Всичко за жената

Хубавият тъмен тен на кожата се дължи на кожния пигмент меланин. При загуба или намаление на пигмента се получава обезцветяване на кожата. Понякога, макар и рядко, кожният пигмент може да липсва от рождение, напр. у албиносите. Това са хора с бяла кожа, бели коси и червени очи. По-рядко липсата на пигмент от рождение може да засегне само една Ограничена област, например кичур коси на главата. Това се приема като оригинална красота и има жени, които изкуствено изрусяват косите си над челото.
Най-често човек се ражда е нормално оцветена кожа. В някой момент обаче пигментът на кожата се загубва на определени места, без предварително да е имало някакви оплаквания. Появяват се бели петна, известни под името витилиго. Те са с различна форма и големина и са разположени навсякъде по кожата, като понякога са относително симетрични (клепачите на очите, двете китки и т. н.). В действителност като че ли пигментът е избелял и се е натрупал в периферията на бялото петно в здравата кожа, която изглежда по-силно оцветена. Витилигото е неприятен козметичен недостатък, особено ако засяга откритите части на тялото (лице, шия, деколте, ръце и др.) и поради съмнителния успех от лечението му. При едни хора веднъж появилите се бели петна не се изменят с месеци и години, а при други първоначално появилите се бели петна постепенно разрастват и се сливат помежду си, като могат да обхванат големи участъци от кожата.
При облъчване на слънце – пролет и лете, обезцветените места изпъкват, защото околната здрава кожа се пигментира по-силно, а белите петна остават непроменени. През зимата нормалната кожа избледнява и разликата между белите петна и здравата кожа отчасти се заличава, поради което те стават по-трудно забележими. В обезцветените кожни участъци и космите се обезцветяват.
От витилиго заболяват повече млади хора, предимно жени. По-често се появява у хора с тъмна кожа. Обикновено липсват субективни оплаквания.
Причините за това заболяване не са известни. Предполага се участието на нервната система, на жлезите с вътрешна секреция. Нарушена е синтезата на кожния пигмент.
Лечението е трудно и често безрезултатно. Депигментираната кожа лесно изгаря от слънчевите лъчи и трябва да се запазва със защитни кремове. За замаскиране на разликата между белите петна и здравата кожа се използват подходящи фон дьо тен и пудри, боядисване с разтвор от калиев хиперманганат. В случаите, когато обезцветените петна са повече от нормалната кожа, може да се прибегне до обезцветяване на здравата кожа с помощта на избелващи помади (ахромин, депигман).
За лечението на витилигото се използват фотосенсибилизиращи вещества, които правят кожата по-силно чувствителна към ултра-
виолетовите лъчи. Използва се 10% спиртен разтвор от бергамотово масло (локумена есенция) или ‘специалитетът меладинин (в силен или слаб разтвор). Намазва се само обезцветеното петно и се облъчва дозирано на слънце или с ултравиолетови лъчи. Облъчването трябва да става с предварително разреден разтвор от меладинин (1 към 4) или с бергамотовата есенция, като предварително се изпитва чувствителността на кожата към лъчите. Излагането на облъчване трябва в началото да е съвсем краткотрайно, защото в противен случай се получават неприятни изгаряния на кожата. Наблюденията на софийската кожна клиника доказаха, че относително най-добре се повлиява витилигото при морелечение. Лечението на витилиго на море трябва да се извършва строго дозирано, за да се избегне изгарянето. С успех може да се използва българският препарат ксанторин.

Продукти: 500 г кестени, 50 г масло, 2 супени лъжици захар, 2 праха ванилия или 4-5 капки есенция, 150 см³ прясно мляко.

Целите кестени се киснат около ½  час в гореща вода, докато кората им поомекне, след което се обелват. Поставят се по въз­можност в автоклавна тенджера, заливат се със студена вода, която да бъде поне 2 см над тях и се варят до омекване. След като изстинат, се отстранява и вътрешната им обвивка. Кестените се разбиват със силен миксер заедно със захарта, разтопеното в млякото масло и ванилията до получаване на пухкав крем. Кре­мът се поднася студен в малки купички, украсен с разбита сметана и сладко или се залива с разтопен шоколад, поръсен с нарязани на ивички препечени бадеми

Продукти: 100 г масло, 250 г захар, 2 яйца, 50 г бадеми, 3-4 горчиви бадема или 3-4 капки есенция горчив бадем, 250 г брашно, 1 бакпулвер, 150 см³ прясно мляко.

Маслото, захарта и яйцата се разбиват добре, прибавят се смеле­ните сладки и горчиви бадеми и постепенно смесеното с бакпулвера брашно и мляко, докато се получи еднородна пухкава маса. Тестото се изсипва в добре намаслена кексова форма. Пече се във фурната на 1. шина при температура 180-190°С в про­дължение на 45-50 мин, като 10 минути кексът се оставя да постои във фурната при изключен електрически ток.