Всичко за жената

Бижутерия от „Хиляда и една нощ“.
„Диамантът е най-добрият приятел на жената“ – пееше Мерлин Монро. А с нея се съгласяват красавиците -легенди, които близо сто години се показват още по-сияйни в бижутата с марка Ван Клиф сие Арпелс.
На ювелирното съвършенство, с което се слави тази фирма, са се радвали звезди от менящите се през десетилетията на нашия век небосклони. Принцесата на Монако Грейс Кели, шахинята на Иран Фарах Диба, Мария Калас, София Лорен, Елизабет Тейлър, Роми Шнайдер, Катрин Деньов, принцеса Каролина. Клиентела така великолепна, както и самата бижутерия.
Съкровищата, минали през ювелирната фирма Ван Клиф сие Арпелс са в мащабите на богатствата от пещерата, която се отваря с ключовата дума: „Сезам. “ (“Хиляда и една нощ“). Изработките с тази марка бележат епоха и етаж в елегантността, във високата мода. Вече трето поколение потомци на основателите на фирмата със седалище площад Вандом, Париж, продължават семейната традиция. Всяка жена може да се види поне на сън в сиянието на тези бижута, да почувства с повече въображение допира до кожата си на луксозно огърлие, пръстен, гривна. Характерен за прочутата фирма е декоративният стил. Използват се предимно редки камъни, изящно обработени.
Вкусовете се менят, но принцесите по родова съдба и тези, които се спотайват във всяка от нас, винаги ще копнеят по сиянията на скъпата бижутерия.
СЕМЕЙНАТА ХАЛКА И БИЗНЕС
Площад Вандом е сърцето на парижкия лукс. Тук се намира хотел „Риц“ и притегля престижна клиентела от цял свят. Именно на този площад през 1906 година ювелирната фирма Ван Клеф сие Арпелс отваря свой магазин в съседство е Лалик, друг известен бижутер.
Съдружниците се обвързват с двойна връзка – семейна и професионална. Сватбената халка предхождала идеята за бизнеса. Когато Естел Арпелс, сестра на Жулиен и Чарлз Арпелс се омъжила за далечния си братовчед Алфред Ван Клиф, родом от Амстердам, до създаването на фирмата оставала само крачка. И така тримата мъже -Жулиел, Чарлз и Алфред били познавачи на благородни камъни и ценители на златарското изкуство. Сключили съюз за бизнес, залагайки и на роднинската карта.
Моментът се оказал изключително подходящ. Франция тогава притегляла с магнита си руската аристокрация. Тук пристигали американки, да пилеят богатствата си, докато попълват гардероба си. В това време на разточителни капризи можело да се видят диаманти в жартиерите на момичетата-танцьорки от легендарното заведение „Максим“, разнежени почитатели хвърляли на артистките от сцената букетчета теменужки, а между дъхавите цветя блещукали рубини. Какви времена!
Ван Клиф сие Арпелс бързо пожънали успехи, славата им се разчува и магазинът спечелил клиенти с дебели портфейли. Трябвало да се разшири, да се вземат още продавачи. В съдружието бил включен и третият брат Арпелс
- Луис, който показал изключителни търговски способности.
Четиримата съдружници решили да оползотворят успеха си и да разширят дейността на фирмата, като отворят филиали извън Париж. Най- привлекателни за тази цел били модните курорти, където отсядал френският елит и каймакът на висшето европейско общество – Довил, Биариц, Виши, Ница, Кан – в тези центрове се „заселила“ разрастващата се и добила завидна слава фирма.
Шумът около бижутерията с тази марка се поддържал и от международните изложения. Фирмата достойно представила страната си по време на Изложението на френското изкуство в Ню Йорк през 1924 г.; година по-късно на Международната изложба на декоративно изкуство в Париж получава Гранд При за комплект с диаманти, рубини, смарагди.
През годините между двете световни войни артистичен директор на фирмата става Рене Пюисант, дъщеря на Естел и Алфред Ван Клиф. Нямала дарба на художник, но затова пък необикновено талантливото й въображение вдъхновило проектирането на великолепни модели. Работела в тандем с художника Рене Сим Лаказ, който пренасял на лист, в рисунка-проект идеите й.
Невероятно е да си представим какво може да се изработи и композира от благородни скъпоценни камъни. Под знака на фирмата излизат оригинални огърлици, колиета, гривни, диадеми, обеци, клипсове, брошки, игли за вратовръзка, часовници-бижута и различни луксозни нещица.
- табакери, пудриери, торбички. Много от тези фантазии приумици се изработвали по специална поръчка на титулувани клиенти, със съответните монограми. Тези уникати лежат сигурно някъде в сейфовете на частни колекции.
Американците били.сред най-преданите клиенти на фирмата, затова Клиф сие Арпелс решават да отворят магазин в Ню Йорк. Но за зла участ денят на откриването му съвпада с големия крах на нюйоркската борса. Наложило се много скоро магазинът да бъде затворен. Но парижките бижутери се връщат в Ню Йорк десет години по-късно. През 1939 г. бил открит магазин на прочутото Пето авеню, по-късно в Палм Бийч и Бевърли Хилс. Най-после американските милионери си имали под ръка френска бижутерия.
Фирмата разширява своите териториални граници и в Европа. Откриват се филиали в Монте Карло, в Женева, отварят се магазини във всички мегаполиси по света. Клиф сие Арпелс били първите големи чуждестранни ювелири, които правят пробив на японския пазар. Днес магазините им са осеели огромни разстояния от Сингапур, през Токио до Рим.
В Париж около салона-ветеран на площад Вандом бил прилепен бутик, който да бъде по вкуса и джоба на не така шеметно богатата клиентела. Там се предлагали вече не толкова претенциозно луксозни неща, а по-достъпни и по-приложими, но отново достойни за възхищение образци на така наречената всекидневна бижутерия.
Дори ако не можем да си позволим гривна от сапфири и диаманти, може да насладим очите си с всички тези чудесии на ювелирното изкуство. На ретроспективната изложба, представяща образци от последните петдесет години, в Музея на модата и костюма в Париж, можело да се видят в цялото им великолепие бижута от частните сбирки и колекциите на фирмата – над 350 образци. Последното дело било с посвещение за юбилея – комплект с рубини и диаманти. Тази изложба била поклон на Париж към големите бижутери, станали символ на парижкия шик.
РЕТРОРАЗХОДКА С МОДАТА
„Бяла“ бижутерия – диаманти и брилянти, закрепени в платина, златна бижутерия, „цветна“, в която сменят местата си рубини, сапфири, диаманти. Изкусна шлифовка, изтънчена линия, прекрасни камъни – всичко това е в диапазона и в характеристиките на фирмата.
Гордост за нея било да предлага на клиентите си уникални скъпоценни камъни. Най-редките образци били от
Африка, Индия, Цейлон. Шефовете на фирмата пътували много по света, за да поддържат класата на красивите скъпоценности.
Какво още ценят клиентите и най-вече клиентките в произведенията на Клиф сие Арпелс. Композиционната хармония и елегантност. Разнообразието, богатият избор на линията – от класическото спокойствие до пищната ефектност.
Бижутерията, както и облеклото, върви (от-до) в пределите на модното. През 20-те „лудите години“ на века, момичетата-хлапачки носели дълъг ред перли и широка гривна, силно геометризирана. Същевременно временно хит в това десетилетие става екзотичната бижутерия. След откриването на гроба на Тутанкамон се инспирира модата на египетските образци, ориентализмът, източните веения, нахлуват също от Япония, Индия, Китай.
Друго характерно течение на това време е натуралистичното – модни са всякакви цветя, листа, пеперуди, птици. Фирмата проявява слабост към този стил – през тридесетте години започнали да се носят върху делнични рокли необикновено ефектни бижута.
Следвоенната „нова вълна“ връща по-спокойния класически дизайн – сдържания и витално натуралистичния, се застъпват непрекъснато в изработките на фирмата.
Един от специалитетите на фирмата е така нареченият „тайнствен обков“. Камъни, впоени в златна мрежа, прилепнали плътно един до друг, така че обковът е почти незабележим. Този патент на Клиф сие Арпелс води началото си от 1934 година и има почитатели и до днес.
Също от тридесетте години води началото си прочутото френско „минодиер“ – златно портмоне-кутийка за луксозните прибори на дамите, далечен роднина на нашите козметични чантички.
Идеята за тази красива глезотия била подхвърлена от американката Флорънс Джей Горд, жена на магната на железниците. Забравила си чантичката и натъпкала дамските си аксеоари в кутия от цигари. Тогава на Алфред Арпелс му хрумнало да замести вечерната чантичка с малка кутийка. Удобно и изискано. Нарекъл тази новост „менодиер“ от едноименния френски глагол, който означава глезя се, кокетирам… в чест на жена си.
Разбира се, тази кутийка, придобила прелестна форма, била изработена от полирано злато, инкрустирана с камъни. В нея имало място за пудриера, червило, руж, цигари, запалка, а даже и за миниатюрен часовник. С тази драгоценна торбичка нямало начин да се разделиш.
Атрактивна новост към края на тридесетте години станала подвижната бижутерия, която се поддава на модификация. Кръстили я с името „паспарту“, което значи, че пасва на всичко.
Това е примерно пружинообразна огърлица във форма; на змия, която може спокойно да се регулира с подвижни клипсове. В зависимост от желанието може да се носи като гривна или колан. Практично, нали?
МАЛЪК ПОДАРЪК ЗА РОЖДЕН ДЕН
Роми Шнайдер предпочела огърлица от бирмански сапфири, „обточени“ от брилянти. София Лорен си избрала висящи обеци със смарагди. Катрин Деньов – колие „Хубавата Елена“, напомнящо златна змия, което носела във филма „Последното метро“. Лиз Тейлър се появила на бала на баронската фамилия Ротшилд с диамантена мрежа на мистериозно слепените си, прибрани на кок коси. Красивите жени заслужават да се показват в този сияен ореол.
Бижутата на парижките ювелири са носени от още много звезди от сцената и екрана – Даниел Дарио, Мартин Карол, Джоан Фонтен, Марлен Дитрих. Украшенията подчертавали със своята красота, женствеността и тоалетите – представете си тези огърлици, хвърлящи брилянтови отблясъци на деколтираната изискана, с красива линия рокля.
Сред клиентите на фирмата били немалко короновани глави, политици, промишлени магнати, финансисти, бизнесмени. Кенеди, Опел, Онасис.
В историята на Клиф сие Арпелс са „записани“ много престижни поръчки. Започнало се от махараджи, които прекарвали почивката си в Довил. По тяхна поръчка фирмата преработвала фамилни скъпоценности. Една от постоянните клиентки била жената на махараджа Барода, която така обичала скъпоценните камъни, че си направила гигантски сейф – гардероб с чекмеджета, в който да съхранява колекцията си. Братята Арпелс често били привиквани в дворцовите й покои, за да оценят новите й придобивки. Фирмата изпълнила за прекрасната индуска много оригинални модели, инспирирани от изкуството на Изтока.
Особено място сред специалните поръчки заема иранският дворец – шахиншахския двор. И така, дело на парижката фирма били скъпоценностите на принцеса Фавзия, дъщеря на египетския крал, преди сватбата през 1939г – с шаха на Иран Реза Пахлави.
Тържествена сватбена бижутерия на Клиф сие Арпелс са носили много дами от кралски фамилии.
Принцеса Фавзия така обожавала вкуса на фирмата, че и след като се омъжила (и след като се развела) пристигала редовно в Париж и се отбивала на площад Вандом. Фирмата я приемала като почетен гост и й дарявала бижута. Каква по-прекрасна реклама от тази да проявиш внимание към техни настоящи или бивши величества.
В легендите останала също короната на третата жена на шаха на Иран – Фарах Диба. Когато родила многоочаквания син- наследник, шахът решил да я възнагради с тържествена коронация за титлата шахиня. За целта поръчал на фирмата да изработи корона. След няколко месеца от високия двор се получило одобрение за изработения проект от тридесетте предложения. Парижките ювелири кръстосали осемдесет пъти до Техеран, за да могат да намерят в съкровищния фонд на банката най-подходящите камъни за короната. Били използвани 1469 диаманти, 36 рубина, 36 смарагда и 105 перли. Централна роля в короната получил 150-каратовият смарагд с необикновено лъчение.
След половин година работа короната била готова. И очаровала всички. Фарах била още по-удивена, че тази пищна корона тежи само 1950 грама и можела без усилие да се регулира. Потекли поръчки от други дворове. В 1956 Кралство Монако направило поръчка във фирмата за сватбен подарък на принцеса Грейс Кели. Ван Клиф сие Арпелс приготвили достоен за притежателката му комплект – колие, гривна и обеци от перли и диаманти. Това било личен подарък на принц Райнер за неговата бъдеща съпруга. След тази поръчка фирмата получила почетната титла „Официален доставчик на кралство Монако“.
Дворът на Монако още много пъти използвал услугите на фирмата. На сватбата на принцеса Каролина, майката се появила с диамантена диадема. На свой ред дъщерята принцеса Каролина често смайвала присъстващите на дворцови балове в Монте Карло с парижката си бижутерия.
Любовната история на крал Едуард VIII с модела Уолис Симпсън, така обвързана с бижутерията на площад Вандом, няма сравнения. Когато през 1934 година след тригодишен роман кралят решил, че ще се ожени за любимата Уолис, й подарил скъпа гривна от Клиф сие Арпелс. Това било началото от дълга серия подаръци.
На четиредесеттгодишния си рожден ден Уолис получила разкошен комплект – колие и обеци от рубини и диаманти в линията „тайнствен обков“. Към това – клипс (с име на екзотичен храст), който можел да служи едновременно за брошка и украшение за косите. След три години мадам Уолис дала колието за преработка – накрая след много пробни приела варианта на плътна плетеница.
Както е известно, любовта взела връх над разума и дълга към сана, крал Едуард VIII абдикира и се оженва за разведената Симпсън през 1937 г. Отсега нататък двамата вече се появяват сред обществото от името на графство Уиндзор.
Графиня Уиндзор не преодолява с годините своята слабост – ексклузивната бижутерия. Не се разделя със скъпия си спомен – гривната на фирмата с надпис “ За нашия съюз. 18.V.37 г.“. Благодарение на нейното ненаситно въображение било сътворено едно от най-оригиналните ювелирни произведения – колие-цип (затворено само в долния край).
Дали чрез огърлица може да се стигне по-лесно до сърцето на любимата? Сигурно е така. Още повече, ако става дума за брилянти и техните благородни събратя. Коя жена ще устои на тази омая?
Историята на Ван Клиф сие Арпелс потвърждава и обратната истина, че мъжът никога не може да устои, да откаже каквото и да е, колкото и да му струва, на жената, която обича. А най-щедрите влюбени не чакат покана. Отварят кутийката с подаръка и си оставят тази награда – да бъдат огрени от блясъка на Нейните очи.

Художникът, който рисува по лицето.
Той е посланик на фирмата „Кристиан Диор“ по света, обикаля столици, прекосява континенти, за да демонстрира новите тенденции и макиажи на фирмата „Кристиан Диор“. Изрисувал е много красиви момичета, разкрасил е много звезди и знатни дами. Карлос разказва за онова, което е научил във високото изкуство на макиажа.
- През 1973 избягах от Чили (след държавния преврат на Пиночет). Бях на 27 години, завършил бях актьорско майсторство и изобразително изкуство и вече имах няколко години практика по специалността в Сантяго.
Във Франция трябваше да започна отначало. Ако бях упорствал да пробивам като актьор или художник, сигурно щях да умра от глад.
Бях млад, запален. Два месеца след като пристигнах в Париж, направих заедно с приятел фотограф смел експеримент с една фото художествена изложба. Беше нещо като хепънинг. Тогава един от зрителите, също фотограф, който гледаше показаното със своята приятелка шведка, много красиво момиче, мечтаещо да стане фото модел във Франция, ме помоли да направя каквото ми хрумне, с лицето й. Поработих върху него и се получи нещо чудато, театрално. Облякохме момичето ексцентрично, сложихме му някаква ужасна кожена наметка и постигнахме луд успех. Фотографът продаде всички снимки и после стана търсен от кръговете на висока мода, момичето стана фото модел, а аз с допинга от техния успех предложих на няколко козметични фирми услугите си. През 1983 Диор ми предложи работа на „придворен“ портретист в неговата империя.
Рисунката върху лицето носи магията на сътворението. Вдъхновява ме не толкова женската красота, колкото възможността, която тя дава за моделиране на нов човек, нова жена. Макиажът е изкуство на преобразяването – позволява ти да постигнеш нещо много изчистено, сюблимно, мистично дори.
Аз не създавам нова колористика. В лабораториите на Диор тя е специално направление, ръководено от г-н Тиен, директор на артистичния макиаж. Той разработва всички цветови линии. Аз съм специалистът, който рисува, вае, демонстрира. Поне два дни в седмицата пътувам тук и там и показвам как трябва да се гримират жените. Канен съм от големи имена, от кралски фамилии, за да направя сватбения макиаж например на една от принцесите. Не искам да се правя на звездоман, но знам, че защитавам на равнище високия професионализъм.
Често чувам упреци – да рисуваш лицата на красавици не е толкова трудна работа, ефектът е гарантиран, но ако трябва да разкрасяваш жени с малки очи, голям нос, тесни устни, издадена напред брадичка и всякакви дефекти в конструкцията на лицето, ще се справиш ли така блестящо? Отговарям им така: жената не е само лице, но е коси, силует, походка, жестове, тембър на гласа. Тя е индивидуалност, интелигентност, чар.
Класическите правилни черти на лицето не могат да заместят другите липси. Най-зле е, когато отсъства струенето, излъчването. Колко много говорят например начинът, по който държиш и накланяш главата си, отмятането на косите, усмивката, погледът. Кой тогава се втренчва в дългия нос, в тесните устни, щом всичко останало, което гради неповторимостта на човека, е прекрасно.
Не бих се подал на инерцията да повтарям една ужасно условна, макар и принципно вярна формула: слагай по-тъмно върху онова, което искаш да скриеш, изсветлявай другото, което искаш да подчертаеш:
Тази рецепта може да се прилага при сценични условия, в театъра, или при специален вечерен грим, който се възприема по-различно под светлините на прожекторите. На живо, през деня тези неща не минават, дори придават комично-трагичен вид на лицето.
Макиажът е съединение на светлини и сенки. Не трябва да пристъпваш към него като към картина, а като към скулптура. Лицето не е плоско, не е платно, разпънато на рамка.
В златния век на американското кино операторите наложиха портрета на жената ангел – едно същество, сътворено от мечти. Такива бяха Марлен Дитрих и Грета Гарбо. Тази прекрасна пластичност на лицето бе постигната със съвършената игра на светлините и сенките. И до днес този принцип е основата на колористичната палитра на Диор.
Допада ми една от новите линии с красивото има „Водно цвете“. Тя е мимолетна, отнася се до лятно-ваканционната плажна козметика. Червила, имитиращи слънчев загар, пастелни, трансперантни. Тоналност – портокал, бледо лила, телесен и силно изтънчения – вишневорозов. Все в тази линия са и сенките за очи – златист бронз, морско синьо, портокалово, сапфирово, млечно виолетово, които се нанасят с меки моливи (водоустойчиви), снабдени с малки гумички – много практично нещо. В тази колористика са съответно и очните линии и тушовете за мигли, също водоустойчиви. На пръв поглед тези цветове и съчетания могат да шокират, но когато си представим близостта на водата, пясъка, слънцето, жените в ярки пъстри бански костюми, ще се възхитим от проявената хармония.
Но най-трайно съм привързан към макиажа в естествената гама – слънчев, природно хармоничен, носталгичен. Харесва ми стилизацията на грима от 70-те години. Може би затова, че онези години бяха много важни в моя живот. Беше интересно време, толкова много неща се раздвижиха в политиката, в културата, в привичките, в модата. Всичко беше необикновено, внезапно, остро изразително. Макиажът може да се повтори, да се стилизира под напора на носталгията. За съжаление обаче, това е единственото възможно повторение.

Било е време, когато във всяка селска къща е имало най-малко един чифт сръчни ръце, които са бродирали, плели, ряза­ли, лепили или рисували. И това не са били изящни ръце — ра­ботата на нивата и в домакинството не е направила на никого ръцете нежни, но все пак тези загрубели от тежък труд ръце са ни оставили чудесни фини ръкоделия. Това изкуство се е предавало от поколение на поколение. Но времената се менят и хората започнали все повече да предпочитат машинното производство. Народното изкуство по­степенно западнало. Днес умението на народните майстори отново се цени като голямо богатство. Част от изкуството им е запазено, защото все пак успяхме да схванем навреме неговия смисъл, красота и очарование, които бяха почти напълно забравени.

Безспорен принос има и съвременната мода, която още преди години се насочи към всичко старинно. Това беше, възраждане на романтизма, който възкреси вълшебството на националните мотиви в цял свят. Народите, които нямат свои стари източници, се обръщат към страните с богати традиции. На първо място стои изкуството на славянските народи. В целия свят се разпро­страниха казашките мотиви и някои елементи от облеклото на руските жени. Ще споменем само какъв възторг предизвикаха напоследък красиво избродираните, украсени с ресни руски шало­ве, които се носят както през раменете, върху роклята, така и. на главата. А ако се взрем в пъстрата красота на чешките, сло­вашките и другите национални носии, може да се възхитим от народното изкуство и фолклора и с успех да почерпим идеи за украса на съвременния дом, дрехи и т. н. Колко красиви са бродериите, доказва модата на бродираните блузи и рокли. Трябва обаче да се внимава, защото претрупано­то престава да бъде красиво и се превръща в кич!