи с колата си за една седмица и щом я подкарах, блъснах я и счупих предния й фар.
„Съжалявам – каза ми Клео. – Аз толкова пъти ти казах да не би да я повредиш и с това съм те напрегнала“.
Всички ние много харесвахме гаджето на Клео. Беше голям чаровник. Бяхме просто потресени, когато научихме, че имал още две любовници. И на трите бе подарил един и същ подарък – по една огърлица, а междувременно телефонните им сметки бяха хвръкнали нагоре от разговорите му с друго момиче в Австралия.
Клео обвиняваше себе си. „Ако бях по-млада и бях по-мила с него може би щеше да ме обикне“ – повтаряше непрекъснато тя.
Любимият на Клео пък се чувства самотен и потиснат, защото винаги всички са били много снизходителни към него. Внушава си, че всичките му момичета са го изиграли и са го изоставили. Спрете за миг! Може би тези мои минали раздели не са само по моя вина. Около нас все още има много мъже, които се страхуват от ангажимент, от изневяра и от какво ли не още.
Може би трябва да накълцам на парчета грозните си панталони, да престана да се тъпча с бисквити, да си сложа малко прикриващ грим и пак да опитам. Може би същественото в живота е да не спираш, да вървиш напред, да си разбиваш главата в стената, докато сполучиш.
Е, добре! Ще опитам пак. Ще направя нещо свръх сили. Но този следващ път, ще нося със себе си оръжие.