Всичко за жената

Възрастта след 50 години изисква особени козметични грижи. В този период започва вече и естественото остаряване. В кожата настъпват не само фини повърхностни промени, но и по-дълбоки. Половите жлези намаляват отделянето на хормони. Обмяната на веществата в организма се понижава. Някои органи и системи започват да атрофират. В кожата настъпват също необратими процеси, затова и грижите за нея са по-специални.
Поради отслабналата дейност на мастните жлези кожата става много суха и се нуждае от допълнително омазняване – мазни кремове, маслени маски, изтриване с прясно мляко и др.
Употребата на пудрите, особено на сухи пудри, се намалява до минимум, защото те още повече изсушават и без това сухата кожа.
Против намалената еластичност се препоръчва лек и повърхностен масаж. Енергичният и дълбок масаж задълбочава и увеличава браздите и бръчките.
Прекаленото гримиране на лицето трябва да се избягва, защото уврежда кожата. Лек грим може да се полага, особено при специални случаи – за театър, опера, концерт и др.
При силно изразени кожни гънки, бръчки или дефекти, възглавнички под очите и др. може да се обърнете към специалист по пластична хирургия. Ефектът от пластичните операции обаче в тази възраст не е много траен.
От пластичните операции не може да се очаква подмладяване. Те могат само да подобрят външния вид на жената. Неестествен е стремежът у някои жени да приличат на 30-годишни, когато вече са надхвърлили 60 години. Всяка възраст има своята красота. И ако е необходимо да полагате козметични грижи, целта е да запазите по възможност добър и естествен за възрастта ви вид на лицето.

Защо мъжете са облагодетелствани? Защото най-дълбоките бръчки у жената са по лицето й.
- В тази стая има 25 жени и 50 козметични операции – казва Пати.
Бяхме се събрали на барбекю на брега на океана. Оказа се, че много от присъстващите жени изобщо не хапнаха нищо. Мъжете щастливо се тъпчеха с месо и картофена салата. Някои от тях изглеждаха добре, други имаха кореми като делви. Не зная какво таят мъжете в дълбоките тъмни кътчета на своята душа, но даже и най-дебелите изглеждаха невероятно доволни от себе си.
Жените изглеждаха лукави и мършави, с жилави мускули и съмнителни гърди. Но най-смущаващи бяха лицата им. Една от тях, съпруга на пенсиониран адвокат,изглеждаше от далеч като весела гимназистка. Беше хубавичка с неимоверно къса пола и безсрамно блестяща руса коса. Но когато я погледнах по от близо видях прорязаната й от бръчки горна уста и опънатата й като барабан лицева кожа.
Друга от тях пък, известна знаменитост, приличаше на скелет със замръзналото си в гримаса лице, а до нея прочута актриса се бе снабдила със съвсем нова брадичка. От далеч те изглеждаха като млади и хубави момичета, но когато човек се взреше в тях установяваше, че са поне на петдесет, а някои и на шестдесет години.
- Господи, едно списание съобщава, че съм на 38 години! – вайкаше се една киноартистка. – Мислите ли , че някой го е чел? Може би никой няма да го забележи! Нали се сещате какво би означавало това? Том Круз вече няма да работи с мен, и Денис Куайд вече няма да ме иска.
- Е все пак остава Мел Гибсън – успокояваше я приятелката й. – А на колко години е Голди?
- Онзи ден се обадих на моя импресарио – продължи киноартистката, – и го попитах как стана така, че никой вече не ми предлага участие в някой приличен филм. И знаеш ли какво ми отговори? Каза ми: “ Вече сте твърде стара“. – И какво трябва да сторя, да се самоубия ли?
- Предполагам, да – отвърна приятелката й. Журналистката сложи захарин в капучиното и разсеяно огледа пълния с руси красавици ресторант.
- Ако изглеждаш като тях – каза тя, – ти си значима. Ако не – си незабележима. Съпругът ми се ожени за една такава. Ако си холивудски директор, задължително е да се ожениш повторно за жена поне тридесет години по-млада от теб. Ако си на по-ниска длъжност оженваш се за някое момиченце. Ако си известен артист, жената трябва да бъде супер. Ако сте супер жена трябва да сте невероятно блестяща и да се занимавате с нещо извънредно важно, като да сте продуцент или директор на някоя компания, но също така трябва да умеете да носите елегантната си блузка разкопчана до пъпа. С една дума – трябва да бъдете неповторима.
- Присъствах на връчване наградите на Академията и се възмутих от тези секси момичета – казва една актриса. – Не беше така преди. На тези млади същества им липсва всякакво чувство за собственото им противоречие със системата. Гордеят се с това, че са последен шлагер на деня. И не поглеждат към нас останалите, които вече са стигали дотам и са били използвани докрай. Звучи горчиво, нали?
- Отидох на консултация при пластичен хирург и му казах, че може би трябва нещо да предприема за подпухналите си очи. Предварително си знаех, че ще ми предложи лека корекция на брадичката, попълване на скулите, премахване на малката бучка на носа. Казах му, че публиката харесва лицето ми достатъчно, за да ме предложи за Академичната награда.
- Когато гледате някоя мелодрама – казваше един холивудски директор, – болшинството от жените са с коригирани носове и козметични операции на лицето. Те всичките изглеждат еднакво. Някои жени, като например Виктория Принсипъл, са по-практични, омъжват се за хирург – пластик. Но не трябва да виним жените в Холивуд затова, за тях има толкова малко добри роли.
- Холивудското кино трябва да ни снабдява с моделите за женските роли – казва един телевизионен продуцент. – Как да сме сигурни в себе си, когато сме заобиколени от жени, ужасени от това, че застаряват. Защо винаги се идентифицирате с жените от холивудското кино – продължава той. – Това, което те трябва да правят е да играят ролите на любовници или майки. Но погледнете докъде сме стигнали. Преди жената просто припадаше и биваше спасявана от мъжа. Сега жената току що претърпяла сложна хирургическа операция на сърцето, припада, и тогава пак бива спасена от мъжа. На жените е позволено да съществуват докато стигнат 28 години. След това те или загиват или стават зли.
- Някой ми каза, че новите момчета, поели сега управлението на „Три-Стар“ са спрели снимането на всички филми, в които водещата роля се играе от жени.
- Нима това ви учудва? – попита продуцентът.
- Сега има много повече жени на висши административни длъжности, но вече много по-малко са филмите, предлагащи големи женски роли – казва един директор. – В големите касови филми, най-нашумелите главни роли не са за жени. Сезонът на жените е от октомври в не толкова скъпо струващи филми. Могат да участват разбира се и в завладяващи и печеливши големи продукции. Мерил Стрип се гневи, че не е така добре платена като Джак Никълсън. Тя би искала да играе подобни роли. Но единствената артистка, която може да има тази привилегия е Бет Мидлър.
- То е поради това, че тя не влага сексапил – отвърнах аз. – Може би ако те не ви се натискат, няма да трябва да се отървавате от тях.

Бижутерия от „Хиляда и една нощ“.
„Диамантът е най-добрият приятел на жената“ – пееше Мерлин Монро. А с нея се съгласяват красавиците -легенди, които близо сто години се показват още по-сияйни в бижутата с марка Ван Клиф сие Арпелс.
На ювелирното съвършенство, с което се слави тази фирма, са се радвали звезди от менящите се през десетилетията на нашия век небосклони. Принцесата на Монако Грейс Кели, шахинята на Иран Фарах Диба, Мария Калас, София Лорен, Елизабет Тейлър, Роми Шнайдер, Катрин Деньов, принцеса Каролина. Клиентела така великолепна, както и самата бижутерия.
Съкровищата, минали през ювелирната фирма Ван Клиф сие Арпелс са в мащабите на богатствата от пещерата, която се отваря с ключовата дума: „Сезам. “ (“Хиляда и една нощ“). Изработките с тази марка бележат епоха и етаж в елегантността, във високата мода. Вече трето поколение потомци на основателите на фирмата със седалище площад Вандом, Париж, продължават семейната традиция. Всяка жена може да се види поне на сън в сиянието на тези бижута, да почувства с повече въображение допира до кожата си на луксозно огърлие, пръстен, гривна. Характерен за прочутата фирма е декоративният стил. Използват се предимно редки камъни, изящно обработени.
Вкусовете се менят, но принцесите по родова съдба и тези, които се спотайват във всяка от нас, винаги ще копнеят по сиянията на скъпата бижутерия.
СЕМЕЙНАТА ХАЛКА И БИЗНЕС
Площад Вандом е сърцето на парижкия лукс. Тук се намира хотел „Риц“ и притегля престижна клиентела от цял свят. Именно на този площад през 1906 година ювелирната фирма Ван Клеф сие Арпелс отваря свой магазин в съседство е Лалик, друг известен бижутер.
Съдружниците се обвързват с двойна връзка – семейна и професионална. Сватбената халка предхождала идеята за бизнеса. Когато Естел Арпелс, сестра на Жулиен и Чарлз Арпелс се омъжила за далечния си братовчед Алфред Ван Клиф, родом от Амстердам, до създаването на фирмата оставала само крачка. И така тримата мъже -Жулиел, Чарлз и Алфред били познавачи на благородни камъни и ценители на златарското изкуство. Сключили съюз за бизнес, залагайки и на роднинската карта.
Моментът се оказал изключително подходящ. Франция тогава притегляла с магнита си руската аристокрация. Тук пристигали американки, да пилеят богатствата си, докато попълват гардероба си. В това време на разточителни капризи можело да се видят диаманти в жартиерите на момичетата-танцьорки от легендарното заведение „Максим“, разнежени почитатели хвърляли на артистките от сцената букетчета теменужки, а между дъхавите цветя блещукали рубини. Какви времена!
Ван Клиф сие Арпелс бързо пожънали успехи, славата им се разчува и магазинът спечелил клиенти с дебели портфейли. Трябвало да се разшири, да се вземат още продавачи. В съдружието бил включен и третият брат Арпелс
- Луис, който показал изключителни търговски способности.
Четиримата съдружници решили да оползотворят успеха си и да разширят дейността на фирмата, като отворят филиали извън Париж. Най- привлекателни за тази цел били модните курорти, където отсядал френският елит и каймакът на висшето европейско общество – Довил, Биариц, Виши, Ница, Кан – в тези центрове се „заселила“ разрастващата се и добила завидна слава фирма.
Шумът около бижутерията с тази марка се поддържал и от международните изложения. Фирмата достойно представила страната си по време на Изложението на френското изкуство в Ню Йорк през 1924 г.; година по-късно на Международната изложба на декоративно изкуство в Париж получава Гранд При за комплект с диаманти, рубини, смарагди.
През годините между двете световни войни артистичен директор на фирмата става Рене Пюисант, дъщеря на Естел и Алфред Ван Клиф. Нямала дарба на художник, но затова пък необикновено талантливото й въображение вдъхновило проектирането на великолепни модели. Работела в тандем с художника Рене Сим Лаказ, който пренасял на лист, в рисунка-проект идеите й.
Невероятно е да си представим какво може да се изработи и композира от благородни скъпоценни камъни. Под знака на фирмата излизат оригинални огърлици, колиета, гривни, диадеми, обеци, клипсове, брошки, игли за вратовръзка, часовници-бижута и различни луксозни нещица.
- табакери, пудриери, торбички. Много от тези фантазии приумици се изработвали по специална поръчка на титулувани клиенти, със съответните монограми. Тези уникати лежат сигурно някъде в сейфовете на частни колекции.
Американците били.сред най-преданите клиенти на фирмата, затова Клиф сие Арпелс решават да отворят магазин в Ню Йорк. Но за зла участ денят на откриването му съвпада с големия крах на нюйоркската борса. Наложило се много скоро магазинът да бъде затворен. Но парижките бижутери се връщат в Ню Йорк десет години по-късно. През 1939 г. бил открит магазин на прочутото Пето авеню, по-късно в Палм Бийч и Бевърли Хилс. Най-после американските милионери си имали под ръка френска бижутерия.
Фирмата разширява своите териториални граници и в Европа. Откриват се филиали в Монте Карло, в Женева, отварят се магазини във всички мегаполиси по света. Клиф сие Арпелс били първите големи чуждестранни ювелири, които правят пробив на японския пазар. Днес магазините им са осеели огромни разстояния от Сингапур, през Токио до Рим.
В Париж около салона-ветеран на площад Вандом бил прилепен бутик, който да бъде по вкуса и джоба на не така шеметно богатата клиентела. Там се предлагали вече не толкова претенциозно луксозни неща, а по-достъпни и по-приложими, но отново достойни за възхищение образци на така наречената всекидневна бижутерия.
Дори ако не можем да си позволим гривна от сапфири и диаманти, може да насладим очите си с всички тези чудесии на ювелирното изкуство. На ретроспективната изложба, представяща образци от последните петдесет години, в Музея на модата и костюма в Париж, можело да се видят в цялото им великолепие бижута от частните сбирки и колекциите на фирмата – над 350 образци. Последното дело било с посвещение за юбилея – комплект с рубини и диаманти. Тази изложба била поклон на Париж към големите бижутери, станали символ на парижкия шик.
РЕТРОРАЗХОДКА С МОДАТА
„Бяла“ бижутерия – диаманти и брилянти, закрепени в платина, златна бижутерия, „цветна“, в която сменят местата си рубини, сапфири, диаманти. Изкусна шлифовка, изтънчена линия, прекрасни камъни – всичко това е в диапазона и в характеристиките на фирмата.
Гордост за нея било да предлага на клиентите си уникални скъпоценни камъни. Най-редките образци били от
Африка, Индия, Цейлон. Шефовете на фирмата пътували много по света, за да поддържат класата на красивите скъпоценности.
Какво още ценят клиентите и най-вече клиентките в произведенията на Клиф сие Арпелс. Композиционната хармония и елегантност. Разнообразието, богатият избор на линията – от класическото спокойствие до пищната ефектност.
Бижутерията, както и облеклото, върви (от-до) в пределите на модното. През 20-те „лудите години“ на века, момичетата-хлапачки носели дълъг ред перли и широка гривна, силно геометризирана. Същевременно временно хит в това десетилетие става екзотичната бижутерия. След откриването на гроба на Тутанкамон се инспирира модата на египетските образци, ориентализмът, източните веения, нахлуват също от Япония, Индия, Китай.
Друго характерно течение на това време е натуралистичното – модни са всякакви цветя, листа, пеперуди, птици. Фирмата проявява слабост към този стил – през тридесетте години започнали да се носят върху делнични рокли необикновено ефектни бижута.
Следвоенната „нова вълна“ връща по-спокойния класически дизайн – сдържания и витално натуралистичния, се застъпват непрекъснато в изработките на фирмата.
Един от специалитетите на фирмата е така нареченият „тайнствен обков“. Камъни, впоени в златна мрежа, прилепнали плътно един до друг, така че обковът е почти незабележим. Този патент на Клиф сие Арпелс води началото си от 1934 година и има почитатели и до днес.
Също от тридесетте години води началото си прочутото френско „минодиер“ – златно портмоне-кутийка за луксозните прибори на дамите, далечен роднина на нашите козметични чантички.
Идеята за тази красива глезотия била подхвърлена от американката Флорънс Джей Горд, жена на магната на железниците. Забравила си чантичката и натъпкала дамските си аксеоари в кутия от цигари. Тогава на Алфред Арпелс му хрумнало да замести вечерната чантичка с малка кутийка. Удобно и изискано. Нарекъл тази новост „менодиер“ от едноименния френски глагол, който означава глезя се, кокетирам… в чест на жена си.
Разбира се, тази кутийка, придобила прелестна форма, била изработена от полирано злато, инкрустирана с камъни. В нея имало място за пудриера, червило, руж, цигари, запалка, а даже и за миниатюрен часовник. С тази драгоценна торбичка нямало начин да се разделиш.
Атрактивна новост към края на тридесетте години станала подвижната бижутерия, която се поддава на модификация. Кръстили я с името „паспарту“, което значи, че пасва на всичко.
Това е примерно пружинообразна огърлица във форма; на змия, която може спокойно да се регулира с подвижни клипсове. В зависимост от желанието може да се носи като гривна или колан. Практично, нали?
МАЛЪК ПОДАРЪК ЗА РОЖДЕН ДЕН
Роми Шнайдер предпочела огърлица от бирмански сапфири, „обточени“ от брилянти. София Лорен си избрала висящи обеци със смарагди. Катрин Деньов – колие „Хубавата Елена“, напомнящо златна змия, което носела във филма „Последното метро“. Лиз Тейлър се появила на бала на баронската фамилия Ротшилд с диамантена мрежа на мистериозно слепените си, прибрани на кок коси. Красивите жени заслужават да се показват в този сияен ореол.
Бижутата на парижките ювелири са носени от още много звезди от сцената и екрана – Даниел Дарио, Мартин Карол, Джоан Фонтен, Марлен Дитрих. Украшенията подчертавали със своята красота, женствеността и тоалетите – представете си тези огърлици, хвърлящи брилянтови отблясъци на деколтираната изискана, с красива линия рокля.
Сред клиентите на фирмата били немалко короновани глави, политици, промишлени магнати, финансисти, бизнесмени. Кенеди, Опел, Онасис.
В историята на Клиф сие Арпелс са „записани“ много престижни поръчки. Започнало се от махараджи, които прекарвали почивката си в Довил. По тяхна поръчка фирмата преработвала фамилни скъпоценности. Една от постоянните клиентки била жената на махараджа Барода, която така обичала скъпоценните камъни, че си направила гигантски сейф – гардероб с чекмеджета, в който да съхранява колекцията си. Братята Арпелс често били привиквани в дворцовите й покои, за да оценят новите й придобивки. Фирмата изпълнила за прекрасната индуска много оригинални модели, инспирирани от изкуството на Изтока.
Особено място сред специалните поръчки заема иранският дворец – шахиншахския двор. И така, дело на парижката фирма били скъпоценностите на принцеса Фавзия, дъщеря на египетския крал, преди сватбата през 1939г – с шаха на Иран Реза Пахлави.
Тържествена сватбена бижутерия на Клиф сие Арпелс са носили много дами от кралски фамилии.
Принцеса Фавзия така обожавала вкуса на фирмата, че и след като се омъжила (и след като се развела) пристигала редовно в Париж и се отбивала на площад Вандом. Фирмата я приемала като почетен гост и й дарявала бижута. Каква по-прекрасна реклама от тази да проявиш внимание към техни настоящи или бивши величества.
В легендите останала също короната на третата жена на шаха на Иран – Фарах Диба. Когато родила многоочаквания син- наследник, шахът решил да я възнагради с тържествена коронация за титлата шахиня. За целта поръчал на фирмата да изработи корона. След няколко месеца от високия двор се получило одобрение за изработения проект от тридесетте предложения. Парижките ювелири кръстосали осемдесет пъти до Техеран, за да могат да намерят в съкровищния фонд на банката най-подходящите камъни за короната. Били използвани 1469 диаманти, 36 рубина, 36 смарагда и 105 перли. Централна роля в короната получил 150-каратовият смарагд с необикновено лъчение.
След половин година работа короната била готова. И очаровала всички. Фарах била още по-удивена, че тази пищна корона тежи само 1950 грама и можела без усилие да се регулира. Потекли поръчки от други дворове. В 1956 Кралство Монако направило поръчка във фирмата за сватбен подарък на принцеса Грейс Кели. Ван Клиф сие Арпелс приготвили достоен за притежателката му комплект – колие, гривна и обеци от перли и диаманти. Това било личен подарък на принц Райнер за неговата бъдеща съпруга. След тази поръчка фирмата получила почетната титла „Официален доставчик на кралство Монако“.
Дворът на Монако още много пъти използвал услугите на фирмата. На сватбата на принцеса Каролина, майката се появила с диамантена диадема. На свой ред дъщерята принцеса Каролина често смайвала присъстващите на дворцови балове в Монте Карло с парижката си бижутерия.
Любовната история на крал Едуард VIII с модела Уолис Симпсън, така обвързана с бижутерията на площад Вандом, няма сравнения. Когато през 1934 година след тригодишен роман кралят решил, че ще се ожени за любимата Уолис, й подарил скъпа гривна от Клиф сие Арпелс. Това било началото от дълга серия подаръци.
На четиредесеттгодишния си рожден ден Уолис получила разкошен комплект – колие и обеци от рубини и диаманти в линията „тайнствен обков“. Към това – клипс (с име на екзотичен храст), който можел да служи едновременно за брошка и украшение за косите. След три години мадам Уолис дала колието за преработка – накрая след много пробни приела варианта на плътна плетеница.
Както е известно, любовта взела връх над разума и дълга към сана, крал Едуард VIII абдикира и се оженва за разведената Симпсън през 1937 г. Отсега нататък двамата вече се появяват сред обществото от името на графство Уиндзор.
Графиня Уиндзор не преодолява с годините своята слабост – ексклузивната бижутерия. Не се разделя със скъпия си спомен – гривната на фирмата с надпис “ За нашия съюз. 18.V.37 г.“. Благодарение на нейното ненаситно въображение било сътворено едно от най-оригиналните ювелирни произведения – колие-цип (затворено само в долния край).
Дали чрез огърлица може да се стигне по-лесно до сърцето на любимата? Сигурно е така. Още повече, ако става дума за брилянти и техните благородни събратя. Коя жена ще устои на тази омая?
Историята на Ван Клиф сие Арпелс потвърждава и обратната истина, че мъжът никога не може да устои, да откаже каквото и да е, колкото и да му струва, на жената, която обича. А най-щедрите влюбени не чакат покана. Отварят кутийката с подаръка и си оставят тази награда – да бъдат огрени от блясъка на Нейните очи.