Всичко за жената

Да го спечелиш за себе си. Да го запалиш, покориш, възхитиш, обезумиш! Силна тръпка има в този порив, а нали тя осмисля живота ни. Провърви ли ти, разцъфваш, вдигаш глава, вървиш уверено, бива си те, жена и половина си, самоуважението ти расте като носът на Пинокио. Ако на всичко отгоре успееш да го измъкнеш изпод чехъла на друга жена, вкусът на победата е неописуем. Само че… после какво?
Всеки може да бъде уловен, обезвреден, да се превърне в домашен трофей на поредната любителка – ловджийка на мъже. С това съзнание трябва да живееш, особено ако преди време сама си била ловец. Съперниците са навсякъде – в приятелски кръг, в службата, на улицата, в асансьора на собствения ти дом, на опашката в претъпкания магазин, на имен ден, на роднинско събиране. И ако знаеш правилата на играта, по-добре ще се справиш с конкуренцията. Предлагаме ти девет характерни типажа, в които може да се всели жената, решила на всяка цена да омотае и хване в мрежата си мъжа. Вгледай се в тях и ще имаш едно на ум за опасностите, които те дебнат от страна на съперниците. Но, какво да си говорим, могат и да ти свършат работа, когато самата ти решиш да ловуваш.
ФАТАЛНАТА
Би искала да бъде Мата Хари, или звезда, която залага кариера и състояние в казината на Монте Карло. Не обича да си спомня, че е чиновничка в градско учреждение. Когато в близкото й обкръжение се мярне мъж, който силно привлича вниманието й, става тайнствена, ексцентрична. Веднъж се гримира като Мадона, друг път като Марлен Дитрих. „Мъжът обича промяната,
непредвидимостта“ – това е нейният девиз. Трябва да го зашеметиш, да му отнемеш шанса да бъде сигурен в каквото и да било. Няколко редовни запомнящи се срещи, след това дълга пауза, старателно планирана и поддържана, после неочакван изблик – нощно позвъняване, предложение за среща в най-неочакваното време и място. Кратки писма, издаващи дивен, тайнствен и непостоянен вътрешен живот.
МАМИЧКАТА
Тя кани на гости у дома. На безупречната празнична покривка на масата го чака прекрасният сервиз за чай и ухаещ току-що опечен домашен сладкиш. Подредената спретната къщурка е нейната броня. Играе на струната „това е островът на щастието, тихият пристан, който ще те приюти и пази от житейските бури“. Атмосферата (свещи, цветя), детайли на лукса (тънък порцелан, сребърни лъжички, дантелени салфетки), тишина, спокойствие, персийски килим, настолни лампи, бродирани възглавнички. Улучената мярка между модерно и старовремски уют трябва да убедят гостенина, че тук ще бъде галеник на съдбата. Кой ще му предложи подобно нещо в този луд и разпилян от бързане живот? Мамичката знае, че главното й житейско послание е да бди над мъжа, да му създава уютен дом и да поддържа традициите в най-добрия стил. Разбира се, не е безразлична, изслушва и разбира проблемите на мъжа, винаги намира време за добър съвет. Наблюдателна е, внимателно попива всички детайли – за да се ориентира какво обича той, какво му пречи и с какво може да го зарадва. Ако след няколко посещения забележи, че се събува в антрето, оставя му любезно чехли, неговата, мярка, ако се оплаква от мигрена, ще го изненада с ефикасни, препоръчвани напоследък хапчета за главоболие. Никога няма да повтори ядене, което не му е харесало достатъчно. За утеха на останалите жени анти-мамички, ще добавим, че те имат шансове за кратко време, само в периоди, в които здравето на мъжа е в криза и сърцето му не е във форма.
КОЛЕЖКАТА
Нейният старт е улеснен. Работят заедно, знаят професионалните си проблеми и качества. Винаги имат за какво да си говорят, могат взаимно да си помагат, съветват, разбират се от половин дума. Ако действа умно, колежката може да се окаже незаменима. Втора след съпругата, тя бързо се добира до първата позиция. Освен личните си качества и достойнства има толкова часове на разположение за работа в своя полза. Срещите с нея впрочем са неизбежни.
ИНТЕЛЕКТУАЛКАТА
Когато интелектуалката иска да привлече вниманието на избраната жертва, уплита я (в зависимост от предварително поставената диагноза за интересите му) с дълъг диспут за текущата политическа ситуация, за икономическата криза. Или за най-новия хит на шоу пазара, премиерата на експериментален театър и всякакви последни новини от артистичната светска хроника. Нито една тема не й е чужда, замайва го с чар, освободеност, смели оригинални твърдения. При това (поне така показва) се е отървала от емоционални предразсъдъци. Не знае какво е това любовна мъка! Каква ти тук драма, просто криза във връзката между двама души, какво е това ревност – смешни страхове от загуба на собственост, какво е това изневяра – неизбежна психо физическа хигиена. Вместо бюст и крака в битката използва логика, пъргав ум, интелигентност. Запазва обаче дълбоко в себе си надеждата, че обектът на нейния интерес ще пожелае някой ден да провери има ли тази жена (така умна и бистра) освен глава и тяло – бюст, бедра…
ЛЕСНАТА
Нейната хватка е: „Вземи ме, твоя съм“. Всички знаят, че няма постоянен приятел, и всеки, който задържи погледа й, получава недвусмислена покана – уверение, че ще бъде добре дошъл в леглото й. Спонтанна и конкретна е: „Харесваш ми, трябва по-често да се виждаме.“ Направо насрочва среща: „В петък ходя на сауна, да отидем заедно, а?“ И за да избегне недоразуменията по отношение на намеренията си, декларира слабостта си към порно филмите. От рано сутрин ходи с предизвикателно дълбоко деколте и не крие, че без секс животът й е празен.
„Мъжете обичат лесните и дащните жени“ – това е нейното кредо. Чувства се добре, какво като понякога може да уплаши някого…
НАИВНАТА
По един час губи всеки ден пред огледалото, рисувайки очите си. Защото наивната трябва да погледне обекта на своите въздишки с големи, изразителни, пълни с удивление очи. Макар и да е петнадесет сантиметра по-нисък от нея. Вълнението се подкрепя с танц на миглите, със срамежливо свеждане на глава, девича руменина по бузите при случайна близост. Отработила е тези жестове перфектно, без да пести време и усилия. За това никога не греши, не преиграва. Пред наивната може да се наприказваш, ожалиш, навикаш. Слуша търпеливо, даже подтиква към още и още скучни разказчета за мъжки притеснения. Никога не прекъсва, не губи интерес. От време на време разтърсва глава, кима със съчувствие и разбиране и казва някак мимоходом: „Никога не съм предполагала… Никога не ми е минавало през ум.“ Кратко казано дава на своя избранник да разбере, че е вълнуващият мъж, най-интересният събеседник, който е срещала досега. Все едно дали той говори за работа, за майка си или за хобито – за нея винаги ще бъде гений на сладкодумството. Изслушва го в ролята на счетоводител на семейните сметки, на син, като автор на ваканционните снимки. Признава му правото да мисли по следния начин – жената изглежда по-добре преди да роди децата си, а майката винаги има право на повече внимание. Не й пречи, ако той говори на диалект. Няма желание да поправя мъжа на своите мечти.
Няма съмнение, наивната е една от най-опасните ни съперници. Защото съвсем не е толкова глупава, за каквато се представя. А макар и привидно, глупостта е толкова привлекателна за мъжа.
ХУБАВЕЛКАТА
Когато нещастникът попадне в красивото й бадемово око, половин час поправя грима си. Знае добре – красотата й е най-големият капитал. И инвестира в нея, колкото може повече. Нали самата природа е подсказала, че външността е най-простото средство за „сваляне“? Птици, животни, даже риби мамят партньорите си с красива линия, цвят, перушина, глас. Чарът, чувството за хумор, бистротата са излишни за хубавелката качества. Ако не винаги е удобно да мълчи, просто се усмихва (многозначително), накланя хубавата си главица, разтърсва прекрасните си коси, повдига и отпуска пленително раменете си -колко повече говорят тези жестове от празните и понякога лъжливи слова. Всеки мъж би искал да притежава такава жена. Поне за малко.
БЕЗПОМОЩНАТА
С нищо не може да се справи. Още при първата среща с него го моли за помощ – да й оправи крановете, печката. После й се разваля колата, после лампата в хола. Когато всички повреди са отстранени, започват се проблемите с грешно попълнените формуляри за данъка, за застраховката. Като се уреди и конфликтът в службата, започва консултация за оползотворяване на отпуската. И така до безкрай. Отново идва времето на течащия кран, на разваления контакт. Малката слаба женичка дава на своя мъж самочувствие, усещане за сила, оправност, мъдрост. Той я закриля бащински, той за нея е най-силният, най-авторитетният. Много мъже си падат по това, нали?
ДРУГАРЧЕТО
Съперницата-другарче черпи сили от факта, че за разлика oj другите жени не създава проблеми. Не го занимава със своите, не го разпитва, не проси комплименти, не създава напрегната атмосфера около себе си, не настоява за сексуални контакти. Тя е спокойният резервен вариант за тежки моменти. Той иска да отдъхне от семейните проблеми, от сцените на ревност. С другарчето може да отскочи на кафе, бира, да отиде на риболов или на екскурзия с колело. При нея може да бъде такъв, какъвто е. Нито завоевател, нито опекун, нито чувствен любовник. Просто момче. Времето с нея му напомня ученическите или студентските години, когато е бил волен, без комплекси, млад, весел. Ще прекара с нея свободното си време така, както е мечтал преди да хлътне в семейния лабиринт. А кой не обича да се подмлади, да помечтае?

През зимата, когато цветята са малко, облепеният с цветни листенца абажур може да замести букет. Необходими ни са ске­лет за абажура и едноцветна гладка хартия за абажури или плътна паунова хартия.

Скелета на абажура намазваме с бяла боя, за да не изпъква много. От хартията изрязваме равна ивица, така че от долната и от горната страна да стърчи 1 мм над тела на абажура, а по дъл­жина да се похлупва с 1 см. Поставяме хартията на масата пред себе си и цялата повърхност на бъдещия абажур е пред очите ни. Върху твърдата основа на масата цветните листа лесно се лепят. При абажура впечатлението се създава не от оцветяване­то на листенцата, а от фигурите, които те образуват. Това по­стигаме най-добре, като изберем листа от един вид и с еднакъв оттенък, например от жълта роза. Нежните жълти или белезни­кави листа пропускат светлината добре. По-строго, но също ху­баво впечатление създават листата на тополата.

Започваме облепването от горната страна на абажура, където листата трябва да бъдат разположени нагъсто едно до друго и отчасти едно върху друго, за да не се вижда бялата основа. За­това листата, които излизат извън хартията, изрязваме от опака­та страна срещу светлина. Цялата горна 1/3 от абажура трябва ла бъде гъсто облепена, в средата може да се показват на места бели части от хартията, а долната 1/3 облепваме чай-нарядко.Когато залепим всички листа, намазваме от външната страна горния и долния тел на скелета на абажура със здраво лепило и прегъваме най-напред единия, а после другия край на хартия­та около тях, като оставащия 1 см залепваме така, че да се об­разува цилиндър. Закрепваме хартията от горната и от долната страна на залепената част с щипки за пране. Абажурът букет е готов!

Цветовете са неделима съставна част от физиологичния, психо­логичния и емоционалния живот на човека в най-широкия смисъл на думата. Те ни въздействат независимо от нашата воля и съзнание, ние не можем да се избавим от влиянието им. Нека не забравяме, че чрез зрението получаваме почти 80% от цялата ин­формация.

Когато научим как да си служим с цветовете, ще придобием много ценен опит, който може да използваме на всяка крачка. Познанията за хармонията между цветовете са ни необходи­ми при избора на облекло и на допълнения към него, при уреж­дането и украсата на нашия дом. Лесно можем да се подадем на цветния ефект, получен „от пръв поглед“, и да вземем прибързано и погрешно решение при подреждането на жилищните помещения. Крещящите тонове често развалят общия вид на интериора и правят неприятен живота на обитателите. Когато използваме контрастни цветове, трябва непрекъснато да помним, че естетическият ефект и психичното напрежение се дължат на непосредствения допир на двата цвята. Жълтият цвят е най-светлият от спектъра и има висока отразител на способност. Силно стимулира емоционалната актив­ност— това е цветът на слънцето и на животворната светлина. Предизвиква усещане за лекота, приятелство, младост, радост. Според първоначалното символично значение винаги е бил цветът, па разума, познанието, истината. В далечното минало е бил лю­бимият цвят на владетелите от Рим, Тибет и Китай. И до днес все още1 се свързва с представата за богатство, злато и из­обилие. Жълтият цвят има обаче и друго лице. При определени об­стоятелства може да предизвика у някои хора отрицателни усе­щания — за гибел, увяхване, упадък; затова например за старите египтяни е бил цветът на траура. В древна Гърция освен любов и вярност е символизирал предателство и фалш. През Средновеко­вието в някои страни е бил цветът на позора за леките жени и еретиците. И до днес жълтото символизира ревност. За положи­телното или отрицателното му въздействие (освен субективните представи) влияе и цветният оттенък. Съчетан с червено, жъл­тият цвят въздейства най-често благоприятно, а при зеленикав оттенък — обратно. В светлото лимонено жълто виждаме лекота, а охрата създава трезва, спокойна и солидна атмосфера. В дома жълтият цвят предизвиква представа за дърво, вълна или коприна. Убитото жълто напомня естествена рогозка, слама и керамика. Светлите му оттенъци може сполучливо да ся комби­нират с други цветове и затова се използват най-често при де­коративни комбинации. Червеният цвят е с най-висока степен емоционалност и символичносст. Заедно с оранжевия той е най-топлият цвят; опти­чески намалява размерите на помещението,и привидно приближа­ва повърхностите и предметите до окото на наблюдателя. Има сравнително ниска отразител на способност на светлината. Пови­шава усещането за топлина и придава на стаята интимност, за­това е подходящ предимно за големите, просторни помещения. Като настилка върху пода създава чувство за, стабилност и на­деждна основа. От физиологична гледна точка червеният цвят причинява уве­личаване на мускулното напрежение, ускоряване на пулса и ди­шането. Затова при оцветяване на помещенията е най-подходящ там, където има интензивно движение. Доказателство за това е традиционният червен цвят на екипа на бегачите. Познато е и въздействието му върху активността на мисленето. Много психо­логични тестове потвърждават, че психически активните хора предпочитат червен цвят в помещението, където работят. Това обаче зависи също от вида на работата и от други обстоятелства, затова от тази констатация не може да се правят общовалидни изводи. Описаното въздействие на червения цвят е малко по-раз­лично в жилището. Постоянното му активизиращо въздействие в помещението, където прекарваме дълго време, може да дове­де до обратен резултат — до отегчение и физическа умора.

От физиологичните въздействия на червения цвят трябва да споменем още, че той увеличава апетита, изостря чувствителност­та към шума и създава впечатление за привидно продължаване на времето. Розовият цвят и леките пурпурни оттенъци са безспор­но приятни и подчертано нежни. Светлият цинобър се възприе­ма несериозно, весело. Оттенъците между цинобър и кармин въздействат внушително и тежко. Тъмночервеното предизвиква чувство за възвишеност, достойнство, но същевременно за нещо приказно, дори тайнствено. В жилищата срещаме различни оттенъци на червеното върху тухлените стени, подовете, плочките. Най-подходящи са; убитите тонове, които клонят към цинобър. Поради оптическите и психо­логичните им въздействия по-ярките оттенъци се използват са­мо върху малки повърхности. Най-сполучлива е комбинацията на червено с бяло, която е израз на оптимизъм, радост, жизненост и свежест. Тя се използва по различен начин и в модерните мебели, плочките или общото ефектно подреждане на поме­щението.

Кафявият цвят предизвиква у нас асоциация за пръст, кожа и дърво. Всички тези неща създават чувство за спокойст­вие, стабилност, затвореност, упоритост и сигурност, затова то­зи цвят е предпочитан и много подходящ за жилището. Показва символично нещо солидно, дискретно, сериозно, създава чувство за уютен дом, спокойствие и удобство кафявото има богата гама от оттенъци. Най-подходящи за жилището са тоновете, приближаващи се до натуралното светло­кафяво, кафяво и т. н. Широко се използват златисто кафявите и тютюневите оттенъци. Тоновете с лек виолетов оттенък крият големи рискове. Тъмните, потискащи тонове в ком­бинация с белия цвят създават интересни контрасти. Приятна ком­бинация е тъмнокафяво с кобалтово синьо. От отрицателните качества на кафявия цвят ще припомним опасността, която крият неконтрастирането, неподходящото и прекаленото му използване в интериора, което създава чувство за депресия, отегчение и скука. Синият цвят се свързва с чувството за спокойствие и да­лечина, с представите за неограниченост и с мисловната концен­трация. Затова е подходящ предимно за хора със затворен ха­рактер. Като цвят на небето и водата е символ също на чисто­тата, мира, спокойствието, постоянството и мъдростта. Създава сещане за спокойствие, намалява напрежението, води до сдър­жаност и усилва усещането за тишина. Това е любимият цвят на възрастните и предимно на старите хора. В интериора синьото създава чувство за привидност, отдале­ченост, неограниченост и нереалност, затова оптически разширя­ва помещението и отдалечава нов и предметите от наблюдателя. Привидното разширяване и задълбочаване на про­странството може ат предизвика (у някои прекалено чувствител­ни хора) зрителна измама п виене на свят.Подходящ е предимно за малки помещения. Синият цвят и предимно синьозелените оттенъци предизвикват неприятното чувство на студенина, свързано с представата за лед, стъкло или морска повърхност. От динамична гледна точка синият цвят е пълна противопо­ложност на червения. Той освобождава мускулното напрежение, спомага за забавяне на пулса и за намаляване на кръвното на­лягане и потиска всички останали вегетативни функции, затова се препоръчва предимно за спалните и помещенията за почивка. Подходящ е предимно за хора с напрегната и отговорна профе­сия. Тъй като има малка отразител на способност, не е подходящ за тъмни помещения. Смесен с червено, синият цвят придобива напрежение и страст и се затопля. С приближаване към зелено изстива, става по- сериозен и строг.

Синият цвят върху пода се свързва с пространство, неогра­ничено в посока надолу, създава чувство за падане и главозамайване, предизвиква усещаме за влажност, плъзгавост и хлад. Зеленият цвят е свързан с природата, затова се възприе­ма като цвят на физическото и физиологичното равновесие, кое­то има успокояващ ефект върху човека. В символиката означава младост и надежда. Тъмнозеленото изразява динамиката на ра­стежа, младостта и движението. Същевременно това е цветът на сигурността, търпението, увереността и надеждата. Намалява психичното напрежение и води до съсредоточаване и физиоло­гично успокоение.

Оттенъците на зелевия цвят също имат различен психологи­чен ефект. Зеленото, приближаващо се до жълто, увеличава ду­шевната лекота, свежестта и радостта, символизира пролетта, цъфтежа и младостта. Средните му топове напомнят развитата растителност в природата, а тъмните са тежки, сериозни и имат някои отрицателни въздействия. Зеленото със синкав оттенък е много студено и създава усещане за влажност. Острото зелено със син оттенък и чувствителен примес на бяло (морско зелено) възбужда у човека повишена мисловна активност.

Зеленият цвят често се използва за подови настилки и тек­стилни допълнения. От оптическа гледна точка той има още ед­на особеност: поради спектралните си качества много успешно уравновесява светлинните крайности в цветовата композиционна структура на интериора. Белият цвят, който безспорно има най-голяма способност да отразява светлината, символизира чистотата, луната, среброто или снега. За отделните народи има различно значение, свързано с чистотата. В Китай например това е цветът па траура и сим­волизира изоставяне на всичко дребнаво, нечисто и преходно. Бя­лата линия е символ на невинността, бялото знаме — -на прекра­тяването на битката, на мира. Белият цвят разширява пространството и обема, намалява тежестта, създава чувство за празнота, мъглява неопределеност Неограниченост. Върху големи площи изглежда монотонен сту­ден и скучен. В комбинация с другите цветове спомага за. Идване на цветовото въздействие. Поради неутралността си е подходящ за комбинация с различни цветове, които оживява.

Чисто белият цвят често напомня болнична среда, но щом се приближи леко към топлите тонове, придобива живост, предизвиква чувство на радост, а използван при мебелите, допълне­нията и битовия текстил, създава приятно впечатление. Черният цвят има най-малка отразител на способност и е символ на нощта, гибелта и края. В европейските страни от­край време символизира смъртта и траура. Създава чувство на угнетеност и отчаяние. Следователно е пасивен и отрицателно въздействащ цвят. Често употребяваните изрази и възприети­те определения — черна магия, черен пазар, черен списък, черни мисли — са свързани с отрицателни представи.

Черният цвят оптически стеснява пространството и повишава чувството за тежест. Интересно е неговото отношение към жи­вите цветове, чиято цветова стойност подчертава и увеличава. В интериора на жилището успешно изпълнява функцията на изра­зителен елемент само върху малки повърхности. Върху възглав­ници, седалки и малки килими става важен компонент, подчерта­ващ светлинните контрасти. Най използваното място в къщата от гледна точка на нато­вареността често пъти е кухнята или кухненският бокс. Работа­та в тях и приготвянето на ястията изискват такова съчетание на цветовете, което да спомага за бързата ориентация и да увели­чава различителната способност. Затова уместно е да се създаде подходящ цветен и светлинен контраст между преносимите пред­мети и неподвижния фон. При съдовете, кухненските уреди и главно ключовете на печката важна роля играе времето на въз­приемането им, т. е. бързото действие на окото.Червеният цвят най-добре отговаря на това изискване, защото се забелязва бър­зо, а най-бавно се възприема синият цвят. Най-подходящ фон за тези ярки цветове са неутралният бял матов цвят и светлите нежни тонове. Редно е сигналните предпазни цветове за механич­ните пособия и опасните места на електрическите уреди да се отбелязват, но това не винаги се спазва. В тясна връзка с кухненското обзавеждане е цветовото ре­шене трапезарията и на масата за хранене. Посредничи меж­ду храната и масата с покривка са традиционният бял порцелан и керамиката. Припва комбинация с белия цвят е кобалтовото синьо. Върху бяла покривка белият порцелан изпъква най-добре, ако е върху малки кърпи с наситени цветове. Модерните цвет­ни съдове дават възможност за най-различни приемливи комби­нации. Храните с топли цветове може да сервираме например в чинии с маслиненозелен емайл, а белените салати или елшака — в съдове с подходящ контрастен цвят. Такава жива, контрастна комбинация създава не само приятно естетическо чувство, но и увеличава апетита и обогатява културата на сервирането.