Всичко за жената

Смущенията, които се явяват у жената през пубертетната възраст (половото съзряване), се понасят по-леко поради младостта на организма. Менопаузата (половото изгасване) настъпва в организъм, чиито органи и системи години наред са функционирали и чиято физическа резистентност е намалена. През този период се натрупва подкожна тлъстина, отпускат се мускулите и влакната на съединителната тъкан (увисват гърдите, коремът), увеличават се бръчките и т. н. Появяват се червени петна по лицето – розацея. Поникват косми по лицето (брада, мустаци). Побеляват косите. Променят се носът и ушите поради разширение на хрущялите. Деформират се ставите на ръцете и краката. Загубва се лекотата на походката.
За щастие всички тези изменения през критическата възраст не настъпват едновременно и еднакво бързо при всички жени. С разумен режим на живот и правилни хигиенни и козметични грижи много от тях могат да се избягнат.
Всяка вечер гримът трябва да се снема от лицето със смес от 1/3 прясно краве мляко и 2/3 дестилирана или преварена вода.
Носенето на очила при работа и при силно слънце е необходимо условие за намаляване на бръчките. Веждите и миглите трябва да се решат с четка и често да се намазват с рициново масло.
Важно значение има правилното хранене. Мазнините в храната трябва да се намалят, а млечните произведения да се увеличат.
Голяма е ползата от умерените разходки и туризъм.
Честите, макар и кратки почивки в този период се отразяват благотворно върху външния вид на лицето.
Никотинът и алкохолът ускоряват застаряването на кожата и намаляват еластичността й.
Престоят на силен вятър влошава състоянието на кожата.
Маските от зеленчуци, билки и други увеличават еластичността на кожата. Прилагат се всяка седмица.
Побелелите коси в този период се боядисват.

Възрастта след 50 години изисква особени козметични грижи. В този период започва вече и естественото остаряване. В кожата настъпват не само фини повърхностни промени, но и по-дълбоки. Половите жлези намаляват отделянето на хормони. Обмяната на веществата в организма се понижава. Някои органи и системи започват да атрофират. В кожата настъпват също необратими процеси, затова и грижите за нея са по-специални.
Поради отслабналата дейност на мастните жлези кожата става много суха и се нуждае от допълнително омазняване – мазни кремове, маслени маски, изтриване с прясно мляко и др.
Употребата на пудрите, особено на сухи пудри, се намалява до минимум, защото те още повече изсушават и без това сухата кожа.
Против намалената еластичност се препоръчва лек и повърхностен масаж. Енергичният и дълбок масаж задълбочава и увеличава браздите и бръчките.
Прекаленото гримиране на лицето трябва да се избягва, защото уврежда кожата. Лек грим може да се полага, особено при специални случаи – за театър, опера, концерт и др.
При силно изразени кожни гънки, бръчки или дефекти, възглавнички под очите и др. може да се обърнете към специалист по пластична хирургия. Ефектът от пластичните операции обаче в тази възраст не е много траен.
От пластичните операции не може да се очаква подмладяване. Те могат само да подобрят външния вид на жената. Неестествен е стремежът у някои жени да приличат на 30-годишни, когато вече са надхвърлили 60 години. Всяка възраст има своята красота. И ако е необходимо да полагате козметични грижи, целта е да запазите по възможност добър и естествен за възрастта ви вид на лицето.

Хубавият тъмен тен на кожата се дължи на кожния пигмент меланин. При загуба или намаление на пигмента се получава обезцветяване на кожата. Понякога, макар и рядко, кожният пигмент може да липсва от рождение, напр. у албиносите. Това са хора с бяла кожа, бели коси и червени очи. По-рядко липсата на пигмент от рождение може да засегне само една Ограничена област, например кичур коси на главата. Това се приема като оригинална красота и има жени, които изкуствено изрусяват косите си над челото.
Най-често човек се ражда е нормално оцветена кожа. В някой момент обаче пигментът на кожата се загубва на определени места, без предварително да е имало някакви оплаквания. Появяват се бели петна, известни под името витилиго. Те са с различна форма и големина и са разположени навсякъде по кожата, като понякога са относително симетрични (клепачите на очите, двете китки и т. н.). В действителност като че ли пигментът е избелял и се е натрупал в периферията на бялото петно в здравата кожа, която изглежда по-силно оцветена. Витилигото е неприятен козметичен недостатък, особено ако засяга откритите части на тялото (лице, шия, деколте, ръце и др.) и поради съмнителния успех от лечението му. При едни хора веднъж появилите се бели петна не се изменят с месеци и години, а при други първоначално появилите се бели петна постепенно разрастват и се сливат помежду си, като могат да обхванат големи участъци от кожата.
При облъчване на слънце – пролет и лете, обезцветените места изпъкват, защото околната здрава кожа се пигментира по-силно, а белите петна остават непроменени. През зимата нормалната кожа избледнява и разликата между белите петна и здравата кожа отчасти се заличава, поради което те стават по-трудно забележими. В обезцветените кожни участъци и космите се обезцветяват.
От витилиго заболяват повече млади хора, предимно жени. По-често се появява у хора с тъмна кожа. Обикновено липсват субективни оплаквания.
Причините за това заболяване не са известни. Предполага се участието на нервната система, на жлезите с вътрешна секреция. Нарушена е синтезата на кожния пигмент.
Лечението е трудно и често безрезултатно. Депигментираната кожа лесно изгаря от слънчевите лъчи и трябва да се запазва със защитни кремове. За замаскиране на разликата между белите петна и здравата кожа се използват подходящи фон дьо тен и пудри, боядисване с разтвор от калиев хиперманганат. В случаите, когато обезцветените петна са повече от нормалната кожа, може да се прибегне до обезцветяване на здравата кожа с помощта на избелващи помади (ахромин, депигман).
За лечението на витилигото се използват фотосенсибилизиращи вещества, които правят кожата по-силно чувствителна към ултра-
виолетовите лъчи. Използва се 10% спиртен разтвор от бергамотово масло (локумена есенция) или ‘специалитетът меладинин (в силен или слаб разтвор). Намазва се само обезцветеното петно и се облъчва дозирано на слънце или с ултравиолетови лъчи. Облъчването трябва да става с предварително разреден разтвор от меладинин (1 към 4) или с бергамотовата есенция, като предварително се изпитва чувствителността на кожата към лъчите. Излагането на облъчване трябва в началото да е съвсем краткотрайно, защото в противен случай се получават неприятни изгаряния на кожата. Наблюденията на софийската кожна клиника доказаха, че относително най-добре се повлиява витилигото при морелечение. Лечението на витилиго на море трябва да се извършва строго дозирано, за да се избегне изгарянето. С успех може да се използва българският препарат ксанторин.