Всичко за жената

От време на време се налага да почистим кюнците неприят­но задължение заради саждите и праха, които се изсипват при свалянето им. За да си спестим голяма част от тези неприятности, пригот­вяме си две найлонови торбички, които може да се навлекат сво­бодно върху кюнеца. Първо изваждаме кюнеца от долната стра­на  откъм печката веднага навличаме найлоновото пликче и здраво го завързваме. Същото правим и с другия край на кюне­ца, когато го извадим от стената. После спокойно го изнасяме навън, за да го изчукаме и изчистим. Гърлото на комина се из­чиства най-добре с прахосмукачката. След това отново слагаме кю­неца, без да сме разсипали нито една сажда.

През зимата, когато цветята са малко, облепеният с цветни листенца абажур може да замести букет. Необходими ни са ске­лет за абажура и едноцветна гладка хартия за абажури или плътна паунова хартия.

Скелета на абажура намазваме с бяла боя, за да не изпъква много. От хартията изрязваме равна ивица, така че от долната и от горната страна да стърчи 1 мм над тела на абажура, а по дъл­жина да се похлупва с 1 см. Поставяме хартията на масата пред себе си и цялата повърхност на бъдещия абажур е пред очите ни. Върху твърдата основа на масата цветните листа лесно се лепят. При абажура впечатлението се създава не от оцветяване­то на листенцата, а от фигурите, които те образуват. Това по­стигаме най-добре, като изберем листа от един вид и с еднакъв оттенък, например от жълта роза. Нежните жълти или белезни­кави листа пропускат светлината добре. По-строго, но също ху­баво впечатление създават листата на тополата.

Започваме облепването от горната страна на абажура, където листата трябва да бъдат разположени нагъсто едно до друго и отчасти едно върху друго, за да не се вижда бялата основа. За­това листата, които излизат извън хартията, изрязваме от опака­та страна срещу светлина. Цялата горна 1/3 от абажура трябва ла бъде гъсто облепена, в средата може да се показват на места бели части от хартията, а долната 1/3 облепваме чай-нарядко.Когато залепим всички листа, намазваме от външната страна горния и долния тел на скелета на абажура със здраво лепило и прегъваме най-напред единия, а после другия край на хартия­та около тях, като оставащия 1 см залепваме така, че да се об­разува цилиндър. Закрепваме хартията от горната и от долната страна на залепената част с щипки за пране. Абажурът букет е готов!

През XVII във Франция и Англия. Изисква (ничии п големи, грижи при отглеждането както в оранже­риите и в дома.

Отделните цветове, които изтръгваме, а не отрязваме от рас­тението, издържат във ваза сравнително дълго. След откъсване­то отрязваме внимателно най-долната стеснена част на дръжката и потопяваме цвета в хладка вода. При смяната на водата е по-добре да не изваждаме цветята. Водата не бива да покрива по­вече от 7 от дръжката. Потопената част от дръжката надупчва-ме с топлийка или цепваме леко по дължината, за да поема по­вече вода. Във ваза може да разцъфти също добре развита и оцветена пъпка. Цъфтежа и прецъфтяването удължаваме, като прибавим 1,5лов захарен разтвор и поставим цветята в хладно, но светло помещение. Отреза подновяваме под вода. Цикламата, не се комбинира с други цветя.