Всичко за жената

Художникът, който рисува по лицето.
Той е посланик на фирмата „Кристиан Диор“ по света, обикаля столици, прекосява континенти, за да демонстрира новите тенденции и макиажи на фирмата „Кристиан Диор“. Изрисувал е много красиви момичета, разкрасил е много звезди и знатни дами. Карлос разказва за онова, което е научил във високото изкуство на макиажа.
- През 1973 избягах от Чили (след държавния преврат на Пиночет). Бях на 27 години, завършил бях актьорско майсторство и изобразително изкуство и вече имах няколко години практика по специалността в Сантяго.
Във Франция трябваше да започна отначало. Ако бях упорствал да пробивам като актьор или художник, сигурно щях да умра от глад.
Бях млад, запален. Два месеца след като пристигнах в Париж, направих заедно с приятел фотограф смел експеримент с една фото художествена изложба. Беше нещо като хепънинг. Тогава един от зрителите, също фотограф, който гледаше показаното със своята приятелка шведка, много красиво момиче, мечтаещо да стане фото модел във Франция, ме помоли да направя каквото ми хрумне, с лицето й. Поработих върху него и се получи нещо чудато, театрално. Облякохме момичето ексцентрично, сложихме му някаква ужасна кожена наметка и постигнахме луд успех. Фотографът продаде всички снимки и после стана търсен от кръговете на висока мода, момичето стана фото модел, а аз с допинга от техния успех предложих на няколко козметични фирми услугите си. През 1983 Диор ми предложи работа на „придворен“ портретист в неговата империя.
Рисунката върху лицето носи магията на сътворението. Вдъхновява ме не толкова женската красота, колкото възможността, която тя дава за моделиране на нов човек, нова жена. Макиажът е изкуство на преобразяването – позволява ти да постигнеш нещо много изчистено, сюблимно, мистично дори.
Аз не създавам нова колористика. В лабораториите на Диор тя е специално направление, ръководено от г-н Тиен, директор на артистичния макиаж. Той разработва всички цветови линии. Аз съм специалистът, който рисува, вае, демонстрира. Поне два дни в седмицата пътувам тук и там и показвам как трябва да се гримират жените. Канен съм от големи имена, от кралски фамилии, за да направя сватбения макиаж например на една от принцесите. Не искам да се правя на звездоман, но знам, че защитавам на равнище високия професионализъм.
Често чувам упреци – да рисуваш лицата на красавици не е толкова трудна работа, ефектът е гарантиран, но ако трябва да разкрасяваш жени с малки очи, голям нос, тесни устни, издадена напред брадичка и всякакви дефекти в конструкцията на лицето, ще се справиш ли така блестящо? Отговарям им така: жената не е само лице, но е коси, силует, походка, жестове, тембър на гласа. Тя е индивидуалност, интелигентност, чар.
Класическите правилни черти на лицето не могат да заместят другите липси. Най-зле е, когато отсъства струенето, излъчването. Колко много говорят например начинът, по който държиш и накланяш главата си, отмятането на косите, усмивката, погледът. Кой тогава се втренчва в дългия нос, в тесните устни, щом всичко останало, което гради неповторимостта на човека, е прекрасно.
Не бих се подал на инерцията да повтарям една ужасно условна, макар и принципно вярна формула: слагай по-тъмно върху онова, което искаш да скриеш, изсветлявай другото, което искаш да подчертаеш:
Тази рецепта може да се прилага при сценични условия, в театъра, или при специален вечерен грим, който се възприема по-различно под светлините на прожекторите. На живо, през деня тези неща не минават, дори придават комично-трагичен вид на лицето.
Макиажът е съединение на светлини и сенки. Не трябва да пристъпваш към него като към картина, а като към скулптура. Лицето не е плоско, не е платно, разпънато на рамка.
В златния век на американското кино операторите наложиха портрета на жената ангел – едно същество, сътворено от мечти. Такива бяха Марлен Дитрих и Грета Гарбо. Тази прекрасна пластичност на лицето бе постигната със съвършената игра на светлините и сенките. И до днес този принцип е основата на колористичната палитра на Диор.
Допада ми една от новите линии с красивото има „Водно цвете“. Тя е мимолетна, отнася се до лятно-ваканционната плажна козметика. Червила, имитиращи слънчев загар, пастелни, трансперантни. Тоналност – портокал, бледо лила, телесен и силно изтънчения – вишневорозов. Все в тази линия са и сенките за очи – златист бронз, морско синьо, портокалово, сапфирово, млечно виолетово, които се нанасят с меки моливи (водоустойчиви), снабдени с малки гумички – много практично нещо. В тази колористика са съответно и очните линии и тушовете за мигли, също водоустойчиви. На пръв поглед тези цветове и съчетания могат да шокират, но когато си представим близостта на водата, пясъка, слънцето, жените в ярки пъстри бански костюми, ще се възхитим от проявената хармония.
Но най-трайно съм привързан към макиажа в естествената гама – слънчев, природно хармоничен, носталгичен. Харесва ми стилизацията на грима от 70-те години. Може би затова, че онези години бяха много важни в моя живот. Беше интересно време, толкова много неща се раздвижиха в политиката, в културата, в привичките, в модата. Всичко беше необикновено, внезапно, остро изразително. Макиажът може да се повтори, да се стилизира под напора на носталгията. За съжаление обаче, това е единственото възможно повторение.

Сладникът е древно лечебно средство и подсладител. За него се споменава в съчиненията на Теофраст (IV-III в. пр. н. е.), който го нарича скитски корен. Авицена (XI в.) лекувал със сладника почти същите заболявания, за които се срещат све­дения и в българските лекарственици от XVII-XIX в. Като ле­чебно средство и подправка се използват едрите корени на ра­стението сладник от сем. Бобови. То е многогодишно, тре­висто, високо до 1,5 м растение. У нас се среща в Свищовско,

Никополско, Сомовит и др. Диворастящо е разпространено в СССР, Южна и Източна Европа. На пазара корените се доставят главно от СССР, Испания, Италия, Южна Франция, Турция. Сладкият вкус на корените се дължи на гликозида глициризин (до 23%)г който е 50 пъти по-сладък от захарта и представлява калиево-калциева сол на глициризиновата киселина. В корените се срещат още сапонини, флавоноиди, полизахариди, полифеноли, витамин С и др. Флавоиоидите имат ясно изразено папавериноподобно спаз-молитично действие, като същевременно са пикочогонно и про­тивовъзпалително средство.Те действат благотворно и на язви в стомаха и дванадесетопръстника. Според някои автори глициризинът нарушава водноелектролитното равновесие в организма (задръжка на натриев хлорид), предизвиква образуването на ото­ци. Корените оказват и адренокортикоиден ефект. Пред вид на това сладникът не бива да се използва в по-големи дози (обикно­вената доза е 1 чаена лъжичка счукани корени) и повече от 20 дни.

Под формата на водни екстракти или смелени на прах корени той се прилага за подсладяване на напитки (бира, лимонада и др.), за приготвяне на специални бонбони, поставя се в дъвките и др. В медицината се използва като откашлично, слабително, противоязвено средство. Неговата употреба трябва да става само под контрола на лекар. От сладника се получават и противоязвени препарати. Един от тях се произвежда и у нас. Днес вместо гладник в кулинарията и хранителната промишленост се изпол­зва  антиалдаксим.

През XVII във Франция и Англия. Изисква (ничии п големи, грижи при отглеждането както в оранже­риите и в дома.

Отделните цветове, които изтръгваме, а не отрязваме от рас­тението, издържат във ваза сравнително дълго. След откъсване­то отрязваме внимателно най-долната стеснена част на дръжката и потопяваме цвета в хладка вода. При смяната на водата е по-добре да не изваждаме цветята. Водата не бива да покрива по­вече от 7 от дръжката. Потопената част от дръжката надупчва-ме с топлийка или цепваме леко по дължината, за да поема по­вече вода. Във ваза може да разцъфти също добре развита и оцветена пъпка. Цъфтежа и прецъфтяването удължаваме, като прибавим 1,5лов захарен разтвор и поставим цветята в хладно, но светло помещение. Отреза подновяваме под вода. Цикламата, не се комбинира с други цветя.